Синдромът "Това на мен не може да се случи"!

  • 3 406
  • 52
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 15 619
При мен е точно обратното. Като се случи нещо с някого /лошо/ и из кратунката ми веднага запрепускват разни мисли, как моя милост хич не е застрахована и как моооже да ми се случи същото.

# 16
  • Мнения: 8 917

Вярвате ли, че във ввсеки един момент сте защитени, в собствената си кожа, на улицата, в дома си?

 
Вярвам, че никой никъде от нищо НЕ е защитен....за съжаление....но в това вярват само хора, които са преживели загуба...като мен.

# 17
  • Мнения: 805
Всичко може да ми се случи. Гледам само да не ме подгони параноята.

# 18
  • Мнения: 5 622
Като бях на 19 си мислих, че някои неща "на мен не могат да се случат" След като ме нападнаха в гръб двама младежи, за да ме обират (неуспешно слава Богу, но и аз се бих...) вече започнах да мисля по друг начин. Вече си казвам "Да не дава Господ", защото ми е ясно, че каквото се случва на другите хора, това може да се случи и на мен, със същата сила.....  Confused

# 19
  • Мнения: 11 607
"Неее, това точно на мен, не може да се случи"!

Щом си го казал вече - знай,че вече ти се е случило!

# 20
  • Мнения: 7 114
Може би преди не съм си го мислила.
Приемала съм нещата от живота като даденост. Но когато загубих детенцето си проумях, че подсъзнателно съм се считала за защитен вид. Че лошото, за чието съществуване съм знаела вече е част от моя живот. Когато попълних черната статистика вече имах лична трагедия.
Знам, че написах каша, но чувствата са силни.  

# 21
  • Мнения: 4 473
Може би съм го казвала повече пъти, но за 2 такива си спомням твърде ясно. Случи ми се не, ами и с прилична доза лихва. Кофти спомени. Гледам да не предизвиквам съдбата повече.

# 22
  • Мнения: 5 299
Да, случвало ми се е. Сега не бих твърдяла същото.

# 23
  • Мнения: 3 405
Не, няма вездесъщи хора.
Но се надявам и се моля да не ми се случва...каквото и да е в този смисъл.

# 24
  • Мнения: 289
Случвало ми се е и знам, че всичко може да ми се случи. Наистина е много натоварващо да живееш с такива мисли в главата. Confused

# 25
  • Мнения: 1 100
ДА. Мислех си го. Мислех, че съм господарка на живота.. Мислех, че той ми се подчинява, но не. Животът така ме зашлеви, че още не мога да се осъзная. Колко сме уязвими само! Като голи охлюви. Днес сме тук, а утре... Rolling Eyes

# 26
  • Мнения: 1 615
Аз май съм като Ali_sun и luna... Само си представям разни ужасии, споходили други хора, как ми се случват. Гледам като се увлека повечки, да се сепна и да си кажа "Не дай, Боже!".

# 27
  • Мнения: 293
аз не разбрах темата като .. съжаление към нечия съдба. Имам предвид - действително тежка съдба. Да, поставям се ежедневно на нечие чуждо място, все тая.

Нищо не се моля да не ми се случва. Правя, каквото трябва, пък, ако не съм го направила, си нося последствията, без да мрънкам.

Умбра, направих си малка магия  Mr. Green  yesyes  Остава и тотото да пусна  Joy

# 28
  • Варна
  • Мнения: 1 383
На обратното съм аз - всичко преживявам: и сценарии, и чувства, и дийствия и отношения...
На тото не играя обаче.

# 29
  • в мъжки прегръдки
  • Мнения: 3 574
Никога не съм си мислела че съм защитена от лошото. А вече и не казвам на глас щастлива ли съм или не защото всеки път като кажа че съм щастлива и господ ми удря шамар.

Общи условия

Активация на акаунт