За отношението към бременните жени....

ами жалко е да но е факт и на мен никога не са ми правили път като бременна и на опашки съм си чакала и на всичко, това е българия все пак

На мен пък веднъж мъж ми отстъпи, ама възрастен - сигурно ако не бях бременна аз бих му отстъпила. Джентълмен

Но веднъж стърчах 5 спирки с шкембето пред очите на една млада дама, която приятно се разсейваше, та си казах на ум "Момее, ще дойдеш ти на моя хал, ще те видим тогава "

Много е жалко,но за съжаление е точно така.Всеки се прави ,че не те забелязва-все едно си невидима
През първата си бременност доста страдах от това ЧОВЕШКО БЕЗДУШИЕ ,беше ми доста болно на моменти,но сега вече минала през този път въобще не очаквам някакво по специално  отношение.
Пак повтарям МНОГО,МНОГО ЖАЛКО .....
Поздрави и леко раждане

И аз не мога да обясня какво точно чувствам в един такъв момент..Може би най-вече неудобство че съм нарушила спокойствието на човека.Та нали така се старае да отбягва погледа ми-то си е направо изморително

и аз съм в деветия месец. градски транспорт не ползвам но имам два случая които на който и да ги разкажа всеки се чуди. И двата се еднакви: спирам такси и т.к. то няма възможност да спре точно пред мен спира на около 6-7 м преди мен или след мен. Аз понеже съм тежко товарна се затътрям към таксито и в това време виждам жена която на бегом отива и се качва в колата /и двата пъти баха жени/. Таксито най- спокойно си дава мигача и си тръгва все едно аз не съм там и до сега не ме е чакал. И двата пъти женита които се качиха в таксито вместо мен виждаха че аз отивам на татък. А вторият път дори вече бях хванала дръжката на задната врата, но докато отвора и се наведа онази вече се беше мушнала вътре. Честно казано седях като застреляна и двата пъти и не знаех как да реагирам. Добре че вторият път се сетих да пусна дръжката на вратата докато таксито тръгваше  
А относно други обществени места изобщо не ми се коментира - всеки се прави че не те забелязва.

Тъжно е, но наистина е така. Същото е и по опашките в магазините. Щом видят че си бременна изведнъж отвръщат погледи, за да не отстъпят ред. Толкова неприятно се чувствах от това пренебрежително отношение, че накрая спрях да влизам в супермаркета, ако има опашка. А в градски транспорт не се качих нито веднъж, защото знаех че ще бъде същото.
Интересното е, че сега като влизам понякога с бебето на ръце или в кенгуру с радост отстъпват ред, никога не съм чакала.
Мисля, мисля и не мога да си обясня защо е такова отношението към бременните. Може би е склонност към проява на някакъв вид жестокост към хора в затруднено физически положение. 

Аз пък да ви изненадам почти винаги ми правят място и ми дават предимство на опашки дори понякога ми става неудобно особенно от стари хора в автобусите на градски транспорт дори никой да не се сети да направи място кондуктора кара някой да стане и така ми правят място е и в България има съобразителни хора дори малцинство

На БГ мъж му липсва елемнтарна култура. Това е видимо и е факт независимо, че не ни се иска да е така. Може би, всяка майка трябва да си възпитава синовете на уважение към женската половина. Не случайно се казва, че живеем в мъжки свят. Ами помислете само! Нали майки са възпитали таквиз хубостници. Та нужно е да се замислим, като отглеждаме синове, защото някой ден на някоя друга жена ще и се случва това, което се случва и на нас. Аман от мъжка аругантност, бездушие и опити да се правят на слепи, като видят бременна жена и възрастни хора. Много се възмущавам, като някой тръгне да се ръга и избутва всяка жена или баба, само и само той да чучне. Не отричам, че БГ мъж навярно е уморен, НО защо не помислят колко е уморена БГ ЖЕНА от тичане на работа, гледане на домакинство и възпитание на деца...Все се сещам за една реплика на баба ми към едно познато момче: "Жената не я знаеш какво и е положението, може да е бременна, може да е неразположена или просто уморена. Ти си мъж. Уважавай жената. Тя винаги има нужда повече от теб да седне, защото и в къщи я чака работа. "
Много, много права ми се струва тази реплика на баба.

Мами на синове възпитавайте ги правилно, за да не бъдат някой ден като повечето бездушни овни, които само се ръгат и чучват...

Ооооо, едно бабе в края на 9-ти месец ми поиска да й стана.    
Понеже не качих много и имах само корем и я питах: "Ти да не мислиш, че това е бирено шкембе или що?", а тя ми заобяснява как те едно време като били бременни от вратата не излизали, а аз кънде съм тръгнала...   После пък, че много сме се били изнежили, а те на полето раждали...  
Явно изперкват хората.
Имах и лаф за тея дето гледат по земята или през прозореца: "Яяя, нещо много интересно ли има там? Я да видя. Ей, господине/госпожо покажете ми де."  

Ами тук в Пловдив не съм имала проблеми с това да ми отстъпват място. Ина опашки са ме молили да мина напред, и в автобуса почти във всички случаи са ми отстъпвали място, а ако никой не се е сещал, то кондукторката е карала хора да стават, за да седна. Иначе редовно си ползвам градския транспорт. Май София си е един друг свят...

Не е нито до мъж, нито до жена .. всичко е до възпитание
За пенсиите не ми се говори, те си мислят че света се върти около тях, щото младите сме "долно племе" сякаш нямат внуци и деца
За автобуса не ми се говори, ама кога отидох да плащам такса в учебно заведение и студентите ме пуснаха да вляза в касата, и аз тъкмо на вратата пристига един висшочайш доцент .. изгледа ме от главата до петите.. то в 9 месец няма как да не ми личи.. и с оправданието за бедната си душа..
"Ама я дайте ред, че аз водя едни чужденци " си ме пререди и това си е .., е на излизане каза едно
"извинявайте" пък аз най- нагло му отговорих - "Е поне това заслужавам".

Аз съм в началото на 8 месец и засега не мога да се оплача ,че не са ми отстъпвали място в автобус.Е случвало се е да си стоя 1-2 спирки докато някой стане да слиза ,но иначе ми отстъпва някой още щом се кача. Но да ви разкажа какво пък мен ме разстрои като отношение. Качвам се в 94 като понеже идвах отзад и видях само страничната табела.Сядам на първото място след шофьора нямаше никакви хора.И тъкмо тръгваме аз виждам че на табелката отпред на автобуса прозира 280 и още един номер 120.И реших ,че съм сбъркала автобуса.  Попитах шофьора дали аз не съм сбъркала а той така ми се сопна :АМИ СЛЕЗ ДА ВИДИШ МОМЕРА ДЕ!!!!извиних му се ,че съм питала ама ми стана гадно и обидно с горчив привкус направо 

2gunfire:направо съм в шах....та нямаше ли други хора в
Явно изперкват хората.
Имах и лаф за тея дето гледат по земята или през прозореца: "Яяя, автобуса или на тази бабичка и се е заяждало с някого :2gunfire

Леле момичета докато ви четях и се разплаках,защото се сетих какъв ужас изживях когато бях бременна с дъщеря ми.Един ден отивам да взема сина ми от ДГ и се качвам в автобуса.Беше пълен и естествено никой не ми направи място да седна.От всички страни ме натискаха и щяха да ме смажат.Нахалниците,за да не изпуснат спирката да слезнат,взеха да ме бутат и аз не се сдържах-разплаках се и се развиках,че съм бременна ако не забелязват и,че като спре автобуса ще им направя място,за да слязат и чак тогава моля ви се казаха-"ама така ли?"и аз-"Еми така да.Аз и тука да родя едва ли ще забележите "им казах,но като седнах така се наревах до като стигна до последна спирка,че всички в мен гледаха.Ето това е простотията на БЪЛГАРИНА.А за чакането по опашка-една бабка дойде в магазина и ме вижда с корема ,че съм наред и вика на магазинерката -"Смели ми бързо кафе,че манджата ми е на котлона" И аз и викам "И какво от това,ще си чакаш реда.Бързаш да си сготвиш,та да седнеш на клюки в кафето-сега ще чакаш"
Еми мацки да ви кажа за такова отношение заслужават някои след като са нагли.

  аz пък само хубави спомени имам
стана ми zле и се облегнах на една сграда и не zнам zа6то се раzплаках. мина една лелка и веднага дайде при мен да ме пита добре ли си съм 

При мен пък точно мъже са ми правили път/място, а дамите приятно разсеяни не ме забелязваха, та дори ми вземаха реда. 

Момичета, съжалявам да чуя, че "Историята" се повтаря непрекъснато...
По време на моето мътене също не съм срещала особена отзивчивост. Не мога да кажа, че никой не ми е отстъпвал място в градски транспорт, но това, което ме изненадваше бе, че хората, които ставаха бяха или майки с малки дечица, или жени на възрастта на майка ми...дори баба ми. И това ако не е срамно за "Обществото", което постоянно се вайка, че нацията замира, младежта бяга в чужбина и др. подоби клишета  
Най-фрапантният случай беше когато бях в средата на 9-ти месец и отивах към Шейново за поредната консултация. Пътувам си аз в тролея и понеже имах шанса да се кача почти от първата спирка имаше свободни места, за да не гледам с надежда някого в очите...Някъде по средата на пътя се качват две нагласени баби и започват да коментират на висок глас, така че да ги чуват всички, как днешната младеж е невъзпитана и арогантна, как не е научена на елементарно уважение към по-възрастните и т.н. Тирадата продължава достатъчно дълго и натрапчиво и тъй като се водеше съвсем близо до мен накрая се обърнах да видя кои са тези безсрамни младежи. За моя изненада бабите гледаха мен   Вярно, че бях сложила чантата си плюс яке върху огромния тумбак, ама чак пък да не се вижда...Както и да е. Не счетох за необходимо да коментирам и да се "оправдавам" със състоянието си. Но това не беше всичко. Когато наближи време да слизам и започнах да се приготвям "отдалече", бабите видяха причината да не им стана на крака. И тогава едната продължи да ломоти като каза нещо, което наистина ме изуми: "Аааа - бременна. Ами защо не е седнала на мястото предвидено за майки с деца, а заема чуждите седалки?" Нищо повече няма да кажа освен: no comment  

Ами нека и аз да споделя,тук при нас в Прага е отвратително в гр. транспорт и най-вече в метрото,защото аз се движа с него. Тука никой не ти става ако си бремена,направо е ужъс,стават само на пенсионерите а на такива като мен се правят,че не те виждат,единственото което можеш да направиш е да си нахален и да вдигнеш някой. За съжаление такова е полуженирто.

Наистина много, много тъжно ... но факт.
Бременна съм в средата на 8-мия месец и смея да кажа, че когато тръгвам на някъде с градския транспорт сядам, благодарение на това, че се качвам от начална спирка. Ноооо... на връщане почти винаги стърча права, защото всеки се прави, че не забелязва корема. Да не говорим, че веднъж една бабичка искаше да и направя място защото била болна и съответно ми дишаше едва ли не в устата  , направо нямам думи. Последния път дори ме гледаха странно, все едно искаха да кажат "Тая пък къде е тръгнала с тоя корем " . Дали пък ние нещо не сме сбъркани, а? Вече почвам да се чудя  .  А пък някой мъж да ти направи място - е това трябва да се отбележи ако стане.
Това е положението, мили бъдещи мами, не забравяйте, че все пак живеем в България, където важи правилото "не е важно на мен да ми е добре, а на  теб да ти е зле"

За съжаление кавалерите са измрели по българските земи. И аз доста огорчение натрупах по време на бремеността. Случвало ми се е да ме гледат с интерес няколко спирки и като се освободи място да побърза някой да ме изпревари. Малко късно се усетих, че донякъде вината е в мен, защото си трая. Веднъж един господин със зор ме заобиколи и ме избута, за да може да заеме освобождаващо се място - аз застанах до него и казах на приятелката си, с която пътувах на доста висок глас "Господинът който побърза да седне най-вероятно е по-бремен от мен", господинът моментално ми освободи място с извинение, че не ме е забелязал - да уточня, че в края на 7-мия изглеждах като, че ли всеки момент, ще родя близнаци.
От този момент нататък се постарах да ме забелязват овреме. Качвах се винаги през предната врата и докато продупчех билета поне 3-ма ми предлагаха място.

Така че бъдещи майчета, качвайте се от предна врата и демонстрирайте гордо коремите си, все ще се намери добра душа да ви направи място.

Почти редовно ми правеха място в студентските линии (280,94) и никога в трамваи и тролеи (в други автобуси не ми се е налагало да пътувам).

Аз затова се качвах в трамвая винаги на първата врата и директно отивах на мястото за майка с дете и ако нямаше такава седнала на мястото вдигах който е седнал. Не е имало роптания, хората сами ставаха. На мен пък повече мъже са ми отстъпвали, отколкото жени.

Да ви разкажа и аз преживяване. Щяха да ме сгазят на пешаходната пътека в 7-мия месец. Както виждате имам близнаци и в 7-мия приличах на глътнала 2 баскетболни топки. Шофьора - пикльо на не повече от 20 години едвам нацепи спирачките и в отговор на възмутения ми поглед започна да ме псува, също и гаджето му Крещяха и двамата в колата Тъй че внимавайте и на пешаходната пътека понякога стават инциденти с бременни.

