Публикувана: 10 окт. 2006, 12:44 ч.
Последно мнение: 11 окт. 2006, 12:05 ч.

Синдромът "Това на мен не може да се случи"!

3 407
52
1

1
2
3
4
Всички

10 окт. 2006, 12:44 ч.

Мнения: 899

Случва ли ви се да го казвате, да си го помисляте?
Да си вярвате искрено и после изведнъж животът да ви зашлеви? Но пък да не си вземете поука и пак да има "Неее, това точно на мен, не може да се случи"!
Вярвате ли, че във ввсеки един момент сте защитени, в собствената си кожа, на улицата, в дома си?

Или..за това как ни изненадва неприятно (по-рядко приятно) житейската магия.

# 1 10 окт. 2006, 12:46 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 828

На мен не ми се е случвало, понеже гледам доколкото ми е възможно, да не живея в облаците.
Но виждам понякога хора около мен да страдат жестоко от тоя синдром. И страдат от неочаквания обрат на съдбата.

# 2 10 окт. 2006, 12:47 ч.

Мнения: 4 806

не, никога не си го казвам, даже си забранявам и да го мисля.
Не се чувствам защитена по никакъв начин от цялото многообразие на живота - и добри, и лоши сюрпризи.
Никога не казвай никога...
Да, може да полагам усилия, за да предотвратя някои неприятности, но всичко не мога да предвидя.

# 3 10 окт. 2006, 12:48 ч.

Мнения: 46 535

По-скоро съм обратното ooooh!

треперя от всичко и без да искам си го представям на моя гръб, много е натоварващо, понякога откачам Tired

# 4 10 окт. 2006, 12:49 ч.

Варна
Мнения: 1 306

И аз като Никол.

# 5 10 окт. 2006, 12:50 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Нито го казвам, нито го мисля...

# 6 10 окт. 2006, 12:52 ч.

Мнения: 5 577

Когато ми закъсня преди близо три години с една седмица (както на Иренка, Де Ваня, и Рени тоя месец) точно си помислих, че "съм твърдя умна и на мен това да съм бременна не може да се случи". Shocked

Определено живота и съдбата ме шамаросаха много яко, та чак ми призля.

Оттогава не се чувствам защитена от нищо и никъде. Просто живота така дръстично се променя ...

# 7 10 окт. 2006, 12:57 ч.

Мнения: 293

може и да съм страдала някога от синдрома, ма ми мина Crazy

и все пак - някои неща наистина не биха могли да ми се случат
(да спечеля почивка на Карибите, със сигурност Mr. Green

)

# 8 10 окт. 2006, 12:59 ч.

Мнения: 899

Цитат на: Чесън в вт, 10 окт 2006, 12:57

)

Ти сега да не го казваш нарочно, че да предизвикаш съдбата, аа? Mr. Green

# 9 10 окт. 2006, 13:02 ч.

Мнения: 3 423

Всичко може всекиму да се случи.
Е, тая седмица не взех 39 милиона
от джакпота, но то е защото не си
мръднах пръста да пусна фиш.
Как да ми се случи. Иначе като нищо.

# 10 10 окт. 2006, 13:04 ч.

Мнения: 4 447

На мен ми се случи.
Когато родих второто си детенце и се прибрахме у дома, както ги гледах да спят като ангелчета си казах: "Аз съм най-щастливата жена на света - имам най-прекрасните деца и най-любящия съпруг'. След пет дни - като гръм от ясно небе (не знам дали ще повярвате) на главата ми се стовари най-ужасната трагедия - голямото дете с много тежка диагноза и непрекъснато ходене по болници в продължение на 2 години, та до днес на контролни прегледи.
Никога не си мисля, че на мен няма да ми се случи!
Вече не си позволявам да казвам на глас, когато съм щастлива, разбирате защо!

# 11 10 окт. 2006, 13:05 ч.

Мнения: 27 524

Страдам от него, да, макар да знам, че не е така, но пак си въобразявам... по-лесно е някакси...

# 12 10 окт. 2006, 13:05 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Тъкмо да напиша и аз...

Цитат на: daffodil в вт, 10 окт 2006, 12:49

И аз като Никол.

