- Публикувана: 20 окт. 2006, 07:53 ч.
- Последно мнение: 19 дек. 2007, 12:07 ч.
Вагинално раждане след секцио
Vivita, оценявам желанието ти, и на други като теб, да ме предпазят от рискове и благодаря. Но мисля, че много ясно съм дефинирала в увода към темата какво очаквам - пействам го пак, ако не си го прочела:
Много благодаря на mama_p и Maria.St за последните разяснения и изобщо за включванията. Линковете към разказите на ЕТ в ДИР-а (трето вагинално раждане след две секциа) ми бяха много интересни и бих ги препоръчала на всички, които се замислят за вагинално след секцио; бях попадала на някои от тях, но най-ме впечатли ето това от последния линк:
Цитат
Темата е за всички, които са го преживели или биха искали да го преживеят (след като са имали първо секцио). Не е за или против повторното секцио.
Затова пускам темата, да си вдъхнем кураж и да си дадем малко подкрепа - нека тези, които са минали по този път, да споделят опит; тези, на които им предстои, да споделят прочетеното, да си помогнем и разсеем страховете си заедно...
Затова пускам темата, да си вдъхнем кураж и да си дадем малко подкрепа - нека тези, които са минали по този път, да споделят опит; тези, на които им предстои, да споделят прочетеното, да си помогнем и разсеем страховете си заедно...
Много благодаря на mama_p и Maria.St за последните разяснения и изобщо за включванията. Линковете към разказите на ЕТ в ДИР-а (трето вагинално раждане след две секциа) ми бяха много интересни и бих ги препоръчала на всички, които се замислят за вагинално след секцио; бях попадала на някои от тях, но най-ме впечатли ето това от последния линк:
Цитат
Третото дете си го родих нормално 5 години след второто. По мое желание. Подкрепа и съвети намерих тук - Шаня беше раждала така след секцио в Щатите.
Бебето беше 4.650, родих за час и половина от първите болки и изтичането на водите. Без упойка, без разкъсвания, но с епизиотомия. При случаен екип, моят лекар не дойде.
Възстановяването ми не беше по-кратко отколкото след секциото. Но усещането за удовлетвореност - коренно различно.
Бебето беше 4.650, родих за час и половина от първите болки и изтичането на водите. Без упойка, без разкъсвания, но с епизиотомия. При случаен екип, моят лекар не дойде.
Възстановяването ми не беше по-кратко отколкото след секциото. Но усещането за удовлетвореност - коренно различно.
Maria.St, говориш за позитивната нагласа при второто си раждане - би ми било много интересно как точно го постигна, разкажи, моля, когато имаш време.
А ето едно вдъхновяващо стихотворение (извинете, че е без превод) от майка, родила успешно след секцио и с доста усложнения. С него не призовавам никого към домашно раждане, просто защото здравната система у нас не е приспособена към такив тип раждания и едва ли би реагирала адекватно, ако нещо все пак се обърка (макар и по-рядко, и домашните раждания се объркват и се налага медицинска помощ). Ако живеех в държава като Великобритания или Холандия, където това е нормална практика в последните години обаче, именно така бих искала да родя.
It was the birth of my fifth baby that gave me the inspiration to write a book called Birthing the Easy Way - Learning the Hard Way.
The premature baby was born to an Rh-negative,
previously sectioned,
multiparous,
overweight woman over 35
with a history of large babies, miscarriage and spotting;
by an untrained,
unprepared,
frightened father,
at home on the bedroom floor.
It was the best birth ever!
A month early and only about five and a half pounds, the baby, who rarely opened his eyes as if he wasn’t yet ready to face the world, was red, wrinkled, and ugly. We adored him. We named him Todd, but because of his strange appearance and the odd way he splayed his skinny little legs, for the first little while he carried the nickname “The Toad.”
ODE TO THE TOAD
Here is the story, a rhyming rendition
About our new baby, our latest addition
Who came to our household, at five in the morn
And caused quite a panic, the day he was born.
He was due the next month, so I wasn’t scared,
I knew there was still time for getting prepared.
(Not that it takes a lot of preparing
When birthing at home, for those of us daring.)
But early one morning - the clock said two thirty -
I woke with a cramp, and Boy! Was it hurting!
That wasn’t a cramp! I thought with alarm,
It’s premature labour. Will it cause any harm?
Now, Bert had been out playing hockey till late
So reluctant to wake him, and tell him our fate,
I left him to sleep, so he hadn't a clue
That his wife was up wondering what she should do.
Should I go to the hospital? No, I think not.
They'll hook me to monitors, give me a shot,
Poke me and prod me and all of the rest.
No thanks! I’ll stay home, where I feel the best.
In this situation, in such a position,
I called on the Lord, the Greatest Physician
The Author of Life, Who removed all my doubt
And I knew that in Him all things would work out.
So with God in the lead, and me praising His name
I picked up a dust-mop, and made up a game
Of timing contractions while mopping the floor.
Forget about “breathing” - I tried that before.
