Изнервят ли ви децата ви - 2 част?

Точно като теб се чувствам  с тази разлика че не ревем и не се дерем а постоянно мрънкаме. И че е дуо 

  Моля те кажи ми, че ходят на ясли и градини и че не си по цял ден с тях? 

Вергилия, грешката е в теб, не в детето.......сори, но да прекарваш само по два часа с него и да си позволяваш да му се нервираш  ......

И аз понякога съм така. Ама с двете все по-често ми се случва. Сега седи на гърнето и крещи.
Батко ни е много злояд и знам какво ти е. Какви ли не сиропи и хапчета пробвахме. И на мен няколко дни в яслата ми казваха, че си изяжда всичко, докато не се сприятелихме с една от сестрите и тя каза, че само така говорят, като успокоение на майката. А нищо не яде всъщност. Ако успеели да му пробутат няколко лъжици и повръщал .
Плюсът при нас е, че по улици и магазини засега не се тръшкаме.

Така е знам.  Много ясно, че е в мен проблема, кой казал, че е в детето? Е, това е само понякога казвам, до сега два пъти се случваше.
Единия път такитично ме помолиха да напусна супермаркета (въпреки, че ме познават, по 3 пъти на ден съм там) и Иван заспа в 18:30 от ревове. Тогава пуснах и тема. Попринцип пак казвам е кротко дете, спярмо други, но има и единични случай.

Викаш да не се връзвам много на тия приказки?

Мен ме изнервя мрънкането
Гледам в такива моменти да си запушвам ушите че направо ми се изправя косата .Не знам дали само при нас е така ама като обяснявам ,че не е хубаво това и дразни другите НЯМА КОЙ ДА МЕ ЧУЕ

Да, много ме изнервят. Може би защото всичко е на моите ръце/домакинство, работа, уроци, плуване и т.н./, но често избухвам. Знам, че не съм права и много се измъчвам  , но просто не мога да се науча да броя до 10 преди да кресна.
Малкият след градина постояно мрънка, не знаем какво му става на това дете.
 Баткото напоследък всеячески се опитва да ме убеди в обратното на това, което съм казала.
 Понякога изпитвам нужда да крещя и да чупя  . Чак започвам да си мисля, че имам нужда от специализирана помощ .

Ами, нашта кака е вече на 5г, но все си мрънка...   Мислех, че вече като ме разбира повече ще отшуми, но то си е до характер. Обикновено номерата започват още като я взимам от детската градина /където я ходи я не, за тази година е ходила 5 дни януари и 5 преди Великден, останалото време вкъщи/. Много е своенравна, но и сама не иска да се заиграва /това е рядкост/. А аз съм доста ангажирана покрай беба, каката ревнува, дразни бебока по свой си начин... Абеее, хубаво ми е като е на градина.    Липсва ми като я няма, а ме побърква, когато е до мен    Това си е до дете. Хора, които имат по-спокойни деца, не могат да го разберат и често обвиняват без да знаят за какво става въпрос.
Кръстницата на Сузи все ми казваше, че доста викам по детето, но когато прекарахме повече време заедно, тя каза: Лелеее, малко викаш! Аз, ако бях, досега да съм я напердашила!
Понякога си мисля, че това, дето го повтарям по триста пъти на ден, ама хич не влиза в малката главица... Друг път, виждам, че има резултат и се радвам. Но в следващия миг вече всичко е отшумяло и пак има разправия. Да знаете как ми отговаря, като в пубертета е. А какво ме чака после?   Не ми се мисли!

Дали ме изнервя? Докарва ме до лудост, особено сутрин, като тръгнем за градина и започва избора на дрехи. Иначе твърдо смятам, че майчинството трябва да се води, като най- тежка категория труд. Три години без прекъсване го гледах. По 24ч в денонощието, никога не сме се разделяли за по- дълго от 4-5 часа / няма кой да го гледа/, и като тръгна на градина се почувствах човек. Е, това егоизъм ли е?  Мисля, че всяка майка трябва да има по два часа на ден за релакс. Но де късмет...

Гушкай го повече.....нещо не се чувства добре детето щом плаче толкова.......вероятно се чувства пренебрегнат за нещо, може да го е страх, да го е набил някой.....има си причина....опитай се да му влизаш в положението........имаше ли 2  години ......

Естествено,че ме изнервя понякога,даже мноооого ме изнервя.Напоследък успявам да се овладявам и да не викам.Гледам много поредицата с бавачките по тv7 и ми помагат съветите там.Не е лесно да си майка и според мен не е за всеки.Аз същп се чувствам гузна,когато му се скарам,но правя опити за подобрение на методите.

Изнервят, я... И ние сме хора с опция за нервиране - кой повече, кой по-малко. Ама не го преживявай - ако е само 2 пъти досега - бял кахър.

Всички се изнервяме понякога, но Вергилия, на теб не мога да ти вляза в положение  Откак ти прочетох темата, в която описваш, че детето заспива в 8 часа и ти после пържиш по 2 часа патладжани от скука.... ами прощавай, ама на мен това не ми се е случвало никога. Моето бебе заспива след 12 нощем, а ако я изкъпя 45-50 минути (!) да се умори от игра с водата, може и в 10 да заспи, ама това само 2 пъти ми се е случило досега. Имам 2 деца, работя нон стоп, вкл. в родилното ми звъняха по работа и след това с бебе, което съм кърмила 1 година, съм работила всеки ден. Ами ако си на мое място направо трябва да се гръмнеш с базука си мисля аз  И хич не се имам за супер преуморена. Когато се нервирам на баткото (бебето не ме е нервирало досега), повечето пъти ми е ясно, че за нищо не ми е виновно детето, ами аз нещо прекалявам. Изобщо, ама изобщо не виждам кога може да те нервира дете, което е цял ден на ясла, а после чинно заспива в 8 часа  Ми ако ще като тайфун да е, това са 2-3 часа. А ти доколкото разбирам, си почиваш цял ден, защото не работиш.

Осъзнай се каква си щастливка с това кротко детенце, че второто може и наистина да ти разкаже играта 

Да и нещата се влошиха, откакто тръгна на градина. Има чувството,че с мен разтоварва от слушането там. И аз крещя на моменти у нас като една психарка. В последно време и заспиването му е кошмарно.

Не знам какъв й е случаят на Вергилия точно, но за себе си мога да кажа - да, изнервя ме, и то редовно. Сега сме в периода на "тръшкането" и сме имали всякакви изцепки - ходил е по чорапи в Била, щото не си иска обувките; ровил се е легнал в прахоляка на локалното на Красно село, щото не му давам да играе на булеварда, между колите ; мъкнала съм го ревяш и ритащ 2 километра - 16 кила, барабар с покупки; ревал ми е по 45 минути пред входната врата и като го питам що - не знае И всяка вечер заспива след 10 с рев и разправии, щото не му се спяло...а сутрин става в 8, как го прави тоя номер - не проумявам
Е, как няма да съм изнервена Но се старая да приемам нещата философски - период е, ще отмине...Все пак имам най-доброто дете на света, макар че понякога не му личи

Винаги можете да си видите децата, затова се изнервяте. Моята щерка я виждам само в почивните дни. Ако знаете, колко е тежко, веднага ще престанете да се напрягате и изпускате нерви срещу децата си. Направо ви се ядосвам, честна дума. Не че и тя не реве и не се тръшка и това се случва. При това е живаче, непрекъснато трябва да се движи и нещо да прави, не може и 10 секунди да седи на едно място. И какво от това? Ами това са най-важните години (първите 7 ) от живота им.

Аз пък съм забелязала, че се изнервям на детето когато през деня съм се изнервила за нещо друго - абе когато съм крива.
И когато избухна, когато викна то милото ме гледа с едни такива ококорени очи, че не издържам - гушкам я и й казвам, че просто ме боли глава(или си измислям нещо друго). Аз обикновенно се изнервям от многото въпроси ЗАЩО - защо това, защо онова.................... но пък после си казвам, че детето не е виновно, в такава възраст е в която иска всичко да се обяснява.
Обичам я безкрайно много и винаги съжалявам когато си изпусна нервите.

 Ако някой каже, че не се изнервя няма да му повярвам.
 Изнервят разбира се. Ако аз съм по-спокойна и те са по-спокойни и по-лесно намираме решение на проблемните ситуации.
 Обаче не винаги е така - връщаме се от работа малко или много напрегнати, изнервени и ни трябва много малко от капризите на децата за да се качим горе на черешата.
 Снощи двамата се сбиха кой да играе на компютъра - баща им се ядоса и реши проблема по македонски - изключи компютъра и ги прати в тяхната стая. Седнали и двамата на леглата и реват, и нареждат. Обаче ние си направихме пас и те се надуваха, надуваха и по едно време им стана смешно как насила се надуват да реват и започнаха да се смеят и играят.
 Най-много ме изнервя факта, че повтарям нещо по хиляда пъти преди някой да ме чуе, да отреагира или да направи това което му се казва - е това направо ме докарва до лудост. Другият гаден момент е храненето - да предлагаш по няколко неща, да мажа чинии, паници, чаши(понеже обещават, че следващото поискано ще го ядат) и накрая никой да не яде и да си легнат гладни. Е, много се изнервям от това вечер(а при нас е почти всяка вечер), като видя на съседката децата - слага им масата и ядат каквото има и стават - е как няма да й е спокойно - нито ги гони, нито подканя, нито храни - слага масата и приключва.


И аз така си мисля. Имам си и двата "сорта" - вчера казвах на мъжът ми - Добре, че малкият се роди втори(много е спокоен), защото ако беше пръв ние просто нямаше да се справим, нямаше да сме подготвени за такова палаво, капризно, енергично дете като щерката. Сега се отглеждането на малкият ни се струва песен в сравнение с това на сестра му на същата възраст.

Няма да повтарям целия пост на Етиа - и моите са две. Така си е - добре, че Васи е по-спокойна, иначе бих полудяла.
Верги, ти си млада, давай по-спокойно. Като станат две, какво ще ги правиш?

О, разбира се, че се изнервям. Той е от палавите деца. Още от бебе заспиваше късно - след 23:00 часа и до днес е чудо, ако заспи преди 22:00 ч. Вече 3 години с него лягам, с него ставам... Никога не е спал нощем без мен . Не зная какво е да оставиш за през нощта детето на баба му, няма такава опция... Нито слуша баща си, нито мен. Миналата година тръгна на ясла, сега е 1 гр. и там е много послушен - спи, храни се . В нас , трябва да го гоня , за да хапне нещо. Когато му се скарам , след това цял ден се чувствам ужасно. Спирам да пиша, че стана мн. дълго.
Вергилия, надявам се нещата да се оправят бързо и не се обвинявай , ти си човек и като такъв нервите ти имат предел. Успех!

Естествено, че понякога ме изнервя. И аз я изнервям понякога. Човещинка.
Старая се да не си изпускам нервите, доколкото ми е възможно, обаче. Тя е на 3, аз на 28. Не мога да се върдя на малко дете за това, че е малко.

Е, признавам си, че аз никога не съм гонила никого с лъжицата. Синът ми от бебе яде за двама, а малката отказваше да се храни с друго, докато я кърмех, но откак я отбих си яде съвсем нормално. Не е ящна, но не е и злояда, хапва си. Просто у нас ако някой не иска да яде, не яде. Никакъв страх нямам във връзка с това, по-скоро ме притеснява да не би някой от тях да вземе да напълнее прекалено.  Засега са си екстра, и двамата са  идеални за възрастта си и така искам да си останат занапред. Никакво ядене не бих им натрапила. Е, понякога и аз съм въртяла специалитети по нощите, но това е чисто и просто угаждане на каприз, а не че ме е страх, че ще заслабне детето примерно.

Сигурно ако готвех на ден по 2-3 манджи за злояди дечица, и аз бих взела жълта книжка за нула време 

И мен ме изнервя, но тежкия период при сина ми е от много време и вече се нагодих към изблиците на инат, тръшкане, мрънкане и незнаене какво иска. Забелязвам, че когато аз съм преуморена или нервна от нещо друго, мрънкането при детето е повече. За това съм си наложила, когато сме заедно след ясла, да бъда в най-добрата си форма, да проявявам адски много търпение и да не му се връзвам. То аз пак си се ядосвам вътрешно, ако той ми прави някакъв номер, но не му го показвам и продължавам със спокоен тон. Смятам, че ако имам да прекарам няколко часа след ясла с детето, не трябва да си изпускам нервите. Забелязвам, че малко по малко неприятните моменти отшумяват. Дали детето излиза от този период постепенно или аз се нагодих към него, не знам. Търпение му е майката!

Най-редовно. Уж със спокоен тон говоря, ама от вътре ми идва да плесна зад врата няколко пъти

Моето мнение е абсолютно същото Винаги като ти чета постингите за детето, оставам с впечатлението, че постоянно те дразни!Какво да кажаем ние които сме по цял ден с децата?Нормално е понякога да ни изнервят, но чак пък толкова..............Извини ме, но понякога оставам с впечатлението, че все едно ти пречи да си в интернет и ти нарушава спокойствието.

Ribkata и Етиа напълно ви разбирам При мен е същото положението,все някой нещо иска,за нещо е недоволен,големия постоянно дразни малкия-съответно крясъци,а аз Понякога като се развикам  не мога сама да се позная ,но и се сещам ,че със сестра ми с която имаме 2г. разлика правихме същите номера на майка ми.Та как няма да ме изнервят като сме все заедно и аз им омръзвам като компания

Изнервя ме, че продължава да прави неща, за които поне хиляда пъти  му е обяснявано, че не трябва- нарочно да разлива течности и ястия, да хвърля храна по пода и какви ли не подобни щуротии. Вчера изсипа пакета с бисквити на площадката само защото едно момиченце от неговата група искаше да си вземе. Реши си човека, че и той няма да яде, за да не даде на детето. Моментално го прибрах у нас. Не обичам изблиците му на инат.
Иначе не се изморявам да отговарям на безкрайните му въпроси " Защо? Какво е това?" и подобни. Харесва ми, че мога де си говоря с него като с голям. Но пък не харесвам да пита непрекъснато едно и също, здащото съм сигурна, че е запомнил това, което съм му обяснила .

Да, изнервят ме всички "домашни любимци" - и тримата, начело с голямото дете (мъжа ми), което никога няма да порасне. Особено сутрин - тогава ми е най-натопорчено - един иска чорапи, друг иска мляко, трети да му срешеш косата и всичко това трябва да стане веднага - направо започвам да си казвам като този от сериала "Женени с деца" - "Не исках да се женя - ожених се; не исках деца - имам две... Как стана?"
Абе да са ми живи и здрави и това да са ми ядовете!!!

Изнервя ме само ако аз съм си изнервена от нещо друго и прагът ми на търпимост е много нисък.В момента в който започна да викам осъзнавам, че причината е в мен, налагам си да се успокоя и тогава всичко се оправя.За разни тръшканици-при нас не са често -прилагам гушкане, гушвам я , казвам й че я обичам, питам я какво точно иска да направи, защо го прави и т.н.При мен действа , според мен зад почти всяко такова поведение се крие някаква причина.

Изнервям се най-вече като започне да реве или да мрънка.
Не ме срам да си призная. Нормално е след напрегнат работен ден това да дразни. Оправяме се.

Хм, моят съвет е да си родиш още две-три. Много помага срещу изнервянето.

По-скоро не бих нарекла майчинството труд, а тормоз и мъчение 

Сериозно ли говориш?

Не ми се вярва да говори сериозно. Дори и в пристъп на яд не бих си го помислила...

Повтаряй си, че ТИ си го поискала това дете.
Представи си за миг как би се чуствала ако го няма и пак му се дразни толкова...

Дали ме изнервят  ... ти се шегуваш  ... луд ме правяааат ... със съпругата все си повтаряме, че това са нашите деца и ... приличат на нас 

А за това
защо не погледнеш тук

мисля , че е нормално да ни изнервят, в напрегнатото ежедневие... хора сме все пак, не роботи
опитвам се да не стигам до крайност, но , да речем, готвя, а малкия с упоритост на развален грамофон повтаря- Искам да напайваме пуканти!!!- ами изнервям се

Изнервям се разбира се. Имам палаво, енергично и много инатливо момиченце. Най-много ме ядосва способността и да чува избирателно, т.е. това, което не й е изгодно просто не го чува, нищо че три-четири пъти съм го повторила. Когато повиша тон тогава "включва".

Да, понякога ме изнервя.Ако исках спокойствие , щях да си взема плюшена играчка.Дете е все пак.Нормално е да има изблици разни, да не слуша.Понякога повишавам глас, веднъж -дваж съм удряла памперса, но намирам , че има и други начини.Според ситуацията или я гушвам ,или я оставям да си изкара яда.

 Добре че, всеки чете различно в подписа ти  А има ли опция да имаш log 

Изключително рядко - заедно сме само вечер и сутрин докато тръгне на ясли (не броя уикендите). Не си позволявам да се изнервям, а и по принцип си падам по-спокоен човек. Ако има нещо което ме е накарало да се изнервя през деня не го пренасям у дома при детето и се опитвам колкото и да е изнервен и кисел той понякога да не му се ядосвам - той е дете. Случва се да викна, но рядко. Да си изпусна нервите - също. Не съм робот, но все пак полагам усилия детето да расте в спокойна среда без викове, а с любов и разбиране и повтаряне. При истериите му просто чакам да му мине или го нарамвам и отнасям и толкоз. С много търпение (около месец и половина) постигнах това да не иска да го нося, а преди тръшканиците бяха предимно за "Мама гуш".

Да, изнервя ме, но все по-малко. Може би пораства, може би аз си намерих начина. Преди не обичах да плаче, когато спрем, да се тръшка, да не заспива, да има колики... От известно време, като се изнервя, поемам дълбоко въздух и почвам да се старая да не ми пука и да не обръщам внимание.
Само трудно свиквам, че не ще да спи, но го отдавам на факта, че е разстроен от яслата и, че не го уморяват там достатъчно
По-скоро се дразня на разни роднини-ама да го пробваме да седне на столче, не си послушен, не заслужаваш да те целува майка ти и дрън-дрън.

Ха, добре си, мойта тогава като почна да повишавам тон, още повече "изключва"

Изнервям се понякога, но съм забелязала, че колкото по-спокойна остане майката, толкова по-бързо отминава истерията. Да не би ние като сме били деца по цял ден само да сме яли, спали и тихичко играли?

Да изнервям се понякога. С голямата се нервех повече и за по- дребни неща. С малкото съм значително по- спокойна и неща които тогава ме дразнеха и ядосваха сега само ме разсмиват Абе отнесе го голямата и това си е, ама и акъла ми беше друг и обстоятелствата бяха други

ИзнервяМ се!
Не ме изнервя тя, нито пък другите. Има огромна разлика. Хората ни причиняват това, което ние допускаме. Нито повече, нито по - малко.
Реакциите ни към децата са следствие, но не толкова от тяхното поведение, колкото от други, заобикалящи ни фактори... 

Какво не ме изнервя - има моменти, в които откачам направо - отивам в другата стая, стискам зъби, че и сълзи от безсилие напират понякога...
Когато сме сами двете, тези моменти са по-малко, но появи ли се и баща й - ела да видиш лудница... Той е по-избухлив от мен и допълнително натяга обстановката, та направо ме докарват до отчаяние 

И аз забелязвам, че други неща ме изнервят и най-малкото дразнене и от страна на детето, ме кара да избухвам. Но като я чуя да говори и да се държи така както аз към нея , със същите думи, изрази , поведение, си давам сметка , че попива всичко и се опитвам или да не й обръщам внимание, или да й отклоня вниманието към нещо друго. Напоследък не ми се отдава особено, но се старая поне.

Не, не ме изнервя детето ми. Аз съм на работа по цял ден и вечер имаме 2-3 часа заедно как мога в това време да се изнервя от него?
Да ако съм изморена, напрегната и ядосана на нещо съм по-раздразнителна но това няма нищо общо с детето.
Детето ти не те вижда по цял ден и сигурно има нужда да му посветиш цялото си внимание вечер, затова прави тези изблици (които пък теб те изнервят още повече).  

изнервя ме и още как . в последно време взаимно се изнервяхме-аз се ядосвам, че е направила това  и онова, че ме дърпа, тръшка се, не иска това, а иска онова/примерно цял ден търси бонбони да яде/, тя- че не и угаждам на щуротиите. но откакто е на ясла нещата са други-прекарваме заедно няколко часа вечер/до заспиване/ и мисля, че и двете сме значително по-спокойни.

Понякога ме изнервя, въпреки, че вече е голяма, на 6,5г е. За всичко има собствено мнение, от това какво да облече сутрин, до това как се пишат буквите. Поощрявам я да има собствено мнение, винаги давам право на избор, но понякога спори ей така, за спорта, аз обяснявам, обяснявам, но и аз съм човек, изнервям се накрая  .

  Изнервям се най - много, когато мрънка. Предпочитам да реве яко или даже да се тръшне, но поне д азнам защо. Ама това постоянно мрънкане в един и същ минорен тон, зопчващо с "искааааааам......" /и тя не знае какво иска/ не го издържам.

изнервам се на моменти, защото все още не може да каже какво иска.
И хленчи - а това ме побърква, много ме побърква...
Понякога крещя , знам, че е проява на слабост от моя страна, защото не знам как да се справя с проблема.
По улицата, ако се затръшка, го гушвам и почвам да му говоря разни смехории, за да спре да мрънка и т.н.

Имало е моменти, в които съм се изнервяла до полуда. Но винаги изнервенността ми е извирала от някакъв друг житейски проблем ( за съжаление най-често от мъжът ми ) и след това каката с нещо дребно просто ме е хвърляла в небето...Обаче от както родих малката щерка станах и по-спокойна и такива моменти вече рядко се случват

Вече съм по-спокойна. не им се вързвам толкова. Много често ги оставям да правят каквото си искат. Когато се наложи да се намеся(ако са преминали границата) говоря с твърд, но спокоен тон. Нервех се преди, когато бях млада и неопитна и не знаех в конкретната ситуация как да реагирам. сега вече не е така.
А представяш ли си ако трябваше всеки път да се нервя, когато съм на работа - щях да полудея до сега. Учител съм и на ден слушам капризите на поне 80-100 хлапета. С всичко се свиква, стискаш зъби и си казваш спокойно, светът няма да свърши, ако не успея да го успокоя. Другия път ще знаеш какво да му кажеш, че да млъкне. Никоя майка не е перфектна. С времето ще се нагодите все някак.

Нищо човешко не ми е чуждо- случва ми се да се разкрещя, дори да го плесна по памперса. После започвам да чувствам угризения  тъй като чакахме 3 години Тодор да се появи, та се сещам колко плачех и се молих да ни се роди детенце и ми става още по-кофти
 Реших да се сдържам повече и сега вече броя до 10 и.... то ми минало
 

От това изнервяне и стискане на зъби преди малко се върнах от бърза помощ.Колабирах в къщи ,свестих се накарах големия да оправи брат си,докато чаках бърза помощ и какво неврозаСложиха ми деазепам и се прибрах.Казаха ми да взимам някакви лекарства за нерви

Не, не ме изнервя. Може би е още малък, не знам. И на нас не са ни чужди нито капризи, нито отказа да се храни (тази вечер запрати цялата супа върху мен и дивана   ), нито мрънканиците. Де да знам, не съм прекалено спокоен човек, но това поведение ми се струва напълно нормално за неговата възраст. Даже се радвам, че проявява характер, последователност и хитрост дори.

Постоянно имам усещането, че другите деца на площадката са толкова спокойни и само моето е диване - прави каквото си иска и винаги на инат е обратното на това, което му кажа 
Не толкова съм изнервена, колкото преуморена...

Да,случва се.Особено сега,когато е в една чудна възраст...

Разбира се, че ме изнервят понякога, но се старая да не им показвам, че са ме ядосали. Ако се развикам, после на мен ми е кофти, а те ме включват на "радио" и чакат да свърша. Забелязала съм, че не ме слушат, ако викам, ако говоря тихо но строго - внимават. Случвало ми се е 3-4 пъти да усещам, че ще изтрещя и за де раздам тупаник, съм се обаждала на мама или свекърва ми да ги вземат за час - два, да мога да изпусна парата. Здрави нерви желая!

kriska po princip e poslushna, no ponqkoga e mnogo zla! kakto kazvat nqkoi maiceta ,zapocva da mrunka, ama e tolkova gadno ce ponqkoga ne izdurjam, cudila sum se za psolog li sum ili ne sum  ! zapocvam da vikam, da kreshtq, ponqkoga i q shamarosvam+ nakazanie, da stoi sama v staqta si! sega sum mnogo shtasliva poneje ot sedmica hodi na qsla! moqt suvet e: s kreshtene i boi sqkash nishto ne stava, nakazanieto mu e maikata, taka nai-dobre se naucavat da slushat!

А бе хора -аз кво да кажа-моя големия е на девет и все намира за кво да мрънка А тва дребното нищо чудно да започне да го копира-ма кво да се прави-и аз откачам на моменти.Накрещя се и ми минава/не че е правилно/ 

Изнервя ме на моменти ,когато мрънка и постоянно ме държи за крачола, защото иска да играе с мен, а аз трябва да мия чинии , да пера, да събера трите кашона играчки, пръснати във всички кътчета на жилището и т. н.
В такъв момент ми идва да си блъсна главата в някоя стена, но в повечето случаи зарязвам всичко и откликвам.
Надявам се, скоро да започне да се заиграва за по- дълго сама.
Тежка е съдбата на жената, ей!

По няколко пъти на ден!!! 

Принципно - Не.

Тръгна ли да се нервя се замислям колко е съществено това и се успокоявам. Искала да пие чай в чиния седнала на плота в кухнята... Мда - ще полее всичко+себе си, но ще го преживея. Поне е по-добре отколото да се търкаля ревейки по пода, защото не е станало на нейното /и да ме изнерви 2 пъти повече/.   

Ако не успея да се спра и се изнервя - значи имам нужда от малка пауза /аз, не тя/. Или отивам в другата стая да се замисля над някой глобален проблем - като преходността на детството ... Или баща й има честа да я погледа някой друг час.

Разбирам те напълно, аз също на моменти имам чувството, че изперквам и то много.
От половин година съм с малката почти по 24 часа на ден, като много рядко я оставям за час, два.
Таткото не ми помага много ставам всяка вечер по няколко пъти и съм на пределите на силите и нервите си.

И на мен ми е доста познато това  Направо отка4ам някой път, тръшкане, пищете, реване, удряне  неиска да яде като види нещо слади4ко и се побърквам, цял ден стои гладна, какво ли не я лъжа ве4е  Днес тамън сядаме да вдем и видя тортата в хладилника  Няма да ви казвам какво настъпи (рев + тръшкане) Така се нервирах , 4е хвърлих  две-три игра4ки в кофата  и да видите как седна да яде, след това си ги извади и миряса  Кофата беше 4иста и измита и затова ми хрумна да се направя 4е ги хвърлям, незнам дали друг път ще действа но за момента подейства 

О, много ме изнервя на моменти.
Не се тръшка вече - изживя го този период, реве си често,
обаче.
Тя е от приказливите, с отварянето на очите почва
да говори, говори, говори, говори... и не спира цял ден.
Задава ми непрестанно въпроси, сърди се, ако не й отговоря веднага,
иска винаги двете заедно да си играем, сама - не.
Занимавам се много с нея, но тя иска още и още, и още...
Понякога нямам търпение да заспи вечер, за да ми почине мозъка.

тоя номер с изхвърлянето на играчките в кофата, съм го пробвала при каката, като малка - никъкъв ефект
Иначе по темата - да изнервят ме 
За съжаление доста често, а понякога дори щуротиите им не са толкова проблемни...не знам какво ми става напоследък
съжалявам всеки път , когато се разкрещя и след това го правя пак явно проблема е в мен , не толкова в тях

Божидара мрънка и се тръшка и ми казва че съм лоша и няма да ми говори, но аз ставам и излизам от стаята. Има ефект и аз не се изнервям.

и това при мен няма ефект - мъкне се след мен и продължава да се тръшка

Това съм го правила и определено има ефект.

Напълно съгласна съм с Рибката, особено в тази част: /коригирам само пола, че моето дете е момче, нейното - момиче/

"Липсва ми като го няма, а ме побърква, когато е до мен!
Това си е до дете. Хора, които имат по-спокойни деца, не могат да го разберат и често обвиняват без да знаят за какво става въпрос."

И при мен има подобни случаи:

"Кръстницата на Сузи все ми казваше, че доста викам по детето, но когато прекарахме повече време заедно, тя каза: Лелеее, малко викаш! Аз, ако бях, досега да съм я напердашила!"

Само да добавя - не се оплаквам от детето си, нито се чувствам изтормозена от него... И все пак - щастлива съм, че се върнах на работа! Прекрасно е това, че и на Алекс също му харесва в яслата! Той е на 2 годинки и 2 месеца, ходи на ясла от месец и половина. Доволна съм много, че слуша много там и госпожите му са доволни от него! Нищо, че вечер доста често е наистина НЕПОНОСИМ!!! И НЕ защото АЗ съм изнервена и уморена от деня - съвсем не!!! Когато отивам да го взема, съм в добро настроение, затъжила съм се за него, искам да си играем, говорим, гушкаме, но тц... той като че ли иска подсъзнателно да ми отмъсти по някакъв начин, да ме накаже, че вече всеки ден сме разделени... че не съм била до него... и започва да се държи ужасно, наистина отвратително... и ДА - в такива моменти му се изнервям, и то много! Даже смятах сега да пусна подобна тема, но добре, че видях тази... Явно е нормално понякога да се изнервяме на малчуганите си, стига като цяло да не забравяме, че те са истинското ни БОГАТСТВО И РАДОСТ в живота ни!!!  И че нещата ще се оправят... все някога... 

Исках и още нещо да споделя, но ми се доспа и в момента не се сещам... 

слу1ва се,но при1ината е в мен,не в тях ;
давам си "минута насаме с мен си",то1но минута 1е ина1е става опасно, и обикновено ми минава
не викам и не посягам,но ред дни ми иде да вия на път за работа от преглътнатости..

И на мен ми се случва да ме изнервя сина ми, но прекарвам по цял ден с него, а не по 2 аса на ден. Понякога вечер съм на предела на нервите си и едва дочаквам да се прибере мъжа ми. Гледам да не показвам на сина ми, че съм нервна 

Аз се изнервям много рядко......вероятно , защото съм почти непрекъснато с него и  съм свикнала на всичките му "номера"......освен това мъжа ми е много спокоен......поне външно.......никога не повишава тон.......освен това през тези няколко месеца сме по- добре финансово, а това също е от значение за спокойствието в семейството........Единственото ми задължение в момента е да се грижа за детето и гледам да правя това добре........

......знам, че повечето от вас имат много забързано  ежедневие и това ви прави изнервени и уорени майки...... ....много неприятно, но живота в България е такъв......

Не може детето ми да ме изнерви, та да ме докара до крещене и да си мисля, че ще изперкам.
Да, палав е, вече разбира доста неща и ми се инати все по-често. Но аз не го приемам, като някаква изгубена кауза, която да ме кара да се отчайвам и да изпадам в истерия. Точно това е ролята на майката - да научи детето си кое е правилно и кое не. Когато видя, че не съм успяла да го науча на нещо, не му викам на него, нито си мисля, че ме е изнервил, а започвам да търся начин да го науча. Представете си какъв пример му давате на детето си, като му викате. А после се чудите защо то вика!?!
В този ред на мисли са ми много учудващи изказвания от рода "Знам, че не е правилно да му викам, но какво да правя - и аз съм човек" - звучи ми много слабашки. Създадени сме, за да се борим в този живот, не да се носим по течението му. Трудностите трябва да ни амбицират, не да ни отчайват. Препятствия винаги ще има и борбата ни поддържа живи! Иначе за какво да живеем - за едното ядене ли???
Сега ще бъда оплюта за изказването си, но имайте предвид, че моите нерви също не са желязни и аз също имам вашите проблеми, просто оценявам къде е проблема в случая и не му се оставям да ме завладее, а търся решение.

Що бе?  Аз напълно те подкрепям.

Но и аз съм от майките, които не крещят и не раздават шамари 

Ми........щото тук май се прекалява с фразата "...и аз съм човек". И защото аз винаги поставям детето си на първо място, за това не мога да си обясня такива истерии.

