как се отнасяте към пътуващите на автостоп?

Зависи от настроението ми:)

страх ме е да качвам непознати в колата си 

По принцип качваме.
След раждането на малкия вече няма място в колата и не сме качвали никой.
И ние сме пътували на стоп с мъжа ми като гаджета

Страх ме е- не качваме, но някой път ми става жал...

Никога не качвам непознати. Съжалявам много, но не го намирам за нормален начин за пътуване в днешно време. Преди 15-20 години - може би, времената бяха други, но сега - тцъ.

Преди да се роди детето, сме качвали. Сега - не, страх ме е.

абсолютно съгласна

Аз не съм шофьор,но мъжът ми редовно качва...донякъде от сантиментални подбуди/младостта му е минала возейки се на стоп/-и досега не е имал инцеденти,а доста често пътува....

Помня времето, когато ние със сестра ми бяхме деца и винаги на път за морето /ходехме в Созопол/ качвахме по някое моряче
Сега времената се промениха. Тази година за първи път накарах моя любим да качим стопаджии от Варна до Каварна. Имаше концерт и пътя беше пълен с момичета и момчета тръгнали натам.
Качихме една двойка много приятни младежи - момче и момиче. На мен ми беше забавно защото те бяха коренно различни от нас , и в същото време много нормални, за изненада на моя любим . Той сигурно си е представял, че всички стопаджии са крадци и убийци

всъщност повечето стопаджии са студенти
ние също сме пътували много по този начин и имам прекрасен спомен и с умиление си спомням за този период. сега като виждаме младежи , махащи край пътя с удоволствие спираме и пътуването става още по-забавно и интересно. заради пътуванията ни на стоп завързахме и приятелства с невероятни хора...

Не са основно студенти-в последните години и много пенсионери пътуват по тоя начиин/заради невъзможността им да си платят превоза/...А по пътя Карлово -Пловдив основно учителствуващи в селата махат ...

Качвали сме,но това не ни е практика.Когато детето е с нас е направо абсурдно 

Жал ми е за тях, но в същото време и страх и не качваме никой.

По принцип не качваме....мен лично ме е страх, но имаше едно доста изобретателно момче: проснал се по очи на средата на пътя....Мъжът ми спира естестевно веднага без да мисли/знаете вече в какви времена живеем/,човешкото все пак надделя, а всички коли подминават Първоначално даже го помислихме  за умрял, но момчето си беше съвсем наред -уж бил пил, уж имал проблеми...дрън дрън в колата си се държеше съвсем нормално даже  и пари ни искаше
След това не можех да повярвам, че така ни метна

то си е опасно да се качват непознати в колата не се знае на какъв ще попаднеш..то веднъж се случва

Не качваме стопаджии.

В нашата кола винаги е лудница и няма място за стопаджии.
Преди да се родят децата сме качвали.
Доста сме пътували така преди:)

Последно качихме една циганка с болното и дете от една гора.
Имаше нещо по кожата си и го водеше на лекар.
Тогава бяхме само с едно дете и по-малко багажи из купето, та се събрахме.

Ако съм сама в колата ще ме е страх...

Един-единствен път съм пътувала така - отиване и връщане до Ловеч, за концерт Жестоко беше Въпреки че съм студентка, обикновено имам пари за пътуване (защото почти не ям), но другарчето,с което бях нямаше и за това така...Та от тогава се зарекох,че вземем ли кола (и книжка) с мъжа ми - ще качваме стопаджии. 

