А защо не влизам толкова често тук? : Да си призная теми като - "първолачето на мама ..." или пък "изучаване не чужд език .... " - направо ме просълзяват - незнам дали сина ми ще съумее да навакса с говора, дали ще тръгне нормално с връстниците и приятелите от градината си в първи клас.... истината е че от всичко това ме боли , времето ми е доста кът и затова предпочитам да влеза във другие подфорем , за да съм информирана каво ще е необходимо ако се наложи да го отлагам за у-ще или пък за да се информирам за координатите на търсения от мен специалист
- Публикувана: 25 септ. 2006, 13:32 ч.
- Последно мнение: 14 окт. 2006, 00:24 ч.
Как да комуникираме - диалог с родителите на деца с увреждания
Затова аз предлагам своето приятелство на някоя мама на дете с увреждания. Нещо като pen-pals (запознанство на хора с подобни интереси, установяване на кореспонденция), но разбира се, не само с имейли 
.
. Аз съм си мислила за същата инициатива. Има мами, които са цял ден с болните си дечица и дори по 2-3 часа да се разговарят с някой, или да им помогнем в нещо ще е добро начало.
Затова аз предлагам своето приятелство на някоя мама на дете с увреждания. Нещо като pen-pals (запознанство на хора с подобни интереси, установяване на кореспонденция), но разбира се, не само с имейли .
. Аз съм си мислила за същата инициатива. Има мами, които са цял ден с болните си дечица и дори по 2-3 часа да се разговарят с някой, или да им помогнем в нещо ще е добро начало.
Аз също съм на линия, ако подобна инициатива е удачна. Страхувам се, обаче някой да не се почувства като veni-b. Именно затова не се "навирам". Но съм тук, ако решите...
Искаше ми се и за да напиша нещо в тази тема.........
а се оказва, че не знам как да формулирам дори част от това което изпитвам.
Често надничам в "другия" форум с идеята да се образовам и да "почерпя" от Вашите сили. Наистина се прекланям пред Вас.
Четейки за проблемите, винаги ми се иска да мога да Ви прегърна. Но
........ и осъзнавам, че освен искреното желание да помогна се крие и ужаса да не ме сполети същото.
Признавам си че ме е страх. Страх ме е как ще реагирам, как ще обясня "защо" -тата...........
Затова съм се радвам че се появи подобна тема. Защото мисля, че за мен точно това е проблема при общуването с родителите. Да не усетят този мой страх. Защото не се гордея с него, защото неискам да го изпитвам. Защото наистина искам да мога поне с нещо да им помогна. За мен те са по различни - по високо са от мен в пирамидата на духовното........
Искам да се извиня.
Искам да се науча.
а се оказва, че не знам как да формулирам дори част от това което изпитвам.
Често надничам в "другия" форум с идеята да се образовам и да "почерпя" от Вашите сили. Наистина се прекланям пред Вас.
Четейки за проблемите, винаги ми се иска да мога да Ви прегърна. Но
........ и осъзнавам, че освен искреното желание да помогна се крие и ужаса да не ме сполети същото. Признавам си че ме е страх. Страх ме е как ще реагирам, как ще обясня "защо" -тата...........
Затова съм се радвам че се появи подобна тема. Защото мисля, че за мен точно това е проблема при общуването с родителите. Да не усетят този мой страх. Защото не се гордея с него, защото неискам да го изпитвам. Защото наистина искам да мога поне с нещо да им помогна. За мен те са по различни - по високо са от мен в пирамидата на духовното........
Искам да се извиня.
Искам да се науча.
Оооо, страхът, да....страхът е нещо нормално. Аз също се страхувам, страхувам се до болка, не ме е срам да го призная. Ето, сега чакам второто си дете и постоянно се будя с въпроса "дали няма да му има нещо, което изследванията не са показали"...но...това /не го пожелавам на никой/ може да се случи и на здраво дете - НИКОЙ, НИКОГА НЕ Е ЗАСТРАХОВАН. И ако си скрия главата в пясъка и не мисля за проблемите на другите, това не ми гарантира нищо, абсолютно нищо, освен факта, че съм загубила човешкото качество - състрадание, което няма нищо общо със съжалението.
Аз също искам да се науча, и също ми е неудобно от хората с проблеми, важното е да се опитваме.
Скоро не бях влизала, но да !-темата е много добра!
Детето ми не вижда! Мога да кажа и сляпо, но така ми звучи не толкова страшно! Още не е проходил, защото е със спастична церебрална парализа! Аз не ходя на работа, гледам си детето! По цял ден съм вкъщи и тук се разтоварвам! Не се притеснявам да пиша навсякъде, защото никъде не давам обяснения за състоянието на Мартин! Защото никой, освен мамите в подфорума, незнае за този проблем! И така ставам една от вас!!! Чета за вашите деца и се радвам заедно с вас! Дори и понякога ви завиждам!
