Синът ми винаги е бил много сговорчив и не се е налагало да мисля за някакви форми на принуда. Той е чувствителен и мил и идеята, че ме е разстроил или разтревожил, го притесняваше повече, така че не се е налагало да търся начини да го наказвам. Стигаше да му кажа, че ме е засегнал с някоя постъпка и той сам се чустваше наказан.
Обаче това малкото (за Ирина говоря) е звяр. В момента е напикана, защото така си реши и го направи напълно умишлено и аз я пратих в ъгъла да размисли върху постъпката си. Сега седи там, хили се и пее. Не мога да я освободя от "домашния арест", защото определеното от мен наказание не е изиграло нито предупредителна, нито възпитателна роля и ако я пусна, ще си подкопая авторитета, един вид. Обаче в къщи е 20 градуса и ме е страх, че ще настине, щото е напикана (за по-възпитателно я изпратих в кьошето с мокрите гащи).
С баща й засега практикуваме в случаи като този само изпращане в ъгъла, с цел да не й уязвим човешкото достойнство, тъй като тая малка маймуна е пълноправен и равноправен член на нашето семейство. Ама тя не се стряска никак. Как да й въздействам. От приказки не отвзема никак
Как съумявате да ги накарате да разберат, че не са прави и че трябва да понесат последствията от лоши постъпки (най-общо казано), как им показвате, че не одобрявате това, което правят - когато разговорите не помагат?
(говоря за възрастова група около 2 и половина. Знам, че е кофти период, ама това е положението).
Ще съм ви благодарна да ми споделите личния си опит - особено този, който е дал резултат. Без разкази за шамари, моля. Физическата сила е недопустима. Благодаря.