ще е дългичко, който се затормозява да не чете

Имам страхотни спомени от пътуване на стоп и винаги съм попадала на чудесни хора, които са ми разказвали невероятни истории... Допуснах дори лудостта да пътувам бременна в 5 месец - супер беше тръпката, тъкмо бях зациклила в мисли, че ще съм като затворник известно време и ми мина...на стоп стигам по-бързо до където съм тръгнала - София-Бургас 6часа... Благоевград -София - час и полвина и подобни... Най-много ми върви стопа, когато съм с друго момиче, макар че има моменти, в които ме е страх... и с момчета/мъже съм пътувала, но с мъжа ми имаме най-голям късмет... Познавам каръци стопаджии, които пътуват по два три дни и никой не ги взима, но не се отказват..Чудя им се...Причината да пътувам така е била заради приключението, а не заради липса на пари, но имам мн познати от студентските години, които пътуваха  поради липса на средства...май само в каруца не съм се качвала - иначе -от трабантче до турски тирове и от пълна с цигани кола до японския посланник и джипа му... тираджиите ни подаряваха оригинални маркови цигари и ние ги подарявахме на приятелите си пушачи... пътувала съм в минибусче, нещо като хипи ван или подобно, не помня как се казваше, пълно вътре с хипари, които пушеха трева, пиеха мента с мляко, беше 35 градуса, а те бяха с кубинки - спомени от първи курс в Университета...цялото им возило беше нарисувано и нашарено и наистина си водеха хипарски живот, какъвто сте гледали по филмите само..Естествено дестинацията беше морето , а аз и приятелката ми отивахме да гледаме нестинари в с.Българи в Странджа, точно преди рождения ми ден на 2 юни... спомени спомени - мн примерна съм станала с това дете...веднъж с мъжа ми чакахме на Казанлък и нещо окъсняхме и постоянно сменяхме посоките - ту от едната старана на шосето, ту от другата - на където ни вземат../единия път е през Пловдив, другия е подбалканския/.. по едно време идва едно трабанче и милите хора вътре ни попитаха "вие в крайна сметка на къде ще пътувате, защото ние преди малко минахме от тук и  се върнахме да ви вземем, но сте минали от другата страна на шосето..." Качихме се, разгледахме с тях един манастир и ни заведоха в Пловдив и спахме при сестрата на една колежка - тя ни заведе на купон на бивши ученици на математическата, които слушаха метъл, хапваха културно и оборваха нещо математическо..Смях.Луди времена. На сутринта в Пловдив срещнахме майка ми!, която изобщо не знаеше къде съм, нито пък аз очаквах тя да е в Пловдив по работа../живее в Плевен и излиза от него два пъти в годината/ И вместо в Сф се прибрахме в Плевен- на където ни завее вятъра общо взето беше, луди години...първият ми стоп беше като ученичка - отивахме с една приятелка при гаджетата си, които бяха гребци и имаха лагер на един язовир...пак беше лято и се бяхме наточили с някакви прилепнали потничета и къси гащи, а тя голама красавица, русокоска с големи джуки и сини очи... И заплесите в приказки на гарата в Ловеч изпуснахме рейса за въпросното село, тръгна ни пред носа точно...качи ни един бял мерцедес /на мен не ми хареса/ с двама вътре мутряги, с пищови, които през цялото време ни бъзикаха и се ебаваха с нас на къде сме тръгнали такива малки и сладки..Като ни стовариха в селото автобуса тъкмо беше пристигнал и гаджетата ни се чудеха къде сме и гледаха като оцъклени като слязохме от това возило,  а ние едва се придвижвахме после, бяха ни се разтреперили краката от страх...и при бивши затворници се возихме, които ни разказваха за престъппната си дейност и ядохме с тях в Happy - то по пътя за Пловдив, после ни докараха специално по местоживеене и само ни питаха не ви ли е страх така да пътувате, то всякакви хора имало... сама съм пътувала единствено за 3км от разклона на едно село до Самоков, където правехме социологическо проучване за предните местни избори.. качи ме някакъв, който се представи като ортак на Самоковеца, бил шеф на неработещия вече "Винпром" и понеже избите били с изключително подходяща температура - там си съхранявал картофите на мястото на виното - отново смях...замъкна ме в едно заведение, където черпеше наляво-надясно с водки, самия той тотално се напи, а аз тайно си включих диктофона и му спретнах анкетата, която трябваше да попълвам, нали бях на лов за информатори     ей, не знам късмет ли е, че нищо не ми се е случвало лошо по тия стопове, или хората са с нагласата, че след като си  се решил да се качиш в чужда кола нямаш кой знае какви намерения освен да се придвижиш от точка до друга... Средностатистическия шофьор, взимащ стопаджии е обикновено човек с някакво бусче, който пътува ежедневно и има нужда от компания... Ей хора, взимайте стопаджии, особено студенти и млади хора, ще ви разкажат интересни неща и е мн весело, няма нищо страшно...     

Дещовиди - много готина история...Всъщност истории, благодаря, че ги разказа! 
 и вижте това:
http://www.bg-nastop.com/

Не вземаме стопаджии. Не ги познавам и се страхувам.

Евалата, Дещовиди!   

Вземаме стопаджии понякога. Обикновено по моя инициатива.
И аз съм пътувала много на стоп, много весели случки са ми се случвали. Е, един път голям страх брах, хем бях с момче, а то се оказа, че нямало от какво да се боя  .
Случи ми се и да ме заплашват, един се беше запенил, че щом съм се качила, значи съм се била решила  . Искаше да ме остави сред полето по пътя Габрово-Севлиево...

А взимате ли пари от стопаджиите? 

 Доколкото знам, в БГ не е прието, но вижте в Русия, и изобщо в републиките от СНГ да се качиш и да не платиш - няма такъв филм. 

не бих взела стопаджия от страх, а и къкъв човек ще тръгне на стоп

такъв като мен например 

никога не сме искали пари от стопаджиите, нито пък на нас са искали, когато сме пътували на стоп.
нахалство е да искаш от хората да ти плащат, ако им спреш, ще си ги возиш безплатно. единствено сме искали телефонните им номера, ако ни се поиска да се видим някой ден

Ами няма я моята опция - "Зависи от стопаджията". Просто преценяваш хората... Бях с приятелка в колата, когато качих момче и момиче млади, симпатични, беше весело! Аз съм се возила навремето, не много, но имам някакъв опит. Най-интересно беше, като ни качи една катафалка от Пловдив...

