Разочарована от себе си

  • 12 483
  • 346
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: 96
Кои жени? Отчаяните, които на всяка цена искат да са забелязани от мъжете? Ми, не, не съм. Мога да си позволя да съм такава, каквато искам в това отношение - зависи колко ме мързи или не ме мързи. Както се казва, аз вече моята житейска задача съм я изпълнила. Поне докато не стана баба на внуче, съм свободен агент да правя това, което искам. Ако не искам - нищо не правя.

Този пост ми напомня за позната, която когато навърши 29 се вманиячи да се жени, защото не можело жена на 30+ да не е женена. Хвана някакъв льольо и след 1 г се разведе. Сега е престижния статут разведена, но омъжена преди да навърши 30.

Последна редакция: ср, 17 фев 2021, 10:38 от tamarind

# 301
  • INFJ
  • Мнения: 9 483
Скрит текст:
Ок, така да е.
Чудя се тогава, жълтите и кафевите се размножават експоненциално. Нали сега ни учат, че всички сме еднакви хора. Те нямат ли нужда от психотерапевт, от добри условия, среда, морална подкрепа?
По някакъв начин те са му намерили цаката по-добре от нас. А природата е конкурентна среда. Само по-адаптивният печели.

За мен истината е някъде по средата. Хем да осигуряваш условия, хем и да не е самоцел.
А и какво означава това, че на 25 хората не били ориентирани и не били узрели. Ама вие сериозно ли!? То затова си има традиции и възпитание, за да могат да се предадат знанията и опита на предходните поколения. Ако учиш всичко от проба-грешка, дори и за животни не мога да ги определя. Животните също учат, възпитават и тренират децата си.
Ако на 25 (10 години след половото съзряване) все още не си дорасъл до нищо, то определно има нещо силно сбъркано. Дали е средата, дали е родителите. И това не е добре и трябва да се оправи. Обратното, да се прокламира като "новата нормалност" и че "можело и така да се кара", за мен е е безумие.
Опит не се предава, опита винаги е личен, защото една и съща ситуация може да се възприеме различно от различните хора и съответно да изгради различен мироглед и усещане. Точно както с имането на деца... Това, че една жена се справя добре, не означава автоматично, че и всяка друга ще се справи добре.
И да, колкото повече опит има човек, толкова повече научава и за себе си и за хората... нормално. Не знам на колко години си, но ти смяташ ли, че едно 20 годишно има повече скил в живота от теб?

# 302
  • София
  • Мнения: 62 595
Правенето и раждането на деца няма условие за осигуряване на добри условия. Това с условията са някакви наши си фантасмагории на бели и охранени европейци, които са вторачени в собствения си пъп. Обвързваме личната несигурност, социалните ограницения и незрялост и личния егоцентризъм с това да сме създадяли условия. Е, колко са му нужни условия на едно бебе! на практика не е кой знае колко много, защото винаги може да се вземат неща от познати. На едно бебе му е нужна основно храна, нещо за повиване да не седи мокро и студено и възраствите, най вече майка му, да го пази, а като се разболее да го лекуват.   Всичко, което обичайно купуват младите родители са все неща, които галят тяхното собствено самолюбие. Бебето не може да чете, че на количката му пише Стоке или нещо друго, нито че ританките му са наследство от по-голямото дете или кошчето е от братовчедите. на него не му пука.

# 303
  • INFJ
  • Мнения: 9 483
Добри и здравословни условия... в емоционален план. Ениуей няма значение. Просто спри да обясняваш на хората, че за нищо не стават, защото нямат деца. В смисъл, то не е голямо постижение само по себе си.

