Божидара мрънка и се тръшка и ми казва че съм лоша и няма да ми говори, но аз ставам и излизам от стаята. Има ефект и аз не се изнервям.
Това съм го правила и определено има ефект.
- Публикувана: 12 окт. 2006, 08:45 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2006, 09:50 ч.
Изнервят ли ви децата ви - 2 част?
Това съм го правила и определено има ефект.
Напълно съгласна съм с Рибката, особено в тази част: /коригирам само пола, че моето дете е момче, нейното - момиче/
"Липсва ми като го няма, а ме побърква, когато е до мен!
Това си е до дете. Хора, които имат по-спокойни деца, не могат да го разберат и често обвиняват без да знаят за какво става въпрос."
И при мен има подобни случаи:
"Кръстницата на Сузи все ми казваше, че доста викам по детето, но когато прекарахме повече време заедно, тя каза: Лелеее, малко викаш! Аз, ако бях, досега да съм я напердашила!"
Само да добавя - не се оплаквам от детето си, нито се чувствам изтормозена от него... И все пак - щастлива съм, че се върнах на работа! Прекрасно е това, че и на Алекс също му харесва в яслата! Той е на 2 годинки и 2 месеца, ходи на ясла от месец и половина. Доволна съм много, че слуша много там и госпожите му са доволни от него! Нищо, че вечер доста често е наистина НЕПОНОСИМ!!! И НЕ защото АЗ съм изнервена и уморена от деня - съвсем не!!! Когато отивам да го взема, съм в добро настроение, затъжила съм се за него, искам да си играем, говорим, гушкаме, но тц... той като че ли иска подсъзнателно да ми отмъсти по някакъв начин, да ме накаже, че вече всеки ден сме разделени... че не съм била до него... и започва да се държи ужасно, наистина отвратително... и ДА - в такива моменти му се изнервям, и то много! Даже смятах сега да пусна подобна тема, но добре, че видях тази... Явно е нормално понякога да се изнервяме на малчуганите си, стига като цяло да не забравяме, че те са истинското ни БОГАТСТВО И РАДОСТ в живота ни!!!
И че нещата ще се оправят... все някога... 
Исках и още нещо да споделя, но ми се доспа и в момента не се сещам...
"Липсва ми като го няма, а ме побърква, когато е до мен!
Това си е до дете. Хора, които имат по-спокойни деца, не могат да го разберат и често обвиняват без да знаят за какво става въпрос."
И при мен има подобни случаи:
"Кръстницата на Сузи все ми казваше, че доста викам по детето, но когато прекарахме повече време заедно, тя каза: Лелеее, малко викаш! Аз, ако бях, досега да съм я напердашила!"
Само да добавя - не се оплаквам от детето си, нито се чувствам изтормозена от него... И все пак - щастлива съм, че се върнах на работа! Прекрасно е това, че и на Алекс също му харесва в яслата! Той е на 2 годинки и 2 месеца, ходи на ясла от месец и половина. Доволна съм много, че слуша много там и госпожите му са доволни от него! Нищо, че вечер доста често е наистина НЕПОНОСИМ!!! И НЕ защото АЗ съм изнервена и уморена от деня - съвсем не!!! Когато отивам да го взема, съм в добро настроение, затъжила съм се за него, искам да си играем, говорим, гушкаме, но тц... той като че ли иска подсъзнателно да ми отмъсти по някакъв начин, да ме накаже, че вече всеки ден сме разделени... че не съм била до него... и започва да се държи ужасно, наистина отвратително... и ДА - в такива моменти му се изнервям, и то много! Даже смятах сега да пусна подобна тема, но добре, че видях тази... Явно е нормално понякога да се изнервяме на малчуганите си, стига като цяло да не забравяме, че те са истинското ни БОГАТСТВО И РАДОСТ в живота ни!!!
И че нещата ще се оправят... все някога... Исках и още нещо да споделя, но ми се доспа и в момента не се сещам...
Аз се изнервям много рядко......вероятно , защото съм почти непрекъснато с него и съм свикнала на всичките му "номера"......освен това мъжа ми е много спокоен......поне външно.......никога не повишава тон.......освен това през тези няколко месеца сме по- добре финансово, а това също е от значение за спокойствието в семейството........Единственото ми задължение в момента е да се грижа за детето и гледам да правя това добре........
......знам, че повечето от вас имат много забързано ежедневие и това ви прави изнервени и уорени майки......
....много неприятно, но живота в България е такъв......
......знам, че повечето от вас имат много забързано ежедневие и това ви прави изнервени и уорени майки......
....много неприятно, но живота в България е такъв...... 