I paced and I mopped and talked to the Lord,
Drank raspberry tea - good for labour, I’ve heard,
Walked faster, breathed slower with each contraction
Enjoying the dark, and the lack of distraction.
When it got harder to deal with the pain
And I realized we still hadn’t picked out a name
I woke up my husband and told him to plan
What to call our new baby, and give me a hand.
“It’s four in the morning. Why are you up?”
I told him, “The coffee is made, have a cup
Then go get a box from the basement shelf
With baby clothes, diapers, and whatever else
Of the things we might need for the babe right away.
Just think! It’s going to be born today!”
We started the wash, and I called the Doc
By this time it was past five o’clock.
Doctor was sleepy. He asked, “Should I hurry?”
I told him that I was OK, not to worry.
After all I had the Great Physician,
As well as Women’s Intuition,
A husband who loved me, the comforts of home,
The darkness that soothed, the freedom to roam,
No bags to pack, no people to phone,
The privacy to be alone.
Much like a honeymoon, memories remain
Of those sweet moments spent before Baby came.
Then Bert, who knows me better than anyone on earth
Could see the subtle change in me that meant impending birth.
I wrapped my arms around him,
My forehead bathed in sweat,
My breath in rasping, grunting gasps,
The doctor not there yet!
The pain seemed somehow better if I held my breath...
“DON’T PUSH!”
But something moved inside me....
“Stop pushing! PLEASE!”
“Oh SHUSH!”
I slid down to the floor, and leaned back against the bed
Bert was right there with me, “My God! There’s the head!”
The way a flower opens and pushes forth its bloom,
A tiny little baby made his entrance in the room
His dad expertly caught him, in spite of all his fears.
And I could hardly see him for my eyes were full of tears...
The baby was a-screaming, the second he was born.
Bert wrapped him in a towel, a soft one, frayed and worn.
I was laughing, I was crying, my heart so full of joy.
He was hot and wet and sticky, our tiny little boy.
The other children heard the fuss and entered in a horde.
Bert sterilized a shoelace and scissors for the cord.
We cuddled and we kissed and gave the babe my breast
We marveled at his fingers, and his toes, and all the rest.
The doctor soon came in and stood laughing, at the door
For I was up already, cleaning towels off the floor.
* * *
Many thanks to my Aunt Betty, may she be heaven blessed.
She cooked and cleaned and laundered that day so I could rest.
Many thanks to all my friends who brought casseroles and food
So I never had to cook when I wasn’t in the mood.
Many thanks to Dr. O, Dr. B and Elana J.
Two doctors and a midwife who’ve let me have my way.
They helped build up the confidence that led to birthing Todd.
They had faith in me, we had faith in God.
* * *
One more footnote I just have to add,
A political statement that might make you mad:
When someone has a baby too quick
They call 911 as if they are sick.
But when both are O.K., and there’s danger no more
What do they go to the hospital FOR?
Everything’s fine, from what I can tell.
Do you suppose it’s the doctors who’ve something to sell?
They can’t have us knowing that birth can be easy
That truly the husbands won’t faint or get queasy
That birthing is not the big risk that they say
‘Cause if we know the truth, the docs would lose pay.
Happy Birthday, Todd
(C)Sheila Stubbs February 18, 1995
П.С. не знам защо, но в текста английската дума з асутрин се замества от този емотикон: morning.
А ето едно вдъхновяващо стихотворение (извинете, че е без превод) от майка, родила успешно след секцио и с доста усложнения. С него не призовавам никого към домашно раждане, просто защото здравната система у нас не е приспособена към такив тип раждания и едва ли би реагирала адекватно, ако нещо все пак се обърка (макар и по-рядко, и домашните раждания се объркват и се налага медицинска помощ). Ако живеех в държава като Великобритания или Холандия, където това е нормална практика в последните години обаче, именно така бих искала да родя.
It was the birth of my fifth baby that gave me the inspiration to write a book called Birthing the Easy Way - Learning the Hard Way.
The premature baby was born to an Rh-negative,
previously sectioned,
multiparous,
overweight woman over 35
with a history of large babies, miscarriage and spotting;
by an untrained,
unprepared,
frightened father,
at home on the bedroom floor.
It was the best birth ever!
A month early and only about five and a half pounds, the baby, who rarely opened his eyes as if he wasn’t yet ready to face the world, was red, wrinkled, and ugly. We adored him. We named him Todd, but because of his strange appearance and the odd way he splayed his skinny little legs, for the first little while he carried the nickname “The Toad.”
ODE TO THE TOAD
Here is the story, a rhyming rendition
About our new baby, our latest addition
Who came to our household, at five in the morn
And caused quite a panic, the day he was born.
He was due the next month, so I wasn’t scared,
I knew there was still time for getting prepared.
(Not that it takes a lot of preparing
When birthing at home, for those of us daring.)
But early one morning - the clock said two thirty -
I woke with a cramp, and Boy! Was it hurting!
That wasn’t a cramp! I thought with alarm,
It’s premature labour. Will it cause any harm?
Now, Bert had been out playing hockey till late
So reluctant to wake him, and tell him our fate,
I left him to sleep, so he hadn't a clue
That his wife was up wondering what she should do.
Should I go to the hospital? No, I think not.
They'll hook me to monitors, give me a shot,
Poke me and prod me and all of the rest.
No thanks! I’ll stay home, where I feel the best.
In this situation, in such a position,
I called on the Lord, the Greatest Physician
The Author of Life, Who removed all my doubt
And I knew that in Him all things would work out.
So with God in the lead, and me praising His name
I picked up a dust-mop, and made up a game
Of timing contractions while mopping the floor.
Forget about “breathing” - I tried that before.
I paced and I mopped and talked to the Lord,
Drank raspberry tea - good for labour, I’ve heard,
Walked faster, breathed slower with each contraction
Enjoying the dark, and the lack of distraction.
When it got harder to deal with the pain
And I realized we still hadn’t picked out a name
I woke up my husband and told him to plan
What to call our new baby, and give me a hand.
“It’s four in the morning. Why are you up?”
I told him, “The coffee is made, have a cup
Then go get a box from the basement shelf
With baby clothes, diapers, and whatever else
Of the things we might need for the babe right away.
Just think! It’s going to be born today!”
We started the wash, and I called the Doc
By this time it was past five o’clock.
Doctor was sleepy. He asked, “Should I hurry?”
I told him that I was OK, not to worry.
After all I had the Great Physician,
As well as Women’s Intuition,
A husband who loved me, the comforts of home,
The darkness that soothed, the freedom to roam,
No bags to pack, no people to phone,
The privacy to be alone.
Much like a honeymoon, memories remain
Of those sweet moments spent before Baby came.
Then Bert, who knows me better than anyone on earth
Could see the subtle change in me that meant impending birth.
I wrapped my arms around him,
My forehead bathed in sweat,
My breath in rasping, grunting gasps,
The doctor not there yet!
The pain seemed somehow better if I held my breath...
“DON’T PUSH!”
But something moved inside me....
“Stop pushing! PLEASE!”
“Oh SHUSH!”
I slid down to the floor, and leaned back against the bed
Bert was right there with me, “My God! There’s the head!”
The way a flower opens and pushes forth its bloom,
A tiny little baby made his entrance in the room
His dad expertly caught him, in spite of all his fears.
And I could hardly see him for my eyes were full of tears...
The baby was a-screaming, the second he was born.
Bert wrapped him in a towel, a soft one, frayed and worn.
I was laughing, I was crying, my heart so full of joy.
He was hot and wet and sticky, our tiny little boy.
The other children heard the fuss and entered in a horde.
Bert sterilized a shoelace and scissors for the cord.
We cuddled and we kissed and gave the babe my breast
We marveled at his fingers, and his toes, and all the rest.
The doctor soon came in and stood laughing, at the door
For I was up already, cleaning towels off the floor.
* * *
Many thanks to my Aunt Betty, may she be heaven blessed.
She cooked and cleaned and laundered that day so I could rest.
Many thanks to all my friends who brought casseroles and food
So I never had to cook when I wasn’t in the mood.
Many thanks to Dr. O, Dr. B and Elana J.
Two doctors and a midwife who’ve let me have my way.
They helped build up the confidence that led to birthing Todd.
They had faith in me, we had faith in God.
* * *
One more footnote I just have to add,
A political statement that might make you mad:
When someone has a baby too quick
They call 911 as if they are sick.
But when both are O.K., and there’s danger no more
What do they go to the hospital FOR?
Everything’s fine, from what I can tell.
Do you suppose it’s the doctors who’ve something to sell?
They can’t have us knowing that birth can be easy
That truly the husbands won’t faint or get queasy
That birthing is not the big risk that they say
‘Cause if we know the truth, the docs would lose pay.
Happy Birthday, Todd
(C)Sheila Stubbs February 18, 1995
П.С. не знам защо, но в текста английската дума з асутрин се замества от този емотикон: morning.
Емем аз родих секцио, макар и да исках нормално раждане. Имах контракции на 4 минути, 3 см разкритие, но бебето имаше голяма глава и при това завъртяна с лице надолу - нямаше начин да мине и се наложи секцио. Секциото ми като операция беше много успешно като се изключи ужасната болка която продължи 1 месец. Бебето си го взех още на следващия ден сутринта 1 час след раздвижването - едва ходех.
Аз съм за нормалното раждане с две ръце. Немога да си представя как има хора които предпочитат коремна операция, освен ако няма показания за здравето на бебето и майката. Искаме с мъжа ми още едно бебе и ми се ще да родя нормално. Та си мисля че в хода на бременноста /когато стане/ ще стане ясно и дали ще мога да родя нормално. Ако бебето е пак с голяма глава май ще се наложи секцио а така искам да го избегна защото при мен беше кошмарна болка. Само да кажа че нямах дренажи, бях на антибиотик 1 ден и никакви проблеми с раната. Ама каква беше тази болка просто ми разстрои нервите с месеци напред.
Аз съм за нормалното раждане с две ръце. Немога да си представя как има хора които предпочитат коремна операция, освен ако няма показания за здравето на бебето и майката. Искаме с мъжа ми още едно бебе и ми се ще да родя нормално. Та си мисля че в хода на бременноста /когато стане/ ще стане ясно и дали ще мога да родя нормално. Ако бебето е пак с голяма глава май ще се наложи секцио а така искам да го избегна защото при мен беше кошмарна болка. Само да кажа че нямах дренажи, бях на антибиотик 1 ден и никакви проблеми с раната. Ама каква беше тази болка просто ми разстрои нервите с месеци напред.
Сетих се да добавя още нещо по темата. Неотдавна във форума някой беше пуснал линк към статия на CNN за едно американско семейство с 16 деца, по повод раждането на 16-тото им дете. Тук по телевизията даваха няколко реалити шоута за семейството. Жената е била бременна общо 17 пъти, след първото раждане има един спонтанен аборт. Първите й 13 деца са родени естествено, 14-тото и 15-тото са секцио по медицински причини (не казаха, какви). За 16-тото раждане тя настоява да опита естествено, намира лекарка и болница, които й предоставят тази възможност. И ражда без никакви проблеми и усложнения!!! Значи, представете си самия ефект върху матката от 17 бременности, 13 естествени раждания и 2 операции, и въпреки всичко тя ражда естествено!!! И с мъжа й мислят да имат и още деца!! Интересно, какво ли би казал един БГ лекар за това 
?
Който се интересува, семейството се казва Duggars, можете да намерите инфо за тях на английски, доста са писали за тях в американската преса.
?Който се интересува, семейството се казва Duggars, можете да намерите инфо за тях на английски, доста са писали за тях в американската преса.
Леля ми роди втория си син след секцио преди 19 години,и всичко си беше съвсем о'кей.Предишното раждане беше секЦио,защото тя имаше разни проблеми с бартолинови кисти и разни сраствания.
Майка ми присъства и на двете раждания като вътрешен човек.След като разбрала че лекаря няма никакво намерение да я резва,ами ще провежда нормално раждане,страшно се изплашила,както обича да казва без малко не се сбили с израждащият лекар,който и казал направо да му се маха от главата и да не му речи да работи
.Така се роди моето братовчедче Андрей,преди 19 години,съвсем нормално и здраво.Единственото неприятно изживяване за леля ми беше че я перна страшно след родилната депресия и ни беше разказала играта на всички.
И си мисля ,че след като преди толкова време се е прсктикувало,сега ,с тази апаратура,при този прогрес би трябвало да не представлява трудност.
Майка ми присъства и на двете раждания като вътрешен човек.След като разбрала че лекаря няма никакво намерение да я резва,ами ще провежда нормално раждане,страшно се изплашила,както обича да казва без малко не се сбили с израждащият лекар,който и казал направо да му се маха от главата и да не му речи да работи
.Така се роди моето братовчедче Андрей,преди 19 години,съвсем нормално и здраво.Единственото неприятно изживяване за леля ми беше че я перна страшно след родилната депресия и ни беше разказала играта на всички.И си мисля ,че след като преди толкова време се е прсктикувало,сега ,с тази апаратура,при този прогрес би трябвало да не представлява трудност.
От сайта на д-р Сиърс копирах това (не е негова статията, а взета от пресата) за рисковете за бебето при секцио: 1 на 100 бебета може да бъде увредено при секцио. Това за всички, които си мислят, че секциото е най-безопасният избор за бебето:
Dr. Jim ? Oct. 06
Oct. 06 - 1 in 100 Babies may be Injured During C-Sections
A new study in Obstetrics and Gynecology reviewed data from 37,000 births and showed a 1% risk of injury after a C-section delivery. This risk was highest for babies born after an attempted vaginal birth using forceps or vacuum. The risk was lowest for those with an elective scheduled C-section. Half the injuries were skin wounds (from the incision through the uterus), followed by severe head bruising, fractured collar bone, and rarely skull fracture (none of these injuries have any lasting effects). The least common, but most worrisome with long-lasting implications, were damage to facial nerves or the nerves controlling the arm.
Dr. Sears Comments: All of these injuries can also occur with a vaginal delivery. The main point of this study was to dispel a common myth that such injuries were almost unheard of during C-sections. Now we know these injuries are something to consider when deciding on a C-section. Click here to check out The Pregnancy Book and The Birth Book to help prepare you for the safe birth of your choice.
Dr. Jim ? Oct. 06
Oct. 06 - 1 in 100 Babies may be Injured During C-Sections
A new study in Obstetrics and Gynecology reviewed data from 37,000 births and showed a 1% risk of injury after a C-section delivery. This risk was highest for babies born after an attempted vaginal birth using forceps or vacuum. The risk was lowest for those with an elective scheduled C-section. Half the injuries were skin wounds (from the incision through the uterus), followed by severe head bruising, fractured collar bone, and rarely skull fracture (none of these injuries have any lasting effects). The least common, but most worrisome with long-lasting implications, were damage to facial nerves or the nerves controlling the arm.
