на мен само мъже ми ставаха в трамвая/но много рядко/, а иначе по опашки си седя и чакам 
- Публикувана: 23 септ. 2006, 19:37 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2006, 17:12 ч.
За отношението към бременните жени....
Аз нямам лоши спомени от бременността, напротив.Особено колегите и преподавателите в университета бяха много готини.Особено едната доцентка, на един изпит запали цигара, ама не ми вижда корема и не знае че съм бременна щото се появи само за изпита.Та ставам аз да говоря и тя като се стресна, като я хвърли тая ми ти цигара през отворения прозорец,вика Ама защо не ми казахте.Обясних и че не ми пречи, помещението беше огромно и не се задими особено а тя "Ама не не, не може, все пак и вие си имате права" 
Не само, че рядко ми се е случвало да ми отстъпват място, но имам случай в който едно девойче говорейки по мобилният си телефон и държейки позлатената си чантичката в другата ръка, реши да се облегне на корема ми за да и е по-удобно .
В интерес на истината само 2 пъти ми се е случвало да ми отстъпят място доброволно, едно момиче и един дядо(от офертата на последния реших да не се възползвам
).В претъпкан автобус най-често съм пътувала седнала след като контрольорката е навиквала целия автобус, за да се сети някой да отстъпи място на бебето в корема ми.
.В интерес на истината само 2 пъти ми се е случвало да ми отстъпят място доброволно, едно момиче и един дядо(от офертата на последния реших да не се възползвам
).В претъпкан автобус най-често съм пътувала седнала след като контрольорката е навиквала целия автобус, за да се сети някой да отстъпи място на бебето в корема ми.
Не съм пътувала много,много докато бях бременна с градския транспорт, но съм имала всякакви случаи. И да стават, и да се правят,че не ме забелязват , и дами кажат да помоля друг да стане и т.н. Но сега с количката и детето онзи ден в метрото на Сердика щяха да ме премачкат само и само да се качат реди мен на ескалатора
Скъпи бъдещи и настоящи мами, след днешното си пътуване с градския транспорт се уверявам за пореден път, че хората са повече от озлобени и че ние бременните сигурно нещо не сме в час.
Та значи ползвам студентските линии, при което с моя доста голям корем / в началото на 9-ти месец съм/ си мисля, че все пак ще ме забележат и съответно ще ми отстъпят местенце. Но... уви, всички млади хора - било то момичета или момчета си гледаха разсеяно през прозореца защото навън няма бременни, които си висят по половин час прави в автобуса. 1 спирка преди да сляза една жена на средна възраст се възмути, че никой не ми отстъпва място и тогава вече бях като тресната като чух околните да казват "Ми ние от къде да знаем, че е бременна"
Искам да отбележа че все пак не съм 120 кг, за да си мисли човек, че съм преяла, а само скромните 60 кг. Както и да е, казвам си на връщане ще е по-добре, но ... пак киснах права няколко спирки до момента в който една "дама" реши да слиза и да ме прегази и нахално ми каза " Ами че дръпнете се нанякъде, аз трябва да сляза" . Тогава вече не издържах - развиках се и се разпищях, разплаках се, защото съответно тя реши, че ще мине през мен . Едва тогава се сетиха, че може да ми направят място.
Просто съм изумена и нямам думи, но знаете ли - всичко се връща - има една поговорка - Господ забавя, но не забравя, вярвам, че това е истина !!!
Та значи ползвам студентските линии, при което с моя доста голям корем / в началото на 9-ти месец съм/ си мисля, че все пак ще ме забележат и съответно ще ми отстъпят местенце. Но... уви, всички млади хора - било то момичета или момчета си гледаха разсеяно през прозореца защото навън няма бременни, които си висят по половин час прави в автобуса. 1 спирка преди да сляза една жена на средна възраст се възмути, че никой не ми отстъпва място и тогава вече бях като тресната като чух околните да казват "Ми ние от къде да знаем, че е бременна"
Искам да отбележа че все пак не съм 120 кг, за да си мисли човек, че съм преяла, а само скромните 60 кг. Както и да е, казвам си на връщане ще е по-добре, но ... пак киснах права няколко спирки до момента в който една "дама" реши да слиза и да ме прегази и нахално ми каза " Ами че дръпнете се нанякъде, аз трябва да сляза" . Тогава вече не издържах - развиках се и се разпищях, разплаках се, защото съответно тя реши, че ще мине през мен . Едва тогава се сетиха, че може да ми направят място. Просто съм изумена и нямам думи, но знаете ли - всичко се връща - има една поговорка - Господ забавя, но не забравя, вярвам, че това е истина !!!
Ужасното отношение си личи най-вече в градския транспорт. Наскоро ми се случи следната случка. Млад мъж ми направи място да седна в трамвай 21. Веднага натам чевръсто затича бабичка с бастун. Да оставим настрана къде отива в 10 часа (вероятно се вози по цял ден от скука), но пък откъде се извадиха сили да тича така в половината трамвай? След това се разрази бурен скандал, когато чевръстата баба вече се беше пльоснала, но човека учтиво й каза че не е направил място за нея.
Когато се качвам в метрото на Сердика, бързонозите граждани вече са заели малкото седалки и като вляза всеки гледа встрани. Никога не ми се е случвало някой да отстъпи място в метрото.
Когато чакам на опашка пред касата в магазин много рядко някой се сеща да ме пусне пред него. Явно всички сме толкова забързани че всяка секунда ни е невероятно скъпа.
Жалко, защото отношението на околните рефлектира изключително много върху емоционалното състояние на бременната жена. А оттам и на детето.
Когато се качвам в метрото на Сердика, бързонозите граждани вече са заели малкото седалки и като вляза всеки гледа встрани. Никога не ми се е случвало някой да отстъпи място в метрото.
Когато чакам на опашка пред касата в магазин много рядко някой се сеща да ме пусне пред него. Явно всички сме толкова забързани че всяка секунда ни е невероятно скъпа.
Жалко, защото отношението на околните рефлектира изключително много върху емоционалното състояние на бременната жена. А оттам и на детето.
Като оставим настрни това,че в повечето случаи не ни отстъпват място в градския транспорт да ви опиша следната случка в трамвай миналата седмица.Качвам се аз в трамвая/пълен с пенсионери 
/ и разбира се никой не ми отстъпва.Виждам,че една седалка се освобождава и тръгам да сядам при което една жена на около 45г. явно запътила се натам се възмущтава,че имам наглостта да не отстъпя място на дядото до нея Е това не е ли наглост!!!! 
/ и разбира се никой не ми отстъпва.Виждам,че една седалка се освобождава и тръгам да сядам при което една жена на около 45г. явно запътила се натам се възмущтава,че имам наглостта да не отстъпя място на дядото до нея Е това не е ли наглост!!!! 
...
Когато чакам на опашка пред касата в магазин много рядко някой се сеща да ме пусне пред него. Явно всички сме толкова забързани че всяка секунда ни е невероятно скъпа.
Жалко, защото отношението на околните рефлектира изключително много върху емоционалното състояние на бременната жена. А оттам и на детето.
Когато чакам на опашка пред касата в магазин много рядко някой се сеща да ме пусне пред него. Явно всички сме толкова забързани че всяка секунда ни е невероятно скъпа.
Жалко, защото отношението на околните рефлектира изключително много върху емоционалното състояние на бременната жена. А оттам и на детето.
За градския транспорт ясно, че е необходимо да се отстъпва място на бременни, но не ми е ясно защо мислиш, че в магазините трябва да те пускат без да чакаш на опашка?
като си бях в БГ отивам на гинекологичен преглед за установяне на бременността и съответно всички места в чакалнята заети... но не само от жени а и 2-3 мъже... и единия като ме видя и стана и аз тихичко подшушвам на мама :" ама на тоз нещо трябва му има... 
"... и разбира се се оказа, че е чужденец.... 
"... и разбира се се оказа, че е чужденец....
О вчера бях приятно изненадана. В автобуса ми отстъпи място млад мъж, който си беше съвсем наред Това сигурно за компенсация на сутринта, когато една жена се развика, за да и отстъпят място и стана една жена на възрастта на майка ми, която едва ли можеше да ме гледа по злобно. Чак се почувствах виновна, че съм тръгнала на работа тоя ден 
Това сигурно за компенсация на сутринта, когато една жена се развика, за да и отстъпят място и стана една жена на възрастта на майка ми, която едва ли можеше да ме гледа по злобно. Чак се почувствах виновна, че съм тръгнала на работа тоя ден 
Az biah v edna apteka,kogato vliza edna babi4ka,6u6ukaiki si ne6to sama. Na men ne mi li4i korema o6te , nito puk mi e zle i si 4akam pokorno na opa6kata.To4no kato mi idva reda,tia mina pred men i si kaza lekarstvoto,koeto iska.Az u4tivo i kazvam: ,,Izvinete, gospojo , az biah predi vas.'',a tia : ,,Az znam , da ne si misli6,4e iskam da te preredia,no me e strah da ne zabravia kak se kazva lekarstvoto mi '' , a az i vikam : ,,Ami zapi6i si go togava'' i tia se vurna zad men,kudeto i be6e miastoto.
Otnosno Evropeiskata ,,kultura'' moga da vi kaja spezialno za Holandia- nikoi ne obru6ta vnimanie na bremennata,ne i otstupvat miasto v gradski transport, magazin,dori na leti6teto visi6 s 4asove.Dori v Bg e po-dobro otno6enieto.Zatova ne go opravdavam z iznerviane, stres , ozlobiavane.Ne6to drugo e iavno...
Otnosno Evropeiskata ,,kultura'' moga da vi kaja spezialno za Holandia- nikoi ne obru6ta vnimanie na bremennata,ne i otstupvat miasto v gradski transport, magazin,dori na leti6teto visi6 s 4asove.Dori v Bg e po-dobro otno6enieto.Zatova ne go opravdavam z iznerviane, stres , ozlobiavane.Ne6to drugo e iavno...
