ние живеем самостоятелно за момента.но знам че един ден грижата за моите родители е на моя гръб.когато остареят толкова много знам че аз ще се грижа за тях и ще трябва да си ги търпим.и моите родители са пенсионери и съответно започват да си добиват странностите,но няма как.те са ни родители и ще си ги гледаме.
- Публикувана: 1 окт. 2006, 11:39 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2006, 13:14 ч.
да напусна ли семейството му?
Щом нещата са стигнали дотам - ти и той да живеете при неговите родители, а децата ви при майка ти, значи е задължително да действаш. Имаш право на спокойствие - за теб и за децата ти. Той трябва да разбере, че е достатъчно голям, за да живее с мама и има и други задължения (е, сигурно така му е най-лесно - мама и тати наоколо, със съпругата като гаджета, деца има, ама те не са наоколо и няма нужда от постоянни грижи, а и няма сам да се грижи кое колко се харчи - нали мама му мисли за това 
). Ако го осъзнае и наистина обича теб и децата, супер. Ако не, няма да загубиш нищо. Ще спечелиш единствено спокойствие, самостоятелност и децата си до теб.
Щом имаш собствено жилище, където сте се чувствали добре, дори си закъсняла. Щом мъжът ти не е успял да се разбере с родителите си (все пак всички сте си имали самостоятелен живот и изведнъж, хоп, изненада), а това си е негово задължение, а не твое (те са си негови родители), тогава всеки се спасява поединично. Обичта си е обич, но и животът ти е един и не е нужно да го тровиш с ежедневни ядове и чужди простотии.
Успех!
). Ако го осъзнае и наистина обича теб и децата, супер. Ако не, няма да загубиш нищо. Ще спечелиш единствено спокойствие, самостоятелност и децата си до теб.Щом имаш собствено жилище, където сте се чувствали добре, дори си закъсняла. Щом мъжът ти не е успял да се разбере с родителите си (все пак всички сте си имали самостоятелен живот и изведнъж, хоп, изненада), а това си е негово задължение, а не твое (те са си негови родители), тогава всеки се спасява поединично. Обичта си е обич, но и животът ти е един и не е нужно да го тровиш с ежедневни ядове и чужди простотии.
Успех!
Щом нещата са стигнали дотам - ти и той да живеете при неговите родители, а децата ви при майка ти...
Всъщност няма нужда от толкова нападки, а от малко повече четене
...свекърва ми гледа малкото дете...
Да не се заричам,но никога няма да допусна да живея с родители! НИКОГА отношенията не могат да са такива добри, каквито биха била ако се живееше отделно. Напълно разбирам твоята ситуация, защото и в моето семейство се случи точно подобното. Само разликата е, че се случи на родителите ми, които са женени от 28 години!! Майка ми е прогонена на практика и то само защото баща ми не може да вземе твърда позиция да застане зад жена си, а гледа и вълкът сит и..... Искам да кажа, че и при теб/ де ни го пожелавам, но е реално/ нещата няма да се развият вероятно по- различно- или родителите му ще се озлобят до безкрай към теб, ще почнат да "прикоткват" децата и да "съветвам" мъжа ти или ти, още преди да се е стигнало до този момент ще си се изнесла. Още повече, че имаш апартамент- много съпрузи остават заедно, защото жилищният проблем е сериозно нещо и бавно се "самоизяждат" с годините. Съжалявам, малко може би съм пряма, но аз така ги виждам нещата. А това, че ти помагала свекървата за детето- винаги ще се оправиш, нали и ти имаш майка! Ако мъжът ти е добър и сериозен човек и наистина държи на теб, ще те последва. Защото той ще си даде ясно сметка в един момент, че без тебе ще остане да кукува с две кукувици и колко ли ще му е приятно? Това си мисля, че е висша форма на егоизъм от страна на родителите- "ние сме стари, гледали сме ви, гледайте ни сега и веднага и за максимално дълго!!!?А ние ще ви помагаме с постоянно месене в живота ви, защото вие не ги разбирате тези неща, ние колко сме видели..." 
ГОВОРИ ОТНОВО СЕРИОЗНО С МЪЖЪТ ТИ! Стискам палци на щастлива и максимално безболезнена развръзка за теб!! 
ГОВОРИ ОТНОВО СЕРИОЗНО С МЪЖЪТ ТИ! Стискам палци на щастлива и максимално безболезнена развръзка за теб!! Щом нещата са стигнали дотам - ти и той да живеете при неговите родители, а децата ви при майка ти...
Всъщност няма нужда от толкова нападки, а от малко повече четене
...свекърва ми гледа малкото дете...
Не нападам.
Просто четох внимателно. Много ясно го е написала, че, заради обстановката вкъщи, децата предпочитат да стоят при майка й.
Децата също не се чувстват добре тук и продпочитат да стоят при майка ми.
Едно е свекървата да гледа детето, друго е постоянно да създава напрежение, което се отразява върху същото това дете.
За едното гледане, аз не бих останала.
П.П. Ние живеем сами и сами си гледаме децата. В началото около месец (докато правехме ремонт) живяхме в апартамента на мъжа ми, където тогава живееше и малката му сестра (беше абитюрентка). Въпреки, че момичето е много симпатично, разбрано и деликатно, този месец се чувствах ужасно, защото трябваше да се съобразявам с още някого, извън нашето семейство. А семейството за мен са жената и мъжа, а до определена възраст и децата.
Изнеси се. След като имаш къде да живееш и кой да ти помага, въобще не се замисляй. Не забравяй, че ТИ носиш основната отговорност за възпитанието на децата си и за целта трябва освен всичко останало трябва да им осигуриш спокойна "социална среда", колкото и тежко да звучи. А това при вас в сегашната ситуация не е така. Лошото е, че те поставя пред избор между децата ти и мъжа ти, но аз на твое място щях да избера тях. А ако той успее да разбере значението на думата "семейство" (все пак човек се учи докато е жив, после било късно) тогава всичко ще е наред.