- Публикувана: 25 септ. 2006, 14:28 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2006, 15:43 ч.
как се отнасяте към пътуващите на автостоп?
В нашата кола винаги е лудница и няма място за стопаджии.
Преди да се родят децата сме качвали.
Доста сме пътували така преди:)
Последно качихме една циганка с болното и дете от една гора.
Имаше нещо по кожата си и го водеше на лекар.
Тогава бяхме само с едно дете и по-малко багажи из купето, та се събрахме.
Ако съм сама в колата ще ме е страх...
Преди да се родят децата сме качвали.
Доста сме пътували така преди:)
Последно качихме една циганка с болното и дете от една гора.
Имаше нещо по кожата си и го водеше на лекар.
Тогава бяхме само с едно дете и по-малко багажи из купето, та се събрахме.
Ако съм сама в колата ще ме е страх...
Един-единствен път съм пътувала така - отиване и връщане до Ловеч, за концерт 
Жестоко беше 
Въпреки че съм студентка, обикновено имам пари за пътуване (защото почти не ям), но другарчето,с което бях нямаше и за това така...Та от тогава се зарекох,че вземем ли кола (и книжка) с мъжа ми - ще качваме стопаджии. 
Жестоко беше Въпреки че съм студентка, обикновено имам пари за пътуване (защото почти не ям), но другарчето,с което бях нямаше и за това така...Та от тогава се зарекох,че вземем ли кола (и книжка) с мъжа ми - ще качваме стопаджии.
ще е дългичко, който се затормозява да не чете 
Имам страхотни спомени от пътуване на стоп и винаги съм попадала на чудесни хора, които са ми разказвали невероятни истории... Допуснах дори лудостта да пътувам бременна в 5 месец - супер беше тръпката, тъкмо бях зациклила в мисли, че ще съм като затворник известно време и ми мина...на стоп стигам по-бързо до където съм тръгнала - София-Бургас 6часа... Благоевград -София - час и полвина и подобни... Най-много ми върви стопа, когато съм с друго момиче, макар че има моменти, в които ме е страх... и с момчета/мъже съм пътувала, но с мъжа ми имаме най-голям късмет... Познавам каръци стопаджии, които пътуват по два три дни и никой не ги взима, но не се отказват..Чудя им се...Причината да пътувам така е била заради приключението, а не заради липса на пари, но имам мн познати от студентските години, които пътуваха поради липса на средства...май само в каруца не съм се качвала - иначе -от трабантче до турски тирове и от пълна с цигани кола до японския посланник и джипа му... тираджиите ни подаряваха оригинални маркови цигари и ние ги подарявахме на приятелите си пушачи... пътувала съм в минибусче, нещо като хипи ван или подобно, не помня как се казваше, пълно вътре с хипари, които пушеха трева, пиеха мента с мляко, беше 35 градуса, а те бяха с кубинки - спомени от първи курс в Университета...цялото им возило беше нарисувано и нашарено и наистина си водеха хипарски живот, какъвто сте гледали по филмите само..Естествено дестинацията беше морето , а аз и приятелката ми отивахме да гледаме нестинари в с.Българи в Странджа, точно преди рождения ми ден на 2 юни... спомени спомени - мн примерна съм станала с това дете...веднъж с мъжа ми чакахме на Казанлък и нещо окъсняхме и постоянно сменяхме посоките - ту от едната старана на шосето, ту от другата - на където ни вземат../единия път е през Пловдив, другия е подбалканския/.. по едно време идва едно трабанче и милите хора вътре ни попитаха "вие в крайна сметка на къде ще пътувате, защото ние преди малко минахме от тук и се върнахме да ви вземем, но сте минали от другата страна на шосето..." Качихме се, разгледахме с тях един манастир и ни заведоха в Пловдив и спахме при сестрата на една колежка - тя ни заведе на купон на бивши ученици на математическата, които слушаха метъл, хапваха културно и оборваха нещо математическо..Смях.Луди времена. На сутринта в Пловдив срещнахме майка ми!, която изобщо не знаеше къде съм, нито пък аз очаквах тя да е в Пловдив по работа../живее в Плевен и излиза от него два пъти в годината/ И вместо в Сф се прибрахме в Плевен- на където ни завее вятъра общо взето беше, луди години...първият ми стоп беше като ученичка - отивахме с една приятелка при гаджетата си, които бяха гребци и имаха лагер на един язовир...