Не може детето ми да ме изнерви, та да ме докара до крещене и да си мисля, че ще изперкам.
Да, палав е, вече разбира доста неща и ми се инати все по-често. Но аз не го приемам, като някаква изгубена кауза, която да ме кара да се отчайвам и да изпадам в истерия. Точно това е ролята на майката - да научи детето си кое е правилно и кое не. Когато видя, че не съм успяла да го науча на нещо, не му викам на него, нито си мисля, че ме е изнервил, а започвам да търся начин да го науча. Представете си какъв пример му давате на детето си, като му викате. А после се чудите защо то вика!?!
В този ред на мисли са ми много учудващи изказвания от рода "Знам, че не е правилно да му викам, но какво да правя - и аз съм човек" - звучи ми много слабашки. Създадени сме, за да се борим в този живот, не да се носим по течението му. Трудностите трябва да ни амбицират, не да ни отчайват. Препятствия винаги ще има и борбата ни поддържа живи! Иначе за какво да живеем - за едното ядене ли???
Сега ще бъда оплюта за изказването си, но имайте предвид, че моите нерви също не са желязни и аз също имам вашите проблеми, просто оценявам къде е проблема в случая и не му се оставям да ме завладее, а търся решение.
Да, палав е, вече разбира доста неща и ми се инати все по-често. Но аз не го приемам, като някаква изгубена кауза, която да ме кара да се отчайвам и да изпадам в истерия. Точно това е ролята на майката - да научи детето си кое е правилно и кое не. Когато видя, че не съм успяла да го науча на нещо, не му викам на него, нито си мисля, че ме е изнервил, а започвам да търся начин да го науча. Представете си какъв пример му давате на детето си, като му викате. А после се чудите защо то вика!?!
В този ред на мисли са ми много учудващи изказвания от рода "Знам, че не е правилно да му викам, но какво да правя - и аз съм човек" - звучи ми много слабашки. Създадени сме, за да се борим в този живот, не да се носим по течението му. Трудностите трябва да ни амбицират, не да ни отчайват. Препятствия винаги ще има и борбата ни поддържа живи! Иначе за какво да живеем - за едното ядене ли???
Сега ще бъда оплюта за изказването си, но имайте предвид, че моите нерви също не са желязни и аз също имам вашите проблеми, просто оценявам къде е проблема в случая и не му се оставям да ме завладее, а търся решение.
Не може детето ми да ме изнерви, та да ме докара до крещене и да си мисля, че ще изперкам.
Да, палав е, вече разбира доста неща и ми се инати все по-често. Но аз не го приемам, като някаква изгубена кауза, която да ме кара да се отчайвам и да изпадам в истерия. Точно това е ролята на майката - да научи детето си кое е правилно и кое не. Когато видя, че не съм успяла да го науча на нещо, не му викам на него, нито си мисля, че ме е изнервил, а започвам да търся начин да го науча. Представете си какъв пример му давате на детето си, като му викате. А после се чудите защо то вика!?!
В този ред на мисли са ми много учудващи изказвания от рода "Знам, че не е правилно да му викам, но какво да правя - и аз съм човек" - звучи ми много слабашки. Създадени сме, за да се борим в този живот, не да се носим по течението му. Трудностите трябва да ни амбицират, не да ни отчайват. Препятствия винаги ще има и борбата ни поддържа живи! Иначе за какво да живеем - за едното ядене ли???
Сега ще бъда оплюта за изказването си, но имайте предвид, че моите нерви също не са желязни и аз също имам вашите проблеми, просто оценявам къде е проблема в случая и не му се оставям да ме завладее, а търся решение.
Да, палав е, вече разбира доста неща и ми се инати все по-често. Но аз не го приемам, като някаква изгубена кауза, която да ме кара да се отчайвам и да изпадам в истерия. Точно това е ролята на майката - да научи детето си кое е правилно и кое не. Когато видя, че не съм успяла да го науча на нещо, не му викам на него, нито си мисля, че ме е изнервил, а започвам да търся начин да го науча. Представете си какъв пример му давате на детето си, като му викате. А после се чудите защо то вика!?!
В този ред на мисли са ми много учудващи изказвания от рода "Знам, че не е правилно да му викам, но какво да правя - и аз съм човек" - звучи ми много слабашки. Създадени сме, за да се борим в този живот, не да се носим по течението му. Трудностите трябва да ни амбицират, не да ни отчайват. Препятствия винаги ще има и борбата ни поддържа живи! Иначе за какво да живеем - за едното ядене ли???
