Кога връзката е изчерпана?

  • 15 061
  • 349
  •   1
Отговори
# 300
  • Мнения: X
Може за тях да е бил наистина тежък период. А и човек реагира различно. Аз съм добре развит егоист и гледам да не си създавам излишен тормоз. Затова, като се обърна назад, съзнанието ми е изтрило гадното, да не ми се образуват нерви и бръчки.

# 301
  • Мнения: X
Не е хипер мега трудност. Не се умира. Но когато не си си мила косата от седмица, зърната ти са на миш маш от кърмене през 20 минути по 40 минути, бебето реве нон стоп, ако не е на гърда или не го разнасяш на ръце и не спиш по повече от 3 часа на ден в рамките на месеци, понякога ти се струва поне малко гадно. А, ако нямаш и кой да ти помогне, та поне да се изкъпеш на спокойствие от време на време, си е бая трудно, особено ако се изисква и да поемеш цялото домакинство. Защото не е само бебето - все пак трябва и да чистиш (заради него), да переш, да го извеждаш навън, нищо, че ти се спи...Та, да, забравя се с времето, но не всеки, който се оплаква, е лигльо.
Тук има няколко майки, при които тези грижа са в миналото, но ги представят като супер, хипер, мега трудност. Това са нормални неща, ако изискваха някакви свръх усилия, щяха да се случават на малцина.

# 302
  • София
  • Мнения: 12 947
И раждането боли, и то много, но майките не само минават през него, а й повечето го забравят в мига, в когото гушнат малкото създание. Което не ги прави страдални геновеви, ако кажат, колко ги е боляло Simple Smile Не е лесно с тийнейджъри, но грижите са от друго естество, а наркоманството изобщо не е нормално следствие на тийнейджърството. Така или иначе, трудностите не са нещо обидно, а признаването им не намаля по никакъв начин нито обичта към детето, нито свидетелства лошо за способностите на майката.

Не мисля, че +-123 говори така, защото няма опит, а защото много й се иска да има бебе, и не може да разбере как може да се оплакваш, когато си получил най-големия дар. Разбирам я, просто това е нейната перспектива от сегашната позиция. Пожелавам й по най-приятния начин да разбере, че е трудно и няма лошо да се оплаква (или казано по друг начин, пожелавам й се сбъдне мечтата за бебче Hug)

# 303
  • Мнения: 3 505
Благодаря, Лъвице! Да, бих се сменила с всяка една, която се оплаква от майчинството, но моят кръст е друг и не е за СО.
На оплакващите се жени проблемът не в в децата, а в това, че няма кой да им помогне, а на някои даже им намилат, че не поддържали достатъчно чисто. Няма как да се реши един проблем, ако не се фиксира. Слънцето видя нейния, заработи за решаването му и е на път да успее. Не смятам, че правите добра услуга на Анонимен, казвайки ѝ, че лошото е минало. При нея проблемът не е в децата, а в отношенията със съпруга ѝ. Насочвайки вниманието към децата, карайки я да стисне зъби до яслата и започването на работа, проблемът се замита под килима.

# 304
  • Мнения: 126
Ох аз като се сетя за моето раждане ми става лошо, беше кошмарно и ужасно... Но наистина всичкп се забравя въпреки че аз още моето не съм... 😀 С мъжа ми имаме някакъв малък напредък, но за подобряване на от ошенията трябва да има желание и старание и от двете страни  иначе не става... И единия и другия първо трябва да разберат собствените си грешки и да прояват разбиране към половинката си така малко по-малко нещата могат да се подобрят.

# 305
  • София
  • Мнения: 17 368
А, виж, 123, тук ще се съглася с теб веднага. Аз също написах поста си в този смисъл, че трябва да си извоюва мястото и ролята в семейството.
Другото беше по-скоро страничен коментар.

# 306
  • France
  • Мнения: 13 072
За мен майчинството е супер-дупер трудно и нямам никакъв вътрешен конфликт да го заявя. Но оцелях до 3тата година на Монстъра, ще оцеля и сега.
Иначе съм съгласна с 123, че проблемен е мъжът на Анонимна, не децата ù.

# 307
  • Мнения: 6 791
Ако нямаш подкрепа, всяко нещо е трудно, а майчинството без подкрепа може да те закопае направо. Ако и за капак имаш някакъв комплексар за мъж, съвсем не се учудвам, че някои жени изпадат в депресия.

# 308
  • Мнения: 46 594
+-123, говорим за фактори, които влияят в/у връзката и водят до изчерпване. Нямат значение конкретните случаи, факт е, че въпросният период оказва негативно влияние в/у много семейства, включително такива, които са се борили дълго за бебе, както беше в посочения пример.

А в този на анонимната потребителка - като видиш как мъжът ти не ще да погледне децата, защото се е уплашил от един памерс, повръщано и малко рев, чувствата бързо се изпаряват.

Скрит текст:
Аз лично съм човек, който не се оплаква от нищо. Не съжалявам за решението си да имам дете и каквито и трудности да е имало, съм ги понасяла без мрънкане. Но това не ми пречи, когато ме попитат кой е бил най-тежкият период, да споделя откровено. Липсата на сън неслучайно се използва за изтезания. Докато се напаснем с мъжа ми имах бели петна, дори не бях сигурна в себе си, когато пресичах на обикновен светофар, буквално не си контролирах движенията. Слава богу имах до мен човек, който не ме остави да се оправям сама. Когато е разпределено м/у двама е съвсем поносимо.
Няма нищо общо и с насладата, насладили сме се на всяка минута от порастването на детето ни.

Последна редакция: чт, 12 авг 2021, 21:48 от Не се сърди, човече

# 309
  • Мнения: X
Аз съм микс между майка на еднорог и НСЧ, но мм не се е скатавал. Когато е вкъщи поемаше детето той, ни когато пътува, работи дълги часове и се връща късно съм поемала всичко аз.

Ако се е скатавал, оповестявал, че щом изкарва пари това го извинява от грижа за дете и дом или се е стискал като не му пука за чувствата и трудностите ми…връзката щеше да е изчерпана.

# 310
  • Мнения: 3 505
Не се сърди, човече, много фактори влияят върху връзката, а едно и също нещо може и да я изчерпи, а може и да я заздрави. Няма универсални решения на възникналите проблеми, но е по-лесно и по-приятно, когато и двамата теглят в една посока. Не е случайно, че съпруг произхожда от дума, която значи впряг.
При двойките с репродуктивни проблеми около мен, успели да се сдобият с дете, най-тежкият период е бил преди раждането на детето. Може би след раждането има някаква еуфория, която ги държи след дългата борба, може нещо друго да е, но са щастливи.

# 311
  • Мнения: X
Бебешките години са трудни и още как. Виждам огромна разлика между това да не спиш цяла нощ, на сутринта да си изнервен и цял ден да не можеш буквално да седнеш и това да имаш говорещо, разбиращо и по-самостоятелно дете, с което да общуваш пълноценно, да седнеш на сладкарница, да се забавлявате заедно и т.н. Наистина бебетата и малките деца са много сладки, има страхотни моменти и радости, но умората си е умора и тя се натрупва. Първото ми дете е било винаги сравнително лесно за гледане, но второто ми дете и то с малка разлика ми разказа играта. Имало е периоди буквално не съм могла да седна и за една минута. Хленчене и тръшкане нон стоп, лягане по земята, капризи. Абсурдно е това да ми е най-хубавото от майчинството. Това и ме отказа от трето дете. Понякога съм си се представяла и с четири. Но не знам дали бих могла да преживея още едни първи три години.

+-123, съжалявам, но не виждам никаква връзка между неуспешните опити за дете и уморените майки с малки деца. Както не виждам връзка и с тийнейджърите наркомани. Едни са нещата, които си мислиш за майчинството, съвсем други са, когато го изпиташ на собствен гръб. И не целя да те засегна, а просто казвам, че всяко нещо в живота идва с опита и преживяванията. И това, че се оплакваме от даден период с децата си, не означава че не ги обичаме безкрайно и че не се грижим добре за тях. Децата са прекрасен дар и ти пожелавам близнаци в най-скоро време.

# 312
  • Мнения: 3 505
Анна-Мария, да не виждаш връзка и да не съществува такава са различни неща. Преобладаващата част от тия, които сте забременели спонтанно, идея си нямате през какво минаваме тези с репродуктивните проблеми, даже ни броите за непълноценни. Нямали сме думата, щото деца не сме глдали, брей! Дали ще имаш очи да го кажеш на жена с мъртвородено дете или такава, която го е загубила съвсем мъничко.
Е, аз съм загубила дузина ембриони на различен етап от развитието им. Всеки един от тях е брутално изстрадан, та не ми говорете за безсъние баш на мене, която губя съня си от стрес, изплаквам си очите и се връщам в играта, когато се осаферя. По безсъние мога да се меря с майка на поне пет деца.

# 313
  • Мнения: X
Чакай малко, 123. Никой не ти е казал, че нямаш думата, защото нямаш деца. Каза ти се само, че когато преминеш през нещо чрез личния си опит, придобиваш различна представа за него, която е доста по-близко до реалността. И защо, за Бога намесваш майки с мъртвородени деца? Виновни ли трябва да се почувстваме затова, че имаме деца? Това с нещо ще облекчи ли проблемите на тези, които не могат да имат деца или на майките с мъртвородени?

# 314
  • Мнения: 10 999
Аз не определям кой е пълноценен и кой непълноценен, а пък в тази тема въобще такова нещо не сме обсъждали.
Против разводите съм, а и характерът ми е такъв, че не мога да превъзпитавам мъжете, така че да ми отговарят на нуждите, за това и акъл как да си извоюва място в семейството, не мога да и дам. Споделям си само личния опит. Не познавам мъжът на анонимен, но на една позната мъжът и беше казал: като не можеш да гледаш децата, взимам една детегледачка и ти ми се махай от главата. И понеже беше плакала, много я съжалих, така че и съвети за конфронтации не давам.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт