синът ми е на 1 г. и посяга да бие - моля за съвет

  • 2 402
  • 32
  •   1
Отговори
# 30
  • София/Сливен
  • Мнения: 1 194
Моите пък никога не са посягали на други деца, даже малката като и вземат играчката, започва да реве и ляга на земята (на асфалта), но даже не се доближава до детето.
Най-големия ми проблем е, когато се сбият помежду си, защото се налагат сериозно. Обикновно причината е някоя дреболия, която и двамата искат да имат точно в този момент (много често това е обикновен камък). Реагирам различно, но никога не казвам на големия да отстъпи, или да наказвам само него, защото "тя е малка още" - обикновено тя е причината за боевете, и тя първа удря (но не винаги, разбира се). Който е виновен си понася последствията.

# 31
  • в шоки-land
  • Мнения: 3 765
amei , пак повтарям, за мен това поведение не е в реда на нещата.  newsm78 В реда на нещата е родителят да го коригира.
Моят син никога не е посягал на чуждо дете. Познавам и други такива деца - не едно и две.
По въпроса за "някои тук" - беше казано по принцип, нямах точно теб предвид.  Peace


ок....родителят, в случея а3 най-често, сьм винаги до него и винаги правя 3абележка....
твойто детенце, когато го ударят, какво прави ?
тук е масова практика родителите да не се месят в отношенията между децата, само гледат....сьжалявам Naughty, но ще науча сина си, когато го бутнат да бутне и той.....не той да посегне прьв, а да се 3ащити....това да си подаде и другата бу3а - няма да стане Crossing Arms......няма да го водя по болници, само 3ащото е добьр Naughty, предпочитам да е лош.....

# 32
  • Мнения: 25 708
твойто детенце, когато го ударят, какво прави ?
тук е масова практика родителите да не се месят в отношенията между децата, само гледат....
Ох, и аз гледах... Гледах, когато 2 годишно момиченце тормозеше 5-6 годишният ми син. Той знаеше, че е батко и не трябва да посяга, особено на по-малки. Аз се чудех как да го защитя, а същевременно гледах отчаяно как му капят сълзите. Бащата на детето стоеше безучастно. Не направих забележка на родителя - наш роднина. Нямам навик да се разправям и с деца, когато родителите им са до тях. Единственото, което можах да направя, е да си сменя мястото с това на сина ми и да поема ударите. Детенцето не удряше от лошотия. Просто по този начин изразяваше радостта си. Странен начин според мен, но явно нормален според бащата.  newsm78
Друг случай - синът ми този път бе душен от сина на моя приятелка. Пак израз на радост. Ама детето не беше на годинка, а достатъчно голямо, за да разбира как точно да си изразява емоциите. Пак никаква реакция от страна на майката. Тази, а и много още подобни ситуации ми костваха загубата на едно приятелство. Съжалявам, но детето ми се оказа по-ценно от приятелката и странните й според мене разбирания за възпитание. Или липса на такова. Въпросната приятелка в момента се среща принудително 3 пъти седмично с училищния психолог, за да не изгонят сина й от училище. Не злорадствам. Само предупреждавам докъде може да се стигне, когато не се реагира навреме.   Sad
Пък в крайна сметка, всеки си възпитава (или не) детето, както сметне за добре.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт