Здравейте, исках да си излея душата и да прочета странични мнения за това което направих. Аз съм на 36 год. нямам деца.
Скоро направих нещо за което се чудя на себе си чак, защо го направих. Бях във връзка с един мъж, година и половина, първоначално всичко беше добре, усещах че е странник, по затворен в себе си, мълчалив, но добряк. Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря.
Все по често се натоварвах от това, постоянно търсих доказателства, че държи на мен и ме уважава, а той все ме изкарваше че съм се вкарвала във филми и не било вярно, все съм мрънкала. Но така исках вече на тези години да си намеря мъжа за мен и да създам семейство, че правих доста компромиси. И от всичко нагоре съм с репродуктивен проблем, и да си имаме бебе щеше да отнеме много време, опити, разочарования. И исках да му дам шанс, и да не се разделяме не ми се хвърляше пак в нова връзка, опознаване и т.н. Просто исках семейство вече.
Но това ми тежеше, несигурноста че ме обича, игнорирането когато изпадне в някаква дупка, не иска да споделя, все едно говорих на стената. Един ден беше на командировка и пак ме игнорираше и като му звънах ме обиди нещо, но на мен така ми повлия, изпаднах в ярост и му събрах багажа и му казах да си ходи, но просто исках да го сплаша, да видя дали държи на мен, да ми се извини, да поговорим да се разберем като големи хора. Но не той не пожела да говорим, било му писнало, нямало да ми доказва нищо. Аз му се извиних 100 пъти, знам че сгреших беше глупаво, защото все пак го обичам и със странностите му. Знам че е загубена калза, несходство в характерите, аз съм емоционална, той опериран от чувства, но свикнах с него и си го представях като баща на децата ми.
Може би сгреших, че заради едното доказване на чувствата му, пропилях една връзка на вятъра. И сега ми е тежко, но не мога да върна времето назад. Вие какво мислите?
Благодаря за отговорите!
Скоро направих нещо за което се чудя на себе си чак, защо го направих. Бях във връзка с един мъж, година и половина, първоначално всичко беше добре, усещах че е странник, по затворен в себе си, мълчалив, но добряк. Много ми помагаше за много неща, имахме хубави моменти, нежен и спокоен (даже прекалено спокоен),но винаги нещо куцаше, не споделяше чувствата си, нещо да имахме спор и се сърдеше с дни, не оценяше жестовете които правих за него, трябваше все да му напомням, че е възпитано да каже поне едно благодаря.
Все по често се натоварвах от това, постоянно търсих доказателства, че държи на мен и ме уважава, а той все ме изкарваше че съм се вкарвала във филми и не било вярно, все съм мрънкала. Но така исках вече на тези години да си намеря мъжа за мен и да създам семейство, че правих доста компромиси. И от всичко нагоре съм с репродуктивен проблем, и да си имаме бебе щеше да отнеме много време, опити, разочарования. И исках да му дам шанс, и да не се разделяме не ми се хвърляше пак в нова връзка, опознаване и т.н. Просто исках семейство вече.
Но това ми тежеше, несигурноста че ме обича, игнорирането когато изпадне в някаква дупка, не иска да споделя, все едно говорих на стената. Един ден беше на командировка и пак ме игнорираше и като му звънах ме обиди нещо, но на мен така ми повлия, изпаднах в ярост и му събрах багажа и му казах да си ходи, но просто исках да го сплаша, да видя дали държи на мен, да ми се извини, да поговорим да се разберем като големи хора. Но не той не пожела да говорим, било му писнало, нямало да ми доказва нищо. Аз му се извиних 100 пъти, знам че сгреших беше глупаво, защото все пак го обичам и със странностите му. Знам че е загубена калза, несходство в характерите, аз съм емоционална, той опериран от чувства, но свикнах с него и си го представях като баща на децата ми.
Може би сгреших, че заради едното доказване на чувствата му, пропилях една връзка на вятъра. И сега ми е тежко, но не мога да върна времето назад. Вие какво мислите?
Благодаря за отговорите!