пак беше лято и се бяхме наточили с някакви прилепнали потничета и къси гащи, а тя голама красавица, русокоска с големи джуки и сини очи... И заплесите в приказки на гарата в Ловеч изпуснахме рейса за въпросното село, тръгна ни пред носа точно...качи ни един бял мерцедес /на мен не ми хареса/ с двама вътре мутряги, с пищови, които през цялото време ни бъзикаха и се ебаваха с нас на къде сме тръгнали такива малки и сладки..Като ни стовариха в селото автобуса тъкмо беше пристигнал и гаджетата ни се чудеха къде сме и гледаха като оцъклени като слязохме от това возило, а ние едва се придвижвахме после, бяха ни се разтреперили краката от страх...и при бивши затворници се возихме, които ни разказваха за престъппната си дейност и ядохме с тях в Happy - то по пътя за Пловдив, после ни докараха специално по местоживеене и само ни питаха не ви ли е страх така да пътувате, то всякакви хора имало... сама съм пътувала единствено за 3км от разклона на едно село до Самоков, където правехме социологическо проучване за предните местни избори.. качи ме някакъв, който се представи като ортак на Самоковеца, бил шеф на неработещия вече "Винпром" и понеже избите били с изключително подходяща температура - там си съхранявал картофите на мястото на виното - отново смях...замъкна ме в едно заведение, където черпеше наляво-надясно с водки, самия той тотално се напи, а аз тайно си включих диктофона и му спретнах анкетата, която трябваше да попълвам, нали бях на лов за информатори 
ей, не знам късмет ли е, че нищо не ми се е случвало лошо по тия стопове, или хората са с нагласата, че след като си се решил да се качиш в чужда кола нямаш кой знае какви намерения освен да се придвижиш от точка до друга... Средностатистическия шофьор, взимащ стопаджии е обикновено човек с някакво бусче, който пътува ежедневно и има нужда от компания... Ей хора, взимайте стопаджии, особено студенти и млади хора, ще ви разкажат интересни неща и е мн весело, няма нищо страшно... 
Имам страхотни спомени от пътуване на стоп и винаги съм попадала на чудесни хора, които са ми разказвали невероятни истории... Допуснах дори лудостта да пътувам бременна в 5 месец - супер беше тръпката, тъкмо бях зациклила в мисли, че ще съм като затворник известно време и ми мина...на стоп стигам по-бързо до където съм тръгнала - София-Бургас 6часа... Благоевград -София - час и полвина и подобни... Най-много ми върви стопа, когато съм с друго момиче, макар че има моменти, в които ме е страх... и с момчета/мъже съм пътувала, но с мъжа ми имаме най-голям късмет... Познавам каръци стопаджии, които пътуват по два три дни и никой не ги взима, но не се отказват..Чудя им се...Причината да пътувам така е била заради приключението, а не заради липса на пари, но имам мн познати от студентските години, които пътуваха поради липса на средства...май само в каруца не съм се качвала - иначе -от трабантче до турски тирове и от пълна с цигани кола до японския посланник и джипа му... тираджиите ни подаряваха оригинални маркови цигари и ние ги подарявахме на приятелите си пушачи... пътувала съм в минибусче, нещо като хипи ван или подобно, не помня как се казваше, пълно вътре с хипари, които пушеха трева, пиеха мента с мляко, беше 35 градуса, а те бяха с кубинки - спомени от първи курс в Университета...цялото им возило беше нарисувано и нашарено и наистина си водеха хипарски живот, какъвто сте гледали по филмите само..Естествено дестинацията беше морето , а аз и приятелката ми отивахме да гледаме нестинари в с.Българи в Странджа, точно преди рождения ми ден на 2 юни... спомени спомени - мн примерна съм станала с това дете...веднъж с мъжа ми чакахме на Казанлък и нещо окъсняхме и постоянно сменяхме посоките - ту от едната старана на шосето, ту от другата - на където ни вземат../единия път е през Пловдив, другия е подбалканския/.. по едно време идва едно трабанче и милите хора вътре ни попитаха "вие в крайна сметка на къде ще пътувате, защото ние преди малко минахме от тук и се върнахме да ви вземем, но сте минали от другата страна на шосето..." Качихме се, разгледахме с тях един манастир и ни заведоха в Пловдив и спахме при сестрата на една колежка - тя ни заведе на купон на бивши ученици на математическата, които слушаха метъл, хапваха културно и оборваха нещо математическо..