ей такива пи6лемета пък как ги оби4ам 

От дъртаци в обществения транспорт не остава много ред за бременните.Мноооого рядко са ми правели място, и то предимно мъже Да не говоря ,че веднъж една лелка имаше наглостта да ме кара да стана,за да направя място на една бабишкера. Тогава бях бременна в 9 месец.Така викнах, че само дето не я изплющях, и като се намесиха други пътници, оная взе да се оправдава,че не ми била видяла корема

И аз се сблъсквах,като бях бременна с просташкото отношение на 90% от хората.Даже не веднъж са се опитвали дори да ме прередят в магазин.На толкова грозно и елементарно поведение не и съм и предполагала,че ще стана жертва.

Ох, забравих да разкажа в 8-ми месец как една идиотка се развика в общината, защото ми се наложи да отида, за да ми оправят документите за газта, точно по време на бременността се нанесохме. 2 седмици преди да родя нямаше кой да отиде, а пък чакахме бебетата вече и съответно беше неотложно. Отивам - дълга опашка. Аз със шкембака напред, не мога да си затворя специално купеното яке размер ХХЛ и корема стърчи 1 метър пред мене. Отивам и питам кой е последен. Всичко живо мълчи. Накрая един дядо каза да вляза вътре и да седна, при което жената, която очевидно беше последна така се разкрещя Накрая като я погнаха от опашката каза, че дори не видяла, че съм бременна и аз й казах, че е така като не вижда по-далеч от носа си

Ами аз бременях и раждах в Испания.Повярвайте,нещата и там стоят по същия начин. Никога не са ми отстъпвали никъде,дори след скандал. Приятелка ми е казвала същото за Италия.Явно глобално се е променило отношението към бременните.Или по-скоро хората са станали бездушни и егоисти.

При мен положението беше същото. В градския транспорт обикновено всички се правеха на приятно разсеяни. Чак към 7-8 месец, когато коремът ми се виждаше от разстояние започнаха да ми правят място, но пак задължително трябваше да си разкопчая якето и нахално се лепна до някоя седалка. С чакането на опашки също понякога ме пускаха, в повечето случаи не. Най-интересно при мен беше, когато преподавателят ми в университета ме накара да остана бременна в деветия месец на три-часова лекция и то само, за да мога да говоря с него. 

Обикновено ми ставаха мъже и жени на средна възраст. Младите (студенти и т.н.) изобщо не ги търси за тая работа, а бабките явно са забравили какво е бременност - не знам.  
Няма да забравя като бях в 6-7 месец (а бе личеше си ми вече), ме пратиха да ми правят ехокардиография. Пред кабинета имаше 4 столчета и 4 бабки, настанили се върху тях. Естествено не съм и очаквала да ме пуснат да мина пред тях, но ми се наложи да стоя права 40 мин, докато ми дойде редът. По едно време се появи някакъв мъж на средна възраст и се развика на бабишкерите, и влезнах веднага след скандала  

Аз пък трябва да призная, че главно мъже ми отстъпват място. Когато още нямах огромен корем не ме забелязваха и се случваше някоя леличка да стане, но не винаги, а сега мъжете веднага скачат на крака, а дамите изследват пейзажа през прозореца. Дори в маршрутките ми отстъпват място мъже.
А що се отнася до нахалните бабки - бях в 7 месец с огромен корем и отидох да си платя водата в почивката (още ходех на работа). Наредих се на опашката и си чакам реда, а веднага след мен една баба ме заговори колко и бил тежък живота и т.н. (разбирайте от тези с фризура и червило - любимки са ми   ). След нея се нареди и един мъж на средна възраст. Та точно преди да ми дойде реда касиерката каза, че излиза 10 минути в почивка. Бабката като се завайка и забута - да минела преди мен, че не може да чака. Тогава мъжа се намеси и така я нахока - да не се правела на сляпа, че не ми вижда корема, как не я било срам да предреди бременна, целият салон го чу. А бабката много нахално си каза - ами аз откъде да знам като не и личи (тук всички наоколо се разсмяха, защото коремът ми беше 2 метра напред и аз почти се губех зад него).

Според мен по отншението на хората към една бременна жена  проличава реалното състояние на обществото ни.Нашето българско общество е болно и страда от много натрупана злоба! Една бременна е по уязвима, емоционална и е като лакмус за истинското лице на отношенията ни. Но не мисля, че като съм  бременна - не мога да тегля по една сериозна  тънка, дълга. Само ме притеснява да не се стигне до бой- което повярвайте ми е възможно. Защото на никой не му пука, че си бременна.
Единственият урок, кйто взех след поредна случка в един магазин вчера е- бъдете културни, но не цепете басма, ако някой  неправомерно ви подразни! Това е.

  За съжаление и аз се присъединявам към бременните,които са се сблъскали с неучтивото,да не кажа грубо отношение към състоянието ми За толкова месеци,може би два или три пъти са ми правили място или са се отнесли с уважение към мен-което безкрайно ме разчувства....В повечето случаи съм пререждана по опашките в магазините/най-вече от пенсионери/,изблъсквана и дори когато ми е прилошавало и съм лягала на пейки по улиците,не е имало някой,който да ме попита как съм и дали може да ми помогне Жалко,наистина,много жалко.....

Аз пък да ви се похваля Когато отивах да плащам я ток, я телефон за голямо мое учудване   повечето пъти бабки и дядовци се разправяха с останалите на опашката,че съм бременна и трябва да прередя всички. Ако ми се случеше да чакам без никои от опашката да забележи,че съм бременна касиерките веднага вдигаха скандал на останалите чакаш-ти как нямали елементарно възпитание и прочие и прочее и съответно ме викаха отпред да си платя, да не чакам. А в автобусите повечето кондукторки(във Варна сме с такива) веднага ме хващаха под ръка и изгонваха някой седящ "Майчето трябва да седи,че с тези дупки по пътя...." и веднага казваха на шофьора да кара по внимателно,че има бременна в автобуса.
Аз не мога да се оплача от отношението на повечето хора към мен докато бях бременна,нито сега когато ме виждат с бебе,повечето са страшно любезни с мен(като изключим шофьорите)На мен ми прави впечатление че като ме видят с количка повечето които спират да ми направят път са млади момчета.
Е, това е от мен.Наистина не мога да се оплача
И пожелавам на всичко бременни отношението на хората към тях да е както беше към мен

Опитвам се да направя една равносметка - досега само веднъж млад мъж ми е отстъпвал място. Иначе - предимно по-възрастни мъже и жени. Според мен не е до възраст, а до възпитание - много ми е смешно когато като се кача някъде и около мен всички масово се разсейват; или пък като дойде трамвая - 2-ма 3-ма мъже бързат да влязат първи, сякаш от това зависи живота им - изчаквам ги търпеливо - няма да се бутам я  . Но това е - простотията ходи по хората, но има и още нещо, за което съм сигурна - всичко се връща, момичета, така че - спокойно, не си трошете нервите за такива глупаци, а гледайте с чувство за хумор на постъпките им  .

  От мъжете - само цигани. Явно те най-много уважават жените си...

