Успяват ли само красивите и слабите?

https://Истинското самочувствие не се повлиява от чуждото мнение(като естествено границата със себичността и надменността не бива да се прекрачва). И да, истинско самочувствие няма всеки, но е много ценно, ако раэвиеш себе си до там, че да го постигнеш. Не става беэ работа над себе си. А таэи работа често иэисква след провали да ставаш отново и отново вярвайки в себе си. Така се гради истинско самочувствие, поне според една ценностна система и въэглед эа живота. Има и други.

Също така не раэбрах какво точно работиш. Щом има бакшиши, си представям не работа в офис, а сфера, в която външността е малко или много важна. Продажби, промоутъри?, сервитьорка?- теэи сфери са иэвестни с това, че търсят и симпатична външност. Дори тук в Германия съм виждала като сстудентка обява эа подобна работа с хора в сферата на продажбите, в която се описва ,,условие е добър и поддържан външен вид, лъчеэарно иэлъчване и особено добри способности эа комуникация". :Д Ако работиш като адвокат с клиенти, външността ти наистина би била доста по-маловажна. Би била само бонус тук-там, ако иначе си иэяла книгите и имаш решение эа клиентите си.

Добре, защо не се ориентираш към работа, при която няма пряк контакт с клиенти, очи в очи? Ако така ще се чувстваш добре... Защо сама си го причиняваш, бутайки се там, където не те приемат...

Докато самооценката ти зависи от мнението на околните, няма как да имаш здравословно самочувствие.
Не знам какъв е “проблемът” ти, но си се фиксирала в него и от малък е станал голям и го слагаш в центъра на живота си, вместо да го неглижираш и да го използваш градивно.
Много хора имат проблеми, но на някои не им личи, защото не позволяват те да управляват живота им.
Просто е - ти избираш какво другите да видят в теб.

Повечето мантри " Заобичай себе си и живота ти ще се промени" са все от хора, които са с доста приличен, да не кажа хубав външен вид. Факт, е че всеки си има комплекси и най-големите красавици не харесват нещо в себе си, някои от тях може и да са в хармония, де... Даже и хубавиците от списанията си подобряват вида, достатъчно примери има. Не става само с обич към себе си и с магическа пръчица се променят нещата.  Сега, да не кажете, че и в моя пост лъха на същото..., да чукна дърво, такива драми не съм имала, но определено и аз имам неща, които боря във себе си и съм стигнала до някои изводи от житейския ми път.

Не смятам за градивно да работя тежка физическа работа при наличие на няколко чужди езика, висше образование и второ образование което ще получа в Германия само защото някакви си муньовци не ме смятат за достатъчно красива, за да продавам тъпите им продукти. Това вече е капитулация.

Напротив, става..)
Но не с магическа пръчица, а с усърдна работа върху себе си.

Ариел, а защо тогава правиш компромиси с работата?
Намери си онлайн работа, все повече такива възможности има.

Не мисля, че успяват само красивите и слабите. Може да има работни места, където това да е предимство, но не смятам, че е правило. А и ако си скъсваш гъза от работа и не отказваш, когато си претоварен, ще ти дават още и още и накрая може да ти кажат, че не можеш да си планираш времето. Сега не казвам, че не трябва да се работи, а да можеш да си приоритизираш задачите. Например дали са ти важна задача със срок два дни, след това ти дават втора важна задача със същия срок. Ако можеш за това време да свършиш само едната, си казваш и питаш коя е по-важна. Съответно свършваш по-важната. А другата е следващата. Не сме роботи, хора сме. Имаме определен капацитет.
Аз си мисля, че трябва да можеш да се рекламираш какво си свършил елегантно. Трябва да си казваш, когато нямаш физическата възможност да свършиш ен на брой задачи и да питаш от тях коя с какъв приоритет е. Нали знаеш, едно магаре го товарят толкова, колкото може да понесе. Също мисля, че един човек може да е много добър в това, което върши, но това не го прави добър мениджър. Тъй че понякога служител може да бъде изключен от подбора за избор на нов ръководител.
Сигурно има хора успели с подмазване и връзки, такива с по-добра от нашата външност, но има и такива, успели със знания и опит.
Имам колега, която много ме дразни, защото ми прехвърля постоянно работата си. Често защото не искала да го прави и си го казва. Като й откажа, защото нямам възможност, защото не ми е работа, ходи и казва на шефа ми и той ми дава задачата. Не ми е ръководител, на никой във фирмата не е ръководител. Дава постоянно задачи на всички. Ти направи това, ти онова. За същите неща, за които на нея й плащат, фирмата плаща и на контрагенти. Обаче шефа ми я толерира и защитава. Сякаш не ги вижда тези неща. Цялата фирма знае, че тя не върши кой знае какво, но понеже не ги засяга пряко, никой нищо не казва, не се оплакват от нея. Ама нали знаете "Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава." Радвам се, че в моята ситуация има хора във фирмата, които са видели възможности ми и колко работя и застават на моя страна, иначе да съм напуснала.

