Здравейте, ще опитам да опиша ситуацията накратко, но се съмнявам, че ще успея.. С мъжът ми сме заедно от 4 години почти, имаме дете на 1 годинка. И двамата бяхме щастливи, когато разбрахме, че ще ставаме родители, в последствие обаче, той ми каза:" вероятно много ще се караме, като родиш" , питах го :"защо?" И той ми каза:"така мисля". Е явно си следва плана. Уж се обичаме,а все намира за какво да ме сдъвче, денонощно се грижа за детето, опитвам да обръщам внимание на мъжа ми, когато поискам да правим секс, почти винаги отговора е:" не сега,хайде утре,изморен съм и т.н." е да, ама и преди работеше много,не само сега. Почна се и с това, че не ми дължал обяснение за всичко, все съм била крива, той много се измарял, аз сякаш цял ден си почивам пък ... Да съм се била преведяла във вид..като го направя, ама за къде съм се била гласила.. буквално нямам никакво време за себе си, а иначе иска да не съм нервна, да изглеждам добре и да е всичко, както трябва. Започна да ми вика пред хора, познати, непознати, приятели... Всяка втора дума е за да се заяде, иначе много ме обича, сам не тръгва да ме целуне или прегърне, но за заяждане е пръв.
- Публикувана: 31 авг. 2021, 01:01 ч.
- Последно мнение: 4 окт. 2021, 06:39 ч.
Мъжът ми се държи странно
"Иначе много ме обича" -хмм ако човек обича другия не се заяжда с него, не го обижда...а когато има пробем сяда и го обсъжда с него.
Сядаш говориш без нападки без викове, крясъци. Обясни му как се чустваш какво те притеснява и най-вече му кажи че не можеш да продължаваш така. Или си решавате проблемите или кой откъдето е....ако не седиш си на задника и си търпиш докато не ти кипне и не си събереш нещата....
Сядаш говориш без нападки без викове, крясъци. Обясни му как се чустваш какво те притеснява и най-вече му кажи че не можеш да продължаваш така. Или си решавате проблемите или кой откъдето е....ако не седиш си на задника и си търпиш докато не ти кипне и не си събереш нещата....
А ако човека не желае да говори? Или смята, че няма нужда от разговор и всичко е наред. Поведението му е необяснимо, защото говори за бъдещето ни, а в същото време, аз се чудя съквартирант ли ми е или мъж ? 
Интересното е, че допреди да родя, не си позволяваше да ми повишава тон, или ако случайно го направи се е случвало веднъж на месеца, когато наистина е имал тежък ден, макар че това изобщо не го оправдава. А за разговора ... Той просто автоматично изключва, когато за почна да говоря нещо сериозно или му говоря по-дълго, а понякога решавам да му споделя нещо, глупост .. точно тогава ме слуша с цялото си внимание .. просто съм в шок от това, как им работи мозъка на тези мъже..
Интересното е, че допреди да родя, не си позволяваше да ми повишава тон, или ако случайно го направи се е случвало веднъж на месеца, когато наистина е имал тежък ден, макар че това изобщо не го оправдава. А за разговора ... Той просто автоматично изключва, когато за почна да говоря нещо сериозно или му говоря по-дълго, а понякога решавам да му споделя нещо, глупост .. точно тогава ме слуша с цялото си внимание .. просто съм в шок от това, как им работи мозъка на тези мъже..
Като не иска да те слуша се замисли какво правиш с него! Семейството е подкрепа, разбиране и гледане в една посока...него не го знам къде гледа ама не гледа към бъдещето ви...ти си заблудената в случая.
Ти си удобна гледаш му детето, за пред хората си има жена, дете, перат го, готвят му и го изслушват...ако някой път му с е приииска секс ти си насреща, има си приятели, работа....ти му мисли на него си идеалния съквартирант.
незнам защо се пускат теми в който авторът се оплаква.....мине с емалко време и нещата се обръщат ама той ме обича, той туй , той онуй..нас тук няма нужда да ни убеждаваш, не сме ви в къщата и не ни засяга как живеете. Можем да те изслушаме и дадем нашата гледна точка, неутрална. За мен предполагам и за другите това не е "нормално смемейство".Късмет!
Ти си удобна гледаш му детето, за пред хората си има жена, дете, перат го, готвят му и го изслушват...ако някой път му с е приииска секс ти си насреща, има си приятели, работа....ти му мисли на него си идеалния съквартирант.
незнам защо се пускат теми в който авторът се оплаква.....мине с емалко време и нещата се обръщат ама той ме обича, той туй , той онуй..нас тук няма нужда да ни убеждаваш, не сме ви в къщата и не ни засяга как живеете. Можем да те изслушаме и дадем нашата гледна точка, неутрална. За мен предполагам и за другите това не е "нормално смемейство".Късмет!
Е това дете изневиделица ли се появи? Той звучи като да не е искала деца и сега май гледа на майчинството като нещо което ви е променило драстично отношенията. Преди това планирали ли сте деца въобще, какво му е отношението към деца по принцип? Не му е странно държанието ако си е мечтал да сте си само вие двамата.
Не мисля, че те обича. Може и да те е обичал някога, но в момента не показва да има някакви топли чувства към теб. Крещи ти, заяжда се непрекъснато, вечно за всичко си виновна. Това е толкова далеч от обич колкото Земята от Луната.
Аз не позволявам да ми се крещи. Ако ми кресне пред хора, аз ще му кресна пет пъти по-силно. Такъв панаир и дандания ще направя, че няма да може да си покаже муцуната пред свидетелите, докато е жив.
Какво значи не искал да говори? Той съпруг и баща ли е или лукова глава? Като има проблем той трябва да се реши. Това става с говорене. На твое място не бих си мълчала и не бих толерирала гневни изблици, забележки и крясъци. И какво значи да се приведеш в ред? Това е толкова обидно изказване. Той не се държи с теб като с партньор, ами като с някакъв навлек, койт случайно се е озовал в къщата му.
Иска, не иска, намери време и му кажи каквото ти тежи. Покажи му, че не си ок с такова поведение и няма да го търпиш. На твое място бих помислила дали мога да се справя без него, ако се наложи. В постоянно напрежение не се живее.
Аз не позволявам да ми се крещи. Ако ми кресне пред хора, аз ще му кресна пет пъти по-силно. Такъв панаир и дандания ще направя, че няма да може да си покаже муцуната пред свидетелите, докато е жив.
Какво значи не искал да говори? Той съпруг и баща ли е или лукова глава? Като има проблем той трябва да се реши. Това става с говорене. На твое място не бих си мълчала и не бих толерирала гневни изблици, забележки и крясъци. И какво значи да се приведеш в ред? Това е толкова обидно изказване. Той не се държи с теб като с партньор, ами като с някакъв навлек, койт случайно се е озовал в къщата му.
Иска, не иска, намери време и му кажи каквото ти тежи. Покажи му, че не си ок с такова поведение и няма да го търпиш. На твое място бих помислила дали мога да се справя без него, ако се наложи. В постоянно напрежение не се живее.