Аз градски транспорт не ползвам, но виж на ЖК е много интересно. Пред кабинета има канапе за 3-ма души. Та единия път - имаше 3 жени седнали (небременни) и като ме видяха, скочиха и трите, за да ми отстъпят място, чак се притесних. Освободиха цялото канапе и никоя повече не седна 
А по-пресният ми случай е от миналата седмица.  Пред кабинета имаше 2 жени седнали, т.е. имаше едно свободно място. Отивам аз и след мен още една жена, която им казва да се сместят, за да седне, та аз оставам да стърча права. След мен идва още една бременна, която щръква до мен. Та картинката е следната - 2 бременни стоим прави пред кабинета, а 3 небременни седят и се разсейват. Мен лично голям смях ме напуши от тази гледка. Слава богу, се чуствам добре и не ми е наложително да седна, но си е жалка картинка!

Повечето пъти не са ми отстъпвали място. И на разсеяни са се правили, и на много зачели се във вестника, и на зяпащи през прозореца нещо супер интересно. И това, когато вече определено ми личеше. На края на бременността трябваше само да лежа в къщи, така че нямам впечатления от най-напреднала бременност. Но ми е било толкова криво, когато стоях права в гр.транспорт като бременна, че сега като ми се наложи и се кача с малкия, съм склонна и на луд скандал, ако не седна.

Не вярвах на твърдения от типа "българинът се е озлобил" и т.н. Но докато бях бременна се убедих, че е така. Много рядко са ми отстъпвали място в градския транспорт или на опашки. Няма да забравя как в една пълна маршрутка, в която трябваше да се кача, място ми отстъпи една млада майка с 2 годишно хлапе. Всички останали се правеха на разсеяни. Аз отказах да седна, защото ми се стори абсурдно точно тя да става, а тя каза доста силно, така че да я чуят останалите пътуващи: "мила, знам какво е, аз в 9-я месец съм стояла права 30 минути в един автобус и всички се правеха на расеяни". Не че това трогна някой от тях, но поне им го каза.

Пред женската консултация също съм стояла права, заради разсейващи се дами, които са забравили какво е било, когато те самите са били в моето положение. А когато бях на една от последните си консултации в 9-я месец пред кабинета преди мен чакаше още едно младо мимиче. Беше много топло, юни месец. Сестрата ме видя и предложи аз да вляза защото съм в напреднала бременност, а и бях само да си взема изследванията и обменната карта. А младата мацка като се нацупи, че и тя била бременна (най-много да е била в 1 месец, защото имаше плосък корем, но както и да е) и си влезе пред мен. Стана ми малко смешно и си казах, нищо, ще разбере какво ми е било след 7-8 месеца.

Аз съм от тези,на които им правеха място. Явно съм извадила късмет.На опашка няколко пъти ми казваха да мина напред,но аз пуста скромност. Следващия път като съм бременна,може и да нямам този късмет

Миналия месец в болницата първите 2 дена бях на системи, но можех да ставам и бавно да влача стойката след себе си. Щом свикнах да ходя така, реших да сляза с асансьора до кафе-машината на партера и пак да се върна с него. Е, малко неудобно беше да си отварям вратата с една ръка и да я ритам с крак, но нямаше как. Когато слязох долу, бутнах вратата с крак и тръгнах да излизам на заден ход. Във фоайето имаше няколко човека, но ... нищо. Само един турчин дойде, държа вратата, даже ми предложи да ми помогне да влача системата до кафето и обратно.

Охх само като се сетя за моят случай още ми се реве. В7-мия месец бях и пътувам към Пловдив с влак(там уча).От нашият град до там е 2 часа път.Влакът пълен до пръсване и аз заставам точно пред коридора близо до тоалетната Минават заминават хора,блъскат ме, никой нищо не казва.Хората от първото купе ме гледат всички,по няколко пъти се изредиха до тоалетната,а на мен вече сълзите ми напират хем от умора хем от гняв.ЕГАТИ ДЪРЖАВАТА,ЕГАТИ ХОРАТА!По едно време вече към Пазарджик(час и нещо бях пътувала вече права ) мина кондукторът и веднага ме забеляза (представятв ли си ,аз нали бях "малка")и каза някой от първото купе до което бях да стане и да ми направи място.Като почнаха да цъкат едни баби вътре:"Ама ние не виждаме,що не се обаждаш бе момиче......."Не беше точно така ама.......всеки се прави на луд.Като седнах вече и ме изби на един рев от огорчение, болка и всичко накуп Направо си плаках в купето.Никога няма да забравя това.
А за Софийският градски транспорт нямам думи.Ходех на консултации в Павлово и много път с трамвая - НИКОЙ,АМА НИКОЙ не отстъпва.Имам 2-3 случая в които жени ми направиха място.Веднъж дори една жена се скара с един дядо който като тя стана да ми отстъпи се втурна към мястото.Леле като викна жената "Неможе да седнете.Жената е бременна" Има и хора на този свят де не отричам.Когато се сетя за тази жена само положителни мисли и изпращам 

Всъщност за мен проблема не е само в това дали ни правят път в градският транспорт или не.Ако питате мен по някой разбити авт. линии вероятността да ти изтекат водите докато седиш е по- голяма от тази ако останеш права...........но както и да е.
Погледнато в по-общ план смятам че, толерантността към бременната жена е много малка-
било то в градският транспорт,по опашките, дори в болнично заведение.
При мен примери има и за двете тези....случвало се е да ми правят място, случвало се е и да извръщат поглед, докато някой не им направи забележка.
Като най-фрапантни случаи обаче, мога да посоча тези в болницата, като единият път сутринта рано се бях наредила на опашка за вземане на кръв.Имаше 5-6 баби преди мен, една  майка с бебе и една майка с дете на около 10-11 год.И така се случи, че аз и майката с малкото бебе бяхме накрая...никой не се съобрази поне на нея да и отстъпи ред.И когато мед.сестрата покани жената с бебето да влезе, тази която беше с голямото дете се развика, че и тя бързала, от кога чакала и т.н.
Вторият случай беше когато по спешност с  кръвно 150/90 в 7м. АГ-то ме прати на кардиолог с предварителна уговорка да влизам веднага-лекарката ми беше уредила всичко като за спешен случай.....да, ама докато не срещнах една баба "терминатор", която беше със час и беше чакала вече "цели" 15 мин. да влезе. Нито лекарският екип, нито останалите на опашката успяха да излязат на глава с нея за да ме пусне.И така спешният случай остана отвън да си чака реда.......
 

През първата ми бременност изпаднах в куриозна ситуация(няма да коментирам това,че мъжете и тинейджърите се правят на разсеяни)
Една жена ме видя,че съм в напреднала бременност,но в същото време ядеше нещо и ми вика:
"Ей сега,като си доям,ще стана да ти направя място"...

Когато бях бременна, висях на една опашка пред НОИ цели 8 часа. Шкембето си ми личеше (7-8месец.), но явно беше невидимо за околните.
Наскоро се мъчих да кача детската количка (с детето вътре) по едни стълби. На 5 метра от мен десетина мъже пиеха бира. И познайте кой се затича да ми помогне? Бременна жена в 9. месец! Благодарих и отказах естествено!

Как ще ги стигнем европейците..........

мами един виц по темата
в трамвая, на мястото zа майки с  деца седи млада дама. ка4ва се много бременна с мъжа си. той каzва на дамата, 4е това е място zа майки с деца и бременни да стане. а тя отговаря
ми и аz в4ера се л*бих с мъжа си, може и аz да съм бременна
мъжа
вие не ме раzбрахте, мястото е zа бременни не zа нае**ни 

Т'ва с разсеяните ми е любимо - добре, че се сдобих с кола, че като небременна едва ги понасях тия, пък сега не знам 

Пътувам един ден в 111 (според мен най-кошмарния автобус) и се бях качила от Малдост още и по този повод бях седнала. Постепенно автобуса се напълни порядъчно и почти се натъпка, когато след Горнобански спирката се качват мъж и жена и жената порядъчно бременна - аз седя на седалката преди втората врата, автобуса претъпкан, те се качват от първата и успях да й видя корема. Около тях имаше сигурно 20 човека и никой нищо не направи повече от половин спирка разстояние  . Ужасно мъчно ми стана и извиках на висок глас да дойдат, за да седне жената. След като измина цялото разстояни от първата врата до моята седалка, започнаха свенливо да се понадигат разни хора наоколо смотолявайки "Ооо, ма тя с корем", "Аа, бременна била" и т.н.  и то очевидно само от кумува срама 
Надявам се да не ми се налага да изтърпявам подобен тормоз, че каквато съм огнена 

На мен пък ми липства бременноста точно за отношението на всички непознати... на автобус не съм се качвала, но на всички опашки.. независимо къде- ме пускаха. Най-живия спомен ми е в сградата на поземлена комисия, където имаше повече от 30 човека , половината от които пенсионери. Всички в един глас ми предложиха да мина отпред. Направо останах очарована.

 ужас,пълно е с тъпи и злобни хора,добре че не пътувам с градски транспорт

Според мен има какво да се желае от отношението на околните не само към бременните жени, но и към майките с деца    Аз например, не си спомням случай, в който да съм се наредила на опашка в магазина ( винаги ходя на пазар с малкия ) и някой да ми е отстъпил мястото си. Съвсем наскоро една бабка от входа ме гледаше с голям интерес,  докато влачех количката по стълбите, вместо да ме попита дали имам нужда от помощ или поне да задържи вратата на асансьора отворена. Слава богу с градския транспорт не пътувам. Честно казано, докато бях бременна се радвах на много по-голямо внимание, отколкото сега 

Ooooo Мога да пиша и място няма да ми стигне. Аз бях много голяма накрая та 10 дни преди да родя си плащам тока и понеже жега не се навирам в хората Влиза един добре облечен господин и туп застава пред мен. Не стига че не ми отстъпват място ама ме и пререждат . Аз обаче вече изнервена от големия корем като се развиках  , а той нагло ми каза ама вие на опашката ли сте  Не аз така си стоя бременна пред гишетата . И друга случка пак от края на бременността. Една бабка в автобуса влиза застава до мен и ми вика Няма ли да станеш ние едно време ставахме на старите хора А аз и казах Не  , не виждаш ли че съм бременна а тя нагло ми вика ами мислех че си си такава дебела

Според мен има хора и хора.Аз съм с добри спомени  .

И аз се сблъсквам с просташко отношение всеки ден. напоследък в градския транспорт ми правят място, но ако изведнъж се зазяпат навън аз просто им казвеам да ми отстъпят място. Същото е и по опашки. Тонът ми за такива случаи е абсплютно безапелационен и мисля, че по този начин предотвратявам протестите.
Но като цяло отношението от непознати е много, много лошо.......жалко

Не съм се возила в градския транспорт,но на опашки никой не ме е пускал да мина напред.С най-лоши чувства си спомням като ми вземаха кръв всеки месец.Трябваше всеки път с караници да си извоювам да вляза преди другите.И то при условие,че на вратата имаше голям надпис,че бременните жени са с предимство.Беше ми писнало да се карам с пенсии.Но пък последната сесия в университета просто не разбрах как мина.Всички ме пускаха да мина първа и нито един преподавател не ме скъса.

често излизам с една мама с количка и аз с големия корем,та доста време отнема докато пресечем на пешеходна пътека ,меко казано съм възмутена

Аз също съм много възмутена от възпитанието на българина! В 50 процента от случаите са ми правили място, но при половината от тези случаи е било след забележка от някого. Най-фрапиращият случай беше преди седмица, когато отидох на едно учителско съвещание. Влязох в зала, пълна с около 300 учители и всички ме оглеждаха нагло отгоре до долу (а в седмия месец ми личи), и никой не се помръдна, явно коремът ми беше станал невидим. Даже една от тях ми взе стола под носа, който ми донесе една чистачка! Какво да чакаме от поколението...

Утре ще ходя да плащам тока, водата и телефона и ще ви разкажа дали една бременна жена в 9 месец има невидим корем

Момичета, много мъчно ми става като ви чета.Спомням си моята първа бременност.Много случки имах, много фрапантни, писала съм ги и друг път.И пак казвам-не става въпрос за това да ти отстъпват място-по цял свят е така, не е само тук това, те не са и длъжни някак хората.Става въпрос за самото отношение, за наругаването в много случаи.Вместо като те видят бременна да ти се усмихнат, да кажат две мили приказки-пък нека да не ми отстъпват място-не са длъжни, наистина.В тази връзка искам да ви разкажа няколко от моите фаворити за грубо отношение и като бременна и като вече майка.Първото разочарование дойде от личната ми лекарка, на която като и казах, че ще ходя на частно на консултации отсече, че днешните бременни били много лигави.Минах през един дядо, който размаха бастуна си пред коремами и рече, че и той бил бременен, вдигнаха ме в 7 месец да отсъпя място на бабичка в тролея, в 8 месец ми прилоша в трамвая и чак след като се свлякох върху една жена се смилиха над мен...ей такива.После с детето-къде съм била тръгнала с тази количка през пазара/ все едно майките с деца не се хранят, а са на фотосинтеза/до къде съм била тръгнала в рейса с това дете, демонстративно неотстъпване на място-аз в едната ръка с дете, в другата с чанта и няма как да се държа.Еми научих се след всичко това да си търся-качвам се някъде-харесвам си някой от най-разсеяните, дето с периферия ме гледат, потупвам го по рамото и директно му казвам да става.Сега съм с корем и с дете, но вече си знам урока И не за това , че съм бременна го правя.Добре се чувствам и нямам нужда да седя.Правя го, защото трафика ни е ужасен, шофьорите карат лошо и имах инцидент с падане.Еми мерси и детето ми да се търкаля.Ей заради това го правя, а не че нещо ще ми стане ако постоя права.Просто, когато си с дете на ръце си много по-нестабилен.Прибави и някоя чанта и се получава прекрасна картинка.

Като взех да чета се сетих за още негативни емоции през бременността. Млада баба към 55 с внуче на 13-14 години седят на двойна седалка в третъпкан трамвай. От последната врата се  качвам аз с 9-месечен ОГРОООМЕН корем, а от средната пенсионер на поне 90г, който едва се държи на краката си. Човекът си се поклащаше една спирка и никой не му направи място. На спирката се качи една млада дама и виждайки стареца помоли някой да му направи място, човекът наистина изглеждаше много зле. НИКОЙ не се помръдна. Тогава забеляза детето и го помоли да направи място на стария човек. Бабата като се развика, че не било нейна работа да вдига хората, че детето си имало права и не било необходимо да става. Настана скандал за място на стареца и така още 2 спирки. Реакция никаква. Тогава ме забеляза и и каза на бабата " Като не искате на стареца направете място една бременна жена да седне". Бабата не и остана длъжна и ме хвърли в шок "Да не е забременяла от мен или от внука ми, че да и правя място". Бях потресена от грозните думи. Ето така се възпитава днешната младеж и да не се чудим защо не се сещат да отстъпят място.
И един по - пресен пример. С количката съм в подлеза до ЦУМ. Трябва да се кача отстраната на ЦУМ. За мое нещастие лайсните за количките се оказват доста тесни за моята количка и няма как да кача количката с бутане. Количката е доста обемна, но успявам да я хвана и да я нося нагоре по стълбите. Имаше много хора, но никой не сметна за необходимо да ми помогне да я кача - гледаха ми сеира.
По-късно като се наложи да слизам от трамвая застанах до вратата с количката в очакване да спре. Като се отвориха вратите две момчета ме избутаха и слязоха преди мен - реших, че за да ми помогнат, но те изчезнаха на момента, в който слязоха. Наложи се баба с бастун да ми поеме количката. Беше ми обидно и болно, че хората са се изродили толкова много.

И аз докато бременеех имах доста такива случки. Мнооого са разсеяни тия хора, бе. Но в прозорците най-много жени се разсейваха, ей това не го разбирах. Сега с малкото човече рядко ползваме градски транспорт, но ситуацията е почти същата. Много ме подразни една случка в провинцията, бях на гости наложи ми се да ползвам "градския транспорт" до плажа. Аз, голяма чанта с плажни принадлежности и увисналата на врата ми като маймунка, две годишна дъщеря. Така пътувахме в претъпкания автобус, през доста неравен път, под зоркия и заинтересован поглед на много млади момичета и зрели жени, които дори и не се разсейваха а просто си гледаха. Когато слязох наистина ми се ревеше.   

Аз също няма да напиша нещо по-различно от казаното дотку - отношението към бременните и майките с колички е меко казано пренебрежително. Вече съм в шести месец и доста ми личи, за пример с такъв корем първото влязох да го раждам . Всички се правят на разсеяни - по опашки, в транспорта, млади и стари без значение. На мен ми направи впечетление, че младите жени са най-неучтиви и груби, доста често се опитват да ме прегазят и то на пешеходна пътека, след тях нареждам таксиджиите един отказа да ме качи защото бебешката количка щяла да му изцапа багажника, а в градскиа транспорт на два пъти трамвая тръгва докато сваляме количката по стълбите, единя ръцете ми останаха мужду вратите . Повече няма да коментирам че се ядосвам

Тъй като коремът ми е малък все още, бях изненадана онзи ден на опашката в пощата. Един господин на средна възраст направо ме заведе до началото на опашката, въпреки моите протести че ще си изчакам реда. Бабите естествено се развикаха, аз започнах да се червя    и вече наистина ми стана зле .  Дойде охраната  и двамата поеха бабите с думите, че такива като мен са гордост за държавата и т.н. Стана ми много мило  .

Аз поначало не се возя с градски транспорт и нямам впечатления.
Рядко ми се налага да чакам и опашки, защото обикновено излизам само на разходка.
Смятам обаче, че всичко е въпрос на възпитание.
Обикновено ми се налага да чакам ред на регистратурата в поликлиниката, къденто съм на ЖК. Никой не се сеща да ми отстъпи, дори ме пререждат. Същото важи и за влизането при лекаря. Въпреки че имам запазен час, има достатъчно нахални, които без час ме пререждат, а аз оставям да вися пред кабинета. (Това естествено не може да се случи ако мъжът ми е с мен, защото веднага въвежда ред  ).
Но пък понякога има и хора, които ме изненадват приятно. Последния път, когато бъх в поликлиниката от цялата опашка (поне 20 човека) един ром ме вида и ме отстъпи реда си. 

Аз пък все се ползвах с привилегии - по опашки всички ме пращаха най-отпред, като пресичам - колите спираха в двете платна, махаха ми, усмихваха се, намигаха Мъжете ми държаха вратите в заведения и магазини...

Ми то край нямат обясненията ми по темата за неуважителното отношение към бременните. Пререждат ме, игнорират присъствието ми, но най много се дразня като решат, че могат и да ме блъскат. Тогава вече реагирам на момента. Като разказвам какво ми се е случило през деня /пътувам всеки ден, защото все още ходя на работа/, мъжът ми не може да повярва, че е възможно. Но както вие казвате - въпрос на възпитание е всичко.  Ама въпреки това ми е неприятно като си помисля, че аз съм ставала винаги и на бременни и на майки с деца и на възрастни хора, ама какво да се прави 

Ха сега да ви разкажа как беше днес в любимия 10 пощенски клон като си плащах сметките..
1) тока - 10 човека ощашка - мъже, жени млади и стари ... никой.. да знаете тези кореми са невидими
от там същите хора в индианска нишка към касата за
2) телефона - а там опашка, и влиза една възрастна госпожа около 60-65 год и пита "Тая опашка за телефона ли е".. отговарям и ДА и с любимите ми думи "Ма аз само да питам " се намъква .. леле не издържах

И на мен до сега ми правят място главно мъже на средна възраст..1-2 пъти и жени.Тинейджърите изобщо не се сещат...Трябва някой да ги подсети, за да станат...Много ми е обидно  вече гледам все по-рядко да се качвам в градски транспорт

    Моми4ета,това въобще не е само българска 4ерта .Живея в Испания и опашките тук за оправяне на документите на 4ужденците са ОГРОМНИ.Като казвам огромни имам предвид 4е можеш да си 4акаш пет,шест или пове4е 4аса.....правете си извод.Та когато бях в трети месец и ми се наложи да оправям документи бях свидетел как една бременна с огромен корем стоя на опашката пове4е от 4 4аса без никой от присъстващите да и даде ред Да уто4ня,4е нямаше нито пейки,нито столове,нито нищо.Милата не знам как издържа.Имаше и още бременни с по малки кореми на който също не им беше отстъпен ред,но тоя слу4ай най ме фрапи,защото корема найстина бше огромен и нямаше на4ин как да мине незабелязан.

Писах вече,че аз бременях и раждах там.Висяла съм на тези опашки неколкократно като бременна.Никой не те поглежда.Вярно,че на опашката чакат емигранти от други държави,но пък и  служителите/испанци/ от полицията хич не им пука.Когато започнах да раждам бях на една такава опашка и мъж ми вдигна луд скандал на охраната и служителите,че не ме пускат да вляза,защото чаках отвън на 17 февруари. След като аз любезно ги бях помолила да вляза с предимство.Хората от опашката/чужденците/ тогава ми позволиха да ги предредя.Та след разправии ме пуснаха и оттам-беж в болницата.Пререждаха ме в супера,в магазините.После и с детето беше така.Приятелките ми в Италия също се оплакват,казват,че в транспорта им ставали БЪЛГАРИ.Така,че правете си изводи.

за да ви "успокоя", Ще ви кажа ,4е и тук е така 
простотията превзема света и се възприема мноооого бързо 

Конкретно за Италия и Испанмия съм чувала и други подобни отзиви, жалко

Тъкмо ми се случи нещо подобно на разказаните до тук истории, та за съжаление да се включа и аз. Качвам се в автобус, и един младеж ми прави място, казвам Благодаря и докато се разминем, една едричка млада дама се тръшва на мястото. Младежа й казва, Извинете станах за да отстъпя мястото на дамата, бременна е. Онази ме поглежда и отсича, Че то и аз имам корем, къв е проблема.  Честно ви казвам онемях! Ама после като се разхилих, какво да й се ядосвам на някаква невъзпитана дебелана.
Та гледам да не обръщам внимание на такива неща, тя простотията по хората ходи 

Нямам думи 

Да се включа и аз тук.Бях в седми или осми месец не помня точно,влизам си аз в кварталния магазин да пазарувам , авътре 4-5 бабички.Магазинерката понеже ме познава и винаги ме обслужва преди всички ме вика най отпред да си напазарувам по бързо .Ама една бабка като се развика, защо я пререждам,тя как чакала и я болели краката ,но за моя радост,нямаше нужда да се защитавам защото останалите баби като я нападнаха.....Стана ми приятно ,че ме защитиха.А за градския транспорт-на мен само мъже са ми правили място.Явно наистина е до възпитание , а не от пола на човека.Даже един възрастен господин след като ми направи място ме пита къде ще раждам,обясни ми дъщеря му къде родила преди дни и , че е доволна от мястото.( впоследствие и аз там родих).А най лошата случка беше като бях вече в девети месец.Отивам на консултация с трамвая, вътре пълно с народ.Никой не става.По едно време един мъж ,след като побутва няколко души ме вика да седна на неговото място, но докато ме извика и аз се дотътря до него на мястото сяда една баба.Тоя като я видя се развика както и други хора около него."Не виждате ли ,че е бременна?" А тя ,че като е бременна къде е тръгнала,мен краката ме болят и трябва да седна.И все пак не стана .Хората се караха с нея ,но аз не издържах слязох на следващата спирка и изчаках по празен трамвай.След два дни родих.Ама защо като сме бременни сами не си искаме да ни направят място.Бабките как си искат.

Откакто съм бременна редовно хората се правят на ударени в рейса и в маршрутните таксита до сега да са ми станали една, две жени. Вечно се правят, че не ме забелязват, а ми се налага да пътувам често. Отношението към бременните е ужасно като чели не съществуваш, много съм възмутена.

Искам да се включа към това мнение, за да разкажа подобна случка, в която аз бях в ролята на `младото момиче, на кето не му личи, че е бременно`.

До 5-тия месец въобще не ми личеше, че съм бременна, нищо , че бях с близнаци. Първите месеци от бременностт повръщах дори от миризмите във въздуха и от мисълта за месо.

Случи се така, че след сватбата в 4-тия месец отидохме на сватбено пътешествие в Турция за 1 седмица. Въпреки, че ми беше постоянно лошо от миризми реших да замина. Още на втория ден пипнах някаква бъбречна инфекция, която ми докара бъбречни кризи всеки ден и нощ до края на пътешествието. Не можех да легна дори нормално, `спях` по 2-3 часа на нощ, подпряна на възглавници, защото не можем да се изпъна от болки,  на пресекулки и притичвайки превита до тоалетната ту да повръщам, ту по малка нужда, знаете как е при бъбречна криза - през 15 минути. Един от познатите ни отиде при доктора в хотела, за да си вземе аспирин, защото беше настинал и доктора му взел 500 долара за преглед, без който не можел да му даде лекарства. Така че звъннах на гинеколожката ми в България и тя ме посъветва да пия само но-шпа докато се прибера и като кацнем директно да отида при заместничката й, защото тя беше в отпуск. Излишно е да казвам с какво нетърпение очаквах да се добера до България и да отида в кабинета, за да ми сложат някакво болкоуспокояващо и да ми пуснат изследвания. И също така да видя всичко ли е наред с бебетата. Все пак бременността с близнаци се води рискова.

Отидох веднага щом кацнахме - от летището директно пред кабинета и тъкмо ми идва реда и докторката/заместничка, която не ме познава и не знае какъв ми е случая/, вижда чакащата бременна след мен и й предлага да мине преди мен. Е, и аз казах същото като онова момиче - аз също съм бременна. Нищо чудно точно ние да сме се срещнали пред въпросния кабинет.

Затова смятам, че човек трябва да изхожда от позицията, че колкото и зле да е, винаги има и по-зле от него. Макар и  да не изглежда така на пръв поглед.   

Пример от вчера. Качвам се на гадния номер 20 от Окръжна болница. Няколко пенсионерки разсеяно гледат през прозореца. Едно 20 годишно момиче от пътвата седалка до прозореца стана, за да седна аз, но мястото беше адски неудобно, над гумата и едва се наместих, а коленете ми "опряха" в носа. Лелката до мен дори не реагира да поотмести лекичко, докато аз пъшкайки се опитвах да се настаня.

Е, това е градския транспорт. Днес татито ще ме вози с колата

по време на моята бременност не са ми се е случвало някой да прояви недоборжелателно отношение. Даже напротив - бях удивена, колко внимание имаше навсякъде.

Аз не мога да се оплача от лошо отношение докато бях бременна. Случвало ми се е да постоя права няколко спирки, но в повечето случаи са ми правили място. Даже веднъж в трамвая се качих от последната врата и един млад мъж от предната врата се развика - "Госпожо, елате да седнете тук има място". Направило ми е впечатлени, че само дебелогъзите лелки (извинявайте за грубите думи) не стават като, че ли никога не са раждали.
Що се отнася до опашките пак са ме пускали най-отпред. Даже деня преди да родя имах работа в една банка и големия корем ме спаси от дълго чакане .
Бих казала, че докато ходех с големия корем виждах, че хората се обръщат и ми се радват (поне на мен така ми се струваше).
На бременните бих казала, да се радват на коремите си и хич да не се впечатляват от ниската култура на околните. Вие да не мислите, че сега с количката всички скачат да ми помагат, когато слизам и се качвам по стълби.
Горе главата!

