Синдромът "Това на мен не може да се случи"!

# 45 10 окт. 2006, 18:06 ч.

Мнения: 1 258

Да,ама точно този синдром ни пази да не изперкаме,обладани от страховете си-за децата,за родителите си,за близките и не толкова.

# 46 10 окт. 2006, 18:07 ч.

Мнения: 11 318

Случи ми се. Това лято. Колкото и да не съм мислела, че някога ще си го кажа.
Ден преди рожденния ден на дъщеря ми отменихме часа и по конна езда. Същия ден над мястото минаха много ниско два изтребителя и коня, който яздеше дъщеря ми се изнервил, дигнал се нагоре и метнал от гърба си детето, което го яздеше.
В резултат - 2 счупени предмишнични кости и гипс.
Аз си казах точно това - на никога не може да ми се случи.
Точно след 2 дни дъщеря ми падна от една катерушка и си счупи ръката. Бяхме на почивка. Няма да казвам как изкарахме почивката. Гипса го носи 5 седмици.
Вече няма да съм толкоз ербап.

# 47 10 окт. 2006, 18:43 ч.

Мнения: 1 858

Знам, че от нищо не съм защитена, и че това, което се случва на съседа може и на мен да се случи. За това са ми много интересни хората, които са на мнение, че на тях нищо лошо няма да им се случи никога.

# 48 11 окт. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 1 615

А знаете ли, че за съжаление понякога и най-кошмарните ни представи са нищо пред реалността, която ни спохожда... Sad

Убедила съм се, че животът може да бъде по-страшен и от големите ни страхове. Така че, дори да не страдаме от синдрома, пак действителността може да ни шамароса яко. Трябва да се опитваме да намерим баланса! Който успее, да ми се обади! Wink

# 49 11 окт. 2006, 10:53 ч.

Sofia
Мнения: 1 052

Мислила съм, че имам правилното поведение и после да се окаже на резултат, че не е така. Вече знам - наистина не съм застрахована от абсолютно нищо. Което е наистина малко обезкуражаващо - старая се някои неща просто да не позволявам да се случват, но...