Dr. Sears Comments: All of these injuries can also occur with a vaginal delivery. The main point of this study was to dispel a common myth that such injuries were almost unheard of during C-sections. Now we know these injuries are something to consider when deciding on a C-section. Click here to check out The Pregnancy Book and The Birth Book to help prepare you for the safe birth of your choice.
Още малко линкове към статии от американската преса в подкрепа на естественото раждане като по-малко рисково от секциото (противно на общоприетото мнение):
For low-risk women, risk of death may be higher for babies delivered by cesarean : http://www.eurekalert.org/pub_releases/2006-08/bpl-flw082906.php
Know Pros, Cons Before Deciding On C-Section Births : http://www.wral.com/health/9894482/detail.html (Изследване на френски учени сочи, че рискът от смърт на майката е три пъти по-висок при секцио, сравнено с естествено раждане).
For low-risk women, risk of death may be higher for babies delivered by cesarean : http://www.eurekalert.org/pub_releases/2006-08/bpl-flw082906.php
Know Pros, Cons Before Deciding On C-Section Births : http://www.wral.com/health/9894482/detail.html (Изследване на френски учени сочи, че рискът от смърт на майката е три пъти по-висок при секцио, сравнено с естествено раждане).
Като начало да кажа ,че работя като акушерка и като такава преди да родя бях присъствала на доста секции.Раждането ми започна съвсем нормално,винаги съм имала нагласата да родя нормално,много добре знаех какво ме очаква и бях наясно със всеки един етап от раждането.Но понякога се появяват независещи от нас неща, получих хипертонус на матката и опасност от руптура,тоновете на бебето започнаха да падат.Лекарите ми казаха че влизаме в секцио,при което аз се тръшнах на рев че не искам,но ме попитаха дали искам живо бебе и аз се предадох.По отношение на рисковете-винаги има такива независимо от метода на раждане,и за сведение на тези,които смятат че при секцио за разлика от нормалното раждане няма никакви рискове за бебета това не е така.Процента при секциото е много по висок и това го пише във всички учебници по акушерство,защото новороденото няма време да се адаптира към новите условия.
EMEM КОНКРЕТНО НА ТВОЯТ ВЪПРОС,аз работя в родилно отделение в провинцията и смея да твърдя,че имаме доста случаи на вагинално раждане след секцио,които са протекли съвсем нормално и за майката и бебето,така че изборът е изцяло твой ,рискове винаги има независимо от начина на раждане ,но това е животът.
EMEM КОНКРЕТНО НА ТВОЯТ ВЪПРОС,аз работя в родилно отделение в провинцията и смея да твърдя,че имаме доста случаи на вагинално раждане след секцио,които са протекли съвсем нормално и за майката и бебето,така че изборът е изцяло твой ,рискове винаги има независимо от начина на раждане ,но това е животът.
Emem, много ми хареса разказа в стихотворна форма 
При мен нещата се случиха много постепенно. Както писах вече, първите месеци се съжалявах и се вайках как трябва да раждам секцио (докторът ми беше казал, че тазът ми е дефектен). Попаднаха ми обаче няколко мнения на майки, преживяли страхотно второ раждане след тежко първо, както и статистики за home-births. И взех да се замислям, че може нещата да не стоят точно така.
В началото се концентрирах върху четене на стриктно медицинска литература - всичко, което ми попадна изчетох, за да стигна до извода, че първото ми раждане се дължи не на лошо стечение на обстоятелствата, а на поредица лекарски грешки и на паниката, която ме обхвана след това.
Когато бях сигурна, започнах да чета всякакви материали на темите:
- ovecoming bad labor experience: повечето се отнасяха за раждания, завършили със секцио, последвани от VBACs, от тогава съм съпричастна с темата;
- birthing naturally and home birth stories - за мен тези истории бяха може би най-окуражаващи;
- optimum fetal positioning (това беше много важно при мен, защото първият път се оказа, че бебето е в лоша позиция)
и други такива.
Четях и препрочитах, особено тези, в които имаше прости и лесни за изпълнение препоръки (гледах да се придържам към тях, разбира се).
Не съм правила нищо специално, не ми оставаше много време. Просто си повтарях, че всичко ще е както трябва, Бог така го е измислил и механизмите действат перфектно, стига да не им пречим. Това от една страна.
От друга - нещо, с което не се гордея много и което хич не се вписваше в препоръките за преодоляване на лошите спомени, но все пак не мога да не си призная - все повече намразвах докторите. Приготвях се за война. Повтарях си реплики, които ще кажа, ако само някой се осмели да ме пипне или да ми направи нещо без мое съгласие. Обмислях идеи да родя вкъщи с риск да се скараме с мъжа ми. Бях подивяла накрая до такава степен, че бях готова ако трябва с разкритие да се изнеса от болницата. Мисля, че и това ми помогна донякъде. Нагласата, че там ще раждам АЗ и никой няма права над моето раждане.