аз пък съм в съвсем начална бременност, обаче ми е много подут корема през повечето време, и вече ми направи едно момиче място в автобуса - щях направо да се разхиля и поне 15 мин си държах със зъби устните, за да не го направя     
надявам се да срещна добро отношение, ана гадовете просто няма да им обръщам внимание и да си губя времето и настроението, за да им се ядосвам 

На мен в гр.транспорт ми отстъпват  предимно жени,но дори да не ми станат ще си нахалствам,няма да рискувам живота на бебо заради комфорта на някои дебелогъзи лелки,които  очакват неродените ни деца да им отстъпват място,е няма да стане а за бабошкерите:2gunfire:ей голяма напаст са тия. Отивам аз в една банка и там една километрична пенсионерска опашка/дето все нямат пари/ и въобще не чакам да ми отстъпят място и се нареждам най-отпред и нали се сещате пенсионерите как реагерат,ама касиерката ме изкефи като им каза ,че няма да ме остави да си вися и да чакам.

На мен, когато бях бремена, на няколко пъти ми се наложи да пътувам с градския транспорт и всеки път място ми отстъпваха само циганки ! Необразовани, малцинство, но на моменти излизат повече хора от българите!

Пък аз вече ви казах-не е до отстъпването въобще.И с корем до някъде е по-лесно-бебето е в корема.Следва продължение-с количка, на ръце...когато бебето се роди е малко по-сложничко.Ръцете ти са заети и де факто ти няма как да се държиш залиташ ли залиташ, ако не е тъпкан рейса например, че да те удържат хората около теб.Да не говорим пък, че лицето на детето, когато седи в количката в рейса е точно на нивото на задните части на някои хора/веднъж един за малко да седне върху детето ми!/ и се отъркват какви ли не части от тяло и чанти в бебето.

Хич не се учудвам. Още си спомням, вече преносила, се връщах от ЖК и се качих на автобуса. Хората около мен най-нагло си седяха и въобще даже не им е минало през ума да ми отстъпят мястото си. При това бяха все мъже. Докато едно момиче направо не побесня и ги завря в "кучи гъз" с извинение, та тогава единият стана, за да седна аз. А понеже работех на другия край на София и ползвах маршрутки, се налагаше шофьорите да посочват кой да стане, защото рядко някой се сещаше да го направи.

Вчера ми стана много гадно.
Бях в училището на детето да видя едно съобщение и исках да изляза през задния вход, но беше заключено. Болеше ме кръста и се клатушках с шкембето си. Помолих пазача да отвори вратата, а той каза, че няма ключ, и че "искрено съжалява".
Е, аз бавничко излязох през централния вход, обиколих цялото училище  и в мига, в който бях до заключената задна врата, този същия, дето искрено съжаляваше, отключи вратата, за да пусне една лелка
Стана ми много кофти, че така нагло ме излъга. Само три крачки трябваше да направи и да постави един ключ в ключалката. Можеше да ми спести дългото (за мен) разстояние през училищния двор, където момчетата ритаха топка, малките се гонеха и т.н.
Знаете как се чувства бременна жена сред играещи и ритащи топка деца.

Не знам защо хората са безсърдечни и не проявяват капка съчувствие. Жалко е!

абсолютно подкрепям

Знаете ли, когато жената е бременна, мисли, че е абсолютно очевидно за всички в какво положение е.
Да, обаче не е така, защото в много случаи дрехите лъжат и в двата варианта.
Аз съм отстъпвала място на супер учудена и леко ядосана в последствие мацка, която се оказа, че не е бременна, а просто с корем и туника отгоре.
Не ме питайте как се червих

На мен почти винаги са ми отстъпвали място, както и са ме пускали да мина пред всички, за да не стоя по опашки. Но като се замисля май в повечето случаи място са ми отстъпвали жени, което е много тъжно наистина...   Така или иначе обикновено не съм се възползвала, защото ми е било неудобно, когато по-възрастна жена ми стане, но се сещам за един случай, когато жена стана и докато й обясня, че нямам нужда, тъй като ще сляза на следващата спирка и в този момент (след като ни избутва и двете) едно момиче се намърда на мястото най-нагло...

Аз сьм бременна в седмия месец.Понякога се случва да ми отстьпят място в превозно средство или да ми дадат предимство на опашка,но това се случва рядко.А, какво ще кажете за по-вьзрастните,нямам предвид трудноподвижните хора,а тези,които като видят че се освобождава място ще те прегазят и сьс "львски скок" се "хвьрлят" вьрху седалката.Наскоро ми се случи нещо подобно.Сьс сина ми пьтувахме в трамвай 1 в посока Иван Вазов.Един господин на около 60г.видя,че се освобождава място и като се втурна за малко да ме прегази.Синьт ми реагира доста остро,а аз вече достатьчно ядосана очаквах забележка относно вьзпитанието на детето.Такава не последва и от мястото се вьзползвах аз.

При мен отношението навсякъде беше подобаващо- небях от най-забележимите бременни- почти до края не ми личеше,но който иска вижда и прави каквото трябва.В автобус съм се возила рядко и то в деветия месец,защото майка ми ми забрани да шофирам ,на опашката в магазина винаги са ми правили място-и това много ме е притеснявало,в службата- дори ипапка не ви позволяваха да вдигна...
Това си е до хората с които си е сблъсквала- дали са мъже или жени няма значение-всичко е въпрос на възпитание

Да, наистина - българинът не обича да отстъпва мястото си, мисля, че се чувстват прецакани така. Аз за това винаги съм била твърда и директна   Ако трябваше да чакам да ми отстъпят място, докато бях бременна, сигурно сега щях да  имам разширени вени   Например, пред лекарския кабинет, като казах на една девойка "Извинете, може ли да седна, че не мога да стоя права?" и тя се стъписа и ми вика "Разбира се, аз не ви забелязах"... А преди това ме оглеждаше, все едно ще ме купува. Имам и други такива случаи.... А, да не говорим, че изобщо не съм чакала никъде - направо влизах, където и да е - рядко някоя баба да възрази, но не им обръщах внимание, а после хората ги гледаха критично, че правят забележка на бременна жена  
Според мен не трябва да чакаш, а трябва да си отстояваш правата!

Ох, аз честно казано много го преживявам това с отношението особено в гр.транспорт. Не мога да разбера как може хората да са толкова тесногръди...Аз преди се възмущавах на родители с деца, които седят на 2 седалки, вместо да седне детенцето в майката за да има още 1 свободно място. Но сега разбирам как някой ден няма да преместя детето си за да седне някой идиот, който не се съобразява и не прави място. И тя веригата се завърта. А уж на лошото не трябва да се отвръща с лошо???