Имаме такива мигове на откровения /от негова страна/. Чудя се и се мая, как се сдържам да не викна и аз.
 

Може би не основно те, а целият забързан живот като цяло.  И понеже техните капризчета и инатчета ни карат да забавяме темпото за да обясняваме едни и същи неща до припадък, ние им се ядосваме и пр. Аз обаче си мисля, че това забавяне е полезно за нас- да се вслушаме в техните гласове и да си припомним, че всъщност те са най-важното в живота ни!

Много добре казано! 

Ооо изнервям се и още как. Особено, като му се спи, а не иска да заспи. Направо лудвам и полудявам . Най-лошото е, 4е съм прецакала цял матрак в люшкане за лека нощ.

Изнервя ме не ами направо ми къса нервите. ние точно обратното на Итиа отгледахме първо едно спокойно, послушно дете и за малкия бяс не бяхме подготвени. Откакто се е родил се захласва и посинява за най-малкото нещо. Даже го водихме по изследвания  и лекарите ни казаха че детето ни е такова, така че да свикваме и да го "обслужваме" бързо и без нерви. Бие всички в къщи, тръшка се, хвърля по пода, сърди се за най-малкото нещо, яде само когато и каквото поиска, все още яде мляко през нощта и всичките ни опити да го отучим завършват с ревове от които съседите се оплакват сутринта а нас цяла нощ ни замерят по главите с шишета с вода и играчки докато накрая се предаваме и някой прави млляко. Докато е буден не мога да пипна нищо в къщи защото веднага започва да ме дърпа и да реве. Трябва или да си играя с него, даже не дава да седна на дивана и седя  на пода до него, или пък да го гушна с едната ръка и с другата да готвя примерно. Бабите ни викат че тормозим детето а лелите че малко го бием. И понеже аз съм сама с него по цял ден вечерта като се приберат мъжа ми и големия ми син вече съм толкова изнервена че крещя по всички от което пък изнервям и тях.

Боже, а аз си мислех, че ми е трудно!!! Дано с възрастта влезе малко в релси детенце!

Да, понякога се усещам как повишавам тон и естествено спирам. Просто понякога наистина се изнервям особено когато сега вади зъбки и то няколко наведнъж, като цяло напрегнатото ежедневие ме прави по изнервена, не самото дете.

Не е ли малко гадничко да се опитвате да му махнете млякото? И  с каква цел го правите? 

Аз също имам едно тръшкащо се дете, също не мога да готвя през деня. Ама го приемам нормално. Няма на кой да го оставя за 5 минути. Своенравно, обръща ми къщата с главата надолу, но за нищо на света не бих го заменила с послушно дете, дори не ми се иска да е послушно. Това си е моето дете, и аз го обичам такова.

Много често децата са уплашени и изнервени, именно от родителите си. А пък и и послушното и палавото дете имат еднаква нужда да бъдат обичани. Много често такива изнервени родители не им стигат силите и нервите да покажат на палавите си деца, че са обичани, а това прави нещата още по-сложни. Трябва да помислиш не върху неговото поведение, а върху своето, защото много често едното е отражение на другото.

Честно казано, много ме дразнят крайни изказвания - не само тук, където и да било!
Аз по-скоро смятам, че не само ние родителите сме различни помежду си като поведение и характери, а и нашите деца са различни! И е напълно в реда на нещата едни деца да имат като цяло по-дразнещ, труден и изнервящ характер от други деца! Което не ги прави по-лоши или необичани - не! Защо трябва да се обвиняват майките на такива по-буйни деца? Ами то отвътре им идва да бъдат такива и да се държат по-непокорно... Разбира се, важни са и родителските реакции! Но е нормално да се изнервяш и наистина и майките сме хора! Това е моето мнение. Без да се оправдавам. 

Просто нека приемем, че едни деца се гледат и възпитават по-лесно от други.

И нека не се обвиняваме взаимно! 

Ами аз също се изнервям, но просто споделям опит, че колкото повече показвам изнервеността си, толкова по-лошо става. Точно затова майка на по-палаво дете трябва да се въоръжи с двойно повече търпение.

От друга страна съм съгласна, че има майки, които си нямат представа какво е да отглеждаш по-буйно дете и се чудят как може да има изнервени майки. Особено пък са ми странни и съвети като започнат да дават. Ами има деца, които си играят по цял ден самички, слушат каквото им се каже и нямат никакви претенции, но има други, чиито нрав е доста по-различен.

Разбира се, че им идва отвътре, децата малко или много се раждат с характер. Идеята ми не беше да обвинявам, защото аз съм съм майка на не-особено послушно дете, а по-скоро начин да се опитаме да се вгледаме в себе си повече и да не се превръщаме в истерички.