Ох, проблемът е, че тоя баща после има думата по отношение на детето, а това би могло да бъде голям трън в задните части...
Така е, всичко си има и плюсове и минуси. Има и вариант за бебе от донор, тогава баща няма да има изобщо в картинката.
- Публикувана: 8 май 2021, 14:52 ч.
- Последно мнение: 20 май 2021, 20:58 ч.
съвет относно раздяла
Така е, всичко си има и плюсове и минуси. Има и вариант за бебе от донор, тогава баща няма да има изобщо в картинката.
Трябва да решиш кое искаш повече - дете или мъжа. Ако е мъжа, значи може да го поизчакаш още малко да се накани. Но ако е дете, трябва да му го кажеш. Може да му предложиш да започнете с опитите, защото то не се знае кога ще стане и дали ще стане естествено. Но поне ще има някакво развитие. Разбира се, той може да откаже. Тогава си правиш изводите. Ако пък се съгласи и забременееш /искрено ти го пожелавам/, трябва да си готова за варианта да си го гледаш сама, защото той може и да си промени решението по всяко време. Затова е важно ти да си наясно със себе си какво искаш.
Пп. Ако съм на твое място, направо бих му казала, че искам дете пък после той ако реши може да участва в отглеждането. Това последното много се чудих дали да го напиша.
Пп. Ако съм на твое място, направо бих му казала, че искам дете пък после той ако реши може да участва в отглеждането. Това последното много се чудих дали да го напиша.
Аз ще съм пряма - не му е рано и е редно да спре да се прави на умряла лисица и да избягва темата. Аман от разглезени мъже, на 32 може съвсем спокойно да ти каже дали иска дете, или не. Аз лично бих поставила въпроса направо и ако постъпи мъжки и заяви ясно какво иска, ти вече си прави извода. Изобщо не може да става дума за сериозна връзка с бъдеще, ако отдалече заобикаляш толкова важна тема.
Като цяло период от година не е много, но на тази възраст е. Той също не е на невръстна възраст, както и да се чувства като младо яре.
Аз бих поставила директно въпроса - да/не, ако да, кога започваме. Ако отговорът е Не, преценяваш готовността си да си хванеш багажа и да си тръгнеш.
Опасявам се, че ако той се почувства готов около твоите години, за теб времетр ще е минало. Каквото и да си говорим, след 35 години времето върви бързо.
Аз бих поставила директно въпроса - да/не, ако да, кога започваме. Ако отговорът е Не, преценяваш готовността си да си хванеш багажа и да си тръгнеш.
Опасявам се, че ако той се почувства готов около твоите години, за теб времетр ще е минало. Каквото и да си говорим, след 35 години времето върви бързо.
Благодаря ви много, на всички! Ще говоря, няма какво да отлагам повече, искам да съм с него, искам дете от него, защото от това, което съм видяла смятам, че ще бъде добър баща, но ако той мисли че не съм неговият човек, колкото и да ми е трудно да го приема ще трябва. Супер сте, благодаря ви още веднъж,като има развитие ще пиша пак!
На 32 моят баща е имал вече три деца. А този тук бил "младо момче". Жива да не бях!
Не е младо момче, а мъж в разцвета на силите си, на който му е време за семейство. Ако иска такова, разбира се. Ако не иска или не го иска с теб е редно да спре да ти губи времето, защото ти нямаш много време.
И аз смятам, че трябва да проведеш сериозен разговор с него, в който да си изясните намеренията и очакванията за бъдещето. По принцип предпочитам нещата да се случват по естествен начин и без насилие, обаче в случая мисля, че е наложително да се позабързат. Ти трябва да знаеш каква е неговата позиция за да можеш да вземеш адекватно решение за твоя живот.
Не е младо момче, а мъж в разцвета на силите си, на който му е време за семейство. Ако иска такова, разбира се. Ако не иска или не го иска с теб е редно да спре да ти губи времето, защото ти нямаш много време.
И аз смятам, че трябва да проведеш сериозен разговор с него, в който да си изясните намеренията и очакванията за бъдещето. По принцип предпочитам нещата да се случват по естествен начин и без насилие, обаче в случая мисля, че е наложително да се позабързат. Ти трябва да знаеш каква е неговата позиция за да можеш да вземеш адекватно решение за твоя живот.