Явно въпреки всичко не съм била напълно сигурна в себе си. Преносих 10 дни и за да не скандализирам родата, се съгласих да вляза в болница. Съгласието си дадох една сутрин, но отказах да вляза веднага, казах, че ще се върна привечер. В този момент се почуствах готова. Спомням си го и досега, излизайки от кабинета, си мислех, че трябва да родя следобяда или най-късно през нощта, за да стане всичко бързо и да ме изписват. Убедеността ми нарастваше с всяка изминала минута в този ден. Някак си знаех, че Моментът е дошъл, а аз и бебето сме готови да се срещнем. Цял ден бях с леки контракции, но не казах на никого, приготвях се спокойно - себе си и къщата - чистене, готвене, тоалет, багаж, сто пъти ходих до тоалетна (та после минах и без клизма). Вечерта на прегледа в болницата не споделих за контракциите, така ме приеха в Патологична, където на спокойствие си изчаках разкритието. Повтарях си, че всичко ще е наред, разхождах се в коридора, изпих 2 литра вода (на първото раждане умирах от жажда, а не ми даваха), два пъти се къпах. Бях на "седмото небе", дет' се вика, не знам ендорфини ли имах или какво, но наистина бях много щастлива и много спокойна. Да изплагиатствам, ей така беше и при мен :
...
Forget about “breathing” - I tried that before.
I paced back and forth and talked to the Lord,
Drank mineral water - good for labour, I’ve heard,
Walked faster, breathed deeper with each contraction
Enjoying the dark, and the lack of distraction.
...
The privacy to be alone.
Much like a honeymoon, memories remain
Of those sweet moments spent before Baby came.
...
Малко преди полунощ ме преместиха в Родилно, където вече се съгласих да полежа, но настоях да не съм по гръб - казах им, че не ме интересува как ще ми слагат монитора. Малката се роди 10 минути след полунощ с точно 3 напъна. Интензивни контракции съм имала не повече от половин час, през които за мен действаше да си представям вълните на морето как идват и си отиват и просто да не забравям да дишам (без някаква специална технология). Бебето не беше малко за моя ръст, а първите думи на доктора бяха "Как може някой да ти каже, че имаш дефектен таз?!". Нямах поражения, но ме приспаха за да ми презакърпят кадърното шиене на предните докторя. Това беше най-гадното от всичко. Дни след това единственото, за което си мечтаех беше, да се върна в родилна зала и да раждам отново и отново. Бях като дрогирана, честно. Такава еуфория, такова чувство на удовлетвореност, дето вика ЕТ, не съм си представяла, че може да има.
При мен нещата се случиха много постепенно. Както писах вече, първите месеци се съжалявах и се вайках как трябва да раждам секцио (докторът ми беше казал, че тазът ми е дефектен). Попаднаха ми обаче няколко мнения на майки, преживяли страхотно второ раждане след тежко първо, както и статистики за home-births. И взех да се замислям, че може нещата да не стоят точно така.
В началото се концентрирах върху четене на стриктно медицинска литература - всичко, което ми попадна изчетох, за да стигна до извода, че първото ми раждане се дължи не на лошо стечение на обстоятелствата, а на поредица лекарски грешки и на паниката, която ме обхвана след това.
Когато бях сигурна, започнах да чета всякакви материали на темите:
- ovecoming bad labor experience: повечето се отнасяха за раждания, завършили със секцио, последвани от VBACs, от тогава съм съпричастна с темата;
- birthing naturally and home birth stories - за мен тези истории бяха може би най-окуражаващи;
- optimum fetal positioning (това беше много важно при мен, защото първият път се оказа, че бебето е в лоша позиция)
и други такива.
Четях и препрочитах, особено тези, в които имаше прости и лесни за изпълнение препоръки (гледах да се придържам към тях, разбира се).
Не съм правила нищо специално, не ми оставаше много време. Просто си повтарях, че всичко ще е както трябва, Бог така го е измислил и механизмите действат перфектно, стига да не им пречим. Това от една страна.
От друга - нещо, с което не се гордея много и което хич не се вписваше в препоръките за преодоляване на лошите спомени, но все пак не мога да не си призная - все повече намразвах докторите. Приготвях се за война. Повтарях си реплики, които ще кажа, ако само някой се осмели да ме пипне или да ми направи нещо без мое съгласие. Обмислях идеи да родя вкъщи с риск да се скараме с мъжа ми. Бях подивяла накрая до такава степен, че бях готова ако трябва с разкритие да се изнеса от болницата. Мисля, че и това ми помогна донякъде. Нагласата, че там ще раждам АЗ и никой няма права над моето раждане.
Явно въпреки всичко не съм била напълно сигурна в себе си. Преносих 10 дни и за да не скандализирам родата, се съгласих да вляза в болница. Съгласието си дадох една сутрин, но отказах да вляза веднага, казах, че ще се върна привечер. В този момент се почуствах готова. Спомням си го и досега, излизайки от кабинета, си мислех, че трябва да родя следобяда или най-късно през нощта, за да стане всичко бързо и да ме изписват. Убедеността ми нарастваше с всяка изминала минута в този ден. Някак си знаех, че Моментът е дошъл, а аз и бебето сме готови да се срещнем. Цял ден бях с леки контракции, но не казах на никого, приготвях се спокойно - себе си и къщата - чистене, готвене, тоалет, багаж, сто пъти ходих до тоалетна (та после минах и без клизма). Вечерта на прегледа в болницата не споделих за контракциите, така ме приеха в Патологична, където на спокойствие си изчаках разкритието. Повтарях си, че всичко ще е наред, разхождах се в коридора, изпих 2 литра вода (на първото раждане умирах от жажда, а не ми даваха), два пъти се къпах. Бях на "седмото небе", дет' се вика, не знам ендорфини ли имах или какво, но наистина бях много щастлива и много спокойна. Да изплагиатствам, ей така беше и при мен :
...
Forget about “breathing” - I tried that before.
I paced back and forth and talked to the Lord,
Drank mineral water - good for labour, I’ve heard,
Walked faster, breathed deeper with each contraction
Enjoying the dark, and the lack of distraction.
...
The privacy to be alone.
Much like a honeymoon, memories remain
Of those sweet moments spent before Baby came.
...
Малко преди полунощ ме преместиха в Родилно, където вече се съгласих да полежа, но настоях да не съм по гръб - казах им, че не ме интересува как ще ми слагат монитора. Малката се роди 10 минути след полунощ с точно 3 напъна. Интензивни контракции съм имала не повече от половин час, през които за мен действаше да си представям вълните на морето как идват и си отиват и просто да не забравям да дишам (без някаква специална технология). Бебето не беше малко за моя ръст, а първите думи на доктора бяха "Как може някой да ти каже, че имаш дефектен таз?!". Нямах поражения, но ме приспаха за да ми презакърпят кадърното шиене на предните докторя. Това беше най-гадното от всичко. Дни след това единственото, за което си мечтаех беше, да се върна в родилна зала и да раждам отново и отново. Бях като дрогирана, честно. Такава еуфория, такова чувство на удовлетвореност, дето вика ЕТ, не съм си представяла, че може да има.
Мисля, че е много важно всяка жена да е добре информирана за рисковете и от едното и от другото раждане, да се следи от компетентен лекар и той да и даде препоръки, съобразени точно с нейната физиология, а не с това и онова правило/принцип.
Но е хубаво, че всяка майка може да направи избор как да роди, мисля, че това е много, много важно.
Абсолютно подкрепям pandora за този пост.
Против генералните изводи съм за каквото и да било.
Аз имам опит само с едно раждане, и то нормално, но съм от онези, трудно възстановили се.
Моя роднина обаче роди първото си дете секцио, а второто нормално и от второто раждане се възстанови много по- бързо от първото.
Честно казано , не знаех , че чак в такава степен се избягва нормалното раждане след секцио.
Ако има достатъчно дълъг период след това, не би трябвало да е проблем.Всичко е много индивидуално и май наистина голяма част от проблемите "се решават в главата".
emem , желая ти успех!
Maria.St, прекрасен е разказът ти. Всъщност няма значение, че не си с първо секцио - и в твоя случай, и в моя, става дума за травматично първо раждане и чувство на неудовлетвореност (много майки със секцио не могат изобщо да си го представят, а са щастливи, че са си спестили "напъването"), и за силно желание да вземеш нещата в свои ръце втория път. Така че разказът ти страшно ме разчувства и просълзи. Намирам много паралели, и с чувствата, които изпитвам в момента (недоверието към докторите, четенето за Home birth), и с начина, по който си представям второто си раждане - леко и приповдигнато.
Позволявам си да цитирам заключението и наистина е много окуражаващо да прочета, че подобно преживяване може да се случи и в болница:
Позволявам си да цитирам заключението и наистина е много окуражаващо да прочета, че подобно преживяване може да се случи и в болница:
Цитат
Дни след това единственото, за което си мечтаех беше, да се върна в родилна зала и да раждам отново и отново. Бях като дрогирана, честно. Такава еуфория, такова чувство на удовлетвореност, дето вика ЕТ, не съм си представяла, че може да има.
Еми, страхотен разказ 
!
Maria.St, колко хубаво си го разказала! Тези дни си мислех да ти пиша на лични и питам за второто ти раждане. И аз имах много травмиращо първо, главно заради заблудата, че те докторите си знаят работата. Сега съм решена да не им се давам , но да видим. Позволиха ли ти всъщност да напъваш накрая легнала настрани?
- Какво ще рече това? Разтвориха се стари шевове ли? Щото при мен там беше голямото мазало - страшно много разкъсвания, два пъти ме шиха, щото не успяха да хванат откъде продължава да кърви след първото шиене, много кофти...
Къде ражда всъщност?