# 304
  • София
  • Мнения: 62 595
Верно ли? Съжалявам, че така интерпретираш написаното от мен. И ще го напиша ясно - НЕ обяснявам на хората ка за нищо не стават. Това е твой мисловен процес при четенето с интерпретиране и твое твърдение на база някакви твои разсъждения. Обаче най природно така стоят нещата - накрая остават децата, пък кой прав, кой крив, кой подходящ, кой първо събрал пари за колежа на Нероден Петко, пък кой се развел - на историята не й дреме особено. Който ще да чака подходящите здравословни условия, а през това време приятелката изпраща дете в първи клас и го е изгледала с количка назаем и евтини памперси. Да, не е кой знае какво постижение, размножаването е природен процес, а не докторска дисертация.

# 305
  • София
  • Мнения: 4 668
Никой не е обяснявал на някого, че за нищо не става.
Напротив, вие обяснявате, че трябват някакви специални условия. Чисто и просто се споделя, че не са толкова необходими.

Сега, ако рухването на някакви кули от карти, които служат за оправдание го приемате като лична нападка, това е вече ваш проблем.

Дали е голямо или малко постижение, децата също не е съществено.
По-скоро е съществено кое е по важно, ако можеш да избереш само едното. Кариера или деца. Маркова количка или деца.

А на 1я въпрос, ясно е, че имам повече опит на 40, отколкото на 20.
Аз и на 70 ще имам още повече опит. Ама на работа няма да ме искат, ще ме пенсионират.
Това като един виц:
Гледам крадци, дърпат чантата на жена.
Отивам в киното, гледам 2-3 филма за бойни изкуства.
Връщам се да набия крадците, ама те избягали! Нечестници!

П.С. и аз я намирам тази снобария за малко дразнеща. Каква марка ще ти е памперса, количката, обувчиците найки и тн.
Някои хора нямат друг смисъл в живота, освен консуматорството и снобарщината.
Как са се раждали до сега деца, в историята на света, направо е "тъмна индия". Че и са оцелявали.

# 306
  • Мнения: 1 189
Всяко изпадане в крайности не е здравословно. Тук не става дума за марката памперси или класа на количката, а за спокойна, здравословна и щастлива семейна среда с двама уравновесени и хармонични партньора. Това е оптималното. Някои изчакват за да го постигнат, други си казват " абе то тъй или иначе ще порастне". Това е разликата.

# 307
  • София
  • Мнения: 62 595
Голяма част от нещата, с които гледахме децата през първите две години бяха ни дадени назаем или подарени от познати хора. После неща, които ние сме купували за нашите давахме назаем или подарихме на познати.

нори, това са фантазии за хармоничните и т-н. Хората не са хармонични. Хората са такива, каквито са - бъгави все някъде. Природата не е написала ръководство за потребителя с условие "за деца трябват хармонични партньори". В ръководството пише, че трябват двама, за да свършат необходимия минимум.

Последна редакция: ср, 17 фев 2021, 13:11 от Andariel

# 308
  • INFJ
  • Мнения: 9 483
Andariel, от всичките ти постове лъха усещането, че една жена не е осъществена като такава, ако няма дете. Не знам как по друг начин да го разбирам?

Четенето с разбиране е много важно при воденето на диалог. Никой не ви говори за финансовите условия при взимане на решение да родиш дете.
Казвам само, че тези, които според вас трябва да "бързат" да имат деца без оглед на нищо, може изобщо да не са готови да поемат такава отговорност. Нежеланите и необичаните деца нямат много добър живот и това е предпоставка за хиляди проблеми и грешно взети решения на по-късен етап в живота им.

# 309
  • София
  • Мнения: 4 668
Прекалената обсесия всичко да е идеално, и прекалено обичаните деца също "нямат много добър живот" и е "предпоставка  за хиляди проблеми и грешно взети решения на по-късен етап в живота им".

Като са необходими 2ма си намираш2ма. Ако никой не те иска, променяш нещо у себе си, сваляш критерии, повишаваш твоите качества и дерзаеш.
И да, веднага ще ме наплюете, ми аз що съм сам. Сам съм, ама не съм спрял да дерзая. Нито го намирам за приемливо състояние.