Сега ще бъда оплюта за изказването си, но имайте предвид, че моите нерви също не са желязни и аз също имам вашите проблеми, просто оценявам къде е проблема в случая и не му се оставям да ме завладее, а търся решение.
Що бе?
Аз напълно те подкрепям. Но и аз съм от майките, които не крещят и не раздават шамари
Ми........щото тук май се прекалява с фразата "...и аз съм човек". И защото аз винаги поставям детето си на първо място, за това не мога да си обясня такива истерии.
Може би не основно те, а целият забързан живот като цяло. И понеже техните капризчета и инатчета ни карат да забавяме темпото за да обясняваме едни и същи неща до припадък, ние им се ядосваме и пр. Аз обаче си мисля, че това забавяне е полезно за нас- да се вслушаме в техните гласове и да си припомним, че всъщност те са най-важното в живота ни!
Може би не основно те, а целият забързан живот като цяло. И понеже техните капризчета и инатчета ни карат да забавяме темпото за да обясняваме едни и същи неща до припадък, ние им се ядосваме и пр. Аз обаче си мисля, че това забавяне е полезно за нас- да се вслушаме в техните гласове и да си припомним, че всъщност те са най-важното в живота ни!
. Най-лошото е, 4е съм прецакала цял матрак в люшкане за лека нощ.
Колкото повече расте, толкова по-малко са "поводите" от негова страна за мое изнервяне. Няма безсънни нощи, няма колики, няма стерилизиране, няма захранване със специално приготвени пюрета, които безмилостно летят срещу мене, няма нервни кризи, няма тръшкане в прахта, , няма ваксинации, няма борба със запека или с разстройството. Обаче умората от предходните "етапи" си казва думата. Не мисля,че има разлика за нервите в това дали си по цял ден с детето (тогава можеш да се разходиш с него, по времето, в което спи - да почетеш или отдъхнеш) или е изминал един работен ден и вечерта се налага да си мобилизирана за справяне с инат, лудории, хленч, мрънкане или рев. Също така е спорно дали за работещите родители яслите/градините винаги са голямо облекчение - тогава, когато детето боледува, или става агресивно, или след цял ден послушание се "разтоварва" у дома. На мен на моменти ми е трудно и се изнервам. Сякаш повече от преди.
Изнервя ме не ами направо ми къса нервите. ние точно обратното на Итиа отгледахме първо едно спокойно, послушно дете и за малкия бяс не бяхме подготвени. Откакто се е родил се захласва и посинява за най-малкото нещо. Даже го водихме по изследвания и лекарите ни казаха че детето ни е такова, така че да свикваме и да го "обслужваме" бързо и без нерви. Бие всички в къщи, тръшка се, хвърля по пода, сърди се за най-малкото нещо, яде само когато и каквото поиска, все още яде мляко през нощта и всичките ни опити да го отучим завършват с ревове от които съседите се оплакват сутринта а нас цяла нощ ни замерят по главите с шишета с вода и играчки докато накрая се предаваме и някой прави млляко. Докато е буден не мога да пипна нищо в къщи защото веднага започва да ме дърпа и да реве. Трябва или да си играя с него, даже не дава да седна на дивана и седя на пода до него, или пък да го гушна с едната ръка и с другата да готвя примерно. Бабите ни викат че тормозим детето а лелите че малко го бием. И понеже аз съм сама с него по цял ден вечерта като се приберат мъжа ми и големия ми син вече съм толкова изнервена че крещя по всички от което пък изнервям и тях.
Изнервя ме не ами направо ми къса нервите. ние точно обратното на Итиа отгледахме първо едно спокойно, послушно дете и за малкия бяс не бяхме подготвени. Откакто се е родил се захласва и посинява за най-малкото нещо. Даже го водихме по изследвания и лекарите ни казаха че детето ни е такова, така че да свикваме и да го "обслужваме" бързо и без нерви. Бие всички в къщи, тръшка се, хвърля по пода, сърди се за най-малкото нещо, яде само когато и каквото поиска, все още яде мляко през нощта и всичките ни опити да го отучим завършват с ревове от които съседите се оплакват сутринта а нас цяла нощ ни замерят по главите с шишета с вода и играчки докато накрая се предаваме и някой прави млляко. Докато е буден не мога да пипна нищо в къщи защото веднага започва да ме дърпа и да реве. Трябва или да си играя с него, даже не дава да седна на дивана и седя на пода до него, или пък да го гушна с едната ръка и с другата да готвя примерно. Бабите ни викат че тормозим детето а лелите че малко го бием. И понеже аз съм сама с него по цял ден вечерта като се приберат мъжа ми и големия ми син вече съм толкова изнервена че крещя по всички от което пък изнервям и тях.