!Maria.St, колко хубаво си го разказала
! Тези дни си мислех да ти пиша на лични и питам за второто ти раждане. И аз имах много травмиращо първо, главно заради заблудата, че те докторите си знаят работата. Сега съм решена да не им се давам , но да видим. Позволиха ли ти всъщност да напъваш накрая легнала настрани? Цитат
Нямах поражения, но ме приспаха за да ми презакърпят кадърното шиене на предните докторя.
Къде ражда всъщност?
Момичета, писането не ми е силната страна, но това раждане просто нямаше как по-лошо да го разкажа, наистина. Emem, развълнува ме с тази тема, отдадох се на спомени и сега ми е едно такова хубаво (а ми беше много мрачно напоследък)
Иве, аз ли съм изпуснала или ти не си се похвалила? Честито! Леко бременеене и (в духа на темата) вълшебно раждане ти желая
Те докторите може и да си знаят работата, само дето (с мноооого малко изключения) раждането не им е работа
Не знам дали щяха да ми позволят да напъвам настрани, защото не се наложи да ти кажа. Накрая всичко стана много бързо. Имах всичко на всичко 3-4 напъна, един на леглото в предродилна (всъщност настрани), един - права на път за магарето (тук малко възропта акушерката, ама хич не и обърнах внимание) и на магарето с втория напън главичката на малката излезе, а с третия и тялото се изхлузи (ей, страхотен кеф беше и това усещане, а накрая само то ме притесняваше). Колко ги докарах? 5 напъна всичко общо в рамките на няколко минути. Просто тялото ми си беше готово за това.
Нямах поражения, ще рече, че нищо не се разтвори, ама нищичко. А и при мен беше голяяяямо мазало, толкова голямо, че още си е мазало... Докторът просто реши, че ще се пробва да коригира част от нещата, но за съжаление не особено успешно - явно не е имал добра видимост след раждането. Каза ми после като си говорихме, че иначе изобщо е нямало да си направи труда и един шев да ми сложи. Абе всичко беше точно както Деси (тази с "маймунската" тема
) ми го беше описала преди това въз основа на нейните първи раждания.
Раждах във Втора градска. Избрах я главно с идеята, че обикновено няма много родилки, т.е. е малко вероятно да трябва да се боря с някой, който ми слага оскитоцин да родя по-бързо. А, и по това време само те май бяха "Приятели на бебето", въпреки че това ми беше второстепенен аргумент.
Иве, аз ли съм изпуснала или ти не си се похвалила? Честито! Леко бременеене и (в духа на темата) вълшебно раждане ти желая
Те докторите може и да си знаят работата, само дето (с мноооого малко изключения) раждането не им е работа
Не знам дали щяха да ми позволят да напъвам настрани, защото не се наложи да ти кажа. Накрая всичко стана много бързо. Имах всичко на всичко 3-4 напъна, един на леглото в предродилна (всъщност настрани), един - права на път за магарето (тук малко възропта акушерката, ама хич не и обърнах внимание) и на магарето с втория напън главичката на малката излезе, а с третия и тялото се изхлузи (ей, страхотен кеф беше и това усещане, а накрая само то ме притесняваше). Колко ги докарах? 5 напъна всичко общо в рамките на няколко минути. Просто тялото ми си беше готово за това.
Нямах поражения, ще рече, че нищо не се разтвори, ама нищичко. А и при мен беше голяяяямо мазало, толкова голямо, че още си е мазало... Докторът просто реши, че ще се пробва да коригира част от нещата, но за съжаление не особено успешно - явно не е имал добра видимост след раждането. Каза ми после като си говорихме, че иначе изобщо е нямало да си направи труда и един шев да ми сложи. Абе всичко беше точно както Деси (тази с "маймунската" тема
) ми го беше описала преди това въз основа на нейните първи раждания.Раждах във Втора градска. Избрах я главно с идеята, че обикновено няма много родилки, т.е. е малко вероятно да трябва да се боря с някой, който ми слага оскитоцин да родя по-бързо. А, и по това време само те май бяха "Приятели на бебето", въпреки че това ми беше второстепенен аргумент.
Вяра и при мен раждането протече по подобен начин и горе долу по същите причини се налага операция. Ти писа, че акушерката не била много опитна , но била внимателна (мисля, че ти го писа). При мен също беше така. Сега се чудя, дали ако акушерката беше опитна , раждането нямаше да протече по-добре
А, не Вивита, нещо си се заблудила, не съм писала такива неща. Не знам дали е била опитна, не я познавам. Но освен акушерката, при мен присъстваха и 2 лекари, като единия беше оберарцт, предполагам е бил опитен. Опитаха какво ли не, но нищо не помогна. Просто нямаше друг начин.
Не мисля обаче, че всичко е в главата. Нямах никакво желание да раждам със секцио, напротив, държах на естествено раждане. Водите ми изтекоха 3 седмици преди термина и макар че прекарах доста време в болницата, така и не можах да осъзная че ми предстои тежко предизвикано раждане, и не бих казала че съм била уплашена. Едва ли с главата си съм определила как да се завърти бебето в последния момент.
Препоръчани теми