Винаги разхождам детето си сама! Няма други мами около мен с които да споделям моите проблеми! Може би се страхуват точно от този диалог! А казано честно и мен ме е малко страх! Виждала съм съжалението в очите на хората и никак не е приятно!
Много е трудно, но се надявам един ден и с това да се преборя!
Детето ми не вижда! Мога да кажа и сляпо, но така ми звучи не толкова страшно! Още не е проходил, защото е със спастична церебрална парализа! Аз не ходя на работа, гледам си детето! По цял ден съм вкъщи и тук се разтоварвам! Не се притеснявам да пиша навсякъде, защото никъде не давам обяснения за състоянието на Мартин! Защото никой, освен мамите в подфорума, незнае за този проблем! И така ставам една от вас!!! Чета за вашите деца и се радвам заедно с вас! Дори и понякога ви завиждам!
Винаги разхождам детето си сама! Няма други мами около мен с които да споделям моите проблеми! Може би се страхуват точно от този диалог! А казано честно и мен ме е малко страх! Виждала съм съжалението в очите на хората и никак не е приятно! Много е трудно, но се надявам един ден и с това да се преборя!
. Май ме е време за 2-ро че моят Филип недава вече толкова гушки
Искам да ви кажа неща за неудобството...и то от личен опит. Защото не винаги съм имала дете с увреждане. Била съм и от другата страна. Неудобствоно се поражда от незнанието. Когато се в кварталната градинка се е появявала майка с "различно", очевидно "различно" дете, дете което не ходи ли не говори или има някакво непонятно поведение, съм се сблъсквала не с едно, а с две неудобства. Първо, ако се опитам да заговоря майката, как тя ще реагира. Второ, ако се опитам да общувам с детето или да приканя моето да общува, как точно ще реагира "различното" дете - дали няма да се изплаши, разплаче, дали няма да стане агресивно.
Да имаш дете с очевидни, тежки проблеми е трудно. И може би част от страховете са оправдани. Може наистина майката да реагира остро. Възможно е вашето или другото дете да се изплаши, или да стане сконфузна ситуация.....но това не бива да става причина да се прекъсват всякакви опити за общуване, и тези хора да се пренебрегват.......това е нещо като затворен кръг. И едната страна трябва да го отвори.....или дори двете. Интеграцията, истинската, е двупосочен процес.
Преди време четох една статия за специалните деца. Тя започваше така:
" Тази година в САЩ ще се родят 100 000 деца с проблеми......"
Това е огромна цифра. И у нас има много деца с проблеми.....и на практика вероятно всяка една от вас познава такова дете. Без да знае дори. Защото не всички проблеми са видими. И не всеки е склонен да говори за това. Астмата, диабета, алергиите.....Случвало се е да се заговоря с непознати родители в близкия парк докато бутаме количките. Говорим нормално, обсъждаме децата, проблемите, зъбите, кухнята, градините. След един час се разделяме като добри познати, без дори да са разбрали, че бебето пред очите им никога няма да проходи или проговори. Но често, когато спомена нещо по въпроса или преместя детето от количката и проблемите му станат очевидни, приятният разговор изведнъж секва. И помежду ни настава неловко мълчание /е, не винаги, разбира се/. В този момент кръга се затваря.......
Да имаш дете с очевидни, тежки проблеми е трудно. И може би част от страховете са оправдани. Може наистина майката да реагира остро. Възможно е вашето или другото дете да се изплаши, или да стане сконфузна ситуация.....но това не бива да става причина да се прекъсват всякакви опити за общуване, и тези хора да се пренебрегват.......това е нещо като затворен кръг. И едната страна трябва да го отвори.....или дори двете. Интеграцията, истинската, е двупосочен процес.
Преди време четох една статия за специалните деца. Тя започваше така:
" Тази година в САЩ ще се родят 100 000 деца с проблеми......"
Това е огромна цифра. И у нас има много деца с проблеми.....и на практика вероятно всяка една от вас познава такова дете. Без да знае дори. Защото не всички проблеми са видими. И не всеки е склонен да говори за това. Астмата, диабета, алергиите.....Случвало се е да се заговоря с непознати родители в близкия парк докато бутаме количките. Говорим нормално, обсъждаме децата, проблемите, зъбите, кухнята, градините. След един час се разделяме като добри познати, без дори да са разбрали, че бебето пред очите им никога няма да проходи или проговори. Но често, когато спомена нещо по въпроса или преместя детето от количката и проблемите му станат очевидни, приятният разговор изведнъж секва. И помежду ни настава неловко мълчание /е, не винаги, разбира се/. В този момент кръга се затваря.......
... И помежду ни настава неловко мълчание ...
