Ако ви кажат, че носите увреден плод, ще го махнете ли?

Аз лично гледам дете с проблем, което изисква много грижи.
Но не бих го направила. Точно, защото знам, че грижите, които давам, се връщат стократно с една усмивка, прегръдка и "Мамо, обичам те!"
Казах с лека ръка, защото мнозина въобще не се замислят за това как би протекъл живота им оттук нататък. Заявлението донякъде ми звучи егоистично.
За решението на Mcheuz мога да кажа само, че е героиня и че няма защо да се укорява, че не иска на себе си да си го причини. Но само защото го е преживяла и знае за какво става дума.
Всичко останало е само празни приказки!
Mcheuz, една голяма прегръдка за една толкова силна жена 

Най-вероятно да, ако се докаже със сигурност. Заради страданието на всички ни.

Не мога да преценя - това не е просто решение. В отговорът на този въпрос няма отговор "по принцип" - всичко зависи от ситуацията. Освен това няма 100 % сигурна лекарска диагноза. Има някакъв шанс, някаква надежда, че детето ще е добре или ще се оправи ... А как бих живяла след това, ако прекъсна бременността .... ако убия едно дете с шансове да живее, предоверявайки се на лекарите. Затова бих послушала най-вече сърцето си.

Mcheuz,възхищавам се на това че си човек без предръсъдъци и си решила въпреки предрасъдъците на обществото да се съобразиш със собственните ти принципи.Мисля че повечето родители не допускат идеята да гледат деца със синдрома на Даун не толкова поради трудностите,колкото от страх от общественното мнение .Тук в Италия се възхищавам страхотно на начина на мисленето на хората относно това.Италианците имат хиляди предрасъдъци и общо взето са с милион кусури,но мисля че са страшно толерантни към децата с увреждания.Нормалните деца не само не им се подиграват,но и ги обичат и включват с удоволствие в игрите си.Племенника ми имаше в групата в детската си градина детенце с Даун.Тези дни го срещнахме в един супермаркет с майка му и племенника ми изкрещя "Симонааа...",и изтича да го прегръща(сега са в различни училища ървокласници и не се виждат) .
Съпруга ми имаше братовчедка Даун в която всички биле влюбени и за която всички говорят с огромна любов.Казват че била голямо съкровище и най-доброто същество което са познавали някога.Като деца са играли често заедно и както казва съпруга ми,никога не са си давали сметка че е различна от останалите деца около тях .
Аз съм сигурна че дори и в БГ за съжаление голяма част от обществото да е обременено с предрасъдъци,скоро всичко ще се промени и обществото не само ще толерира тези деца,а и ще търси начин да ги интегрира в обществото.
Това което страшно ми харесва тук в Италиа е че много малко са хората които оставят деца с недъзи в домовете за осиновяване,както и много малко от хората вземат решение да абортират дете с проблеми а рехават въпреки всичко да си го гледат.Аз мисля че детето е наистина безценен дар.Имам приятелка на 40,която непрекъснато търси начин да забременэ и е споменавала че дори да роди дете с малформации,ще е щастлива да се грижи за него и ще си го обича така ,както и едно нормално дете.Единственното нещо което иска е да е майка и да дава любов.
Мчеуз,аз съм сигурна че удволетворението което ти дава твоето сладко момиченце е несравнимо с онова което получават останалите родители.Децата със синдрома на Даун обикновенно са чувствителни,нерядко много талантливи деца,които са много по любвеобвилни от останалите .На мен от това което виждам на снимката ми се струва че степента не е дори висока,може би щях доста да се замисля дали има синдром,ако ти самата не го беше споменала.Опитвай се да развиваш в нея заложените таланти,да я учиш,да и обясняваш много неща и ще видиш че не е по-малко ителигентна от другите,напротив .
Много зелувки от мен на вас двете!!!  

Предполагам,че да.

Да, защото си признавам, че ме е страх за мен самата, че ще съм нещастна и мисля, че това важи за много други жени, които са отговорили :"да, заради самото дете да не се мъчи". Смятам, че няма човек на този свят, който би предпочел да не е роден и това го доказа един постинг по-горе, където жената обясняваше, че познава такива хора на по 30 год. и те са щастливи в техния си свят.
Така че - Да, при потвърден дефект с амниоцинтеза ще го махна поради собствения ми егоизъм, че се ще вгорчи щастието ми . Ако се роди дефектно - ще го гледам и никога няма да го дам в дом.

да, само че щастието ти може да се вгорчи много повече ако премахнеш детето преди да се роди. не се знае какви чувства биха не налегнали и няма ли да се пръснеш от вина. поне за себе си така усещам нещата

Мчеуз,мила,извини ме безкрайно за грешката ,която съм направила между твоя никнейм и онзи на Миленвита.Не съм го направила умишленно,станало е съвсем случайно и невинно .Прости ми,наистина безкрайно съжалявам.Надявам се да разбереш че не е било преднамерено .Миленвита,извини ме и ти   .

Доротея, не знам дали някой може да каже категорично какво би направил. Уврежданията са много и най-различни. По принцип не бих направила аборт, но кой знае? Човек съм и знам, че ние сме хлъзгави същества. Днес твърдя едно, но дойде ли ми до главата, може и да намеря оправдание. Не бих искала да се изправям пред такъв избор и дано Господ ми го спести, а ако все пак ми се случи, дано ми даде сили да взема правилното решение. С първото ми дете нямах избор - той оглуша след раждането и по никакъв начин не бих го оставила заради това. Дано с второто пак нямам избор, защото в природата ни е да грешим.

Естествено, че ще се пръсна от вина. И ще си нося последствията.

Това е и моят отговор! Да не дава Господ да ми се налага подобно решение!

Повече клоня към да,но все пак не мога да преценя.Дано не ми се налага да решавам.

И аз повече клоня към ДА, но отговорът е много труден. Зависи за какво увреждане става дума. Не можем да знаем как, дали и колко страдат увредените хора. Не знаем как се чувстват. Не знаем дали искат живота си или не.
Има хора на по 90 и повече години, които почти не се движат и много трудно комуникират със света, но не искат да умират. Има 30 годишни, болни от рак, които са подложени на нечовешки мъки и се молят за смъртта си......
Аз съм ЗА евтаназията (морално, но съзнавам, че това засега е невъзможно за законова уредба), и по тази логика би трябвало и да съм ЗА махането на такъв плод. Но пак зависи от увреждането. Познавам норвежко момиче на вече може би 20 години, което е доста увредено и като външен вид, и като ментални способности, живееше в приемно семейство и през повечето време беше изключително щастлива.....
Зависи и от това дали имам други деца.
Нищо не отговорих в крайна сметка май