Както се казва, ако до 25-30 не се решиш на дете, после все ти е рано. Познавам много такива на моите години или малко по-млади като гаджето на авторката, ми карат си като младежи- излизания, барове, пътувания, ресторанти и т.н., последното, което им се иска е да се занимават с ревящо бебе и всички отговорности произтичащи от това.
Нека авторката наистина да си подреди приоритетите и ако наистина и е толкова важно да има дете, да си изяснят ситуацията с приятеля и. Няма нищо страшно от раздяла заради различни приоритети и виждания, много по-лошо е като минат годинките пак да се стигне до същото. Или както на практика много пъти съм виждал, след като някой/я не се е решавал/а с дадения партньор с години за дете, със следващия се прави сватба и дете за по-малко от година....
На 32 и аз имах две, преди 6 години е било, не е било преди 100 години.
Нека авторката наистина да си подреди приоритетите и ако наистина и е толкова важно да има дете, да си изяснят ситуацията с приятеля и. Няма нищо страшно от раздяла заради различни приоритети и виждания, много по-лошо е като минат годинките пак да се стигне до същото. Или както на практика много пъти съм виждал, след като някой/я не се е решавал/а с дадения партньор с години за дете, със следващия се прави сватба и дете за по-малко от година....
На 32 моят баща е имал вече три деца. А този тук бил "младо момче". Жива да не бях!
На 32 и аз имах две, преди 6 години е било, не е било преди 100 години.
А ти от него ли искаш дете или просто искаш дете?
Какво им става на тези мъже след 30... вместо да помъдряват и да порастват, тях ги хваща детския пубертет... Напоследък постоянно чувам за 30 годишни „младежи”, дето ги е страх от обвъзрване и деца... С нещо пръскат във въздуха ли, какво ли...
Авторке, казали са ти, поставяш му въпроса ребром и решавате ще имате ли деца или не. Едно е връзка на 1 година като си на 20, друго е като си на 30. А и живеете заедно, трябва да сте се опознали и да знаете вече какво искате в този живот и дали го искате заедно.
Авторке, казали са ти, поставяш му въпроса ребром и решавате ще имате ли деца или не. Едно е връзка на 1 година като си на 20, друго е като си на 30. А и живеете заедно, трябва да сте се опознали и да знаете вече какво искате в този живот и дали го искате заедно.
На твое място аз бих му поставила въпроса ребром. И бих му дала да разбере, че ако не иска деца или не иска деца от мен не бих направила такъв компромис да остана с него. Животът тече между пръстите. А той ако те обича изобщо нямаше да мълчи като сундюк, а до сега щеше да ти е направил бебе.
Според мене мъжът не е готов за дете и не го иска. Затова и не желае да говори за това. Не мисля, че ще се навие на общи дете щом и за общ живот не говори. Можеш да изчакаш още 5-6 години, но не мисля, че той гледа на тебе като на спътница за цял живот. На твое място бих седяла с него за да си доначеша крастата, но ако исках дете щях веднага да ида в клиника и да се осведомя за донори.
За съжаление мъжете, поне традиционните, желаещи брак и деца обичат да са водещи в романтична връзка, а не някоя да им мели на главата за бебета. Повечето мъже надушват жените с тиктакащ часовник и бягат от тях като дявол от тамян.
Не зная дали в идните 2-3 години ще успееш да срещнеш мъж,който да те грабне, да се влюбиш, да заиска дете още след година, че и да забременееш веднага.
На твое място, с твоите желания и на твоята възраст мисля, че бих родила без обвързване, само за себе си. Ще ти е трудно, защото няма да имаш физическата помощ от родители и мъж, но поне ще осъществиш желанието си да си майка.
За съжаление мъжете, поне традиционните, желаещи брак и деца обичат да са водещи в романтична връзка, а не някоя да им мели на главата за бебета. Повечето мъже надушват жените с тиктакащ часовник и бягат от тях като дявол от тамян.
Не зная дали в идните 2-3 години ще успееш да срещнеш мъж,който да те грабне, да се влюбиш, да заиска дете още след година, че и да забременееш веднага.
