Публикувана: 1 окт. 2006, 11:39 ч.
Последно мнение: 6 окт. 2006, 13:14 ч.

да напусна ли семейството му?

5 657
66
1

Гост

# 15 1 окт. 2006, 15:34 ч.

Цитат на: Reza в нд, 01 окт 2006, 13:43

Е как става това?
Родителите му да се нанесат във вашата къща и да се разпореждат???
Ти беше ли съгласна с това тяхно преселение?

...гадно е, че мъжът ти не е до теб в този момент.
Децата какво искат?

Къщата е на името на баща му. Решиха си го и се преместиха, нас само ни уведомиха.
Мъжа ми е против да се местим отнтово защото вложихме доста средсва и труд тук. С не малко лишения създадохме новият дом (даже още не е завършен).
Децата също не се чувстват добре тук и продпочитат да стоят при майка ми.

# 16 1 окт. 2006, 15:37 ч.

Мнения: 2 211

Аз мисля, че дълбоко в себе си ти вече знаеш как да постъпиш, още повече щом децата не се чувстват уютно в тази къща. Бъди по - решителна!

# 17 1 окт. 2006, 15:39 ч.

Мнения: 2 716

И още нещо: не заменяй присъствието на неговите родители с присъствието на твоята майка.
А няма ли как да настаните пенсионерите в твоя апартамент?

# 18 1 окт. 2006, 15:49 ч.

Цитат на: мама_знае в нд, 01 окт 2006, 15:39

А няма ли как да настаните пенсионерите в твоя апартамент?

Би било супер, но по никакъв начин няма да искат да се преместят.

# 19 1 окт. 2006, 16:08 ч.

Мнения: 2 716

Така си и мислех. Тогава отивай ти. Достатъчно сложно си е и без бабите

И внимавай с доводите - те все пак са му родители.

# 20 1 окт. 2006, 16:24 ч.

Мнения: 1 858

Имах приятелка, която като теб години търпя вмешателството на свекърите. На края не и издържаха нервите и си тръгна от там сама с децата. След няколко часа мъжа и я последва.
Сега и двамата са доволни от тази стъпка.

# 21 1 окт. 2006, 18:52 ч.

Мнения: 2 759

Наистина ли няма друг вариант? Повечето разумни възрастни хора имат нужда от известна дресировка за съвместно съжителство, но обикновено усилията си заслужават. Мисля, че ако им кажеш честно (гарнирано с разумна доза ласкателства) истинското си мнение за нещата, които не ти харесват, те ще започнат да се съобразяват. Ако ли не - скарайте се, но нека да стане по твоята. Защото нито премълчаването, нито бягството са решение. Смятам, че трябва да се изправиш пред проблемите и да ги дискутираш открито... Все пак не са продавачи в магазин (т.е. нищо незначещи хора), а родителите на съпруга ти. Добри или лоши - той си ги обича и ти трябва да се съобразиш с това. И малко е нечестен този паралел "моята майка ... -неговата майка ...". Ами ако и той така разсъждава - какво? Не си оставяйте жилището, в което сте вложили толкова много. Ако някой трябва да се изнесе, нека това да са те.
Не разбирам разсъжденията в стил "Ще си разбия семейството заради битови проблеми, по които даже не съм изразила открито мнение". Смятам, че ако успееш да се разбереш с родителите му, ще се издигнеш наистина високо в очите му... И смятам, че човек трябва да се бори за щастието си всеки ден.

# 22 1 окт. 2006, 18:56 ч.

Мнения: 2 759

П.П. Ами ако те ви последват и в твоя апартамент (напр. продадат двете си жилища и съпругът ти ги приюти) какво? Пак ли ще се изнесете? И докога? Hug

# 23 1 окт. 2006, 18:57 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Цитат на: регистрирана потребителка в нд, 01 окт 2006, 11:39

....... Но още го обичам- да му се не види!

Мисля, че е по-добре да се изнесеш. Ако и той те обича - ще дойде с теб.

Цитат на: регистрирана потребителка в нд, 01 окт 2006, 15:34

Децата също не се чувстват добре тук и продпочитат да стоят при майка ми.

Това е още една важна причина да се махнеш.
Успех, каквото и да решиш!

# 24 1 окт. 2006, 19:18 ч.

Мнения: 161

Цитат на: mari_eta в нд, 01 окт 2006, 11:42

Ако имах като теб собствено жилище, нямаше да мисля и секунда - грабвам си децата...ако мъжът ми ги обича ще ме последва, ако ли не - да плаче на рамото на Мама...

# 25 1 окт. 2006, 19:24 ч.

Мнения: 765

Много е деликатна ситуацията , защото със сигурност ще развалиш отношенията си с родителите му , но това е по-малкото зло , отколкото някой ден да се докараш дотам да не ти пука нито за тях , нито за него . Тогава хич няма да се замислиш , а по всичко личи , че този ден наближава. Възможно най-безболезнено се махни сега , мъжът ти не е малък , сама казваш , че е отговорен , едва ли ще остане с тях при това положение . Все пак вие сте семейство и имате нужда от собствен живот , дори те да са перфектни , пак няма да върви . Кажи им , че това няма нищо общо с техният живот , а с твоят и че чувстваш, че не искаш да живееш повече така . Въобще не споменавай за техните проблеми , защото ще започнат да те увещават , че нещо ще се промени . Сериозно го обмисли и действай без страх , поне моето мнение е , че си на прав път . Успех !

