Изнервят ли ви децата ви - 2 част?

Да, понякога се усещам как повишавам тон и естествено спирам. Просто понякога наистина се изнервям особено когато сега вади зъбки и то няколко наведнъж, като цяло напрегнатото ежедневие ме прави по изнервена, не самото дете.

Не е ли малко гадничко да се опитвате да му махнете млякото? И  с каква цел го правите? 

Аз също имам едно тръшкащо се дете, също не мога да готвя през деня. Ама го приемам нормално. Няма на кой да го оставя за 5 минути. Своенравно, обръща ми къщата с главата надолу, но за нищо на света не бих го заменила с послушно дете, дори не ми се иска да е послушно. Това си е моето дете, и аз го обичам такова.

Много често децата са уплашени и изнервени, именно от родителите си. А пък и и послушното и палавото дете имат еднаква нужда да бъдат обичани. Много често такива изнервени родители не им стигат силите и нервите да покажат на палавите си деца, че са обичани, а това прави нещата още по-сложни. Трябва да помислиш не върху неговото поведение, а върху своето, защото много често едното е отражение на другото.

Честно казано, много ме дразнят крайни изказвания - не само тук, където и да било!
Аз по-скоро смятам, че не само ние родителите сме различни помежду си като поведение и характери, а и нашите деца са различни! И е напълно в реда на нещата едни деца да имат като цяло по-дразнещ, труден и изнервящ характер от други деца! Което не ги прави по-лоши или необичани - не! Защо трябва да се обвиняват майките на такива по-буйни деца? Ами то отвътре им идва да бъдат такива и да се държат по-непокорно... Разбира се, важни са и родителските реакции! Но е нормално да се изнервяш и наистина и майките сме хора! Това е моето мнение. Без да се оправдавам. 

Просто нека приемем, че едни деца се гледат и възпитават по-лесно от други.

И нека не се обвиняваме взаимно! 

Ами аз също се изнервям, но просто споделям опит, че колкото повече показвам изнервеността си, толкова по-лошо става. Точно затова майка на по-палаво дете трябва да се въоръжи с двойно повече търпение.

От друга страна съм съгласна, че има майки, които си нямат представа какво е да отглеждаш по-буйно дете и се чудят как може да има изнервени майки. Особено пък са ми странни и съвети като започнат да дават. Ами има деца, които си играят по цял ден самички, слушат каквото им се каже и нямат никакви претенции, но има други, чиито нрав е доста по-различен.

Разбира се, че им идва отвътре, децата малко или много се раждат с характер. Идеята ми не беше да обвинявам, защото аз съм съм майка на не-особено послушно дете, а по-скоро начин да се опитаме да се вгледаме в себе си повече и да не се превръщаме в истерички.

Така е , аз имам едно дете от първия вид и едно от втория и не може и да става дума за сравнение.

В такъв случай мненията ни по въпроса съвпадат напълно, FEMA-bg!!!

Аз имам на МНОГО да се уча именно в това отношение - как ВЪТРЕШНО да не се ядосвам и как ВЪНШНО да не се показвам като невротичка, истеричка и баба Яга! Защото наистина съм ГРОЗНА в такива моменти и хич не се харесвам!  

Давайте съвети КАК да останеш вътрешно по-спокоен и външно да изглеждаш по-невъзмутим! Но без обвинителни нотки, ако може!   Към тях съм алергична...  

Добре де,а защо изнервен(а) да е равно на крясъци?Аз не го приемам така.Вече писах,че се нервя покрай дъщеря си понякога,но предпочитам да изригна въртешно,отколкото да и се развикам.Да повиша тон-да,но не и да се разкрещя.Това,че не викам не означава обаче,че не съм се изнервила.

При дъщеря ми положението понякога става наистина нетърпимо. То бива, бива инат, ама това нейното никъде го няма. Като си науми, че иска или трябва да направи нещо, не мога да я удържа. Първо започва с хленчене, минава през думичката НЕ (която впрочем се очертава като любима), докато накрая стига до рев със сълзи и крясъци. Оттам аз започвам да се нервирам и понякога просто не издържам и й се развиквам на нея. Другият вариант е да изпълня желанието й само и само да престане.  Знам, че не е правилно, но наистина на моменти не знам как да реагирам и как да постъпя, че тя да ме слуша. Тя просто иска всичко да става на момента и веднага и имам чувството, че го прави всичко това нарочно, за да ни нервира с баща й. Не децата им е пределно ясно, че не могат да имат всичко и че не всичко им е позволено, но явно по този начин ни изпитват нас. В повечето случаи се поддаваме на моментното настроение и избухваме. Така поне е при мен. За другите не мога да говоря, но има моменти, когато лигавщината й ми идва в повече. Забелязвам също така, че когато й покажа, че съм изнервена, тя започва още повече да ме нервира и да ми се качва на главата. Другият момент е да не й обръщам никакво внимание с надеждата, че все някога ще спре. Но, в повечето случаи и този вариант не се оказва ефективен, защото не мога да търпя да ми хленчи на среща. Ежедневно се караме с малката, заради това, че не си обува пантофите вкъщи и ходи боса по плочките. Много добре знае, че не трябва да прави това, но винаги ми излиза с оправданието, че не може да си закопчае пантофките. Прави ми впечатление също така, че ще ми донесе от девет кладенеца вода, само и само да не свърши това, което съм й казала.

Ако кажа,че не ме изнервят,ще излъжа.По цял ден съм сама с тх,много рядко имаме помощ от бабите-няколко пъти годишно за по час-два,всъщност откакто са родени и двете ми деца са неотлъчно с мен,не сме се разделяли никога.Нормално е да ме изнервят понякога.Моята тактика обаче е следната-като ме изнервят отивам в другата стая и се отдавам на сериозни мисли-почвам да се сещам как дъщеря ми беше в болница два месеца след раждането си,как тогава си мечтаех да порастне палаво и непослушно дете,да тича и да ме ядосва дори,само да оживее и да оздравее.Молех се за това на Господ.И сега се радвам ,че ме ядосва,че тича,че прави бели,че пада,че разхвърля.Хубаво ми е да разхвърлят у дома децата ми-за мен това значи,че са здрави и щастливи.
Радвайте се на децата си,не се изнервяйте,а просто им се радвайте.Нали затова са деца-да правят детските неща,да не слушат,да са буйни и дори непокорни!И ние сме били като тях!

Абсолютно, колкото повече ние сме изнервени, толкова повече и децата ни, но понякога наистина положението е нетърпимо.........

...защо ли и аз се чувствам точно така....

Ох, ами изнервя ме  Ние пък сме 24 часа заедно, и в кенефа влизаме заедно, и в банята... Странното обаче е, че не избухвам. Дишам дълбоко, броя да 100 и гледам да съм над нещата. Истина е, че в редките случаи, когато си позволя да покажа раздразнение, той става нетърпим. Колкото повече се изнервям, толкова повече реве. Така че в мой интерес е да запазвам спокойствие. Абе това дете определено ме учи на търпение, направо не мога да се позная

Както са казали хората "сития на гладния не вярва!"
Голямото ми дете си умира да дразни- мен, сестра си, който и да е  , просто му идва отвътре... ни с добро се води в момента , ни с лошо, прибави пубертет и става
За викането -викам, най-вече по големия,  "слаба" ли съм, нервна ли съм няма значение- квалификациите хич не ми помагат... примемам,  че както и в  живота и във форума има хора, които винаги са прави и знаят всички отговори- да са живи и здрави!
На мен ми остава, да си задавам същия въпрос като desykv как де не се давам на гнева си... ако имаше йога, където живея бих тръгнала, но няма... йогата дисциплинира отвътре- може пък това да ми е нужно, знам ли