На твое място, с твоите желания и на твоята възраст мисля, че бих родила без обвързване, само за себе си. Ще ти е трудно, защото няма да имаш физическата помощ от родители и мъж, но поне ще осъществиш желанието си да си майка.
Здравейте на всички,
имам нужда от съвет, нова съм във форума.
От една година живея при приятеля ми, той е на 32, аз навършвам 38 след около месец. Нещата вървят добре, разбираме се, макар че в началото имахме някои проблеми. ПОстепенно изгладихме нещата,но така и не сме говорили за отношенията ни, той не казва че иска нещо повече от мен,като деца и т.н., не говорим много за бъдещето ни заедно,аз не повдигам темата, защото веднъж се опитах и той я смени много бързо, което особено напоследък не спира да ме измъчва, предвид и възрастта ми много искам да имам детенце и не знам дали няма да е по-правилно да се разделя с него и да си търся късмета, както се казва, на друго място. Преди това имах доста дълга връзка, повече от 7 години, разделихме се,защото той така и не пожела да имаме дете. K:rolling_eyes:акто написах по горе,веднъж повдигнах темата, че искам да имам дете, че не мога да си позволя да чакам още дълго време, тогава ме изслуша и не каза нищо, повече не съм му говорила за това, но особено напоследък, не спирам да мисля за това, познатите ми и приятелите ми вече имат семейства, някои очакват бебе, последният път наши близки ни казаха. че очакват също, а аз едва се сдържах да не се разплача пред тях. Усещам, че цялото нещо започва да ни товари отношенията, защото неволно му се дразня и започвам да се заяждам и да се държа кофти, в крайна сметка той нищо не ми е обещавал и не знам дали си заслужава да губя още време в такива отношения. Много отчаяна се чувствам, не ми се споделя с приятелки, за това реших да пиша тук, може би е по-лесно да говориш за подобни неща с непознати...Ще бъда благодарна, ако ме посъветвате нещо
имам нужда от съвет, нова съм във форума.
От една година живея при приятеля ми, той е на 32, аз навършвам 38 след около месец. Нещата вървят добре, разбираме се, макар че в началото имахме някои проблеми. ПОстепенно изгладихме нещата,но така и не сме говорили за отношенията ни, той не казва че иска нещо повече от мен,като деца и т.н., не говорим много за бъдещето ни заедно,аз не повдигам темата, защото веднъж се опитах и той я смени много бързо, което особено напоследък не спира да ме измъчва, предвид и възрастта ми много искам да имам детенце и не знам дали няма да е по-правилно да се разделя с него и да си търся късмета, както се казва, на друго място. Преди това имах доста дълга връзка, повече от 7 години, разделихме се,защото той така и не пожела да имаме дете. K:rolling_eyes:акто написах по горе,веднъж повдигнах темата, че искам да имам дете, че не мога да си позволя да чакам още дълго време, тогава ме изслуша и не каза нищо, повече не съм му говорила за това, но особено напоследък, не спирам да мисля за това, познатите ми и приятелите ми вече имат семейства, някои очакват бебе, последният път наши близки ни казаха. че очакват също, а аз едва се сдържах да не се разплача пред тях. Усещам, че цялото нещо започва да ни товари отношенията, защото неволно му се дразня и започвам да се заяждам и да се държа кофти, в крайна сметка той нищо не ми е обещавал и не знам дали си заслужава да губя още време в такива отношения. Много отчаяна се чувствам, не ми се споделя с приятелки, за това реших да пиша тук, може би е по-лесно да говориш за подобни неща с непознати...Ще бъда благодарна, ако ме посъветвате нещо
Доста хора са се изказали адекватно по темата и няма да ги повтарям в детайли. Сега ще ти споделя нещо лично. С мъжът ми се запознахме, когато аз бях на 31 г., а той 1 г. по-млад. Доста бързо си казах намеренията. Родих първото си дете на 40 г. Сама си прави изводите. Не казвам, че при теб нещата ще се случат толкова бавно, но помисли върху варианта какво ако....
Авторке, имай предвид, че мъжете чудесно се грижат за нуждите си и ако все пак реши, че иска да те задържи за момента, може уклончиво да обещава и все да отлага момента. За това си постави някакъв срок, в който си склонна да изчакаш и ако той се съгласи за дете, но не предприеме никакви крачки, си тръгни, колкото и да е трудно.