Narcisaa, предполагам, че днес не ти е ден. Майка ми не гледа детето цял ден, аз също съм там, правя ежедневните неща свързани с детето. Просто ако той се събуди, а аз се боядисвам, тя се занимава с него, докато приключа. Не очаквам тя да ми го гледа, прави го, когато има възможност. Виж обаче баща му е длъжен, да участва, наравно с мен, защото аз като почна работа, ще продължа да съм майка, нали ?
- Публикувана: 31 авг. 2021, 01:01 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2021, 06:39 ч.
Мъжът ми се държи странно
Той ако има против това ходене в майка ми би казал, не е от мълчащите, когато нещо не му е по вкуса.
Дреболия ли е да повтарям едно и също нещо, че не го е направил, а е казал че ще го направи преди 2 години?
Дреболия ще е нещо съвсем друго, ама не и това.
Когато кажеш едно и също нещо 100 пъти, а реакция или действие отсреща липсват, нормално е да започнеш да съскаш. Със сарказъм бих отговорила, ако той започне така.
Дреболия ли е да повтарям едно и също нещо, че не го е направил, а е казал че ще го направи преди 2 години?
Дреболия ще е нещо съвсем друго, ама не и това.
Когато кажеш едно и също нещо 100 пъти, а реакция или действие отсреща липсват, нормално е да започнеш да съскаш. Със сарказъм бих отговорила, ако той започне така.
Като искам да ме чуе, му казвам да отдели време да ме слуша и да обсъдим. И той е тежък за ремонти, но когато нещо аз го мисля за наложително, казвам - това ми е много важно, защото... и той казва - добре, придвижваме го като първи приоритет- и се заема. Случвало се е и да откаже, но ако смята, че друго е по-приоритетно за него - обсъждаме. При вас такова обсъждане не виждам. Виж дали ще можеш да го постигнеш. На парче не става, само си пилите нервите.
Ти хубаво го питаш, а като реши да ти разкаже изслушваш ли го, разбираш ли го? Затова казвам, че преди бебето и подписа се циментират отношенията с близко приятелство между вас. Аз не пиша в СО защо мъжа ми се държа така или другояче, не защото не се караме или сме за завиждане. Просто знам защо прави и говори неща. Направихме си труда да се “изучим”. Знаем кога да се оставим намира и кога да се питаме, кога просто си мрънкаме от работата или търсим съвет. А според мен в момента сте един срещу друг , защото и двамата не вярвате, че другия е достатъчно добър.
Ако не го обичах, нямаше да сме заедно, не бих стояла само заради детето с него. Ако не го обичах, щях ли да се радвам, като се прибере. Става ми едно по уютно и приятно, когато сме заедно. Щях ли да се грижа да му е чисто, да има какво да яде и т.н.
Сега излезе, че аз не съм го обичала, тцтц. Единственото време, в което могат родителите ми да видят малкия е събота или неделя, а понякога не се виждаме и по 2 3 седмици, ако са болни, ако ние сме болни, или имат смени.
Ами искам да го разбера, но за да го разбера, трябва да ми каже причината, все пак не аз си ровя в таблета, докато ми говорят...
Обожавам да ми споделя, каквото и да е, обаче май не си пада по това.
Понякога, когато е крив, усещам, че не иска да го питат и не го и правя.
Сега излезе, че аз не съм го обичала, тцтц. Единственото време, в което могат родителите ми да видят малкия е събота или неделя, а понякога не се виждаме и по 2 3 седмици, ако са болни, ако ние сме болни, или имат смени.
Ами искам да го разбера, но за да го разбера, трябва да ми каже причината, все пак не аз си ровя в таблета, докато ми говорят...
Обожавам да ми споделя, каквото и да е, обаче май не си пада по това.
Понякога, когато е крив, усещам, че не иска да го питат и не го и правя.
По моето неинформирано и непрофесионално мнение и двамата не се обичате. Не и истински. Свикнали сте си, все още не сте отвратени един от друг, но любов вкъщи няма. Аз вкъщи се радвам и да видя, че телевизора си е всеки ден на мястото, ама за партньор не го виждам. Но пък ми е скъп, защото го ползвам често. Та и вашата връзка такава.
