Брей, за няколко страници от "аз съм много добричка и много обичкам да помагам" до "мачкай, за да те уважават".
- Публикувана: 28 дек. 2020, 00:07 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2021, 21:20 ч.
Защо се случва така?
Правя си изводи и се убеждавам, че за да те уважават и да се свържат добре с теб, трябва да се държиш така, както се държат с теб.
Познавам много хора, които се държат гадно, но ги уважават и се съобразяват с тях.
Така си мислиш... Съобразяват се, но никой не ги уважава, нито ги обича. Респект е едно, страхопочитание е друго. По това си личат добрият шеф и лошият шеф. И дмата са шефове и никой не им противоречи, защото си плащат, за да им се изпълняват наставленията, но за единия работиш с кеф, а за другия работиш, защото "няма как" и само се оглеждаш за по-добра опция и шанс да избягаш.
И пак стигна до продажбата на помощ и купуването на уважение.
Хората не те уважават, защото усещат, че си плаха, колеблива и не си уверена в себе си.
Не трябва да ти пука толкова за това какво мислят за теб. Живей така, че ти да си ок със себе си и всичко ще се нареди.
Например ако някой ти поиска услуга му помогни само ако наистина го искаш. Не от неудобство, не от страх какво ще си помисли за теб, не за да те хареса или уважава.
Не трябва да ти пука толкова за това какво мислят за теб. Живей така, че ти да си ок със себе си и всичко ще се нареди.
Например ако някой ти поиска услуга му помогни само ако наистина го искаш. Не от неудобство, не от страх какво ще си помисли за теб, не за да те хареса или уважава.
Ние споделяме, че ни е трудно да определим дали наистина искаме да помогнем или инстинктивно се впускаме да помогнем. Имала съм моменти, в които скачам в едни дънки, паля колата и тръгвам. По пътя се сещам, че никой не ми е обяснил детайли и не ми е казал, че е чак пък толкова спешно. Опитвам се да се обадя, да попитам, да предложа нещо друго, но накрая завършвам с "хайде, нали вече тръгнах, ще го направя, така и така вече стигнах до мястото"
Иначе, ако седнем да мислим дали наистина искаме да помогнем, дали наистина ще ни благодарят след това, дали наистина ще се почувстваме щастливи, дали ще ни помнят и помагат в замяна... дали....дъра-дъра...., много от въпросите в темата ще отпаднат.
Иначе, ако седнем да мислим дали наистина искаме да помогнем, дали наистина ще ни благодарят след това, дали наистина ще се почувстваме щастливи, дали ще ни помнят и помагат в замяна... дали....дъра-дъра...., много от въпросите в темата ще отпаднат.
Отговарям на първия пост, без да съм чела
Може би очакваш този, на когото си помогнала да е възвишен, благодарен, мил човек с богата душевност.
Най- често се оказва обратното и точно тези му личностни черти, често са причина, да е в положението в което се намира. Закономерност се нарича това.
Това обаче, не означава, че на човекът не трябва да му се помага. Просто запомни да не очакваш благодарност и да бъдеш скромна
И още, не забравяй, че това, което те е тласнало към добро дело е твоята вътрешна потребност, така че задоволявайки я, би трябвало да се почувстваш възнаградена
Бъди добър човек и не се пречупвай заради това, че не откриваш благодарност!
Благодарността е дар за този, който я изпитва, а не за този, към когото я изпитва, така или иначе.
Често хората не знаят как да я изразят
Понякога не могат да я почувстват изведнъж, имат нужда от време
Иначе доброто, често идва от друго място и посока, не от там, на където го пращаш или очакваш
При мен, е идвало от хора, които не мога да понасям, няколко пъти такива хора са се оказват спасители.
Което не ме кара да ги заобичам, но ме кара да приема многообразието на живота и мъдростта на битието и да съм благодарна
Може би очакваш този, на когото си помогнала да е възвишен, благодарен, мил човек с богата душевност.
Най- често се оказва обратното и точно тези му личностни черти, често са причина, да е в положението в което се намира. Закономерност се нарича това.
Това обаче, не означава, че на човекът не трябва да му се помага. Просто запомни да не очакваш благодарност и да бъдеш скромна
И още, не забравяй, че това, което те е тласнало към добро дело е твоята вътрешна потребност, така че задоволявайки я, би трябвало да се почувстваш възнаградена
Бъди добър човек и не се пречупвай заради това, че не откриваш благодарност!
Благодарността е дар за този, който я изпитва, а не за този, към когото я изпитва, така или иначе.
Често хората не знаят как да я изразят
Понякога не могат да я почувстват изведнъж, имат нужда от време
Иначе доброто, често идва от друго място и посока, не от там, на където го пращаш или очакваш
При мен, е идвало от хора, които не мога да понасям, няколко пъти такива хора са се оказват спасители.
Което не ме кара да ги заобичам, но ме кара да приема многообразието на живота и мъдростта на битието и да съм благодарна
Ако уважаваш себе си и други те уважават. Никой не е харесван и уважаван от всички. Не е и нужно. Но и никой няма право да мачка другите.
Нали изразът е такъв, аз не съм такава личност, каквото и да правя, не мога да бъда груба, да се държа лошо с другите ❤️
Отговарям на първия пост, без да съм чела
Може би очакваш този, на когото си помогнала да е възвишен, благодарен, мил човек с богата душевност.
Най- често се оказва обратното и точно тези му личностни черти, често са причина, да е в положението в което се намира. Закономерност се нарича това.
