С какво запомнихте изписването от болницата?

С това, че дъщеря ми грабна бебо и тръгна към колата, без да го даде изобщо на татито. Още щом акушерката излезе с бебчо, Джулиана го грабна и не го даде на никого, имаме само две снимки от изписването, и на двете тя държи бебо.

С големия хаос и голямото бързане.
Ако не бяхме планирали всичко предварително - дрешки за бебчо, дрехи за мен (които да ми стават), обувки и т.н., както и почерпка за акушерките, едвали щяхме да се оправим.
В последния момент ми казаха, че след 1 час ни изписват, а тъкмо цялото домочадие беше дошло на свиждане.
И таткото трябваше на пожар да се връща вкъщи и да взима багажа.

Затова, според мен, има голям смисъл предварителното планиране.

Биляна, не че ми е работа, ама 6 пъти го прочетох и не разбрах. Според мен 1 бременност трае максимум 9 мес. Те.е. това мах срок да не сте се виждали от момента на зачеване да раждането.

аз пък се надявах на 5-6 дни, обаче ме изпратиха да си ходя още на 4тия
иначе ме изпратиха с шампанско и торта от болницата, а като ни снимаха, с новоизлюпения татко си поревавахме от умиление
и изглеждах много подпухнала. А вкъщи сложихме детето да спи и и нямах какво да правя 

е от зачеването до изписването 1,5 г. ли са  ако popopo го е броила от изписването нямаше бащинството да е под въпрос нали  или пък Биляна е казала не това, което е искала

   Оплетох се 

  Добре де, давам яснота , аварията е в мен, извинявам се Мъжа ми се прибра когато детето беше на почти десет месеца.Хайде вадете калкулаторите

Ще запомня изписването с това ,че таткото забрави да ми донесе дрехи и ме изписаха с тези с които влязох да раждам. Освен това донесе мокро бебешко одеяло, не могло да изсъхне през нощта, та от болницата ми дадоха тяхно

И престоят ми, и изписването ми са приятен спомен за мен. Понякога пак си пускам диска.....и тайничко си плача.
Моето изписване беше планирано по ден и час стриктно. Не беше на конвейер, а ни вкараха в приемната на родилното...много приятна обстановка, много мил персонал и ми пожелаха след 2 години пак да се видим.
У дома-ревах за болницата и с това се изчерпи моята депресия.

Ще го zапомня с това, че когато майка ми ми събра багажа от болницата (нали не раzбира немски) вzела и седмичното меню, помислила си че е някакъв мой документ. 
И сега си го паzя 

Аз ще го запомня с това,че майка ми закъсняха в задръстването и изобщо не дойдоха до болницата.Добре,че свеки беше,та все пак имаше някакви 'посрещачи' Но после в къщи суматохата ми беше в повече,имах нужда от спокойствие

хехехе голям смях 
да допълня обаче, че чехлите с които отидох да раждам ги изгубих в цялата суматоха, щото не отидон да раздам, а да ме приемат под наблюдение

Запомних го с това,че майка ми забрави чехлите(беше лято),а свекърва ми наела фотограф,който ме снима дори и вкъщи(да уточня,че от огромния пулсиращ хематом на дупето, не можех да си стоя на краката и ми си крещеше от болка).И до сега не съм гледала касетата от яд.И още нещо,за което се ядосвам на свеки-казала на приятелките ми(които лично поканих) да не идват,защото било само за роднини

Бодливата,страшно съм се хилила с теб,наистина ,ако видиш родилка на излизане от родилно с патерици ,кой знае какво ще ти мине през ума!То вярно че в БГ има лекари които шамаросват,ама чак пък толкова...
Моето излизане от родилно беше голям цирк.Бившата ми свекърва .която се пишеше австралииcка дама ми беше дошла на гости три месеца преди да родя и остана още един месец след това  .След раждането в родилно почти не бях яла,защото въпреки че не съм капризна просто храната беше толкова лоша че едва я преглъщах .По това време бях достатъчно проста за да се чувствам неудобно да ям храна донесена отвън и стоически гладувах заради оня дето духа .Затова нямах търпение да се прибера най-накрая в нас и да се нахраня като хората .На отиване към дома,попитах бившия си съпруг дали е почистил,каза"Даааааа...","А има ли нещо за ядене","Даааа...има две пилета" Направо лигите ми се разтекоха след трите дни на постно зеле без вкус и странен миш-маш в отделението .Прибирам се в къщи и майка ми хуква с бившия ми съпруг да купуват хуманизирано мляко защото не ми беше слязла кърмата .Бебето реве,аз не знам какво да го правя .В нас изпрахосмукано,отгоре-отгоре,позамазано,ама чисто-в никакъв случай !В банята-мивката кирлясала от сапуненка,до сапуна в сапунерката се мъдри умно фас,наклепан с ярко червеното червило на свека .Пилетата във фризера,на кокал .Свека,най безцеремонно ми съобщава че е поканила брат му на бившия ми мъж с жена му и дечурлигата на обед ,след което се отправя към диванчето и хууубаво се опва а аз почвам да поливам замръзналите пилета със вряла вода че да приготвя обяда за гостите .Майка ми пристига,даваме на щерка ми да яде и аз я зарязвам да да досготвя .Идват гостите,слагам маси,след това раздигам маси,мия чинии и тн... Сега ми е смешно,но тогава хич не ми беше до смях,но както казах вече,бях много проста и зелена ,нямах опит със хората и все се съобразявах със всички .Сега ако ми се случи подобно нещо изядам хората с парцалите барабар.

Аз нямам много приятни спомени от изписването .Толкова много исках вече да си ходя(родих секцио и нали се стои 5 дни) и в деня в който ми казаха,че ще ме изписват се обадих на мъжа ми да идва да ни взема с бебка.Изписването беше от 11 до 14 часа,а аз му се обадих към девет....и като се почна едно чакане....стана 11,12,13,..в 13.30 вече се бях разревала и ми идваше да го .Отгоре на всичко нали в "Св.София" вип стаите са кът,та по тази причина сто пъти погледнаха дали съм още вътре и няма ли да напускам,за да почват да чистят.Бяха ми взели и нощницата,та си седях аз по гащи на леглото  детенце при мен(добре,че на него не му взеха дрешките) и чакам аз моят благоверен да ни вземе.Дойде в 13.50 бяхме последни,аз се бях подула от рев,а той ми беше толкова черен,че обясненията му,че искал да почисти вкъщи,че ходил да измие колата и какво ли още не(неща които би трябвало да ме зарадват,ама не)хич и не исках да ги чувам.Добре,че поне нямаше баби и дядовци(едните бяха заминали на море два дена преди това,а другите си правеха ремонт)абеее...чуден ден,НО в момента в който поглеждах и поглеждам малкото джудже и всичко друго ми изглежда направо смешно и незначително