... и прочетох поста на Вергилия ooooh!

# 13 10 окт. 2006, 13:07 ч.

Sofia
Мнения: 2 869

Не, не го казвам , и честно казано избягвам дори да си го мисля. Често се поставям на мястото на хора, които ги е сполетяло нещо и изпадам в ужас ,че може да се случи и на мен.

# 14 10 окт. 2006, 13:07 ч.

Мнения: 253

Никой не е застрахован от нищо.

# 15 10 окт. 2006, 13:07 ч.

Мнения: 15 619

При мен е точно обратното. Като се случи нещо с някого /лошо/ и из кратунката ми веднага запрепускват разни мисли, как моя милост хич не е застрахована и как моооже да ми се случи същото.

# 16 10 окт. 2006, 13:08 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: Umbra в вт, 10 окт 2006, 12:44

Вярвате ли, че във ввсеки един момент сте защитени, в собствената си кожа, на улицата, в дома си?

Вярвам, че никой никъде от нищо НЕ е защитен....за съжаление....но в това вярват само хора, които са преживели загуба...като мен.

# 17 10 окт. 2006, 13:10 ч.

Мнения: 805

Всичко може да ми се случи. Гледам само да не ме подгони параноята.

# 18 10 окт. 2006, 13:16 ч.

Мнения: 5 622

Като бях на 19 си мислих, че някои неща "на мен не могат да се случат" След като ме нападнаха в гръб двама младежи, за да ме обират (неуспешно слава Богу, но и аз се бих...) вече започнах да мисля по друг начин. Вече си казвам "Да не дава Господ", защото ми е ясно, че каквото се случва на другите хора, това може да се случи и на мен, със същата сила..... Confused

# 19 10 окт. 2006, 13:18 ч.

Мнения: 11 607

Цитат на: Umbra в вт, 10 окт 2006, 12:44

"Неее, това точно на мен, не може да се случи"!

Щом си го казал вече - знай,че вече ти се е случило!

# 20 10 окт. 2006, 13:20 ч.

Мнения: 7 114

Може би преди не съм си го мислила.
Приемала съм нещата от живота като даденост. Но когато загубих детенцето си проумях, че подсъзнателно съм се считала за защитен вид. Че лошото, за чието съществуване съм знаела вече е част от моя живот. Когато попълних черната статистика вече имах лична трагедия.
Знам, че написах каша, но чувствата са силни.

# 21 10 окт. 2006, 13:21 ч.

Мнения: 4 473

Може би съм го казвала повече пъти, но за 2 такива си спомням твърде ясно. Случи ми се не, ами и с прилична доза лихва. Кофти спомени. Гледам да не предизвиквам съдбата повече.

# 22 10 окт. 2006, 13:30 ч.

Мнения: 5 299

Да, случвало ми се е. Сега не бих твърдяла същото.

# 23 10 окт. 2006, 13:36 ч.

Мнения: 3 405

Не, няма вездесъщи хора.
Но се надявам и се моля да не ми се случва...каквото и да е в този смисъл.

# 24 10 окт. 2006, 13:41 ч.

Мнения: 289

Случвало ми се е и знам, че всичко може да ми се случи. Наистина е много натоварващо да живееш с такива мисли в главата. Confused

# 25 10 окт. 2006, 13:42 ч.

Мнения: 1 100

ДА. Мислех си го. Мислех, че съм господарка на живота.. Мислех, че той ми се подчинява, но не. Животът така ме зашлеви, че още не мога да се осъзная. Колко сме уязвими само! Като голи охлюви. Днес сме тук, а утре... Rolling Eyes

# 26 10 окт. 2006, 13:58 ч.

Мнения: 1 615

Аз май съм като Ali_sun и luna... Само си представям разни ужасии, споходили други хора, как ми се случват. Гледам като се увлека повечки, да се сепна и да си кажа "Не дай, Боже!".

# 27 10 окт. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 293

аз не разбрах темата като .. съжаление към нечия съдба. Имам предвид - действително тежка съдба. Да, поставям се ежедневно на нечие чуждо място, все тая.

Нищо не се моля да не ми се случва. Правя, каквото трябва, пък, ако не съм го направила, си нося последствията, без да мрънкам.

Умбра, направих си малка магия Mr. Green

Остава и тотото да пусна Joy

# 28 10 окт. 2006, 14:06 ч.

Варна
Мнения: 1 383

На обратното съм аз - всичко преживявам: и сценарии, и чувства, и дийствия и отношения...
На тото не играя обаче.

# 29 10 окт. 2006, 14:09 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Никога не съм си мислела че съм защитена от лошото. А вече и не казвам на глас щастлива ли съм или не защото всеки път като кажа че съм щастлива и господ ми удря шамар.

# 30 10 окт. 2006, 14:11 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Да , мисля го...това е чувството, че света е сигурно място........формира се в първата година на детето........всяко дете, отглеждано от откликваща майка, би трябвало, според психологията, да вярва че света е щастливо и сигурно място.........това ни прави по- уверени хора и ни пази да не изперкаме........човек не може да контролира всичко в живота си.............

# 31 10 окт. 2006, 14:16 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Всичко може да ми се случи...Дори не смея да си помисля, че съм богоизбрана и ще ме избегнат шамарите...

# 32 10 окт. 2006, 14:30 ч.

Мнения: 14 133

Цитат на: toni_n в вт, 10 окт 2006, 13:07

Никой не е застрахован от нищо.

# 33 10 окт. 2006, 14:33 ч.

Мнения: X

според мен човек има шанса да каже това само веднъж в живота си, после вече го хваща страх
малък пример: с мъжа ми през далечната 1994-1995 подаваме документи за зелена карта за САЩ, аз се изсмях на думите на мой колега, който ме предупреждаваше да не пускаме документите, защото после ще ни бъде отказана виза, ако искаме да отидем в САЩ по друг повод, моите думи бяха почти подобни на заглавието
е, 1999 мъжът ми беше поканен от много високо ниво, с платени билети, хотели, конференции, ами ... не му дадоха виза - бил кандидатствал на времето за имигрант
не знам дали това е един вид предизвикване на съдбата, ама по-добре е човек да има едно на ум (както и "Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне")

# 34 10 окт. 2006, 14:50 ч.

Мнения: 140

Аз вярвам, че всеки човек има съдба, неща които са му предварително предопределени от една или друга сила. Няма как да избягаме от нея. Вярно, че имаме сила да насочим живота си в една или друга посока, но някои неща просто са неизбежни! Няма нещо, което да се случило на съседа/примерно/ и да не може да се случи на мен. Но мисля, че трябва да се абстрахираме до колкото е възможно от ужасните неща,които се случват около нас, защото това ще ни побърка! Ежедневието ни и без това е достатъчно трудно,за съжаление Sad

# 35 10 окт. 2006, 14:57 ч.

Мнения: 2 040

Като бях 17-18 годишна го мислех и го вярвах .. но вече порастнах и не се чувствам сигурна и защитена никъде ... точно обратното, все повече започнах да се притеснявам, откакто родих дъщеря си .. Wink

# 36 10 окт. 2006, 14:59 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

едно е чувството, друго е мисълта........от чувството произлизат щастието, надеждата, любовта......от мисълта- безпочвената самонадеяност........

# 37 10 окт. 2006, 15:13 ч.

Paradise
Мнения: 3 103

Цитат на: Никол в вт, 10 окт 2006, 12:48

По-скоро съм обратното ooooh!

треперя от всичко и без да искам си го представям на моя гръб, много е натоварващо, понякога откачам Tired

за добро или за лошо, такава съм и аз.
Това много медразни намоменти, защото ме е докарвало до истерия, дори и до семейни разправии Embarassed

# 38 10 окт. 2006, 15:28 ч.

Мнения: 1 564

Цитат на: Никол в вт, 10 окт 2006, 12:48

По-скоро съм обратното ooooh!