# 310
  • София
  • Мнения: 62 595
На теб може да ти лъха, ама не ти лъха това, което имам предвид.
Всяка жена и мъж имат правото да се реализират както намерят за добре. Това, което за моя личен живот като индивид е важно като реализация, го следвам, търся го и ако мога го правя. Но това е за моя си живот. За чуждия живот не зная.
Като цяло явно има някакви природни и общи принципи относно потребността от реализация с имането на деца. Щом има достатъчно много хора, които са готови на всичко във всички времена, за да имат деца, значи е важно, затова и осиновяват деца.  Природно ни е заложено. Когато хората се видях след години за какво си говорят? За реализацията в професията ли? Зае почивки, за прочетени книги, за научни висини? Не. Говорят си за обикновените житейски неща и първо говорят за това дали имат деца и колко са големи. Професорката също ще отвори дума и ще се вълнува за децата си, когато се види с бивша съученичка или дори с комшийката.
Не ме изкарвай мен някаква, а се огледай около себе си и се заслушай за какво си говорят хората, от какво се вълнуват най-много, кое смятат за важно в живота си и за какво най-много съчувстват на другите.

Ако никой не те иска - напиваш го и го съблазняваш за една нощ. Wink

# 311
  • INFJ
  • Мнения: 9 483
Абе прекалено обичаните деца са доста по-добре от необичаните, нека да не си говорим глупости само за спорта...
А човек понякога има нужда да остане и сам. Като цяло... различните хора имат различни потребности. Някои не могат и два дни да останат без гадже, други имат нужда да се откъснат малко след провалена връзка.

Андариел... Какво говорят хората и кое им е най-важно, дори да е в 99% от случаите, не означава, че това е най-доброто за всеки, във всеки един момент. Природата ни е дала и някаква емоционалност, а не само физическо тяло, което трябва да се размножи. За тая емоционалност също трябват някакви грижи. И за тази на детето също.

Дали мен някой ме иска, не се притеснявай. Аз съм жена, винаги има желаещи.

# 312
  • София
  • Мнения: 62 595
Чакай сега, имането на деца не е задължително! Който не иска деца - да е жив и здрав! Но да се отричат очевидни неща, че за повечето хора децата са важни и липсата им ги прави нещастни и усещащи се незавършени, е нещо като зорлем човек да не иска да види нещо. Първо сме физически тела с физически мозъци, чиито "примитивни" дялове диктуват подтика да се размножим. После сме дух и всякакви други неща. И това се вижда в случаите на хора, които са с увреди в еволюционно новите дялове на мозъка, най вече в челния дял (буквално зад челото) и как тогава инстинктите излизат необезпокоявани от съзнателните задръжки. Примитивното винаги побеждава, дори при най-изтънчените.

# 313
  • INFJ
  • Мнения: 9 483
Тези, които не искат изобщо не ме вълнуват, на тях обикновено не можеш да им накривиш шапката с приказки как ще умрат сами пред телевизора. Вероятно за много от тях, това е точно, каквото искат - да са си сами.
Проблема е, че тоя обществен натиск пада точно върху хора, които искат деца, но поради една или друга причина все още нямат. Тези хора си знаят достатъчно добре, че е време, знаят си какви са и причините да се случи така. Няма нужда някой отделно да им обяснява, че са спали, или че нещо те не са направили както трябва. Понякога нещата не зависят само от нас.

# 314
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, извинявай, ама да твърдиш, че ти е добре сам, искаш да се развиваш, да живееш за себе си, да правиш кариера, че винаги има време за деца и т.н- до 40, и после да се сетиш изведнъж, че вече искаш деца, е най-малкото голямо противоречие в самата личност. Искам - не искам, ама преди не исках, ама сега искам. Е, сори, ама няма как и двете неща наведнъж! колко не зависят от самите нас нещата? Кои неща не зависят от нас? В повечето случаи точно си зависят от нас - не искам сега да се женя и да раждам. Това е проблем на белите, охранени, образовани европейци - те все търсят себе си, все не е точно сега моментът.

Общи условия

Активация на акаунт