хм, нашият пък, след като на 1 г. и 10 м. е има-няма 9 кг (за щастие досега почти не е боледувал), е получил отдавна доста голяма свобода да яде каквото му харесва, стига да яде... знам, че това не е особено правилен подход и не съм очаквала да го представям като личен опит, но така се получи.. в началото си ядеше всичко под всякаква форма, но сега също почти винаги отказва не-сухата храна.. доста е самостоятелен и наистина се храни почти изцяло сам... аз съм доволна, че хапва доста месо (и кремвирши, колкото и това да не ме радва, но и 'истинско' месо, а и риба), всякакви плодове (май само без пъпеш) и зеленчуци... и аз мисля, че е добре да се сервира по някакъв по-атрактивен начин, но ако се предлагат различни храни, е действително добре да не се показват отначало любимите неща, защото друго няма да се хапне... май не съм много полезна, но явно има доста деца, които се хранят по подобен начин, което все пак е успокоително.
- Публикувана: 30 септ. 2006, 08:50 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2006, 11:53 ч.
Яде само сухи храни
хм, нашият пък, след като на 1 г. и 10 м. е има-няма 9 кг (за щастие досега почти не е боледувал), е получил отдавна доста голяма свобода да яде каквото му харесва, стига да яде... знам, че това не е особено правилен подход и не съм очаквала да го представям като личен опит, но така се получи.. в началото си ядеше всичко под всякаква форма, но сега също почти винаги отказва не-сухата храна.. доста е самостоятелен и наистина се храни почти изцяло сам... аз съм доволна, че хапва доста месо (и кремвирши, колкото и това да не ме радва, но и 'истинско' месо, а и риба), всякакви плодове (май само без пъпеш) и зеленчуци... и аз мисля, че е добре да се сервира по някакъв по-атрактивен начин, но ако се предлагат различни храни, е действително добре да не се показват отначало любимите неща, защото друго няма да се хапне... май не съм много полезна, но явно има доста деца, които се хранят по подобен начин, което все пак е успокоително.
Завиждам ви. Не разбрах кои подход не е правилен. Според мен това е най-правилния подход да си яде каквото си иска, още повече при положение, че яде всичко - по-добре от това не може просто
аз отдавна съм капитулирала в борбата за здравословно хранене!
щом желанието му е да мааа хляб , или в по- добрия случай хляб с нещо си , оставям го да яде това...
компенсирам с повече разхлабващи сокове, предимно прясно изцедени, тях за мое щастие не отказва, така си поема и витамините
щом желанието му е да мааа хляб , или в по- добрия случай хляб с нещо си , оставям го да яде това...
компенсирам с повече разхлабващи сокове, предимно прясно изцедени, тях за мое щастие не отказва, така си поема и витамините
Аз пък зная (от личен опит в ролята на злоядото дете!), че няма дете, което да е умряло от глад пред пълна маса с храна!
Проблемът "злоядо дете", освен ако няма някаква медицинска причина, е само и единствено проблем на родителите!
Няма дете, което да не обича нито един вид храна! Като изключим съвсем естествените за всеки човек предпочитания към даден вид и непоносимост към друг, всичко останало е или лиготия, или някакъв вид протест срещу възрастните - било защото лишават детето от избор, било защото не го оставят самостоятелно да се храни, било нещо друго. И в краен резултат се превръща в мощно средство за манипулация на цялата рода, от което детето трудно би се отказало. Че кога друг път ще му се удаде да върти всички възрастни около себе си на малкия си пръст?
За мене има само един вариант от решаване на проблема - повече доверие в самостоятелността на детето, повече уважение към вкусовете му, твърдост от страна на родителя (щом не искаш да ядеш, значи не си гладен, ставай от масата, с храната не се играе!). И никакви алтернативни похапвания помежду яденетата! И най-вече никакво показване на тревога и превръщането му в проблем за цялото семейство!
Проблемът "злоядо дете", освен ако няма някаква медицинска причина, е само и единствено проблем на родителите!
Няма дете, което да не обича нито един вид храна! Като изключим съвсем естествените за всеки човек предпочитания към даден вид и непоносимост към друг, всичко останало е или лиготия, или някакъв вид протест срещу възрастните - било защото лишават детето от избор, било защото не го оставят самостоятелно да се храни, било нещо друго. И в краен резултат се превръща в мощно средство за манипулация на цялата рода, от което детето трудно би се отказало. Че кога друг път ще му се удаде да върти всички възрастни около себе си на малкия си пръст?
За мене има само един вариант от решаване на проблема - повече доверие в самостоятелността на детето, повече уважение към вкусовете му, твърдост от страна на родителя (щом не искаш да ядеш, значи не си гладен, ставай от масата, с храната не се играе!). И никакви алтернативни похапвания помежду яденетата! И най-вече никакво показване на тревога и превръщането му в проблем за цялото семейство!
Аз също бях злоядо дете и много добре си спомням как правех на маймуни всички около себе си. Правех го за отмъщение - че са ми се карали, че са ме пляскали... Това беше моят начин да демонстрирам надмощие. И го правех дори когато яденето ми харесваше. Този опит ми е като обица на ухото. В момента го оставям да яде сам, никакво насилване, никакво уговаряне, никакви "влакчета" и "самолетчета". В момента, в който започне да играе с храната или да я хвърля - вдигам я. Понякога се случва да не хапне нищо - ок. Яде чак на следващото хранене.