Изнервя ме само ако аз съм си изнервена от нещо друго и прагът ми на търпимост е много нисък.В момента в който започна да викам осъзнавам, че причината е в мен, налагам си да се успокоя и тогава всичко се оправя.За разни тръшканици-при нас не са често -прилагам гушкане, гушвам я , казвам й че я обичам, питам я какво точно иска да направи, защо го прави и т.н.При мен действа , според мен зад почти всяко такова поведение се крие някаква причина.
- Публикувана: 12 окт. 2006, 08:45 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2006, 09:50 ч.
Изнервят ли ви децата ви - 2 част?
Дали ме изнервя? Докарва ме до лудост, особено сутрин, като тръгнем за градина и започва избора на дрехи. Иначе твърдо смятам, че майчинството трябва да се води, като най- тежка категория труд. Три години без прекъсване го гледах. По 24ч в денонощието, никога не сме се разделяли за по- дълго от 4-5 часа / няма кой да го гледа/, и като тръгна на градина се почувствах човек. Е, това егоизъм ли е? Мисля, че всяка майка трябва да има по два часа на ден за релакс. Но де късмет...
По-скоро не бих нарекла майчинството труд, а тормоз и мъчение
По-скоро не бих нарекла майчинството труд, а тормоз и мъчение
Сериозно ли говориш?
Дали ме изнервят 
... ти се шегуваш 
... луд ме правяааат ... със съпругата все си повтаряме, че това са нашите деца и ... приличат на нас 
А за това
защо не погледнеш тук
... ти се шегуваш ... луд ме правяааат ... със съпругата все си повтаряме, че това са нашите деца и ... приличат на нас А за това
...
Тая нощ рева 30 мин, успокояваме го, не и не. Сочи нещо и се дави в рев.
...
Тая нощ рева 30 мин, успокояваме го, не и не. Сочи нещо и се дави в рев.
...
Да, понякога ме изнервя.Ако исках спокойствие , щях да си взема плюшена играчка.Дете е все пак.Нормално е да има изблици разни, да не слуша.Понякога повишавам глас, веднъж -дваж съм удряла памперса, но намирам , че има и други начини.Според ситуацията или я гушвам ,или я оставям да си изкара яда.
Добре че, всеки чете различно в подписа ти А има ли опция да имаш log
Изключително рядко - заедно сме само вечер и сутрин докато тръгне на ясли (не броя уикендите). Не си позволявам да се изнервям, а и по принцип си падам по-спокоен човек. Ако има нещо което ме е накарало да се изнервя през деня не го пренасям у дома при детето и се опитвам колкото и да е изнервен и кисел той понякога да не му се ядосвам - той е дете. Случва се да викна, но рядко. Да си изпусна нервите - също. Не съм робот, но все пак полагам усилия детето да расте в спокойна среда без викове, а с любов и разбиране и повтаряне. При истериите му просто чакам да му мине или го нарамвам и отнасям и толкоз. С много търпение (около месец и половина) постигнах това да не иска да го нося, а преди тръшканиците бяха предимно за "Мама гуш".
Да, изнервя ме, но все по-малко. Може би пораства, може би аз си намерих начина. Преди не обичах да плаче, когато спрем, да се тръшка, да не заспива, да има колики... От известно време, като се изнервя, поемам дълбоко въздух и почвам да се старая да не ми пука и да не обръщам внимание.
Само трудно свиквам, че не ще да спи, но го отдавам на факта, че е разстроен от яслата и, че не го уморяват там достатъчно
По-скоро се дразня на разни роднини-ама да го пробваме да седне на столче, не си послушен, не заслужаваш да те целува майка ти и дрън-дрън.
Само трудно свиквам, че не ще да спи, но го отдавам на факта, че е разстроен от яслата и, че не го уморяват там достатъчно
По-скоро се дразня на разни роднини-ама да го пробваме да седне на столче, не си послушен, не заслужаваш да те целува майка ти и дрън-дрън.
Изнервям се разбира се. Имам палаво, енергично и много инатливо момиченце. Най-много ме ядосва способността и да чува избирателно, т.е. това, което не й е изгодно просто не го чува, нищо че три-четири пъти съм го повторила. Когато повиша тон тогава "включва".