# 26 1 окт. 2006, 19:25 ч.

Мнения: 161

Цитат на: MechoPuh в нд, 01 окт 2006, 18:52

Наистина ли няма друг вариант? Повечето разумни възрастни хора имат нужда от известна дресировка за съвместно съжителство, но обикновено усилията си заслужават. Мисля, че ако им кажеш честно (гарнирано с разумна доза ласкателства) истинското си мнение за нещата, които не ти харесват, те ще започнат да се съобразяват. ......... Смятам, че трябва да се изправиш пред проблемите и да ги дискутираш открито... Все пак не са продавачи в магазин (т.е. нищо незначещи хора), а родителите на съпруга ти. Добри или лоши - той си ги обича и ти трябва да се съобразиш с това. И малко е нечестен този паралел "моята майка ... -неговата майка ...". Ами ако и той така разсъждава - какво? Не си оставяйте жилището, в което сте вложили толкова много. Ако някой трябва да се изнесе, нека това да са те.
Не разбирам разсъжденията в стил "Ще си разбия семейството заради битови проблеми, по които даже не съм изразила открито мнение". Смятам, че ако успееш да се разбереш с родителите му, ще се издигнеш наистина високо в очите му... И смятам, че човек трябва да се бори за щастието си всеки ден.

Мисля че да стигне до там да става въпрос за изнасяне едва ли не е оптвала да говори.Но има хора с който просто не може да се комуникира.Аз никога не съм се крила-винаги съм дискутирала,дори съм се скарвала с моите свекита-резултат нулев.А това че са родители на мъжът и и той ги обича не значи че трябва да си спят в едно легло и някой друг да им ръководи живота.Грижата за родител,любовта и уважението е едно,а това грубо да ти се месят в живота е нещо коренно различно.Семейството са той,тя и децата. Родителите са родители,но те си имат собствен живот и не е редно да скапват ввашият.Не позволявай да живеят чрез вас! Peace

# 27 1 окт. 2006, 19:30 ч.

София
Мнения: 1 951

Цитат на: mari_eta в нд, 01 окт 2006, 11:42

[/q
тАКА щЯХ ДА ПОСТЪПЯ!нАЛАГАЛО МИ СЕ Е ДА ТЪРПЯ КАПРИЗИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ МУ ,НО САМО ЗА 5ДНИ.УСПЕХ!

# 28 1 окт. 2006, 19:31 ч.

Мнения: 1 284

Цитат на: marianasot в нд, 01 окт 2006, 19:30

Цитат на: mari_eta в нд, 01 окт 2006, 11:42

[/q
тАКА щЯХ ДА ПОСТЪПЯ!нАЛАГАЛО МИ СЕ Е ДА ТЪРПЯ КАПРИЗИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ МУ ,НО САМО ЗА 5ДНИ.УСПЕХ!

# 29 1 окт. 2006, 20:09 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: регистрирана потребителка в нд, 01 окт 2006, 11:39

С това започнаха и проблемите ми- намеса във възпитанието на децата, ограничение на топлата вода и телефона и други такива почти ежедневни битови спорове, които ми вгорчават живота. Казах на мъжа ми, че искам отново да сме самостоятелни и да се преместим, но... на него му е добре тук и отказва. Тои е на мнение, че трябва да се съобразявам с родителите му (те са пенсионери от много години, не контактуват с други хора и според мен са доста изкукуригали; ако прибавим и това, че помежду си не се разбират и ежедневно с децата ставаме свидетели на скандали, мисля, че е съвсем разбираемо желанието ми да се махнем). Аз прглъщам глупостите им за да не се изнервя обстановката допълнително, но вече не издържам. Мъжът ми смята, че преувеличавам и е категоричен, че не желае да се мести. И сега пред мен стои въпросът дали да продължа да търпя вкиснатите му родители или да им тегля една майна на всички, да си взема децата и да се махна. Спокойно мога да се оправям и сама (разчитам на майка ми- тя винаги ми помага с голямо желание). Но още го обичам- да му се не види!

Dentsmile, подчертах с червено/оранжево това, което ми направи впечатление още първия път. Не видях някъде да пише, че е говорила с тях и какво е станало след това.. Пише само, че е говорила със съпруга си. А мисля, че той е прав да иска уважение за родителите си, нали?
Напълно съм съгласна, че има един малък процент хора, с които не можеш да се разбереш по никакъв начин. Но освен това знам, че където и да си, каквото и да правиш - идва момент, в който ти писва от всичко, изпушваш и ти се иска да избягаш. И ако се поддадеш на този импулс, можеш да изгубиш много. Затова съветът ми е да се проверят всички варианти преди да се взима кардинално решение.
НО, ако тази потребителка вече е взела решение, че ще отглежда децата като самотен родител в собствения си апартамент с майка си - кой може да я спре, нали? cry

Препоръчани теми

Май се нуждая от помощта ви !!!

Малко тъжна тема..............но имам нужда от съвет...

"Но във затвора попаднал на хора..."

Какво бихте направили в следната ситуация

Причина:

Причина: