- Публикувана: 25 септ. 2006, 14:28 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2006, 15:43 ч.
как се отнасяте към пътуващите на автостоп?
www.team4trip.com
качвам/е/ винаги. Пътувала съм много на стоп. Дори и мъжо го намерих по пътищата - на стоп.
качвам/е/ винаги. Пътувала съм много на стоп. Дори и мъжо го намерих по пътищата - на стоп.
По принцип качваме.
След раждането на малкия вече няма място в колата и не сме качвали никой.
И ние сме пътували на стоп с мъжа ми като гаджета
След раждането на малкия вече няма място в колата и не сме качвали никой.
И ние сме пътували на стоп с мъжа ми като гаджета
не бих взела стопаджия от страх, а и къкъв човек ще тръгне на стоп
Какво лошо?
Средното си обраzование го иzкарах долу_горе на стоп 
. Не че ми беШе хоби, но аверките, с които учех и пътувах бяха много навити. А и така спестявахме пътните от автобуса zа цигари 
Сега като се zамисля какви неЩа е можело да ни се случат ама тогава колко ни е бил акъла...
А оЩе преди това zа майка ми беШе zакон божи като види някое войниче или моряче на пътя да го вzеме. Как ни е тъпкала нас да се качваме един върху друг само и само "горкото момченце" да се прибере час по скоро
Тук zа 8 години съм виждала 3 (трима) стопаджии, иzглежда не е масов спорт
, и понеже са такава рядкост веднага навяват някакви съмнения в мен, така че никога не ми е минавало преz ум да вzема някой....
. Не че ми беШе хоби, но аверките, с които учех и пътувах бяха много навити. А и така спестявахме пътните от автобуса zа цигари Сега като се zамисля какви неЩа е можело да ни се случат ама тогава колко ни е бил акъла...А оЩе преди това zа майка ми беШе zакон божи като види някое войниче или моряче на пътя да го вzеме. Как ни е тъпкала нас да се качваме един върху друг само и само "горкото момченце" да се прибере час по скоро
Тук zа 8 години съм виждала 3 (трима) стопаджии, иzглежда не е масов спорт
, и понеже са такава рядкост веднага навяват някакви съмнения в мен, така че никога не ми е минавало преz ум да вzема някой....
Когато бях млада 
съм пътувала на стоп (макар тогава времената да бяха други) и знам какво е да висиш на пътя и да чакаш някой да спре.
Сега, когато съм от другата страна, гледам на нещата под друг ъгъл и съм малко по-резервирана. Качвала съм стопаджии понякога, но зависи дали съм била в настроение. И винаги с едно наум, че тоя човек може да е всякакъв.
съм пътувала на стоп (макар тогава времената да бяха други) и знам какво е да висиш на пътя и да чакаш някой да спре. Сега, когато съм от другата страна, гледам на нещата под друг ъгъл и съм малко по-резервирана. Качвала съм стопаджии понякога, но зависи дали съм била в настроение. И винаги с едно наум, че тоя човек може да е всякакъв.
Като студентка обожавах да пътувам на стоп. Правехме го цялата компания, при това по-скоро за емоцията, отколкото по други причини. Но тогава в някаква степен времената бяха по-различни - както от гледна точка на сигурност, така и от финансова и чисто транспортна гледна точка. Днес вече не гледам така благосклонно на стопаджиите, защото самата аз днес не бих рискувала да бъда возена от непознати. Качваме понякога някой, но силно зависи от външното му излъчване.
от скоро имам книжка и мисля да качвам! много съм пътувала така, това е един вид приключение:) дори бих казала, че е доста бърз начин за придвижване (въпрос на късмет), а също и евтин (хах, безплатен). качвали са ме на стоп, както цигани с лада така и батковци с джип, и е интересно, защото срещаш нови хора, абе който е пробвал знае за какво говоря, а който не е бил стопаджия мисля, че рядко би качил такъв. все пак, е хубаво усещането че светът е пълен с добри хора, когато те качат, или че си направил добро когато спреш. всичко е въпрос на усещане на живота... за тези които ги е страх бих казала: представете си, че един ден детето ви изпадне в такава ситуация.... майка ми откакто разбра че пътувам на стоп винаги спира на стопаджиите...
Аз съм стопаджията и въпреки новия ник, всъщност не съм чак такъв ужасен дзвер темерут, а и пред непознати се държа прилично.
Тъй че взимайте стопаджии, не сме опасни (повечето де)
може да се засечем някой ден по път