Изобщо не става въпрос за тежка физическа работа.
Само два вида работа ли има - работа с клиенти и тежка физическа работа?!

Не, всъщност проблемът не е в работата, проблемът е в отношението ти - към работата, към себе си, към другите, към света.

Това което wiwala75 написа е вярно. Все едно хора с милиони в банковите сметки да обясняват как парите не са всичко. И в тесният ми приятелски кръг познавам нелицеприятни дами, които не прокопсаха та даже и в личния им живот е джунгла. Аз все още не мога да повярвам, че мъж до себе си имам. Бившия ми като реши да се разделяме изведнъж забеляза всичките ми недостатъци (на външно ниво), които преди това не му правеха впечатление. А това, че самият той не приличаше на нищо беше друг въпрос.

Ариел, не мога да не си приэная, че след всички твои постове, които иэчетох в темата, съм адски любопитна как иэглеждаш в действителност. Не очаквам да постнеш снимка(въпреки, че ще се радвам), но в крайна сметка ми е интересно да раэбера какво се крие эад тоэи мироглед. :Д

Ейнджъл, не искам и няма да влизам в дебати. Всеки си има своя истина и трудно ще се промени поради различния житейски път и дадености. Не казвам, че красивите хора, към които и ти спадаш имат перфектен живот, няма такова нещо. Житейски трудности от всякакво естество еднакво могат да преследват и красиви, и не толкова.
Много те харесвам и ще ти кажа, че ако наполовина имах твоите физически дадености , многоооо повече щях да се обичам Не, че не се обичам...  Пък, аз и друг път съм казала, че съм голям естет и се наслаждавам на красотата във всичките и форми

Вероятно имаш разочарование от въпросната работа, но всеки има някакво професионално или лично разочарование в живота. На хората им се случват далееееч по-кофти неща и продължават напред.
С което искам да кажа, че това, което ти се е случило, не е представително за всички фирми на света. Гледай към възможностите, а не към пречките, защото иначе ще виждаш пречки навсякъде.
Говориш за образование, което предстои да приключиш - значи си и доста млада. Ако избереш ролята на жертва, рискуваш така да мине активния ти живот, което ще е доста жалко. Присъединявам се към останалите, че трябва да поработиш малко върху личното самочувствие. Казваш, че имаш такова, но не личи. Пълно е с красиви и нещастни хора, защото всичко е в главата. Почни с малки стъпки и fake it till you make it

Аз си признавам, че ме наемат и заради визията и кроткия, неконфликтен характер, както и фактът, че съм без претенции за заплащането, а мога да работя и извънредно.

Хахаха, но, преди да дадат шанс на добрия ви характер, дават шанс на визията. И с едно изречение, уби всички опити да убедим, че няма такива зависимости Шегувам се, но постът ме разсмя! Няма лошо да се възползва човек от природните си дадености, факт е, че без плънка от качества за повечето работи не става.

Wiwa75,
Много си мила, но точно аз съм от примерите, които давам.
Израснала съм с тежки комплекси и бъгове и дълго време съм се смятала за грозна - за това, че имах - 12 диоптъра и носех лупи, че бях с големи очи и устни, заради които са ми се подигравали (кой да знае, че ще станат модерни? ) и тн. Единствено слаба съм била винаги, но повече срещах хора, които не харесваха кльощавостта ми, да не говорим, че при всеки стрес рязко свалях още.
Живота ми се промени чак към 40 г. Защото аз се промених.
И защото започнах да ценя сама себе си и да държа на себе си.
Чак тогава и започнаха да гледат на мен серизоно професионално, преди все са ме смятали за "сладка" и безобидна блондинка, предизвикваща единствено умиление, но не и сериозно отношение.
Не беше хич лесно да се доказвам и показвам, че съм много повече от това, особено след като развивах собствен бизнес.

Ариел,

докато имаш горчилка и обида в себе си, няма да намериш нужното ти признание. Първо трябва ти да признаеш себе си за можеща, способна и успешна и хубава.
Красота не е в чертите и килограмите - тя е в Излъчването.
А излъчваме това, което вярваме че сме.