треперя от всичко и без да искам си го представям на моя гръб, много е натоварващо, понякога откачам Tired

=======================================================================
И аз съм така. Sad

# 39 10 окт. 2006, 16:57 ч.

София
Мнения: 13 206

Да си кажа честно не съм си го мислила.. напротив, винаги си мисля обратното Rolling Eyes

# 40 10 окт. 2006, 17:42 ч.

София
Мнения: 2 623

Случвало ми се е и оттогава се ръководя от максимата " Човек предполага - Господ разполага !" Затова и както писах в една друга тема, никога не правя планове, почти за нищо !

# 41 10 окт. 2006, 17:47 ч.

Мнения: 2 161

Преди да имам деца бях много крайна в тези си преценки.Редовно се изцепвах,че това не бих направила,онова не бих направила...Сега,обаче съм доста премерена в изказванията си.

# 42 10 окт. 2006, 17:52 ч.

Мнения: 899

Обикновено съм като кон с капаци...
Имам примери около себе си и за хора, които преживяват всичко и живеят в непрестанен страх, а също и такива, които вярват, че над тях грее щастлива звезда.
Просто не мисля, не го казвам, не преживявам толкова. Знам, че каквото и да дойде, ако преди това съм си представяла, че може да ми се случи - няма да ми е по-леко. Предпочитам да гледам реално на нещата, но и да си се нося в розовите облаци.

# 43 10 окт. 2006, 17:59 ч.

Мнения: 1 165

Не се чувствам застахована от каквото и да било.Доста пъти съм се чудила за много неща и съм недоумявала как реагират хората и пр. и впоследствие,ако същото се случи и с мен-разбирам за какво става въпрос.Затова вече се опитвам да не бъда толкова крайна и да не съдя никого за нищо."Не съди,за да не бъдеш съден"
А ако все пък ме сполети нещо лошо си казвам,че от лошото има и по лошо и трябва да намеря сили да преодолея проблема.Настройвам се,че случващото се е един вид изпитание за мени и близките ми.

# 44 10 окт. 2006, 18:03 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Доколкото ми е известно, не съм от клана Маклауд. Mr. Green

# 45 10 окт. 2006, 18:06 ч.

Мнения: 1 258

Да,ама точно този синдром ни пази да не изперкаме,обладани от страховете си-за децата,за родителите си,за близките и не толкова.

# 46 10 окт. 2006, 18:07 ч.

Мнения: 11 318

Случи ми се. Това лято. Колкото и да не съм мислела, че някога ще си го кажа.
Ден преди рожденния ден на дъщеря ми отменихме часа и по конна езда. Същия ден над мястото минаха много ниско два изтребителя и коня, който яздеше дъщеря ми се изнервил, дигнал се нагоре и метнал от гърба си детето, което го яздеше.
В резултат - 2 счупени предмишнични кости и гипс.
Аз си казах точно това - на никога не може да ми се случи.
Точно след 2 дни дъщеря ми падна от една катерушка и си счупи ръката. Бяхме на почивка. Няма да казвам как изкарахме почивката. Гипса го носи 5 седмици.
Вече няма да съм толкоз ербап.

# 47 10 окт. 2006, 18:43 ч.

Мнения: 1 858

Знам, че от нищо не съм защитена, и че това, което се случва на съседа може и на мен да се случи. За това са ми много интересни хората, които са на мнение, че на тях нищо лошо няма да им се случи никога.

# 48 11 окт. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 1 615

А знаете ли, че за съжаление понякога и най-кошмарните ни представи са нищо пред реалността, която ни спохожда... Sad

Убедила съм се, че животът може да бъде по-страшен и от големите ни страхове. Така че, дори да не страдаме от синдрома, пак действителността може да ни шамароса яко. Трябва да се опитваме да намерим баланса! Който успее, да ми се обади! Wink

# 49 11 окт. 2006, 10:53 ч.

Sofia
Мнения: 1 052

Мислила съм, че имам правилното поведение и после да се окаже на резултат, че не е така. Вече знам - наистина не съм застрахована от абсолютно нищо. Което е наистина малко обезкуражаващо - старая се някои неща просто да не позволявам да се случват, но...