За отношението към бременните жени....

Да се включа и аз тук.Бях в седми или осми месец не помня точно,влизам си аз в кварталния магазин да пазарувам , авътре 4-5 бабички.Магазинерката понеже ме познава и винаги ме обслужва преди всички ме вика най отпред да си напазарувам по бързо .Ама една бабка като се развика, защо я пререждам,тя как чакала и я болели краката ,но за моя радост,нямаше нужда да се защитавам защото останалите баби като я нападнаха.....Стана ми приятно ,че ме защитиха.А за градския транспорт-на мен само мъже са ми правили място.Явно наистина е до възпитание , а не от пола на човека.Даже един възрастен господин след като ми направи място ме пита къде ще раждам,обясни ми дъщеря му къде родила преди дни и , че е доволна от мястото.( впоследствие и аз там родих).А най лошата случка беше като бях вече в девети месец.Отивам на консултация с трамвая, вътре пълно с народ.Никой не става.По едно време един мъж ,след като побутва няколко души ме вика да седна на неговото място, но докато ме извика и аз се дотътря до него на мястото сяда една баба.Тоя като я видя се развика както и други хора около него."Не виждате ли ,че е бременна?" А тя ,че като е бременна къде е тръгнала,мен краката ме болят и трябва да седна.И все пак не стана .Хората се караха с нея ,но аз не издържах слязох на следващата спирка и изчаках по празен трамвай.След два дни родих.Ама защо като сме бременни сами не си искаме да ни направят място.Бабките как си искат.

Откакто съм бременна редовно хората се правят на ударени в рейса и в маршрутните таксита до сега да са ми станали една, две жени. Вечно се правят, че не ме забелязват, а ми се налага да пътувам често. Отношението към бременните е ужасно като чели не съществуваш, много съм възмутена.

Искам да се включа към това мнение, за да разкажа подобна случка, в която аз бях в ролята на `младото момиче, на кето не му личи, че е бременно`.

До 5-тия месец въобще не ми личеше, че съм бременна, нищо , че бях с близнаци. Първите месеци от бременностт повръщах дори от миризмите във въздуха и от мисълта за месо.

Случи се така, че след сватбата в 4-тия месец отидохме на сватбено пътешествие в Турция за 1 седмица. Въпреки, че ми беше постоянно лошо от миризми реших да замина. Още на втория ден пипнах някаква бъбречна инфекция, която ми докара бъбречни кризи всеки ден и нощ до края на пътешествието. Не можех да легна дори нормално, `спях` по 2-3 часа на нощ, подпряна на възглавници, защото не можем да се изпъна от болки,  на пресекулки и притичвайки превита до тоалетната ту да повръщам, ту по малка нужда, знаете как е при бъбречна криза - през 15 минути. Един от познатите ни отиде при доктора в хотела, за да си вземе аспирин, защото беше настинал и доктора му взел 500 долара за преглед, без който не можел да му даде лекарства. Така че звъннах на гинеколожката ми в България и тя ме посъветва да пия само но-шпа докато се прибера и като кацнем директно да отида при заместничката й, защото тя беше в отпуск. Излишно е да казвам с какво нетърпение очаквах да се добера до България и да отида в кабинета, за да ми сложат някакво болкоуспокояващо и да ми пуснат изследвания. И също така да видя всичко ли е наред с бебетата. Все пак бременността с близнаци се води рискова.

Отидох веднага щом кацнахме - от летището директно пред кабинета и тъкмо ми идва реда и докторката/заместничка, която не ме познава и не знае какъв ми е случая/, вижда чакащата бременна след мен и й предлага да мине преди мен. Е, и аз казах същото като онова момиче - аз също съм бременна. Нищо чудно точно ние да сме се срещнали пред въпросния кабинет.

Затова смятам, че човек трябва да изхожда от позицията, че колкото и зле да е, винаги има и по-зле от него. Макар и  да не изглежда така на пръв поглед.   

Пример от вчера. Качвам се на гадния номер 20 от Окръжна болница. Няколко пенсионерки разсеяно гледат през прозореца. Едно 20 годишно момиче от пътвата седалка до прозореца стана, за да седна аз, но мястото беше адски неудобно, над гумата и едва се наместих, а коленете ми "опряха" в носа. Лелката до мен дори не реагира да поотмести лекичко, докато аз пъшкайки се опитвах да се настаня.

Е, това е градския транспорт. Днес татито ще ме вози с колата

по време на моята бременност не са ми се е случвало някой да прояви недоборжелателно отношение. Даже напротив - бях удивена, колко внимание имаше навсякъде.

Аз не мога да се оплача от лошо отношение докато бях бременна. Случвало ми се е да постоя права няколко спирки, но в повечето случаи са ми правили място. Даже веднъж в трамвая се качих от последната врата и един млад мъж от предната врата се развика - "Госпожо, елате да седнете тук има място". Направило ми е впечатлени, че само дебелогъзите лелки (извинявайте за грубите думи) не стават като, че ли никога не са раждали.
Що се отнася до опашките пак са ме пускали най-отпред. Даже деня преди да родя имах работа в една банка и големия корем ме спаси от дълго чакане .
Бих казала, че докато ходех с големия корем виждах, че хората се обръщат и ми се радват (поне на мен така ми се струваше).
На бременните бих казала, да се радват на коремите си и хич да не се впечатляват от ниската култура на околните. Вие да не мислите, че сега с количката всички скачат да ми помагат, когато слизам и се качвам по стълби.
Горе главата!

аз пък съм в съвсем начална бременност, обаче ми е много подут корема през повечето време, и вече ми направи едно момиче място в автобуса - щях направо да се разхиля и поне 15 мин си държах със зъби устните, за да не го направя     
надявам се да срещна добро отношение, ана гадовете просто няма да им обръщам внимание и да си губя времето и настроението, за да им се ядосвам 

На мен в гр.транспорт ми отстъпват  предимно жени,но дори да не ми станат ще си нахалствам,няма да рискувам живота на бебо заради комфорта на някои дебелогъзи лелки,които  очакват неродените ни деца да им отстъпват място,е няма да стане а за бабошкерите:2gunfire:ей голяма напаст са тия. Отивам аз в една банка и там една километрична пенсионерска опашка/дето все нямат пари/ и въобще не чакам да ми отстъпят място и се нареждам най-отпред и нали се сещате пенсионерите как реагерат,ама касиерката ме изкефи като им каза ,че няма да ме остави да си вися и да чакам.

На мен, когато бях бремена, на няколко пъти ми се наложи да пътувам с градския транспорт и всеки път място ми отстъпваха само циганки ! Необразовани, малцинство, но на моменти излизат повече хора от българите!

Пък аз вече ви казах-не е до отстъпването въобще.И с корем до някъде е по-лесно-бебето е в корема.Следва продължение-с количка, на ръце...когато бебето се роди е малко по-сложничко.Ръцете ти са заети и де факто ти няма как да се държиш залиташ ли залиташ, ако не е тъпкан рейса например, че да те удържат хората около теб.Да не говорим пък, че лицето на детето, когато седи в количката в рейса е точно на нивото на задните части на някои хора/веднъж един за малко да седне върху детето ми!/ и се отъркват какви ли не части от тяло и чанти в бебето.

Хич не се учудвам. Още си спомням, вече преносила, се връщах от ЖК и се качих на автобуса. Хората около мен най-нагло си седяха и въобще даже не им е минало през ума да ми отстъпят мястото си. При това бяха все мъже. Докато едно момиче направо не побесня и ги завря в "кучи гъз" с извинение, та тогава единият стана, за да седна аз. А понеже работех на другия край на София и ползвах маршрутки, се налагаше шофьорите да посочват кой да стане, защото рядко някой се сещаше да го направи.

Вчера ми стана много гадно.
Бях в училището на детето да видя едно съобщение и исках да изляза през задния вход, но беше заключено. Болеше ме кръста и се клатушках с шкембето си. Помолих пазача да отвори вратата, а той каза, че няма ключ, и че "искрено съжалява".
Е, аз бавничко излязох през централния вход, обиколих цялото училище  и в мига, в който бях до заключената задна врата, този същия, дето искрено съжаляваше, отключи вратата, за да пусне една лелка
Стана ми много кофти, че така нагло ме излъга. Само три крачки трябваше да направи и да постави един ключ в ключалката. Можеше да ми спести дългото (за мен) разстояние през училищния двор, където момчетата ритаха топка, малките се гонеха и т.н.
Знаете как се чувства бременна жена сред играещи и ритащи топка деца.

Не знам защо хората са безсърдечни и не проявяват капка съчувствие. Жалко е!

абсолютно подкрепям

Знаете ли, когато жената е бременна, мисли, че е абсолютно очевидно за всички в какво положение е.
Да, обаче не е така, защото в много случаи дрехите лъжат и в двата варианта.
Аз съм отстъпвала място на супер учудена и леко ядосана в последствие мацка, която се оказа, че не е бременна, а просто с корем и туника отгоре.
Не ме питайте как се червих