Как да комуникираме - диалог с родителите на деца с увреждания

Като чета написаното от Валенцето ми става много тъжно от отношението на персонала в градината към нейното момиченце. Някак не мога да асимилирам как точно хора, които би трябвало да са професионалисти, да са срещали всякакви деца не желаят да й дадат подкрепа, даже й създават трудности.   Не мога да го разбера това отричане на "различността", това завиране на главата в пясъка като щраусите   Това, че се игнорира съществуването на НЕЩО, не го прави по-малко съществуващо.

Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се.
Не съм го казала аз, но нали не мислите , че някой който  няма ни най -малка идея как минава деня ви ще иска да промени нещата за вас.Говорете за това как се чувствате , разкажете за трудностите през които ежедневно минавате..Колко ви коства това. Разкажте за себе си .......пишете и в другите форуми...Едни ще четат от любопитство , но ще  има и такива на които ще докоснете сърцата.

Израза е груб, но е верен! Та нали докато детето ви не "подскаже", че нещо го боли вие не го лекувате?!? Защо очаквате с вас да е различно?!? Вече писах, че "някои майки може да се преместят на друга пейка", но не е ли така и сега?!? Но ако говорите, поне някой може и да ви чуе!!!

Искам да добавя към историята на Валенцето, че нейната Буби е едно съвсем нормално и мило момиченце, което се различава по връстниците си с това, че още не говори. Няма някакви агресивни прояви или неадекватно поведение. Единственото, заради което не искат да я вземат в нормална градина е огромното невежество на персонала - от директорките, та до чистачките! Нямам думи просто! Всеки пък, когато чета за тях и ми иде да  !!!Не че историята на Мама Иги и Мишо е много по-различна. Мишо пък е имал нахалството да преживее тежки операции, докато е бил бебе и сега на всичкото отгоре иска да ходи на детска градина с всички деца! Ама ха! Това къде го има - нормални деца в обикновена градина!

Но сега ми хрумва нещо - нямате ли някой познат, чието дете посещава тази детска градина? Някой родител, който да подкрепи Валенцето? Идва зима. Как ще стои тя по един час в студа  с малката си дъщеря, докато каката си взима така щедро отпуснатия й 1 час на ден в градината?

Извинявай Валенцето, разгледах и снимките ти, но не разбрах какво толкова му е "такова" на детето ти?!?  Това, че на 5 годинки не иска да говори?!? Това не е ли проблем от друго естество, а не "увреждане"?!?

извинявам се за заглавието, формулировката явно предизвиква спорове. Взех я от името на форума. Като се замисля, и на мен не ми харесва .

Благодаря на всички, които се включват в темата. Тя не е лично моя идея, беше подсказана от друга тема в съответния подфорум, в която се зачетох случайно. Мисля, че се получава много полезно и за двете страни.

Не се извинявай, ако не беше такова щях да "отсвиркам" темата!

Искрено се надявам да е така!

Увреждането на Буби е,че тя е с клапа за хидроцефалия.Има сериозно изоставане на говора-на пет годинки е,но казва само отделни думички.Липсата на говор пхровокира едно малко по-особено поведение-тя изразява емоциите си не с думи,а с движения.ако друго дете се радва като казва-еее,колко е хубаво,Буби се радва като подскача и размахва ръчички,ако друго дете тъжи като казва "нее,не искам",Буби започва да "мучи".
Йепе,благодаря ти много за подкрепата,мисля,че ще се справя,вече всички в градината ни приемат все по-добре.За стоенето пред входа смятам още утре да взема мерки-просто ще им кажа,че няма да стоя там,а ще дойда след час да я взема.
Въпроса е,че най-вероятно не само аз,а доста майки имат този проблем,често в нашия форум се пише точно за градините и интеграцията там.Не само на мен ми се налага да слушам,че детето ми е много зле,че те такова дете не са виждали и не знаят какво да я правят.Не може лекарите да твърдят,че на детето ми просто му трябва време,за да навакса изгубеното,докато е имало хидроцефалия,а една учителка примерно/не омаловажавам професията им/ ми казва,че така или иначе аз никога няма да тръгна на работа като имам такова дете.
Това е.Мисля,че ще се справя,дано всички се справим,но не бива нашите деца да плашат останалите хора-те са деца и имат нужда от всичко,от което се нуждаят връстниците им+още някои неща-логопед и други специалисти.Просто трябва да им се даде шанс! 

   Когато голямата ми дъщеря беше мъничка задаваше много въпроси. Защо този чичко се вози в количка, кои са циганите, тези хора защо така махат с ръце, тези хора защо се ровят в боклука и т.н. Винаги съм отговаряла на въпросите и. Записвах и епизоди на "Улица Сезам", защото ми харесваше, че в тях показваха различни деца, различни по националност, по цвят, с очила и без очила, в инвалидни колички, със синдром на Даун. Мисля, че е доста добро предаване, което възпитава децата да бъдат толерантни към различните от тях и да ги приемат такива каквито са. После в детската градина Тамара играеше главната роля в оперетата "Пеперудена магия", беше гъсеничка, която другите насекоми в гората само обиждаха, че е тромава, дебела, не умее да танцува и въобще защо ли се е родила с едничката си усмивка мила. Тогава Тамито възкликваше, че и се иска да изчезне от света, но накрая ставаше пеперудка и всички вече я обичаха. Госпожите обобщавах, че децата трябва добре да се отнасят към другите и нещо в този род. Сега ми се струва, че участието на Тамарка в тази пиеска е била някаква поличба, два месеца след нея аз родих момиченце със синдром на Даун.
     Сега вече съм в позицията на родител на дете с увреждане. За сега всички ни приемат нормално. По улиците хората ни се радват, на пясъчника Елиза си играе с другите деца и не съм попадала на майки, които да забранят на децата си да играят с моето. Когато стане въпрос за възрастта и се окаже, че моето дете на 2 г. е по-ниско и не толкова сръчно, като детето на 1,9 м. просто обяснявам, че тя се развива по-бавно. Майките от махалата на които съм казала и диагнозата, пък все се мъчат да ме убедят, че тя съвсем си съответства на възрастта. Аз знам, че това не е така, но това изобщо не ме тревожи. Аз не очаквах, че ще мога да се грижа за бавно развиващо се дете и да го обичам, но тя е прекрасно човешко същество, не може да я познаваш и да не я обожаваш. Реакциите не са съвсем като на другите деца, всичко и се дава по-трудно, но тя е изключително упорита и старателна, и аз и се възхищавам. Сега се чувствам късметлийка, че тя се е паднала на мен.
   Не мисля, че ще се обидя на някой, ако не приеме веднага различното ми дете, аз също не я приех веднага.

Това, което е написала Валенцето е наистина много тъжно. Тъпо е да имат такова отношение, хората, които се грижат за нашите деца, защото освен болката, която причиняват на родителите, те предават отношението си и на другите деца - и тогава за каква интеграция говорим....
В нашата детска градина е точно обратното - в групата на дъщеря ми има едно момченце с ДЦП, което е доста подвижно и контактно. Миналата година разбрах за него случайно, след като бях извикана от една от учителките да й помогна за някаква украса. Наблюдавах тайно децата как се събличат за следобеден сън. Накрая остана само това момченце /тъй като има  проблем с едната ръка и единия крак/. Направи ми впечатление, че учителката го остави сам да се преоблече, само го окуражаваше, но не му помогна. Обясни ми колко много е напреднал и как другите деца му помагат. Т.е. тя нямаше по-различно отношение към това дете, което е хубаво /според мен/.Единствения проблем, за който ми каза е, че е малко по-емоционален и по-агресивен в игрите с другите деца. Но учителките успяват да преодолеят и това. Досега не е имало оплаквания - имам предвид от други деца.

Тази вечер Марена /сякаш знае, че пиша точно в тази тема / ми каза : "Мамо, пък Ицко има мързелива ръчичка, защото тялото му се уморява и затова я домързява."
Аз я питах Ицко има ли си приятели в групата и тя каза : "Ами да, всички сме приятели. И си играем".
 Аз лично съм ЗА  децата с проблеми/увреждания / или както ще ги наричаме/ да са в едни групи с другите деца. Така всички свикват едни с други.

Признавам, че досега не съм се интересувала.
Има някаква нормативна база и изисквания за прием на децата в детско заведение или зависи от ръководството на градината?

И на мен ми е много интересна темата. Признавам, че досега сякаш не съм срещала деца с увреждания, което не е възможно, просто не съм ги забелязвала. Габи досега е разпитвала само за хора в инвалидни колички. Имаше и едно детенце от морската, което беше с една ръчичка, но успяваше толкова добре да си играе с другите деца, че те въобще не го възприемаха за по-различно. Така и не събрах смелост да питам майката защо е така, питах други майки от компанията, но и те не знаеха. Оказа се, че дори и тези, които бяха по-близки с нея не знаеха.

Видях темата онзи ден, и наистина не очаквах толкова голяма активност по нея. И аз се присъединявам към благодарностите към автора.
Искам само да споделя нещо за децата с увреждане и децата със специфични или специални нужди. За мен е все едно как точно ще наричат детето ми. Това няма да промени фактите. Често самата аз, към другите използвам неутралното обръщение...дете с проблеми. Защото не всички мислят като мен, а трябва да уважаваме чувствата на околните. Но знаете ли...има деца с увреждания, не със специфични нужди...с тежки увреждания. Синът ми е дете с увреждане. Просто такова е заболяването му. Той практически няма никакви специфични нужди. Не знам как е в другите страни, но аз  си мисля....едно дете, което проговаря по-късно, или се нуждае от рехабилитация за да проходи или нещо подобно не бива да бъде наричано дете с увреждане. Не е правилно. Но има деца с наистина тежки увреждания. И ако един такъв родител е готов да говори за това, да излезе между хората, не вярвам да се притеснява от някаква дума. В този смисъл и аз смятам, че не думите са важни, а отношението.

Подкрепям iviche  
Не писах досега в темата (макар че я следя с интерес), защото не ни се е случвало с Теди да попадаме в компанията на по-специални дечица и техните родители. Освен в случаите, когато посещаваме един дом за деца с увреждания в родния ми град. Аз го правя още от ученическите си години. Имам някои приятелчета (те вече не са деца, макара да имат нужда от грижа и обич като деца) там.
Когато заведох Теди, той беше на 1 1/2 г. Нямаше никакви бариери в общуването между него и обитателите на дома. Разбира се, озадачаваше се от определени неща, но това въобще не пречи на комуникацията, още повече, когато  вкъщи говорим за тези неща. Теди, който е доста свенлив и недоверчив, с децата (както казах някои вече не са деца) там се държи много спокойно, свободно и без никакви притеснения играе, както би го правил с другарите на детската площадка зад блока.
Ето защо напълно подкрепям Ивиче! Смятам, че децата с увреждания трябва да посещават едни и същи детски и учебни заведения, както всички останали. Разбира се, има случаи, в които това не е така лесно и тези деца се нуждаят от по-специални грижи и занимания. Но това не пречи поне част от времето да бъде прекарвано заедно с други деца. Това е много важно за децата!

Здравейте и от мен, За първи път пиша в "Нашите деца"аз съм майка на момиченце на 5 г. с разстройство в развитието /атипичен аутизъм/. За мен беше голямо учудване, когато я заведох на 3,5 г. при психолог поради причината, че не искаше да говори, не ни интересуваха анимационни филми, книжки с приказки, кукли и др.
Не повярвах на думите на психоложката, че детето ми изостава в развитието, при нормално първо дете, а второ... се оказва от проблемните деца, за това и започнах да пиша в темите за Деца с увреждания..
Та исках да кажа, че Гери си ходеше на ясли, сред нормални деца, нямахме проблеми в началото, но си мисля че нашите всъщност проблеми започнаха "благодарение" на дежурна ясла, друга сграда, друг персонал, едни бойни лелки, възрастни за пред пенсия, от тях детето ми се стресна, спря да говори малкото думи, които казваше за около 2 години и настъпи този период, в който много деца от аутистичния спектър спират да говорят от раз.
Именно това исках да кажа, че от масово детско заведение съм сигурна, че ние пострадахме. Много зависи от персонала, който работи там, наистина ли имат необходимото желание и сърце за работа с деца, дали тези хора, които са там са подходящи. Малката ревеше и се тръшкаше на земята, не можем да я успокоим, мъка ми беше, ама нямаше начин, ходихме на работа.
След това Гери си продължи  в масова градина... и ето тук да навляза по-конкретно за масовите детски градини. Мисля, че там все още не са на ниво да работят и да развиват нашите деца.
Моята Гери им беше единичен случай, често ми се казваше, че в масовата градина не могат да я развиват, а само отглеждат, препоръчваха ми специализираната градина.
Времето минаваше, опитах се там, чрез Инспектората да се вкарат учители - ресурсен /такъв имаше, но не мисля, че кой знай какво тя работеше с нея, а само помагаше на г-жите, да не са толкоз ангажирани с Гери/, опитах се и логопед да я посещава, оказа се, че ние трябва да ходим при нея, в  кабинет, намиращ се в едно СОУ. Там времето за прием беше много не подходящо, почти обедно време, нито да я вземеш от градина, нито да я върнеш, а пък и двамата с баща й работим. Как да отсъстваш често от работа..? Кой ще те търпи.. Изобщо не беше измислено както трябва.
Мислих си, че сред нормални деца тя ще дърпа напред в поведението си, в развитието си, черпейки от другите деца пример, но след намеците на директорката, реших да я заведем в специализираната градина, където уж има редовни занимания с логопед и психолог. Колко са редовни само в градината си знаят. Също мисля, че и там "специалистите", не са специалисти, каквито трябва да бъдат. Да милеят за тези деца, да се опитат да им помогнат. Това също много ме боли. Те просто ги виждат тези деца, че си са проблемни и така ще вървят в този живот. Единици са тези "специалисти", които наистина отдават от себе си, а не само да те прекарат през частните си кабинети и да ти взимат хубава сумичка за 45 мин време...
Според мен, на този етап нашето общество не е готово за работа с такива в масови градини, няма изградена правилна практика и материална база...