Ех, младост

страх ме е да качвам непознати в колата си.

www.team4trip.com

качвам/е/ винаги. Пътувала съм много на стоп. Дори и мъжо го намерих по пътищата - на стоп.

Аз лично не качвам,нямам такъв кураж.

И ние така 

Ами, ние сме пътували на стоп-главно за кратки разстояния.
Какво лошо? 

"...ееее нямам място".

преди сме качвали с баща ми или с гаджето ми, ама все моряци (от Бургас до Созопол или обратно). някъде бях чувала, че е на късмет да качиш моряк и все ги карах като видим някое моряче да спират и да го качваме.
и сега пак бих ги качила.

Средното си обраzование го иzкарах долу_горе на стоп . Не че ми беШе хоби, но аверките,  с които учех и пътувах бяха много навити. А и така спестявахме пътните от автобуса zа цигари   Сега като се zамисля какви неЩа е можело да ни се случат  ама тогава колко ни е бил акъла...
А оЩе преди това zа майка ми беШе zакон божи като види някое войниче или моряче на пътя да го вzеме. Как ни е тъпкала нас да се качваме един върху друг само и само "горкото момченце" да се прибере час по скоро
Тук zа 8 години съм виждала 3 (трима) стопаджии, иzглежда не е масов спорт , и понеже са такава рядкост веднага навяват някакви съмнения в мен, така че никога не ми е минавало преz ум да вzема някой....

Когато бях млада  съм пътувала на стоп (макар тогава времената да бяха други) и знам какво е да висиш на пътя и да чакаш някой да спре.
Сега, когато съм от другата страна, гледам на нещата под друг ъгъл и съм малко по-резервирана. Качвала съм стопаджии понякога, но зависи дали съм била в настроение. И винаги с едно наум, че тоя човек може да е всякакъв.

Много рядко сме качвали, ако преценим че стават Най-често са били възрастни хора, които се връщат от нивите/градините си. Без да ни стопират. Качвали сме и такива, които ни показват пътя до някоя хижа

Като студентка обожавах да пътувам на стоп. Правехме го цялата компания, при това по-скоро за емоцията, отколкото по други причини. Но тогава в някаква степен времената бяха по-различни - както от гледна точка на сигурност, така и от финансова и чисто транспортна гледна точка. Днес вече не гледам така благосклонно на стопаджиите, защото самата аз днес не бих рискувала да бъда возена от непознати.  Качваме понякога някой, но силно зависи от външното му излъчване.

Като студентка съм пътувала и от сантимент понякога карам мъжа ми да спре на махащи младежи. Имам много хубави спомени от тези времена. Не че нямахме пари. Правехме го заради приключението А пари от стопаджия никога не сме вземали, но са ни предлагали...

от скоро имам книжка и мисля да качвам! много съм пътувала така, това е един вид приключение:) дори бих казала, че е доста бърз начин за придвижване (въпрос на късмет), а също и евтин (хах, безплатен). качвали са ме на стоп, както цигани с лада така и батковци с джип, и е интересно, защото срещаш нови хора, абе който е пробвал знае за какво говоря, а който не е бил стопаджия мисля, че рядко би качил такъв. все пак, е хубаво усещането че светът е пълен с добри хора, когато те качат, или че си направил добро когато спреш. всичко е въпрос на усещане на живота... за тези които ги е страх бих казала: представете си, че един ден детето ви изпадне в такава ситуация.... майка ми откакто разбра че пътувам на стоп винаги спира на стопаджиите...

Не взимам стопаджии защото не карам Аз съм стопаджията и въпреки новия ник, всъщност не съм чак такъв ужасен дзвер темерут, а и пред непознати се държа прилично.
Тъй че взимайте стопаджии, не сме опасни (повечето де)

Трета опция - страх ме е да качвам непознати в колата. Не спирам на стопаджии 

може да се засечем някой ден по път 

Аз лично, когато пътувам на дълъг път никога не качвам стопаджии.
Иначе мъжа ми е на принципа, че видиш ли войник на пътя никога не го подминавай - винаги ги взимаме, ако има място в колата.

Аз не качвам непознати, страх ме е 

Нямаме кола и няма как да качвам стопаджий, но и аз съм пътувала доста като ученичка и най-вече като студентка. Много е хубаво да пътуваш на стоп, но сега не мога да си позволя да излагам на такъв екшън мъж ми, че и детето още повече.

Преди доста честичко спирах и ги качвах, но сега бебчо е винаги с мен и не бих спряла.