... Неудобството се поражда от незнанието...
... Първо, ако се опитам да заговоря майката, как тя ще реагира. Второ, ако се опитам да общувам с детето или да приканя моето да общува, как точно ще реагира "различното" дете - дали няма да се изплаши, разплаче, дали няма да стане агресивно...
Имаме нужда да научим повече един за друг.
Снощи се сблъсках с част от проблемите, за които говорим.
В класа на дъщеря ми има ново дете. Различно. Има нужда от време да се адаптира. Има нужда от внимание и разбиране. За класа това е промяна, но децата го приемат добре.
Родителите... е пролича си какви Хора са. Повечето подкрепят и питат с какво да помогнат. Учителката е намерила добро решение - най-лъчезарното дете /с всеотдайна и толерантна майка/ седи заедно с новото дете и му помага. Имало е инциденти. Да кажем извън нормата, но не непоправими или опасни. На учителката й е трудно, но ще се справи. Има желание и е добър човек.
......Но няколко дребни души /сред родителите/ са озверели от страх... Страх от непознатото, от различното. Имаше крайни изказвания - някои смешни, други грозни... Забравиха, че говорят за ДЕТЕ... Събират подписка, за да го преместят. Ужасното е, че вкъщи говорят пред децата си. Настроиват ги негативно, а може би и агресивно... Но ще се справим... ще е трудно без тяхната подкрепа, но ще се справим. Ще ги убеждаваме, ще говорим с децата си, ще подкрепяме учителката. Вярвам , че ще се получи
Бащата се държа изключително. Говори бавно и спокойно за човешките ценности и правото на шанс. Слушаше без да трепне / а как ли го е боляло/. Достоен човек
Цяла нощ мисля... Защо 3 семейства са толкова агресивни. Снощи бях възмутена, сега ги съжалявам. Страхуват се , защото не разбират. Друг е нъпроса дали ще поискат да разберат... То и аз не разбирам и аз питах. Какво да обясня на моето... как да се държа като го срешна?
Много въпроси ме мъчат... Но имам желание. Трябва да се говори.
Извинявам се за дългия пост. Имах нужда да го излея.
Снощи се сблъсках с част от проблемите, за които говорим.
В класа на дъщеря ми има ново дете. Различно. Има нужда от време да се адаптира. Има нужда от внимание и разбиране. За класа това е промяна, но децата го приемат добре.
Родителите... е пролича си какви Хора са. Повечето подкрепят и питат с какво да помогнат. Учителката е намерила добро решение - най-лъчезарното дете /с всеотдайна и толерантна майка/ седи заедно с новото дете и му помага. Имало е инциденти. Да кажем извън нормата, но не непоправими или опасни. На учителката й е трудно, но ще се справи. Има желание и е добър човек.
......Но няколко дребни души /сред родителите/ са озверели от страх... Страх от непознатото, от различното. Имаше крайни изказвания - някои смешни, други грозни... Забравиха, че говорят за ДЕТЕ... Събират подписка, за да го преместят. Ужасното е, че вкъщи говорят пред децата си. Настроиват ги негативно, а може би и агресивно... Но ще се справим... ще е трудно без тяхната подкрепа, но ще се справим. Ще ги убеждаваме, ще говорим с децата си, ще подкрепяме учителката. Вярвам , че ще се получи
Бащата се държа изключително. Говори бавно и спокойно за човешките ценности и правото на шанс. Слушаше без да трепне / а как ли го е боляло/. Достоен човек
Цяла нощ мисля... Защо 3 семейства са толкова агресивни. Снощи бях възмутена, сега ги съжалявам. Страхуват се , защото не разбират. Друг е нъпроса дали ще поискат да разберат... То и аз не разбирам и аз питах. Какво да обясня на моето... как да се държа като го срешна?
Много въпроси ме мъчат... Но имам желание. Трябва да се говори.
Извинявам се за дългия пост. Имах нужда да го излея.
Защо 3 семейства са толкова агресивни.
Защото не озсъзнават какво се случва. Страх ги е...толкова ги е страх, че не смеят и да попитат, защото се боят че могат да се "заразят" дори от знанието.
Грубостта им е форма на защита.
Жалко е, че възпитават така и децата си, но е хубаво, че децата им имат този шанс да променят мисленето си.