Narcisaa, предполагам, че днес не ти е ден. Майка ми не гледа детето цял ден, аз също съм там, правя ежедневните неща свързани с детето. Просто ако той се събуди, а аз се боядисвам, тя се занимава с него, докато приключа. Не очаквам тя да ми го гледа, прави го, когато има възможност. Виж обаче баща му е длъжен, да участва, наравно с мен, защото аз като почна работа, ще продължа да съм майка, нали ?
Ами твоя работа, ама после не мрънкай, че това и онова.
То най-малкото не ми е ясно кога въобще се виждате с неговата работа, ама щом много се обичате и ти за него си неподдържана, а той теб не слуша.
Живи и здрави, успех във войната.
И двамата май не сте били и още не сте готови за семейство. Изобщо не мелите брашно заедно. Нужно е да промениш подхода, с рогата напред не става. Приобщи го към семейството, давай му някакви задължения вкъщи, оставяй го повече време с детето. Дори ти излез през това време, иди в парка, седни за 20 минути на някоя пейка, иди до магазин. И не се дръж като негова майка, с каране и намилане нищо няма да постигнеш. И не постигаш, както се вижда. Детето щом пълзи е на 8-9 месеца примерно. Намираш кой да го гледа, а вие излизате, дори и уикенда може да го оставиш на майка ти и да бъдете сами двамата вкъщи. Пробвай някакви варианти. Но определено по всичко личи, че нещата не са ок между вас....
Как може да разбере като никога не е имало бебе вкъщи? То правенето на всички им харесва, дори и на тези, които правят без да искат. Българина малко се чифтосва като животните. Има програмирано че след няква възраст се взима булка и прави бебе ама дали емоционално е готов за тези неща не провежда разговор дори със самия себе си. А ти нямаше ли знаци преди бебето дали е готов да поеме такава отговорност? Сама казваш, че дори за ремонт не можеш да разчиташ на него. Това детето вина няма. И преди е бил такъв. И преди сигурно е давал сигнал, че не реагира добре на промени в начина на живот. Ама ти удобно си си затваряла очите, защото и ти си влюбена в представата за брак и семейство и с кого точно се случва е второстепенен проблем. И постфактум - ама що стана тъй???
Ами и аз не съм знаела какво е ,преди да родя..Дайте ми идеи как да подходя, сега ще приема, че аз съм виновна, а като започна с тестване на идеите ще разберем кой е виновен и дали е само един виновния.
Винаги се е радвал много на деца, на всичките му приятели децата го харесват. Но едно е чуждото дете, друго е твоето. Разбирам, че след години ергенски живот, вероятно му е трудно да се напасне и все пак..
Винаги се е радвал много на деца, на всичките му приятели децата го харесват. Но едно е чуждото дете, друго е твоето. Разбирам, че след години ергенски живот, вероятно му е трудно да се напасне и все пак..
Това, че е заявил как сам ще прави ремонтите, а не ги прави, не го прави лош човек или негоден за семейство и баща. Случва се под път и над път. Теоретично иска, на практика не му достигат силите, или решимостта. Както се казва, иска, ама няма желание. Ако наистина има втзможност майстор да направи по-неотложното, защо наистина не го организираш?
Честно, с ръка на сърцето, не мисля, че имате сериозни проблеми. Ако успееш тактично да го включиш в домашните задължения, ще е по-отдаден. Като начало наистина му оставяй детето, а ти си почивай, за да не стане така, че да имаш време за себе си, само докато спиш. Ето това е проблем. Осигурявай си почивка и разнообразие, доколкото е възможно.
Честно, с ръка на сърцето, не мисля, че имате сериозни проблеми. Ако успееш тактично да го включиш в домашните задължения, ще е по-отдаден. Като начало наистина му оставяй детето, а ти си почивай, за да не стане така, че да имаш време за себе си, само докато спиш. Ето това е проблем. Осигурявай си почивка и разнообразие, доколкото е възможно.
Спечели го както си ги спечелила и навремето. Карай го да се чувствам значим, полезен, обичан и т.н. Няма да стане само с почивки и разходки. Ядовете ви са вкъщи и се решават вкъщи. Не му викай, не го дразни и не изисквай като зла учителка от мързелив ученик. Да, ти също имаш нужда от тези неща, ти също си лишавана. Но на тези етап поне по твои думи още го обичаш и си го искаш. А за него не мисля така. Така че трябва да направиш първата крачка ти. Ако не ти влезе в тона, поне ще станеш че си опитала с добро.