Това обаче, не означава, че на човекът не трябва да му се помага. Просто запомни да не очакваш благодарност и да бъдеш скромна
И още, не забравяй, че това, което те е тласнало към добро дело е твоята вътрешна потребност, така че задоволявайки я, би трябвало да се почувстваш възнаградена
Бъди добър човек и не се пречупвай заради това, че не откриваш благодарност!
Благодарността е дар за този, който я изпитва, а не за този, към когото я изпитва, така или иначе.
Често хората не знаят как да я изразят
Понякога не могат да я почувстват изведнъж, имат нужда от време
Иначе доброто, често идва от друго място и посока, не от там, на където го пращаш или очакваш
При мен, е идвало от хора, които не мога да понасям, няколко пъти такива хора са се оказват спасители.
Което не ме кара да ги заобичам, но ме кара да приема многообразието на живота и мъдростта на битието и да съм благодарна
Може би очакваш този, на когото си помогнала да е възвишен, благодарен, мил човек с богата душевност.
Най- често се оказва обратното и точно тези му личностни черти, често са причина, да е в положението в което се намира. Закономерност се нарича това.
Това обаче, не означава, че на човекът не трябва да му се помага. Просто запомни да не очакваш благодарност и да бъдеш скромна
И още, не забравяй, че това, което те е тласнало към добро дело е твоята вътрешна потребност, така че задоволявайки я, би трябвало да се почувстваш възнаградена
Бъди добър човек и не се пречупвай заради това, че не откриваш благодарност!
Благодарността е дар за този, който я изпитва, а не за този, към когото я изпитва, така или иначе.
Често хората не знаят как да я изразят
Понякога не могат да я почувстват изведнъж, имат нужда от време
Иначе доброто, често идва от друго място и посока, не от там, на където го пращаш или очакваш
При мен, е идвало от хора, които не мога да понасям, няколко пъти такива хора са се оказват спасители.
Което не ме кара да ги заобичам, но ме кара да приема многообразието на живота и мъдростта на битието и да съм благодарна
Това, което ми казвате, ми припомня нещо, което съм си мислила често, споменавала съм го и в друг пост - всичко в живота ми се е случвало лесно, някак на магия, когато най не съм вярвала в себе си. Може би, това е награждението за моето отношение ❤️ Благодаря за коментара!
Писах, звъннаха ми, оставих.......Пак седнах, пак трябваше да стана. И попаднах на цитат, ето го:
Изтрих моите писаници, просто авторката го е казала много по-добре и по-ясно от мен. А аз мисля по същия начин за тези неща. Правя, помагам, когато мога, обичам да помагам на човек в нужда, но че не разбрал, не благодарил, не отблагодарил - не ме интересува. Не очаквам да ми връщат или да ми се отплащат по какъвто и да е начин. Просто: "направи добро и го хвърли в морето". То и друга мисъл има: "Няма ненаказано добро.......", но да се надяваме, че чак до наказание няма да се стига. 
Цитат
Никога, абсолютно никога не съжалявайте, че сте давали нещо от себе си на някой, дори и да не е оценено. Било то чувства, жест, добрини, подкрепа, приятелско рамо , коректност, доверие или просто, че сте били искрени. На света няма нищо по-хубаво от това да покажете на хората колко светла душа имате и колко голямо и чисто сърце носите, без да се срамувате от това, което сте и притежавате. Човек никога не трябва да върши нещо по задължение, за да получи същото. Или го правиш, защото така го чувстваш, или изобщо не го правиш. Добротата не е търговия, която можеш да откупиш, след като вече си я продал на някой. Добротата е състояние на духа и нищо повече... Хора, които дават, никога не могат да бъдат губещи, макар често да си го мислят, или по-точно мислят така, защото хората около тях ги карат да вярват в това, което те не са способни да направят, защото ви мислят за глупави след като не търсите виновници. Губещи са онези, които не са ви оценили поради поява на страх, несигурност, възползване или някаква друга причина. Проблемът си е техен, решението също. Вие гледайте напред и бъдете сигурни, че цялата ви всеотдайност ще се върне под друга форма. Ще се върне само това, което заслужавате и тогава ще разберете скрития замисъл на съдбата, която ви е отредена.
Ирина Владимирова
Ирина Владимирова
Правиш услуги на всякакви познати, непознати, близки и далечни хора, за да им се харесаш и да получиш в замяна някакво имагинерно уважение, изразяващо се в “Здрасти”. Отстрани в повечето случай е много лесно да надушиш подобно поведение и именно поради това вероятно получаваш по-скоро пренебрежение, отколкото уважение.
Така ни се струва, не твърдя, че съм права. Мисля обаче, че си твърде слаб характер, за да мачкаш.
Така ни се струва, не твърдя, че съм права. Мисля обаче, че си твърде слаб характер, за да мачкаш.
А защо очакваш да ти благодарят?
И ако правиш добро - за кого го правиш, щом имаш очаквания да получиш нещо в замяна?
И ако правиш добро - за кого го правиш, щом имаш очаквания да получиш нещо в замяна?
Ще дам простичък пример: обаждат ми се познати на работното място и искат да им донеса нещо, което не могат да намерят другаде, но нямат възможност да дойдат при мен и да си го вземат. Аз правя услуга и го нося, но се държат така, сякаш съм била длъжна да го направя. При следваща среща, даже може да се направят, че не ме познават.
(пиша в множествено число, защото случаите са няколко от различни хора).
Искам да поясня, че написах темата, за да помогна на себе си чрез вашите мнения, да коригирам нещо ако бъркам някъде.