За отношението към бременните жени....

Обикновено ми ставаха мъже и жени на средна възраст. Младите (студенти и т.н.) изобщо не ги търси за тая работа, а бабките явно са забравили какво е бременност - не знам.  
Няма да забравя като бях в 6-7 месец (а бе личеше си ми вече), ме пратиха да ми правят ехокардиография. Пред кабинета имаше 4 столчета и 4 бабки, настанили се върху тях. Естествено не съм и очаквала да ме пуснат да мина пред тях, но ми се наложи да стоя права 40 мин, докато ми дойде редът. По едно време се появи някакъв мъж на средна възраст и се развика на бабишкерите, и влезнах веднага след скандала  

Аз пък трябва да призная, че главно мъже ми отстъпват място. Когато още нямах огромен корем не ме забелязваха и се случваше някоя леличка да стане, но не винаги, а сега мъжете веднага скачат на крака, а дамите изследват пейзажа през прозореца. Дори в маршрутките ми отстъпват място мъже.
А що се отнася до нахалните бабки - бях в 7 месец с огромен корем и отидох да си платя водата в почивката (още ходех на работа). Наредих се на опашката и си чакам реда, а веднага след мен една баба ме заговори колко и бил тежък живота и т.н. (разбирайте от тези с фризура и червило - любимки са ми   ). След нея се нареди и един мъж на средна възраст. Та точно преди да ми дойде реда касиерката каза, че излиза 10 минути в почивка. Бабката като се завайка и забута - да минела преди мен, че не може да чака. Тогава мъжа се намеси и така я нахока - да не се правела на сляпа, че не ми вижда корема, как не я било срам да предреди бременна, целият салон го чу. А бабката много нахално си каза - ами аз откъде да знам като не и личи (тук всички наоколо се разсмяха, защото коремът ми беше 2 метра напред и аз почти се губех зад него).

Според мен по отншението на хората към една бременна жена  проличава реалното състояние на обществото ни.Нашето българско общество е болно и страда от много натрупана злоба! Една бременна е по уязвима, емоционална и е като лакмус за истинското лице на отношенията ни. Но не мисля, че като съм  бременна - не мога да тегля по една сериозна  тънка, дълга. Само ме притеснява да не се стигне до бой- което повярвайте ми е възможно. Защото на никой не му пука, че си бременна.
Единственият урок, кйто взех след поредна случка в един магазин вчера е- бъдете културни, но не цепете басма, ако някой  неправомерно ви подразни! Това е.

  За съжаление и аз се присъединявам към бременните,които са се сблъскали с неучтивото,да не кажа грубо отношение към състоянието ми За толкова месеци,може би два или три пъти са ми правили място или са се отнесли с уважение към мен-което безкрайно ме разчувства....В повечето случаи съм пререждана по опашките в магазините/най-вече от пенсионери/,изблъсквана и дори когато ми е прилошавало и съм лягала на пейки по улиците,не е имало някой,който да ме попита как съм и дали може да ми помогне Жалко,наистина,много жалко.....

Аз пък да ви се похваля Когато отивах да плащам я ток, я телефон за голямо мое учудване   повечето пъти бабки и дядовци се разправяха с останалите на опашката,че съм бременна и трябва да прередя всички. Ако ми се случеше да чакам без никои от опашката да забележи,че съм бременна касиерките веднага вдигаха скандал на останалите чакаш-ти как нямали елементарно възпитание и прочие и прочее и съответно ме викаха отпред да си платя, да не чакам. А в автобусите повечето кондукторки(във Варна сме с такива) веднага ме хващаха под ръка и изгонваха някой седящ "Майчето трябва да седи,че с тези дупки по пътя...." и веднага казваха на шофьора да кара по внимателно,че има бременна в автобуса.
Аз не мога да се оплача от отношението на повечето хора към мен докато бях бременна,нито сега когато ме виждат с бебе,повечето са страшно любезни с мен(като изключим шофьорите)На мен ми прави впечатление че като ме видят с количка повечето които спират да ми направят път са млади момчета.
Е, това е от мен.Наистина не мога да се оплача
И пожелавам на всичко бременни отношението на хората към тях да е както беше към мен

Опитвам се да направя една равносметка - досега само веднъж млад мъж ми е отстъпвал място. Иначе - предимно по-възрастни мъже и жени. Според мен не е до възраст, а до възпитание - много ми е смешно когато като се кача някъде и около мен всички масово се разсейват; или пък като дойде трамвая - 2-ма 3-ма мъже бързат да влязат първи, сякаш от това зависи живота им - изчаквам ги търпеливо - няма да се бутам я  . Но това е - простотията ходи по хората, но има и още нещо, за което съм сигурна - всичко се връща, момичета, така че - спокойно, не си трошете нервите за такива глупаци, а гледайте с чувство за хумор на постъпките им  .

  От мъжете - само цигани. Явно те най-много уважават жените си...

Аз градски транспорт не ползвам, но виж на ЖК е много интересно. Пред кабинета има канапе за 3-ма души. Та единия път - имаше 3 жени седнали (небременни) и като ме видяха, скочиха и трите, за да ми отстъпят място, чак се притесних. Освободиха цялото канапе и никоя повече не седна 
А по-пресният ми случай е от миналата седмица.  Пред кабинета имаше 2 жени седнали, т.е. имаше едно свободно място. Отивам аз и след мен още една жена, която им казва да се сместят, за да седне, та аз оставам да стърча права. След мен идва още една бременна, която щръква до мен. Та картинката е следната - 2 бременни стоим прави пред кабинета, а 3 небременни седят и се разсейват. Мен лично голям смях ме напуши от тази гледка. Слава богу, се чуствам добре и не ми е наложително да седна, но си е жалка картинка!

Повечето пъти не са ми отстъпвали място. И на разсеяни са се правили, и на много зачели се във вестника, и на зяпащи през прозореца нещо супер интересно. И това, когато вече определено ми личеше. На края на бременността трябваше само да лежа в къщи, така че нямам впечатления от най-напреднала бременност. Но ми е било толкова криво, когато стоях права в гр.транспорт като бременна, че сега като ми се наложи и се кача с малкия, съм склонна и на луд скандал, ако не седна.

Не вярвах на твърдения от типа "българинът се е озлобил" и т.н. Но докато бях бременна се убедих, че е така. Много рядко са ми отстъпвали място в градския транспорт или на опашки. Няма да забравя как в една пълна маршрутка, в която трябваше да се кача, място ми отстъпи една млада майка с 2 годишно хлапе. Всички останали се правеха на разсеяни. Аз отказах да седна, защото ми се стори абсурдно точно тя да става, а тя каза доста силно, така че да я чуят останалите пътуващи: "мила, знам какво е, аз в 9-я месец съм стояла права 30 минути в един автобус и всички се правеха на расеяни". Не че това трогна някой от тях, но поне им го каза.

Пред женската консултация също съм стояла права, заради разсейващи се дами, които са забравили какво е било, когато те самите са били в моето положение. А когато бях на една от последните си консултации в 9-я месец пред кабинета преди мен чакаше още едно младо мимиче. Беше много топло, юни месец. Сестрата ме видя и предложи аз да вляза защото съм в напреднала бременност, а и бях само да си взема изследванията и обменната карта. А младата мацка като се нацупи, че и тя била бременна (най-много да е била в 1 месец, защото имаше плосък корем, но както и да е) и си влезе пред мен. Стана ми малко смешно и си казах, нищо, ще разбере какво ми е било след 7-8 месеца.

Аз съм от тези,на които им правеха място. Явно съм извадила късмет.На опашка няколко пъти ми казваха да мина напред,но аз пуста скромност. Следващия път като съм бременна,може и да нямам този късмет

Миналия месец в болницата първите 2 дена бях на системи, но можех да ставам и бавно да влача стойката след себе си. Щом свикнах да ходя така, реших да сляза с асансьора до кафе-машината на партера и пак да се върна с него. Е, малко неудобно беше да си отварям вратата с една ръка и да я ритам с крак, но нямаше как. Когато слязох долу, бутнах вратата с крак и тръгнах да излизам на заден ход. Във фоайето имаше няколко човека, но ... нищо. Само един турчин дойде, държа вратата, даже ми предложи да ми помогне да влача системата до кафето и обратно.

Охх само като се сетя за моят случай още ми се реве. В7-мия месец бях и пътувам към Пловдив с влак(там уча).От нашият град до там е 2 часа път.Влакът пълен до пръсване и аз заставам точно пред коридора близо до тоалетната Минават заминават хора,блъскат ме, никой нищо не казва.Хората от първото купе ме гледат всички,по няколко пъти се изредиха до тоалетната,а на мен вече сълзите ми напират хем от умора хем от гняв.ЕГАТИ ДЪРЖАВАТА,ЕГАТИ ХОРАТА!По едно време вече към Пазарджик(час и нещо бях пътувала вече права ) мина кондукторът и веднага ме забеляза (представятв ли си ,аз нали бях "малка")и каза някой от първото купе до което бях да стане и да ми направи място.Като почнаха да цъкат едни баби вътре:"Ама ние не виждаме,що не се обаждаш бе момиче......."Не беше точно така ама.......всеки се прави на луд.Като седнах вече и ме изби на един рев от огорчение, болка и всичко накуп Направо си плаках в купето.Никога няма да забравя това.
А за Софийският градски транспорт нямам думи.Ходех на консултации в Павлово и много път с трамвая - НИКОЙ,АМА НИКОЙ не отстъпва.Имам 2-3 случая в които жени ми направиха място.Веднъж дори една жена се скара с един дядо който като тя стана да ми отстъпи се втурна към мястото.Леле като викна жената "Неможе да седнете.Жената е бременна" Има и хора на този свят де не отричам.Когато се сетя за тази жена само положителни мисли и изпращам 

Всъщност за мен проблема не е само в това дали ни правят път в градският транспорт или не.Ако питате мен по някой разбити авт. линии вероятността да ти изтекат водите докато седиш е по- голяма от тази ако останеш права...........но както и да е.
Погледнато в по-общ план смятам че, толерантността към бременната жена е много малка-
било то в градският транспорт,по опашките, дори в болнично заведение.
При мен примери има и за двете тези....случвало се е да ми правят място, случвало се е и да извръщат поглед, докато някой не им направи забележка.
Като най-фрапантни случаи обаче, мога да посоча тези в болницата, като единият път сутринта рано се бях наредила на опашка за вземане на кръв.Имаше 5-6 баби преди мен, една  майка с бебе и една майка с дете на около 10-11 год.И така се случи, че аз и майката с малкото бебе бяхме накрая...никой не се съобрази поне на нея да и отстъпи ред.И когато мед.сестрата покани жената с бебето да влезе, тази която беше с голямото дете се развика, че и тя бързала, от кога чакала и т.н.
Вторият случай беше когато по спешност с  кръвно 150/90 в 7м. АГ-то ме прати на кардиолог с предварителна уговорка да влизам веднага-лекарката ми беше уредила всичко като за спешен случай.....да, ама докато не срещнах една баба "терминатор", която беше със час и беше чакала вече "цели" 15 мин. да влезе. Нито лекарският екип, нито останалите на опашката успяха да излязат на глава с нея за да ме пусне.И така спешният случай остана отвън да си чака реда.......
 

През първата ми бременност изпаднах в куриозна ситуация(няма да коментирам това,че мъжете и тинейджърите се правят на разсеяни)
Една жена ме видя,че съм в напреднала бременност,но в същото време ядеше нещо и ми вика:
"Ей сега,като си доям,ще стана да ти направя място"...