Дано се случи:)
Ох, това е живота, не може всички хора да са еднакви, да са толерантни и да приемат различните от тях, за съжаление 
Единствения начин да се преборим с този тип хора е да се опитаме да променим техния начин на мислене, но това става бавно
Мам-Ам поздравления за борбата, която водите Пожелавам ви успех Дръж ни в течение, моля те
Здравка79 имаш прекрасно момченце, различно е, но е прекрасно
Според мен можеш да споделяш мислите си, проблемите си с всяка една майка, не трябва да бягаш Твоето детенце ще има нужда от приятелчета и приятелче може да му стане всяко дете ! Аз живея в Младост 3, София, ако си в моя квартал ще се радвам да се видим и да запознаем дечурлигата
Единствения начин да се преборим с този тип хора е да се опитаме да променим техния начин на мислене, но това става бавно
Мам-Ам поздравления за борбата, която водите
Пожелавам ви успех Дръж ни в течение, моля те Здравка79 имаш прекрасно момченце, различно е, но е прекрасно
Според мен можеш да споделяш мислите си, проблемите си с всяка една майка, не трябва да бягаш Твоето детенце ще има нужда от приятелчета и приятелче може да му стане всяко дете ! Аз живея в Младост 3, София, ако си в моя квартал ще се радвам да се видим и да запознаем дечурлигата
Страх...
Всеки го е страх дали детето му ще се роди нормално, дали нещо няма да се случи и какво ли още не... Съвсем нормално е този страх да го има. Но след като детето ти вече е факт, се страхуваш за него, а не от него...
Няма защо някой да се срамува от това.
А за това дали се притесняваме да пишем тук - май не е притеснение. Но проблемите които имаме са различни. Едва ли някой който не е минал по пътя може да каже как се вади ТЕЛК, РЕЛК, как се става личен асистент и още един куп бюрократщини. За нещата които не ни отличават се включваме обаче Само дето понякога плашим майките със съвети да се отиде на специалист и други подобни, а не го правим от лошо...
Всеки го е страх дали детето му ще се роди нормално, дали нещо няма да се случи и какво ли още не... Съвсем нормално е този страх да го има. Но след като детето ти вече е факт, се страхуваш за него, а не от него...
Няма защо някой да се срамува от това.
А за това дали се притесняваме да пишем тук - май не е притеснение. Но проблемите които имаме са различни. Едва ли някой който не е минал по пътя може да каже как се вади ТЕЛК, РЕЛК, как се става личен асистент и още един куп бюрократщини. За нещата които не ни отличават се включваме обаче
Само дето понякога плашим майките със съвети да се отиде на специалист и други подобни, а не го правим от лошо...
Не ми е трудно да комуникирам с родители на деца с увреждания. Аз прекрасно знам какво е да си "различен" от личен опит. Изобщо не е лесно!
В училище /основния курс/ имахме момче, което беше по-различно от останалите, но никой не се държеше различно с него - 7 години беше в нашия клас! Изкласи както всички останали...
Дядо ми беше инвалид и имам представа за грижата към такъв човек!
Аз съм ЗА всякакъв вид интеграция на деца и хора с увреждания.
В училище /основния курс/ имахме момче, което беше по-различно от останалите, но никой не се държеше различно с него - 7 години беше в нашия клас! Изкласи както всички останали...
Дядо ми беше инвалид и имам представа за грижата към такъв човек!
Аз съм ЗА всякакъв вид интеграция на деца и хора с увреждания.
Защо 3 семейства са толкова агресивни.
Защото не осъзнават какво се случва. Страх ги е...толкова ги е страх, че не смеят и да попитат, защото се боят че могат да се "заразят" дори от знанието.
Грубостта им е форма на защита.
Жалко е, че възпитават така и децата си, но е хубаво, че децата им имат този шанс да променят мисленето си.
Дано се случи:)
А злобни хора, простаци (не прости, а простаци), мутри и т.н. винаги е имали и ще има ... Лошото е, че и децата им се "възпитават" като такива ... (То по-паказателно от това с какво сме известни в Европарламента ...)
Мили хора - това е действителността - всички сме различни, индивидуални, неповторими. Но това, че някой не е като нас не означава, че трябва да му слагаме етикет или да отричаме правото му на съществуване и присъствие в обществото.
Мам-Ам забелязала съм, че толерантността е рядко срещана в нашата страна прекрасна ... Нещо / или някой /, който не се вписва с "общата схема" се анатемосва като "вредно" и "опасно". Има една много хубава поговорка - не прави на другите, това което не искаш да се случи на теб - но явно някои хора забравят, че животът е променлива и в един момент и те могат да бъдат отхвърлени по някаква независеща от тях причина.
Но това, че някой не е като нас не означава, че трябва да му слагаме етикет или да отричаме правото му на съществуване и присъствие в обществото.Мам-Ам забелязала съм, че толерантността е рядко срещана в нашата страна прекрасна ...
Нещо / или някой /, който не се вписва с "общата схема" се анатемосва като "вредно" и "опасно". Има една много хубава поговорка - не прави на другите, това което не искаш да се случи на теб - но явно някои хора забравят, че животът е променлива и в един момент и те могат да бъдат отхвърлени по някаква независеща от тях причина.