Ще го запомня с това, че акушерката беше изгубила картона на бебо и докато изписваха другите бебчета, моето се дереше от глад и чакаше да му намерят документите. След това снимки с таткото, баба и дядо и черешката на тортата беше "Сине, сине", в изпълнение от няколко мургави братя, които така ни подгониха, че щях да падна с бебо на ръце пред родилния дом.
- Публикувана: 27 септ. 2006, 12:41 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2006, 14:56 ч.
С какво запомнихте изписването от болницата?
Дрешките за изписването купих сама по мой вкус.
На самия ден чувствах облекчение, че си отивам в къщи, ще мога да се изкъпя и да заприличам на бял човек
Иначе не се чувствах особено добре - имах ужасно главоболие в следствие на упойката при секциото и едва седях на краката си, но на снимкте съм усмихната ...
Е, иначе суматохата не беше голяма, защото у нас нямаше много гости, само най-близките ...
На самия ден чувствах облекчение, че си отивам в къщи, ще мога да се изкъпя и да заприличам на бял човек
Иначе не се чувствах особено добре - имах ужасно главоболие в следствие на упойката при секциото и едва седях на краката си, но на снимкте съм усмихната ...
Е, иначе суматохата не беше голяма, защото у нас нямаше много гости, само най-близките ...
При нас тумби нямаше - само таткото и майка му, свеки демек.
Казаха, че ще ни изписват на 3-тия ден, те се приготвиха да ме взимат, аз се настроих да си тръгвам - да ама не - казаха, че ще ни задържат още един ден заради бебо, голям рев му дръпнах, да се чуди човек защо
, ама тогава ми беше зор да си ида вкъщи.
А, да не забравя, че и фотограф (наш приятел) дойде и в резултат имаме страхотни снимки от изписването
Казаха, че ще ни изписват на 3-тия ден, те се приготвиха да ме взимат, аз се настроих да си тръгвам - да ама не - казаха, че ще ни задържат още един ден заради бебо, голям рев му дръпнах, да се чуди човек защо
, ама тогава ми беше зор да си ида вкъщи. А, да не забравя, че и фотограф (наш приятел) дойде и в резултат имаме страхотни снимки от изписването
! Пъво мъжко внуче на родата на мъж ми - правете си изводите 
! То не бяха баби, то не бяха лели и братовчеди 
! Добре че малкия беше кротичък и понасяше шума, иначе
Повечето неща за изписването си ги бях приготвила още преди да родя. Каквото трябваше да се докупи - майка ми беше на среща и то след консултации с мен.
А от самото изписване помня огромното вълнение...и чакане. След визитацията сутринта ми казаха, че си тръгваме с бебката, аз от нетърпение си спретнах багажа и си освободих леглото даже и обикалях в коридора. Пък сестрата, която изписваше, се бавеше много дойде в ранния следобед... както и да е. Вкъщи имаше баби и дядовци, но си седяха в хола. При бебето не пуснах никой, бяхме си с нея на спокойствие
А от самото изписване помня огромното вълнение...и чакане. След визитацията сутринта ми казаха, че си тръгваме с бебката, аз от нетърпение си спретнах багажа и си освободих леглото даже и обикалях в коридора. Пък сестрата, която изписваше, се бавеше много дойде в ранния следобед... както и да е. Вкъщи имаше баби и дядовци, но си седяха в хола. При бебето не пуснах никой, бяхме си с нея на спокойствие
При нас нещата бяха спокойни горе-долу. Всичко си бях приготвила предварително - и за бебата и за мен. В първия момент като излязохме бях страшно спокойна....докато не ревна в колата - косата ми настръхна. Май чак тогава проумях, че се прибираме вкъщи и няма акушерки да ми казват какво трябва да правя. Панирах се. Но после всичко си дойде по местата.
Хубав спомен ми е изписването Аз обичам компаниите и за това се зарадвах, като видях пред родилния дом толкова много хора. Почувствах се наистина важна 
А и с удоволствие им показах бебето си. В къщи всичките тези хора вдигаха наздравици в моя чест и за здраве на бебето ми - какво по-хубаво от това... Имах 3 шева, така че се движех трудно, но това не ми е останало, като спомен. Помня, че първо представих на бебето новия му дом, после оставих майка ми да му се порадва, защото и е първо внуче. Премерих се на кантара, за да видя колко съм свалила 
и после се наядох стабилно, че в болницата ме беше гнус да ям. Поседях малко при гостите и после си легнах на кревата в спалнята и си говорехме тихо с майка ми, докато бебчо спеше.
Общо взето - това е!
Аз обичам компаниите и за това се зарадвах, като видях пред родилния дом толкова много хора. Почувствах се наистина важна А и с удоволствие им показах бебето си. В къщи всичките тези хора вдигаха наздравици в моя чест и за здраве на бебето ми - какво по-хубаво от това... Имах 3 шева, така че се движех трудно, но това не ми е останало, като спомен. Помня, че първо представих на бебето новия му дом, после оставих майка ми да му се порадва, защото и е първо внуче. Премерих се на кантара, за да видя колко съм свалила и после се наядох стабилно, че в болницата ме беше гнус да ям. Поседях малко при гостите и после си легнах на кревата в спалнята и си говорехме тихо с майка ми, докато бебчо спеше.Общо взето - това е!
Първо не искаха да ме изписват, но аз настоявах, накрая пък ми дадоха зор и тичахме чак с акушерката и беба... 
Акушерката беше страшно сприхава и крива.
После пък Калина започна един рев, едно чудо - още нямах кърма, а само коластра и явно беше доста пригладняла...
По тоя случай, почти не се снимахме на излизане, а навън плющеше пороен дъжд... 
Акушерката беше страшно сприхава и крива. После пък Калина започна един рев, едно чудо - още нямах кърма, а само коластра и явно беше доста пригладняла...
По тоя случай, почти не се снимахме на излизане, а навън плющеше пороен дъжд...