- Публикувана: 25 септ. 2006, 16:05 ч.
- Последно мнение: 5 ян. 2007, 09:49 ч.
Ако ви кажат, че носите увреден плод, ще го махнете ли?
Аз имам дете със синдрома на Даун. Преди да я познавам, бих отговорила с "ДА". И съображенията ми щяха да са същите като вашите - такова дете няма шанс, никой няма да го приема, няма да може да се реализира, мъката да гледаш такова дете ще е огромна и то ще е товар за цялото семейство. Но се оказа, че съвсем не е така. Тя е като слънчев лъч, обожаваме я. Това е нашата Лиза:
Когато взимаш такова решение, не знаеш какво губиш. Вчера и казах "Ела мама да те гушне", тя засия цялата с протегнати ръчички пробяга цялата стая и ми се хвърли на врата.
Сега гласувах с "НЕ", дори не бих си направила амнио при следваща бременост, защото макар и минимален, но има шанс да се навреди на бебето, а да предизвикаш раждане в петия месец, според мен, си е равносилно на убийство.
Когато взимаш такова решение, не знаеш какво губиш. Вчера и казах "Ела мама да те гушне", тя засия цялата с протегнати ръчички пробяга цялата стая и ми се хвърли на врата.
Сега гласувах с "НЕ", дори не бих си направила амнио при следваща бременост, защото макар и минимален, но има шанс да се навреди на бебето, а да предизвикаш раждане в петия месец, според мен, си е равносилно на убийство.
Преди няколко години щях да кажа ДА, сега простосе моля да не ми се налага да правя такъв избор. Защото знам, че бих го обичала, но ме е страх, че няма да се справя, че няма да съм толкова отдадена и всеотдайна, както някои майки със специални деца, пред които се прекланям. Макар че човек се учи да живее, учи се да се справя с болката, но би ми било изключително тежко и болно за детето ми. много труден избор, много трудна тема...
Най-вероятно ДА
Не бих понесла след време мъката на това дете,болката в очите му като разбере че съм можела да му спестя тези страдания
Не бих понесла след време мъката на това дете,болката в очите му като разбере че съм можела да му спестя тези страдания
Това е и моето мнение
Здравейте мили майки,
въпросът е много по-серизен отколкото си мислим докато не ни се случи. Затова ще ви разкажа маята трагедия. Преди 4 месеца след една прекрасно протекла бременност, след направени изследвания, родих бебенце с генетичен синдром. Не мога да ви опиша ужаса ,който изпитах при потвърждаване на диагнозата. Проблема беше ,че съндромът предизвиква 100% смъртност до 1 година на детето. При нас беше силно увредено сърцето и след 2 месеца борба за живот детенцето ми умря в ръцете ми. Не мога да ви опиша мъката от преживяното за цялото ми семейство. Всички си я искахме и щяхме да се я гледаме и обичаме независимо от всичко. защото това заболяване уврежда мозъка ,сърцето и двигателния апарат.
Ако си бях направила амниоцентеза сигурно щяха да го открият. Тогава не зная дали бих направила аборт по медицински показания ,но в бъдеще ако ми се случи съм сигурна, че ще абортирам.
Родителите на дечица със синдрома на Даун за мен са герои, защото нашето общество не е свикнало да общува с различните. Освен проблемите около гледането на болните дечица съществуват и други по-сериозни. Тези деца са слънчица и са много любвеобилни, но другите деца трудно ги приемат. Говоря от собствен опит ,защото дъщеря ми учи с дете е проблем. Непрекъсна й обяснявам да бъде внимателна и да му помага.
Затова според мен най-добре е всеки сам да предцени дали е готов да се справи с проблема - дете с увреждания.
въпросът е много по-серизен отколкото си мислим докато не ни се случи. Затова ще ви разкажа маята трагедия. Преди 4 месеца след една прекрасно протекла бременност, след направени изследвания, родих бебенце с генетичен синдром. Не мога да ви опиша ужаса ,който изпитах при потвърждаване на диагнозата. Проблема беше ,че съндромът предизвиква 100% смъртност до 1 година на детето. При нас беше силно увредено сърцето и след 2 месеца борба за живот детенцето ми умря в ръцете ми. Не мога да ви опиша мъката от преживяното за цялото ми семейство. Всички си я искахме и щяхме да се я гледаме и обичаме независимо от всичко. защото това заболяване уврежда мозъка ,сърцето и двигателния апарат.
Ако си бях направила амниоцентеза сигурно щяха да го открият. Тогава не зная дали бих направила аборт по медицински показания ,но в бъдеще ако ми се случи съм сигурна, че ще абортирам.
Родителите на дечица със синдрома на Даун за мен са герои, защото нашето общество не е свикнало да общува с различните. Освен проблемите около гледането на болните дечица съществуват и други по-сериозни. Тези деца са слънчица и са много любвеобилни, но другите деца трудно ги приемат. Говоря от собствен опит ,защото дъщеря ми учи с дете е проблем. Непрекъсна й обяснявам да бъде внимателна и да му помага.
Затова според мен най-добре е всеки сам да предцени дали е готов да се справи с проблема - дете с увреждания.
Най- много лично мен би ме притеснавал въпроса за техния сексуален живот, партньор, деца......как и дали биха се справили..........не ме притеснява емоционалния и физически труд , който трябва да поема като майка , а останалото........Не бих могла да се справя.........затова не бих задържала плода, ако разбера, че е увреден...........
Пожелавам на всички здраве и се радвайте на децата си, каквито и да са те
milenavita, момиченцето ти е страхотно, нацелувай я
Пожелавам на всички здраве и се радвайте на децата си, каквито и да са те
milenavita, момиченцето ти е страхотно, нацелувай я
Първо какво значи увреден плод, кога ще бъде установен този увреден плод и много други въпроси, които никоя от вас май не си задава и с лека ръка казвате ДА.
Не искам никого да обвинявам, всеки сам си носи кръста.
Не искам никого да обвинявам, всеки сам си носи кръста.
Не знам какво имаш предвид под лека ръка...
Ако слагаш на кантар щастието и грижите за вече родено и още неродено дете ....
Ако здравословно не си в състояние да гледаш дете с проблеми....
Ако вече имаш дете с проблеми, което изисква много грижи...
Ако семейството вече е претърпяло тежка загуба...
Решението е много, много лично.
ако твърдението на докторите е категорично - по - скоро да.
............. да не дава Господ, да застана очи в очи с подобна дилема...
............. да не дава Господ, да застана очи в очи с подобна дилема...
Моя позната живееща в Щатите бременна в 4-ти месец научи от изследвания че плодът й е с ген.дефект. Правиха й и амниоцентеза, на която също се потвърди. Тя реши, че ще си роди детето и ще си го гледа. Какво беше учудването на всички, когато роди едно прекрасно здраво момиченце.
Искам да кажа, че дори още в зародиш детенцето вече го има. То не се появява с раждането, както и грижите за него вече съществуват, макар и още да са прикрити от организма на майката. Но него го има, то е факт.
Защо повечето майки писали тука мислят, че това дете е обречено на нещастие? Според мен това е голяма заблуда. Когато детето е заобиколено от майчината любов, от майчината грижа то е щастливо. Вижте само снимчицата на малката Лизи, да ви изглежда нещастна?
Твърдо да, ако лекарите докажат със сигурност.
Кому е нужно после страданието- и неговто, и моето...
Кому е нужно после страданието- и неговто, и моето...
на същото мнение съм!Страданието ще е огромно и за детето и за мен като майка.