Защо се случва така?

  • 5 190
  • 90
  •   1
Отговори
  • Мнения: 50
Много обичам да помагам на хората. Чувствам се полезна, сякаш това е моята мисия на този свят, чувствам се в хармония и изпитвам удовлетворение. От дете, не съм казала "Не" на никого, когато поиска нещо или има нужда от помощ.
Не очаквам нищо насреща, не искам нищо в замяна, но ще стане противоречиво, когато напиша следващото изречение. Единственото, което очаквам, е уважение.
Често се ядосвам на себе си, че отново съм позволила да стане така, отново да се разочаровам.
Защо хората са неблагодарни и забравят, какво сме направили за тях? Как да се справя с това чувство на тъга, което поражда отношението им? Къде бъркам?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 36 744
Бъркаш, че се изживяваш като майка Тереза. Едно от най-ценните качества в тоя живот е умението да казваш не.

# 2
  • SF
  • Мнения: 21 369
И аз искам да се науча да казвам не в определени поводи, защото обикновено много страдам, точно в моменти, в които съм очаквала да ликувам. Разбирам GHsun, защото съм си задавала същия въпрос.

# 3
  • Мнения: 50
И аз искам да се науча да казвам не в определени поводи, защото обикновено много страдам, точно в моменти, в които съм очаквала да ликувам. Разбирам GHsun, защото съм си задавала същия въпрос.

Може би там се крие ключът, в отговора "не". Изпитвам удовлетворение и щастие, да бъда полезна, но се разочаровам след това Sad

# 4
  • Мнения: 12 473
А защо очакваш да ти благодарят?
И ако правиш добро - за кого го правиш, щом имаш очаквания да получиш нещо в замяна?

# 5
  • SF
  • Мнения: 21 369
Май не очакваме благодарност, но не очакваме и неблагодарност.

# 6
  • Мнения: 50
А защо очакваш да ти благодарят?
И ако правиш добро - за кого го правиш, щом имаш очаквания да получиш нещо в замяна?

Ще дам простичък пример: обаждат ми се познати на работното място и искат да им донеса нещо, което не могат да намерят другаде, но нямат възможност да дойдат при мен и да си го вземат. Аз правя услуга и го нося, но се държат така, сякаш съм била длъжна да го направя. При следваща среща, даже може да се направят, че не ме познават.
(пиша в множествено число, защото случаите са няколко от различни хора).

Искам да поясня, че написах темата, за да помогна на себе си чрез вашите мнения, да коригирам нещо ако бъркам някъде.

# 7
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 864
Едно сито на всички маймунки на клона е много здравословно. Като видиш, че давайки добро по-скоро те използват, подиграват, мислят те за баламурник - под ножа. А не безкрайни шансове и отровни мисли в стил "къде АЗ сгреших?". Вероятно никъде по отношение на другите. Просто на всеки емпат се падат поне дузина хора с девиации, които цоцат енергия, време, помощ.

# 8
  • SF
  • Мнения: 21 369
Ще получиш съвети на килограм и накрая нищо няма да промениш, въпреки че  би се зарекла.
Същата ситуация е и с мене - някой ме моли нещо да направя, но така ме моли, че от мене се очаква задължително да го направя. И аз доказвам, че правилно са се ориентирали. В случаите, в които съм отказала, са последвали сръдни.

# 9
  • Швейцария
  • Мнения: 1 849
И аз се уча да казвам не. Много ми е трудно, но е наложително. Не се сърдя на хората, които са ме използвали, защото сама съм си виновна.

# 10
  • Мнения: 50
Ще получиш съвети на килограм и накрая нищо няма да промениш, въпреки че  би се зарекла.
Същата ситуация е и с мене - някой ме моли нещо да направя, но така ме моли, че от мене се очаква задължително да го направя. И аз доказвам, че правилно са се ориентирали. В случаите, в които съм отказала, са последвали сръдни.

Вероятно е така. И докато чета това, отново се питам, защо така се получава?

# 11
  • Мнения: 3 591
Винаги ще има хора използвачи. Когато мога да съдействам, го правя без да ме молят или карат, защото считам, че така е правилно. На 10 човека да помогнеш, 1 може да го запомни и да ти върне услугата и да помогне в нужда. Не е малко. Останалите 9 просто са си такива. Не ми пука и не бих спряла заради тях.

# 12
  • Мнения: 50
И аз се уча да казвам не. Много ми е трудно, но е наложително. Не се сърдя на хората, които са ме използвали, защото сама съм си виновна.

Обвинявам се, да, ядосвам се на себе си. Казването на НЕ, е пряко свързано с "проблема" ми, но и леко се отклонява за мен. Случва се и с близки, и с познати, и с непознати. Както дадох пример по-горе, искат ми услуга, която не ми е проблем да свърша, в замяна не очаквам пари или нещо материално, а едно простичко уважение. Много ли е се питам? Къде е човещината. Защо не мога да преценя, какво ще последва?

# 13
  • София
  • Мнения: 28 785
Продаваш помощ и купуваш уважение. Такъв манталитет не ме кара да изпитвам уважение.

# 14
  • Швейцария
  • Мнения: 1 849
Аз си имам едно просто правило. Веднъж помагам, ако мога разбира се. Ако видя, че ме използват, просто спирам. Не повтарям. Не се питам защо и как, просто хората са такива. Не всеки е добър човек. Като не става, го премахвам от живота си.

Общи условия

Активация на акаунт