Смях.Луди времена. На сутринта в Пловдив срещнахме майка ми!, която изобщо не знаеше къде съм, нито пък аз очаквах тя да е в Пловдив по работа../живее в Плевен и излиза от него два пъти в годината/ И вместо в Сф се прибрахме в Плевен- на където ни завее вятъра общо взето беше, луди години...първият ми стоп беше като ученичка - отивахме с една приятелка при гаджетата си, които бяха гребци и имаха лагер на един язовир...пак беше лято и се бяхме наточили с някакви прилепнали потничета и къси гащи, а тя голама красавица, русокоска с големи джуки и сини очи... И заплесите в приказки на гарата в Ловеч изпуснахме рейса за въпросното село, тръгна ни пред носа точно...качи ни един бял мерцедес /на мен не ми хареса/ с двама вътре мутряги, с пищови, които през цялото време ни бъзикаха и се ебаваха с нас на къде сме тръгнали такива малки и сладки..Като ни стовариха в селото автобуса тъкмо беше пристигнал и гаджетата ни се чудеха къде сме и гледаха като оцъклени като слязохме от това возило, а ние едва се придвижвахме после, бяха ни се разтреперили краката от страх...и при бивши затворници се возихме, които ни разказваха за престъппната си дейност и ядохме с тях в Happy - то по пътя за Пловдив, после ни докараха специално по местоживеене и само ни питаха не ви ли е страх така да пътувате, то всякакви хора имало...
сама съм пътувала единствено за 3км от разклона на едно село до Самоков, където правехме социологическо проучване за предните местни избори.. качи ме някакъв, който се представи като ортак на Самоковеца, бил шеф на неработещия вече "Винпром" и понеже избите били с изключително подходяща температура - там си съхранявал картофите на мястото на виното - отново смях...замъкна ме в едно заведение, където черпеше наляво-надясно с водки, самия той тотално се напи, а аз тайно си включих диктофона и му спретнах анкетата, която трябваше да попълвам, нали бях на лов за информатори ей, не знам късмет ли е, че нищо не ми се е случвало лошо по тия стопове, или хората са с нагласата, че след като си се решил да се качиш в чужда кола нямаш кой знае какви намерения освен да се придвижиш от точка до друга... Средностатистическия шофьор, взимащ стопаджии е обикновено човек с някакво бусче, който пътува ежедневно и има нужда от компания... Ей хора, взимайте стопаджии, особено студенти и млади хора, ще ви разкажат интересни неща и е мн весело, няма нищо страшно...
Дещовиди - много готина история...Всъщност истории, благодаря, че ги разказа! 
и вижте това:
http://www.bg-nastop.com/
и вижте това:
http://www.bg-nastop.com/
Вземаме стопаджии понякога. Обикновено по моя инициатива.
И аз съм пътувала много на стоп, много весели случки са ми се случвали. Е, един път голям страх брах, хем бях с момче, а то се оказа, че нямало от какво да се боя.
Случи ми се и да ме заплашват, един се беше запенил, че щом съм се качила, значи съм се била решила
. Искаше да ме остави сред полето по пътя Габрово-Севлиево...
И аз съм пътувала много на стоп, много весели случки са ми се случвали. Е, един път голям страх брах, хем бях с момче, а то се оказа, че нямало от какво да се боя
. Случи ми се и да ме заплашват, един се беше запенил, че щом съм се качила, значи съм се била решила
. Искаше да ме остави сред полето по пътя Габрово-Севлиево... 
не бих взела стопаджия от страх, а и къкъв човек ще тръгне на стоп
такъв като мен например
А взимате ли пари от стопаджиите? 
никога не сме искали пари от стопаджиите, нито пък на нас са искали, когато сме пътували на стоп.
нахалство е да искаш от хората да ти плащат, ако им спреш, ще си ги возиш безплатно. единствено сме искали телефонните им номера, ако ни се поиска да се видим някой ден
Ами няма я моята опция - "Зависи от стопаджията". Просто преценяваш хората... Бях с приятелка в колата, когато качих момче и момиче млади, симпатични, беше весело! Аз съм се возила навремето, не много, но имам някакъв опит. Най-интересно беше, като ни качи една катафалка от Пловдив...
Ех, младост
Ех, младост