Няма нищо странно,досадно и натоварващо му идва семейството и детето,тежи му отговорността,която му се е стоварила,като семеен мъж.Масово мъжете,не желаят да се чувстват ангажирани и да ограничават личната си свобода,да се съобразяват с нуждите и потребностите на съпругата.Просто иска да бъде оставен на мира,никой да няма претенции към него,да си живее живота спокойно,това е.Изборът е ваш,да търпите и мълчите и някак да се нагодите към такъв ритъм на живот или да си тръгнете.Напоследък това е като епидемия, особено при по новото поколение,не че не искат,те наистина немогат да носят отговорност, не им пука, нямат капацитет и най-лесното е да се избавиш от натрапниците, дразнители,като се държиш грубо,за да ги отдалечиш от себе си!
Той не споделя много, така че и да има нещо, което го тормози, няма как да разбера. Дори и да му идват в повече отговорностите е крайно време да се стегне! Когато сметна, че е необходимо аз също му отвръщам(повишавам тон), понякога работи, понякога не. Въпроса е как да го накарам да говори, да обясни поведението си .. А за поколението, имам връстници, които сякаш цял живот деца са гледали и хич не се оплакват да им тежи.
Той не споделя много, така че и да има нещо, което го тормози, няма как да разбера. Дори и да му идват в повече отговорностите е крайно време да се стегне! Когато сметна, че е необходимо аз също му отвръщам(повишавам тон), понякога работи, понякога не. Въпроса е как да го накарам да говори, да обясни поведението си .. А за поколението, имам връстници, които сякаш цял живот деца са гледали и хич не се оплакват да им тежи.
Няма как да видим пълната картинка, но веднага се хващам за тези две изречения. В първия пост казваш, че той те бил "предупредил". Вероятно не е дошла отникъде тази реплика, а от твоето поведение.
1. Забрави думите "трябва" и "карам". Човек говори и обяснява, когато се чувства предразположен от другата страна и сигурен, че ще получи подкрепа и разбиране, а не насила.
2. Не се сравнявай с другите, особено не сравнявай него. Всеки случай си е за себе си, сравненията карат човек да се чувства неадекватен и недостатъчен. Гледай си вашата паница, вашите обстоятелства, вашите възможности. Ако той се оплаква, има причина. Ако му тежи, също. Работи се върху причината, а не се натяква.
Ако той няма желание, ти никак не можеш да го накараш да говори. Има хора с много труден и крив характер, може и твоят мъж да е с такъв, но докато не те обвързал с дете да се прикривал успешно. Всъщност почти 4 години не достатъчно, за да опознаеш напълно един човек. Първите месеци, година са винаги чудесни в повечето случаи, но постепенно нещата се променят при много двойки. Като се появи и дете в общата картина нещата стават доста зле. Да, може и нещо да го тормози в работата и да го прави гневен, маже нещо в теб да го дразни, да е поохладнял, може да са много неща... Ако той не склонен да разговаряте, като интелигентни хора нищо не можеш да направиш сама. Това, че излиза от къщи с целувка, изобщо не значи нищо... То може да просто навик.
Странно изказване "Ние май ще се караме"? Защо въобще му хрумва такова нещо, вероятно го вижда наоколо при други двойки и смята, че ще стане при него, хоп дай да се предадем.
Наистина първите месеци от връзката са супер, защото не живееш с този човек и го виждаш от време на време. После като заживееш с него се почва със свикването на навици, ангажименти и т.н., живота не е както беше - излизания, забавления.
Може да има проблеми в работата, да се тревожи как ще се издържате, но без споделяне няма как да знаеш.
Бих те съветвала ако можеш да отидеш някъде известно време - при родителите ти например, на гости, няколко дена. Може би ви е нужна почивка един от друг.
Наистина първите месеци от връзката са супер, защото не живееш с този човек и го виждаш от време на време. После като заживееш с него се почва със свикването на навици, ангажименти и т.н., живота не е както беше - излизания, забавления.
Може да има проблеми в работата, да се тревожи как ще се издържате, но без споделяне няма как да знаеш.
Бих те съветвала ако можеш да отидеш някъде известно време - при родителите ти например, на гости, няколко дена. Може би ви е нужна почивка един от друг.
Бих те съветвала ако можеш да отидеш някъде известно време - при родителите ти например, на гости, няколко дена. Може би ви е нужна почивка един от друг.
Все си мисля, че ако това е опция щеше да го е направила. Стига да има къде да отиде.
Има хора, които обичат да остават сами, не е задължително да се отметне от нея, няма да си каже "я, че хубаво да остана сам, що не я зарежа", и то за един, два дена. То ако го направи - ясна работата.
Авторке, като ти прави забележки, че си се позапуснала - какво значи? Не се къпеш редовно, напълняла си, носиш скъсани или смотани дрехи?
А задачки по домакинството и детето поема ли? П
Ти пробва ли с театър ох, лошо ми е, погледай детето?
Не знам дали сте се обичали преди, но човекът така е описан, като че се подготвял за следродилна истерия и, дето сама казваш, си следва плана. А колко отговаря този негов 'план' на реалността?
Няма как да видим пълната картинка, но веднага се хващам за тези две изречения. В първия пост казваш, че той те бил "предупредил". Вероятно не е дошла отникъде тази реплика, а от твоето поведение.
1. Забрави думите "трябва" и "карам". Човек говори и обяснява, когато се чувства предразположен от другата страна и сигурен, че ще получи подкрепа и разбиране, а не насила.
2. Не се сравнявай с другите, особено не сравнявай него. Всеки случай си е за себе си, сравненията карат човек да се чувства неадекватен и недостатъчен. Гледай си вашата паница, вашите обстоятелства, вашите възможности. Ако той се оплаква, има причина. Ако му тежи, също. Работи се върху причината, а не се натяква.
1. Забрави думите "трябва" и "карам". Човек говори и обяснява, когато се чувства предразположен от другата страна и сигурен, че ще получи подкрепа и разбиране, а не насила.
2. Не се сравнявай с другите, особено не сравнявай него. Всеки случай си е за себе си, сравненията карат човек да се чувства неадекватен и недостатъчен. Гледай си вашата паница, вашите обстоятелства, вашите възможности. Ако той се оплаква, има причина. Ако му тежи, също. Работи се върху причината, а не се натяква.
Наистина, на теб ти е трудно, но и на него му е трудно. Може би не трябва да очакваш от него да бъде идеален, или да не му натякваш как Гошо и Пешо се справят с лекота, а ето той не може. Такова отношение не помага. Човек не може да надскочи себе си, но ти си обикнала него, не Пешо или Гошо и за теб е по-добре да го приемаш какъвто е, с плюсовете и минусите.
Може би трябва да остъпиш една крачка назад и тогава да потръгнат нещата.
Не го упреквам,не натяквам, сдържам се,опитвам да не мрънкам, не го сравнявам
този и онзи, дори съм го хвалила каква разлика има с другите мъже,които виждам,мрънкам единствено, когато съм крайно изморена, не че и тогава имам избор де..изключително търпелива съм, май това е проблема, опитвам да говоря със спокоен тон, точно тогава изключва и изобщо не ме слуша. Може и да си има причина да е такъв, но аз как да я разбера тази причина, като НЕ СПОДЕЛЯ. Под да се вкарам във вид има предвид явно да се избръсна, предполагам,но това е рядко да не успея, защото кога трябва да стане това, ако не е тайна, докато спя ли? Защото аз друго време за себе си нямам. С риск някоя от вас да ме захапе.. ще се похваля,че изглеждам по същия начин като преди да родя, 1.70, 56 килограма, дори гледам да тренирам вкъщи доколкото мога. Явно просто обича да си се заяжда, но както няколко казаха, сега си показва същността. От време на време казва, че е извадил късмет, каква съм хубава и такива, после пак почва да се яде.
този и онзи, дори съм го хвалила каква разлика има с другите мъже,които виждам,мрънкам единствено, когато съм крайно изморена, не че и тогава имам избор де..изключително търпелива съм, май това е проблема, опитвам да говоря със спокоен тон, точно тогава изключва и изобщо не ме слуша. Може и да си има причина да е такъв, но аз как да я разбера тази причина, като НЕ СПОДЕЛЯ. Под да се вкарам във вид има предвид явно да се избръсна, предполагам,но това е рядко да не успея, защото кога трябва да стане това, ако не е тайна, докато спя ли? Защото аз друго време за себе си нямам. С риск някоя от вас да ме захапе.. ще се похваля,че изглеждам по същия начин като преди да родя, 1.70, 56 килограма, дори гледам да тренирам вкъщи доколкото мога. Явно просто обича да си се заяжда, но както няколко казаха, сега си показва същността. От време на време казва, че е извадил късмет, каква съм хубава и такива, после пак почва да се яде.
Имате нужда от почивка, особено ти.
Възможен ли е вариант за няколко дена да отидете някъде с детето на гости? Ще си проличи дали му липсвате, склонен ли е да преосмисли поведението.
Възможен ли е вариант за няколко дена да отидете някъде с детето на гости? Ще си проличи дали му липсвате, склонен ли е да преосмисли поведението.
Вероятно имаш ангажименти и задачи вкъщи, ако спреш да ги изпълняваш, просто да му покажеш по друг начин, че си сърдита?
Майка ми събота е почивка, освен ако нямат извънредни смени, съботите с детето сме там, взима ни в неделя вечерта и преди някоя да каже дали той не се сърди за това, не не се сърди, успява да си почине след работа/работи и събота и неделя по малко/, така е преценил. Ако реши,че е изморен,може да не работи тогава или да почне по-късно. Задачите вкъщи си изпълнявам, когато остане време, не е мизерия, не е подредено без прашинка,но не мисля, че някъде е чак така. Понякога оставям работата от днес за утре, за да си почина докато детето спи, понеже и аз съм човек хаха
Много счупени ви звучат отношенията, и освен ако не са били така отначалото, има причини. Върни се назад, мисли. Трябва да намериш правилния подход, особено ако той е с по-особен характер. Честно казано, като ти прочетох първия пост, ми светна лампичката за друга жена. Липсата на секс, упреците, репликата, че не ти дължи обяснение... Търси начин и някой да те отменя в грижите, нагърбила си се с всичко, и може би не усещаш, как това влияе цялостно.
Ами не бяха.. на ръце ме носеше, буквално и преносно, да има друга жена за мен би било необяснимо, при положение, че искам да правим секс, радвам му се, искам да разговаряме.Преди да родя правехме много,по време на бременността спряхме поради проблем. Старая се да изглеждам добре,дори и вкъщи, не знам, надявам се да е период някакъв. Иначе мога да кажа, че в моментите, в които не е крив си пасваме много добре. Обаче тези моменти нещо стават все по-редки.
не го сравнявам
този и онзи, дори съм го хвалила каква разлика има с другите мъже,които виждам
този и онзи, дори съм го хвалила каква разлика има с другите мъже,които виждам
Може би трябва да се развикаш, не да мрънкаш или нещо да се мусиш. В момента, в който видиш, че те обижда или нещо подобно го направи. Крясъците може да го събудят малко. Ако трябва се разсърди.
Авторке, малко няма как хем да те е носил на ръце, хем баш след раждането да се заяжда за щяло и нещяло. Може да си досадна с опитите да разбереш какво има, да натякваш да ти сподели... много са популярни тия съвети за говорене и споделяне, но малко хора ги умеят, без да са лепки.
Пробва ли с ох, лошо ми е, погледай малко детето?
И нещо ми убягна, той включва ли се в битовите глупости - готвене, чистене и т.н., боклук хвърля ли, съдомиялна да зареди/разреди?
Боклука хвърля, когато се размрънкам, иначе все не го вижда, но го хвърля той, като се прибере /сега, защото е лято, излизаме всяка вечер с детето/, но да кажа впечатленията ми от зимата, търси си какво да прави вкъщи, предимно, за да не е ангажиран цяла вечер с мен или детето. Играят си заедно, ама като че ли гледа повече време за себе си да има, не че е нередно да има време за себе си, обаче мамка му и аз искам. Марчето ако иска да е и с платинено руса коса, въпроса е, че аз съм го похвалила, не съм го критикувала. Доста странно ми е струва, някой да се засегне, че го хвалят, пък било то и със сравнение.
А ако човека не желае да говори? Или смята, че няма нужда от разговор и всичко е наред. Поведението му е необяснимо, защото говори за бъдещето ни, а в същото време, аз се чудя съквартирант ли ми е или мъж ? Интересното е, че допреди да родя, не си позволяваше да ми повишава тон, или ако случайно го направи се е случвало веднъж на месеца, когато наистина е имал тежък ден, макар че това изобщо не го оправдава. А за разговора ... Той просто автоматично изключва, когато за почна да говоря нещо сериозно или му говоря по-дълго, а понякога решавам да му споделя нещо, глупост .. точно тогава ме слуша с цялото си внимание .. просто съм в шок от това, как им работи мозъка на тези мъже..
Интересното е, че допреди да родя, не си позволяваше да ми повишава тон, или ако случайно го направи се е случвало веднъж на месеца, когато наистина е имал тежък ден, макар че това изобщо не го оправдава. А за разговора ... Той просто автоматично изключва, когато за почна да говоря нещо сериозно или му говоря по-дълго, а понякога решавам да му споделя нещо, глупост .. точно тогава ме слуша с цялото си внимание .. просто съм в шок от това, как им работи мозъка на тези мъже..Ами за мене при това положение е очевидно, че ти имаш много грешен подход. Не знам как не го разбираш. Човекът явно не е лошо и заядливо настроен, щом се заслушва, ти го предизвикваш с поведението си.
Защо да няма как да се е държал прекрасно с нея и да се промени на 360 градуса... Хората се променят, понякога се случва и толкова рязко. Ако човекът до теб ти опротивял, нищо чудно да станеш и заядлив и груб. Не казвам, че случая е такъв, просто може да е егоист с кофти характер, който е бил много влюбен в началото, сега я възприема за даденост...
Как го предизвиквам, с еднакъв тон говоря и когато е обикновен разговор, както и когато искам да обсъдим нещо важно. Моят характер си е същия както, когато се запознахме и бяхме само гаджета, не е от вчера. Какъв трябва да ми е подхода, ако автоматично изключва, когато искам да обсъдим нещо.. и не се заяждам, питам, търся мнения.
wiwala75 точно това ми се струва, че е , но не мога да си го обясня. Как хем говори за бъдещето, с идеи и всичко и в същото време съм му противна. Просто искам да сподели, да разбера защо поведението му в такова.
wiwala75 точно това ми се струва, че е , но не мога да си го обясня. Как хем говори за бъдещето, с идеи и всичко и в същото време съм му противна. Просто искам да сподели, да разбера защо поведението му в такова.
Напълно е възможно само в твоите очи да не си се променила. Убедена съм, че и мъжът ти си мисли, че не се е променил, въпреки че ти пускаш тема как бил станал заядлив и непукист.
Може да се впрягаш излишно и тези 'важни' теми да са обективни дреболии, които за него е излишно да се коментират. Може спокойният ти тон, макар да не е с децибели на крясък, реално да представлява тъничка иронийка, сарказъмче, змийско съскане и мъжът автоматично да заема отбранителна позиция. Това, че те слуша, когато не му говориш за 'важни' теми, за мен говори, че едното от двете е валидно, а вероятно и двете.
Може като му казваш, че е по-свестен мъж от Пешо, да чува заглеждам Пешо, но още не ми е дошла музата да ти кръшна или направо зарежа. Може и да се чуди как хем е свестен според теб, хем след 5 мин почваш да го ковеш.
Това с почивката всеки уикенд у мамини също е груба грешка. Ти и детето с кого сте семейство, с бащата или с майка ти? Много кофти сигнал подаваш (особено ако го сравняваш с други мъже, кой знае какво правиш, като си у мама уж).
П.п.ако някой мъж ме натиска да споделям, споделям, споделям, споделям, споделям - ще му споделя, че ми е досаден и ще го изгоня, честно. Нямате ли по-интересни теми от това?
Може да се впрягаш излишно и тези 'важни' теми да са обективни дреболии, които за него е излишно да се коментират. Може спокойният ти тон, макар да не е с децибели на крясък, реално да представлява тъничка иронийка, сарказъмче, змийско съскане и мъжът автоматично да заема отбранителна позиция. Това, че те слуша, когато не му говориш за 'важни' теми, за мен говори, че едното от двете е валидно, а вероятно и двете.
Може като му казваш, че е по-свестен мъж от Пешо, да чува заглеждам Пешо, но още не ми е дошла музата да ти кръшна или направо зарежа. Може и да се чуди как хем е свестен според теб, хем след 5 мин почваш да го ковеш.
Това с почивката всеки уикенд у мамини също е груба грешка. Ти и детето с кого сте семейство, с бащата или с майка ти? Много кофти сигнал подаваш (особено ако го сравняваш с други мъже, кой знае какво правиш, като си у мама уж).
П.п.ако някой мъж ме натиска да споделям, споделям, споделям, споделям, споделям - ще му споделя, че ми е досаден и ще го изгоня, честно. Нямате ли по-интересни теми от това?
Въпроса е как да го накарам да говори, да обясни поведението си ..
Не можеш да го накараш, но можеш да го попиташ кога ще е удобно да отдели половин-един час да разговаряте по проблемите, които те притесняват в брака ви. Не да обяснява поведението си, а да му кажеш как се чувстваш и да решавате заедно как да я карате нататък. Ако го караш да обяснява, го вкарваш в режим "виновен " и той се чувства акакуван, ще се отбранява и ще напада. Премести фокуса върху себе си - как ти се чувстваш, кое не те устройва и какви са възможностите за оправяне на ситуацията за теб. И слушай внимателно какво предлага, за да направиш информиран избор дали има смисъл да продължаваш. Успех!
Как го предизвиквам, с еднакъв тон говоря и когато е обикновен разговор, както и когато искам да обсъдим нещо важно. Моят характер си е същия както, когато се запознахме и бяхме само гаджета, не е от вчера. Какъв трябва да ми е подхода, ако автоматично изключва, когато искам да обсъдим нещо.. и не се заяждам, питам, търся мнения.
wiwala75 точно това ми се струва, че е , но не мога да си го обясня. Как хем говори за бъдещето, с идеи и всичко и в същото време съм му противна. Просто искам да сподели, да разбера защо поведението му в такова.
wiwala75 точно това ми се струва, че е , но не мога да си го обясня. Как хем говори за бъдещето, с идеи и всичко и в същото време съм му противна. Просто искам да сподели, да разбера защо поведението му в такова.
Той ако има против това ходене в майка ми би казал, не е от мълчащите, когато нещо не му е по вкуса.
Дреболия ли е да повтарям едно и също нещо, че не го е направил, а е казал че ще го направи преди 2 години?
Дреболия ще е нещо съвсем друго, ама не и това.
Когато кажеш едно и също нещо 100 пъти, а реакция или действие отсреща липсват, нормално е да започнеш да съскаш. Със сарказъм бих отговорила, ако той започне така.
Дреболия ли е да повтарям едно и също нещо, че не го е направил, а е казал че ще го направи преди 2 години?
Дреболия ще е нещо съвсем друго, ама не и това.
Когато кажеш едно и също нещо 100 пъти, а реакция или действие отсреща липсват, нормално е да започнеш да съскаш. Със сарказъм бих отговорила, ако той започне така.
Ходенето при мама е времето, когато мога да си боядисам косата, да си направя кола маска, да си напиша дипломната работа, която си има срок и т.н , понеже видиш ли мъжът ми не може да се ангажира тогава с детето, защото е изморен, а аз преливам от енергия.
Сериозните теми са: ремонта вкъщи, за който сме отделили пари, ама видиш ли все нямаме време, не че той ще го направи, майстор ще дойде. Под ремонт имам предвид монтаж на кухня, не знам лайсни ли как им викат, които се слагат от стената към ламината, монтаж на печка в банята, защото зимата е кучи студ, но той не стои там 40 минути и не му е приоритет, кухнята също не му е, повтарям от 2 години и мило и грубо, е няма и няма ..
Парите- няма мои,твои, бюджета е общ, едно от нещата по които имаме еднакво мнение.
Сериозните теми са: ремонта вкъщи, за който сме отделили пари, ама видиш ли все нямаме време, не че той ще го направи, майстор ще дойде. Под ремонт имам предвид монтаж на кухня, не знам лайсни ли как им викат, които се слагат от стената към ламината, монтаж на печка в банята, защото зимата е кучи студ, но той не стои там 40 минути и не му е приоритет, кухнята също не му е, повтарям от 2 години и мило и грубо, е няма и няма ..
Парите- няма мои,твои, бюджета е общ, едно от нещата по които имаме еднакво мнение.
И двамата сияят, ако така мога да се изразя, когато са заедно, това, което прави вкъщи, е да хвърли боклука, да измие някой път шишето на детето или чашата си от кафе, пералня пуска, ако иска спешно да изпере нещо свое(веднъж в месеца).
Обичаше много фитнеса, даже го побутвам да ходим заедно, убедена съм че секса отново ще е супер, обаче се оправдава с детето, а не е като да няма кой да го гледа за час и половина.
А за ремонтите .. ако не беше толкова капризен, досега 100 пъти щях да съм поръчала и намерила човек да свърши работата. Проблемът е незаинтересоваността му, но в комбинация с капризи.
Обичаше много фитнеса, даже го побутвам да ходим заедно, убедена съм че секса отново ще е супер, обаче се оправдава с детето, а не е като да няма кой да го гледа за час и половина.
А за ремонтите .. ако не беше толкова капризен, досега 100 пъти щях да съм поръчала и намерила човек да свърши работата. Проблемът е незаинтересоваността му, но в комбинация с капризи.
Ама, пиленце, не става така. Имате пари за ремонт - ми чудесно! Издирваш майстор, уговаряш една събота след , да кажем, 2 седмици, да дойде да огледа работното място и да каже време и цена, и после казваш на милото мило, много ми е студено вече в тая баня, намерих майстор, уговорих да дойде след 2 седмици в събота да огледа, че да можеш да реагираш и ти и да си вкъщи. Или мило, така и така майстор след две седмици на оглед, че кухнята на нищо не прилича.
Ако много набереш, може и мило, Пешо комшията ще дойде утре да монтира печката в банята.
То с разговори ако ставаха ремонтите... Човекът чува и вижда не ми е спешно, ти кажи кога и си кара по инерция.
Ако много набереш, може и мило, Пешо комшията ще дойде утре да монтира печката в банята.
То с разговори ако ставаха ремонтите... Човекът чува и вижда не ми е спешно, ти кажи кога и си кара по инерция.
Май семейния живот не му е сладък. Може да трябва малко време, докато свикне с промяната. При много двойки виждам прибързване към важните етапи от живота, без да са изградили някаква дълбока връзка между тях. Макар и да не сте от вчера заедно определено си личи, че не се познавате добре и не се усещате един друг. Ако имахте близки отношения щяхте да сте комфортно един с друг, когато трябва да говорите за чувства, проблеми. Ти си обсебена от твоя дискомфорт, той от неговия и нито единия не иска да се погрижи за другия. А това е любовта и това крепи брак. Въпреки че на мен ми се струва, че човека не му се занимава да е баща и съпруг, преди да развееш бялото знаме, пробвай да му бъдеш приятел. Не любовница или крещяща майка. Убеди го, че си на негова страна.
О убеждавам го, никога за нищо не съм го ограничавала, когато виждам, че е мълчалив, знам че има нещо, питам го мило и внимателно какво има , и или не казва, или почва да повишава тон споделяйки, но да речем тогава е напрегнат сещайки се за ситуацията, която го е подразнила.
Ами може и време да му трябва, обаче на мен също не ми е било обучение в средното, как се гледа дете и семейство.
Най-малкото, като видя, че е убит от работа, гледам да го оставя да ви почине, поспи, обаче същото на мен не ми се е случвало, откакто детето пролази. Защото те си играят, обаче аз тогава върша някаква работа.
Ами може и време да му трябва, обаче на мен също не ми е било обучение в средното, как се гледа дете и семейство.
Най-малкото, като видя, че е убит от работа, гледам да го оставя да ви почине, поспи, обаче същото на мен не ми се е случвало, откакто детето пролази. Защото те си играят, обаче аз тогава върша някаква работа.
Поредния пикльо дето се криви, че слугинята МУ е заета със собственото му дете. Нищо не му казвай, направо му покажи, че няма да търпиш подобно отношение. Обръщай палачинката и сменяй отношението, студенина, игнор, викаш майстор да свърши каквото трябва , уговаряш, плащаш и т.н.
Добре де, ти какво искаш? Той бил лош, това ще ти откаже, онова ще ти откаже. На мен пък ми се струва, че за всяко нещо намираш оправдание да не действаш, а само да мрънкаш. Еми нормално , ако аз съм виновна, че земята се върти , щр избягвам контакт с прокурора.
В крайна сметка пък ти си ходиш при мама да ти гледа детето всеки уикенд, докато той работи и тогава.
Ми сори, ама по-добре да се разделите при това положение, той да се къпе в студената баня, а ти да си допишеш дипломната. То бива мрънкане...
В крайна сметка пък ти си ходиш при мама да ти гледа детето всеки уикенд, докато той работи и тогава.
Ми сори, ама по-добре да се разделите при това положение, той да се къпе в студената баня, а ти да си допишеш дипломната. То бива мрънкане...
Narcisaa, предполагам, че днес не ти е ден. Майка ми не гледа детето цял ден, аз също съм там, правя ежедневните неща свързани с детето. Просто ако той се събуди, а аз се боядисвам, тя се занимава с него, докато приключа. Не очаквам тя да ми го гледа, прави го, когато има възможност. Виж обаче баща му е длъжен, да участва, наравно с мен, защото аз като почна работа, ще продължа да съм майка, нали ?
Той ако има против това ходене в майка ми би казал, не е от мълчащите, когато нещо не му е по вкуса.
Дреболия ли е да повтарям едно и също нещо, че не го е направил, а е казал че ще го направи преди 2 години?
Дреболия ще е нещо съвсем друго, ама не и това.
Когато кажеш едно и също нещо 100 пъти, а реакция или действие отсреща липсват, нормално е да започнеш да съскаш. Със сарказъм бих отговорила, ако той започне така.
Дреболия ли е да повтарям едно и също нещо, че не го е направил, а е казал че ще го направи преди 2 години?
Дреболия ще е нещо съвсем друго, ама не и това.
Когато кажеш едно и също нещо 100 пъти, а реакция или действие отсреща липсват, нормално е да започнеш да съскаш. Със сарказъм бих отговорила, ако той започне така.
Като искам да ме чуе, му казвам да отдели време да ме слуша и да обсъдим. И той е тежък за ремонти, но когато нещо аз го мисля за наложително, казвам - това ми е много важно, защото... и той казва - добре, придвижваме го като първи приоритет- и се заема. Случвало се е и да откаже, но ако смята, че друго е по-приоритетно за него - обсъждаме. При вас такова обсъждане не виждам. Виж дали ще можеш да го постигнеш. На парче не става, само си пилите нервите.
Ти хубаво го питаш, а като реши да ти разкаже изслушваш ли го, разбираш ли го? Затова казвам, че преди бебето и подписа се циментират отношенията с близко приятелство между вас. Аз не пиша в СО защо мъжа ми се държа така или другояче, не защото не се караме или сме за завиждане. Просто знам защо прави и говори неща. Направихме си труда да се “изучим”. Знаем кога да се оставим намира и кога да се питаме, кога просто си мрънкаме от работата или търсим съвет. А според мен в момента сте един срещу друг , защото и двамата не вярвате, че другия е достатъчно добър.
Ако не го обичах, нямаше да сме заедно, не бих стояла само заради детето с него. Ако не го обичах, щях ли да се радвам, като се прибере. Става ми едно по уютно и приятно, когато сме заедно. Щях ли да се грижа да му е чисто, да има какво да яде и т.н.
Сега излезе, че аз не съм го обичала, тцтц. Единственото време, в което могат родителите ми да видят малкия е събота или неделя, а понякога не се виждаме и по 2 3 седмици, ако са болни, ако ние сме болни, или имат смени.
Ами искам да го разбера, но за да го разбера, трябва да ми каже причината, все пак не аз си ровя в таблета, докато ми говорят...
Обожавам да ми споделя, каквото и да е, обаче май не си пада по това.
Понякога, когато е крив, усещам, че не иска да го питат и не го и правя.
Сега излезе, че аз не съм го обичала, тцтц. Единственото време, в което могат родителите ми да видят малкия е събота или неделя, а понякога не се виждаме и по 2 3 седмици, ако са болни, ако ние сме болни, или имат смени.
Ами искам да го разбера, но за да го разбера, трябва да ми каже причината, все пак не аз си ровя в таблета, докато ми говорят...
Обожавам да ми споделя, каквото и да е, обаче май не си пада по това.
Понякога, когато е крив, усещам, че не иска да го питат и не го и правя.
По моето неинформирано и непрофесионално мнение и двамата не се обичате. Не и истински. Свикнали сте си, все още не сте отвратени един от друг, но любов вкъщи няма. Аз вкъщи се радвам и да видя, че телевизора си е всеки ден на мястото, ама за партньор не го виждам. Но пък ми е скъп, защото го ползвам често. Та и вашата връзка такава.
Narcisaa, предполагам, че днес не ти е ден. Майка ми не гледа детето цял ден, аз също съм там, правя ежедневните неща свързани с детето. Просто ако той се събуди, а аз се боядисвам, тя се занимава с него, докато приключа. Не очаквам тя да ми го гледа, прави го, когато има възможност. Виж обаче баща му е длъжен, да участва, наравно с мен, защото аз като почна работа, ще продължа да съм майка, нали ?
Ами твоя работа, ама после не мрънкай, че това и онова.
То най-малкото не ми е ясно кога въобще се виждате с неговата работа, ама щом много се обичате и ти за него си неподдържана, а той теб не слуша.
Живи и здрави, успех във войната.
И двамата май не сте били и още не сте готови за семейство. Изобщо не мелите брашно заедно. Нужно е да промениш подхода, с рогата напред не става. Приобщи го към семейството, давай му някакви задължения вкъщи, оставяй го повече време с детето. Дори ти излез през това време, иди в парка, седни за 20 минути на някоя пейка, иди до магазин. И не се дръж като негова майка, с каране и намилане нищо няма да постигнеш. И не постигаш, както се вижда. Детето щом пълзи е на 8-9 месеца примерно. Намираш кой да го гледа, а вие излизате, дори и уикенда може да го оставиш на майка ти и да бъдете сами двамата вкъщи. Пробвай някакви варианти. Но определено по всичко личи, че нещата не са ок между вас....
Как може да разбере като никога не е имало бебе вкъщи? То правенето на всички им харесва, дори и на тези, които правят без да искат. Българина малко се чифтосва като животните. Има програмирано че след няква възраст се взима булка и прави бебе ама дали емоционално е готов за тези неща не провежда разговор дори със самия себе си. А ти нямаше ли знаци преди бебето дали е готов да поеме такава отговорност? Сама казваш, че дори за ремонт не можеш да разчиташ на него. Това детето вина няма. И преди е бил такъв. И преди сигурно е давал сигнал, че не реагира добре на промени в начина на живот. Ама ти удобно си си затваряла очите, защото и ти си влюбена в представата за брак и семейство и с кого точно се случва е второстепенен проблем. И постфактум - ама що стана тъй???
Ами и аз не съм знаела какво е ,преди да родя..Дайте ми идеи как да подходя, сега ще приема, че аз съм виновна, а като започна с тестване на идеите ще разберем кой е виновен и дали е само един виновния.
Винаги се е радвал много на деца, на всичките му приятели децата го харесват. Но едно е чуждото дете, друго е твоето. Разбирам, че след години ергенски живот, вероятно му е трудно да се напасне и все пак..
Винаги се е радвал много на деца, на всичките му приятели децата го харесват. Но едно е чуждото дете, друго е твоето. Разбирам, че след години ергенски живот, вероятно му е трудно да се напасне и все пак..
Това, че е заявил как сам ще прави ремонтите, а не ги прави, не го прави лош човек или негоден за семейство и баща. Случва се под път и над път. Теоретично иска, на практика не му достигат силите, или решимостта. Както се казва, иска, ама няма желание. Ако наистина има втзможност майстор да направи по-неотложното, защо наистина не го организираш?
Честно, с ръка на сърцето, не мисля, че имате сериозни проблеми. Ако успееш тактично да го включиш в домашните задължения, ще е по-отдаден. Като начало наистина му оставяй детето, а ти си почивай, за да не стане така, че да имаш време за себе си, само докато спиш. Ето това е проблем. Осигурявай си почивка и разнообразие, доколкото е възможно.
Честно, с ръка на сърцето, не мисля, че имате сериозни проблеми. Ако успееш тактично да го включиш в домашните задължения, ще е по-отдаден. Като начало наистина му оставяй детето, а ти си почивай, за да не стане така, че да имаш време за себе си, само докато спиш. Ето това е проблем. Осигурявай си почивка и разнообразие, доколкото е възможно.
Спечели го както си ги спечелила и навремето. Карай го да се чувствам значим, полезен, обичан и т.н. Няма да стане само с почивки и разходки. Ядовете ви са вкъщи и се решават вкъщи. Не му викай, не го дразни и не изисквай като зла учителка от мързелив ученик. Да, ти също имаш нужда от тези неща, ти също си лишавана. Но на тези етап поне по твои думи още го обичаш и си го искаш. А за него не мисля така. Така че трябва да направиш първата крачка ти. Ако не ти влезе в тона, поне ще станеш че си опитала с добро.
Е не го карай да се чувства все едно на разпит в полицията. Ангажирай го повече в къщата и детето, но не с команди, а защото няма кой друг, той е най-кадърния в ремонтите, а за детето си спокойна само като е с него. Сготви му нещо, което харесва, а отдавна не си му правила. Не си говорете само за детето, покажи че мислиш и за него. Радвай го, не е сложно.
Да си говори де, няма ли право да отговаря? Като бях малка и много мърморех за котка. Накрая майка ми каза - добре, ама грижата си е само твой ангажимент. Тогава не разбирах какво искаше да каже, аз нали затова я искам тази котка, как ще ме уплаши грижата за нея. И въпреки че бях малка и смотана ми доставяше истинско удоволствие да си гледам животинката. Защото много я обичах и много я исках. В твоя случай мъжо му трябва побутване, ама докато си върши задълженията, макар и мрънкайки по някой тъп въпрос, значи ще ви обикне.
Ами, ето, днес е вторник, довечера му казваш: Мило, предлагам в събота да заведем детето у мамини, докато го няма ти да оправиш....., а аз през това време ще оправя гардеробите/измия банята/измия прозорците (каквото там прецениш, че имаш да правиш). После ще идем на дискотека/кино/механа и в неделя сутрин ще приберем детето. Казвам ти от вторник, за да освободиш съботата и да набавиш нужните инструменти/консумативи.... за това, което ще правиш.
И да видим какво ще стане....
И да видим какво ще стане....
Той смята, че детето е малко да го оставяме така.. и изобщо не ми остават варианти.
Ами искам да го разбера, но за да го разбера, трябва да ми каже причината, все пак не аз си ровя в таблета, докато ми говорят...
Обожавам да ми споделя, каквото и да е, обаче май не си пада по това.
Понякога, когато е крив, усещам, че не иска да го питат и не го и правя.
Обожавам да ми споделя, каквото и да е, обаче май не си пада по това.
Понякога, когато е крив, усещам, че не иска да го питат и не го и правя.
Не веднъж съм му казвала: " хайде да оставим малкия при майка ми довечера и да излезем , или през деня :" хайде да го оставим за малко и да излезем", нито веднъж не се е съгласил.
Да, а също така питам, има ли му нещо, иска ли да сподели, винаги отговаря с няма нищо.
Да, а също така питам, има ли му нещо, иска ли да сподели, винаги отговаря с няма нищо.
Като откаже излизането, обаче работата си остава. Той да си прецени...
Е, егати и капризника. Аз от всичко разбрах, че той не помага с домакинството, нито с детето, има почти цял свободен уикенд сам, да си почива(праща я при майка й), вика, крещи, прави й забележки, не я отменя, не му се занимава с ремонти, а в същото време не дава дума да му се каже за нищо.
Брей! Авторката за нищо не го закача, съобразява се с него за всичко. Как ли пък няма да му стъпвам на пръсти на тоз!
Мен ме удивляват мненията тук, едва ли не тя е виновна, нямала подход, не го предразполага, не знам си какво.
Аз такова нещо не виждам.
Виждам един мъж, който не му се занимава с дете и му тежи дългът към семейсвтото му и не иска никакви ангажимети да има по къщата. Аааа, и иска да му се играе по свирката, да не го закачат за нищо, и да не го командват.
Егати кривия.
Авторката напротив-има желание да се говори, да се изяснят, има и нужда от почивка. И дипломна пише. На сто стана тъче.
Вие как си представяте тя да прави всичко, без помощ, да му играе по свирката, нашия все изморен, секс не иска да прави, не иска да участва в нищо, щото нали видиш ли той РАБОТИ?!
Половината от съветите е да се говори мило и с подход, едва ли не авторката е виновна.
На мен ми е като цяло странно как не можете да поговорите дори като семейство, да разговаряте спокойно и да си споделяте.
Труден характер ми се вижда ТМ.
Успех, дано се разберете и всичко да е ок.
Просто го помоли да те отменя малко, защото от начало научиш ли го на пълен слугинаж ще ти е много трудно, не може да се нагърбваш с всичко.
Семейството сте, трябва да си помагате.
Късмет!
Брей! Авторката за нищо не го закача, съобразява се с него за всичко. Как ли пък няма да му стъпвам на пръсти на тоз!
Мен ме удивляват мненията тук, едва ли не тя е виновна, нямала подход, не го предразполага, не знам си какво.
Аз такова нещо не виждам.
Виждам един мъж, който не му се занимава с дете и му тежи дългът към семейсвтото му и не иска никакви ангажимети да има по къщата. Аааа, и иска да му се играе по свирката, да не го закачат за нищо, и да не го командват.
Егати кривия.
Авторката напротив-има желание да се говори, да се изяснят, има и нужда от почивка. И дипломна пише. На сто стана тъче.
Вие как си представяте тя да прави всичко, без помощ, да му играе по свирката, нашия все изморен, секс не иска да прави, не иска да участва в нищо, щото нали видиш ли той РАБОТИ?!
Половината от съветите е да се говори мило и с подход, едва ли не авторката е виновна.
На мен ми е като цяло странно как не можете да поговорите дори като семейство, да разговаряте спокойно и да си споделяте.
Труден характер ми се вижда ТМ.
Успех, дано се разберете и всичко да е ок.
Просто го помоли да те отменя малко, защото от начало научиш ли го на пълен слугинаж ще ти е много трудно, не може да се нагърбваш с всичко.
Семейството сте, трябва да си помагате.
Късмет!
Помагаше много, като беше бебе детенцето, сега гледа да се поизниже, ако може.. и пак казвам, играят си, но не по цяла вечер, като се заиграят, почвам да правя нещо, дали за мен, дали за апартамента, легна ли, мигом се наиграват. На мен ми харесва аз да си изчистя и т.н., но като няма време, няма как да стане, ако той свърши нещо, гледам да не го критикувам, но забелязвам, че повечето неща ги прави, колкото да каже, че ги е направил, а знам, че може да се постарае.
Попринцип мислех да си замълча, обаче доста ме нападнаха и затова ще си го кажа : опитва се да ме убеди, че той се убива от работа, а аз едва ли не си почивам, да де ама моя "работен ден" е 24/7.
Попринцип мислех да си замълча, обаче доста ме нападнаха и затова ще си го кажа : опитва се да ме убеди, че той се убива от работа, а аз едва ли не си почивам, да де ама моя "работен ден" е 24/7.
Ти от сега ако се чувстваш нападната, няма да издържиш до 20тата страница… майтапа настрана, това че не всички те виждат като жертва не е защото не сме добронамерени, а напротив. Най ни е лесно да плясне всяка по пет приказки да си ходиш при майка си, защото не те заслужава муньо и женската солидарност възтержуствува. Ама в живота трябва да гледаш първо своите грешки. Всяко едно от нещата, които писа тук можеше да му е казано в очите. Не си хитра, но си взискателна. Като не сте си изградили комуникация на искреност, поне пробвай да го манипулираш. Не щял да оставя детето. Ми какво по-хубаво, оставяш го с баща му, а ти си клюкариш на рахат с майка ти или някоя дружка. Нормално е да трупате гняв като не преработвате емоциоте си. Колкото ти си му набрала, толкова и той на теб. Аз ти пиша, пробвай с добро, ти ми отговаряш - ама той такъв, онакъв. Да бе, разбирам те, и мен не ме кефи мъжа ти, ама ти уж го обичаш пък искаш да го очерниш.
О, сигурна съм, че е точно така.
Той работи, трябва да си почива нали.
Точно в това е един от проблемите.
Той смята, че щом работи няма други ангажименти. За него ти просто си седиш у дома.
Това хич не е ок.
Държанието му ясно показва, че смята точно това, че е отегчен и не му се занимава.
Според мен ще ви е мн трудно да се разберете щом поначало са му такива вижданията.
Има вина у двамата.
Трябва да се подходи много внимателно, но аз просто не виждам желание от негова страна, така, както ти ги описваш.
Сама каза, че като искаш да му оставиш детето той те напада"е ти какво ще правиш и защо не си го свършила вчера това"? Демек те обвинява, напада те, защото не иска да се занимава той с малкия. И ти един вид си го гледай.
Ти не си робот. В един момент ще избие нанякъде.
Излизаш ли с приятелки поне?
А той излиза ли с неговите?
Ти нещо сама за себе си правиш ли?
Да, хубаво е да го ухажваш, да се държиш мило, да го поглезиш, нещо да направиш за него, да го изненадаш. Да видим как ще реагира. Ако и тогава е недоволен и ти се изрепчи, ясна работа.
Ти даваш от себе си, той не дава. Така виждам аз нещата.
Трябва и той малко да положи усилия.
Явно е, че ти си си представяла семейния живот по един начин, а той по друг
Там някъде се разминавате. Вижте го къде е разминаването и дали може да се разберете. Ти ще положиш усилия, то ще положи, иначе няма да стане.
Пробвай да го зарадваш с нещо, да видим как ще реагира.
Той работи, трябва да си почива нали.
Точно в това е един от проблемите.
Той смята, че щом работи няма други ангажименти. За него ти просто си седиш у дома.
Това хич не е ок.
Държанието му ясно показва, че смята точно това, че е отегчен и не му се занимава.
Според мен ще ви е мн трудно да се разберете щом поначало са му такива вижданията.
Има вина у двамата.
Трябва да се подходи много внимателно, но аз просто не виждам желание от негова страна, така, както ти ги описваш.
Сама каза, че като искаш да му оставиш детето той те напада"е ти какво ще правиш и защо не си го свършила вчера това"? Демек те обвинява, напада те, защото не иска да се занимава той с малкия. И ти един вид си го гледай.
Ти не си робот. В един момент ще избие нанякъде.
Излизаш ли с приятелки поне?
А той излиза ли с неговите?
Ти нещо сама за себе си правиш ли?
Да, хубаво е да го ухажваш, да се държиш мило, да го поглезиш, нещо да направиш за него, да го изненадаш. Да видим как ще реагира. Ако и тогава е недоволен и ти се изрепчи, ясна работа.
Ти даваш от себе си, той не дава. Така виждам аз нещата.
Трябва и той малко да положи усилия.
Явно е, че ти си си представяла семейния живот по един начин, а той по друг
Там някъде се разминавате. Вижте го къде е разминаването и дали може да се разберете. Ти ще положиш усилия, то ще положи, иначе няма да стане.
Пробвай да го зарадваш с нещо, да видим как ще реагира.
Ще опитам да разговаряме и да видим, как да кажа, че е чудесен, ако се чуди за какво да ме захапе... Не държа да съм жертва, никак даже, но ми е интересно да чуя различни мнения.
В ежедневието често му казвам, че е хубав, чудесен майстор(наистина е такъв), милвам го, гледам да го гушна, освен когато се направи на луд и го чакам да си дойде, а той ни вест, ни кост.
В ежедневието често му казвам, че е хубав, чудесен майстор(наистина е такъв), милвам го, гледам да го гушна, освен когато се направи на луд и го чакам да си дойде, а той ни вест, ни кост.
E може мъжът просто да не умее да изрази това дето го мисли в думи, някои са си така и каквито и челни стойки да правиш те си остават такива неговорещи. По-добре му уважи неговоренето и вместо това действай по въпроса да подобриш картинката вкъщи. Не че досега не си го правила, но няма друго какво. Проблемът е ясен, той още от самото начало се е наежил, че бебето ще ви развали идиличната картинка, значи просто правиш всичко възможно да върнеш картинката в първоначалния и вариянт. Дръж се така все едно още се ухажвате и сте си гаджета, всеки път като сте заедно си представи че ви е първия ден заедно и се замисли какво би го приласкало и какво би го отблъснало. Не го замесвай в дейности които са му явно неприятни и не се връзват особено със сексапил, примерно смяната на памперси. Вместо това му покажи как сладко спи бебчо, или как се смее и въобще включвай го да участва в хубавите неща. Пък той ако е свестен ще осъзнае, че не е честно само ти да въртиш метлата. Но все пак имай едно наум, че не всяко семейство е идеално, в някои се появява търтей.
Лина, никой не те е съветвал да седнете на маса и ти цитираш комплименти от тъпи американски филми. Показвай му какво мислиш за него, не само да си дрънкаш. Лошото е, че колкото и да.разбираш, че тези съвети ще спомогнат да не се разпадне брака, никак не ти идва отвътре. Не искаш стопляне, искаш реванш. Защо не потренираш първо с нас? Какво харесваш в него, какво обичаш? Питам те за мъжа след появата на детето. Защо искаш този брак?
Ходенето при мама е времето, когато мога да си боядисам косата, да си направя кола маска, да си напиша дипломната работа, която си има срок и т.н , понеже видиш ли мъжът ми не може да се ангажира тогава с детето, защото е изморен, а аз преливам от енергия.
Не цитирам, така ми дойде отвътре, обичам го, защото имаме детенце, което изключително много прилича на него, защото когато реши да покаже любов, определено си личи,че я има, защото когато съм имала нужда(преди детето и малко след това) ми помагаше, един от проблемите дойде,когато започна да се прави на ощипан,защото вижда, че не може да си стои като преди на таблета, държанието му сега, когато е изнервен е едно,а преди беше съвсем друго.
Ами аз отивах при майка ми, за да има малко време насаме със себе си, с идеята и аз да получа такова,някога.
Ами аз отивах при майка ми, за да има малко време насаме със себе си, с идеята и аз да получа такова,някога.
Ама сега вече нито ти помага, нито е мил с теб, май и не се докосвате много. Ама ти твърдиш, че го обичаш? Защо никога не си го питала защо не помага вкъщи, защо не спите заедно, какво се промени? Защо не си делите задълженията? Е, хубаво, той ще ти отвърне - ти не работиш, оправяй се. Не е нужно да приемаш такъв отговор. Ти така се оправдаваш с неговите въпроси или отговори сякаш ти дар слово нямаш. Поне дотук нищо хитро не е изръсил, че да не го затапиш.
Ами аз отивах при майка ми, за да има малко време насаме със себе си, с идеята и аз да получа такова,някога.
Лина просто не е бил готов за дете. Това почти всяка се опитва да ти го обясни макар и по различен начин. Много ясно, че няма да може да виси на таблета както преди, да цъка филмчета и да пие бира докато бебето врещи от другата стая. И като не искал бебето да остава другаде - питай го след като иска предишния живот, не желае ли и вие да си имате малко време за себе си без бебето като двойка. Бебето не е само твоя грижа или според него то само на тебе е зачислено?
Весто да отиваш при майка си с детето, защо не и оставиш детето и да се прибереш вкъщи да прекарате малко време заедно. Ти направо си обсебена от това дете, според мен човека се чувства изместен, не че не си обича детето но гледа да спазва дистанция ...и си го изкарва на теб. Детето туй, детето онуйй нямам време...дрън дрън той само това чува. Детето е завършека на семейството ви , но и препъни камъка. Трябва д анамериш баланс, намери си приятели, докато майка ти гледа детето се пошляй по улиците ако трябва ей тъй безпричинно...седни в някой парк, събери си мислите.
И ние имаме или сме имали малки деца, оцелели сме ще оцелееш и ти. Ти си недоволна , че не хвърля боклука, според мен си е някакъв негов протест...нне желае да говори с теб защото предполагам не знае как да ти обясни ситуацията...той ходи на работа носи пари и според него това стига.Едно семейство за да е семейство трябва да общува, да се подкрепя и да е едно цяло. Всеки да намира своя пристън като се прибере, а при него направо го е страх да се прибере за да не му мрънкат. Ако трябва направи му график за боклука...понякога ти понякога той...то не е толкоз сложно и аз съм хвърляла боклук...детето количката, торбата в едната ръка и към контейнера...
Детето ще порасне ще тръгне по своя път замисли се с такива отношения ли ще си останете -недоизказани мисли, чувства...
И ние имаме или сме имали малки деца, оцелели сме ще оцелееш и ти. Ти си недоволна , че не хвърля боклука, според мен си е някакъв негов протест...нне желае да говори с теб защото предполагам не знае как да ти обясни ситуацията...той ходи на работа носи пари и според него това стига.Едно семейство за да е семейство трябва да общува, да се подкрепя и да е едно цяло. Всеки да намира своя пристън като се прибере, а при него направо го е страх да се прибере за да не му мрънкат. Ако трябва направи му график за боклука...понякога ти понякога той...то не е толкоз сложно и аз съм хвърляла боклук...детето количката, торбата в едната ръка и към контейнера...
Детето ще порасне ще тръгне по своя път замисли се с такива отношения ли ще си останете -недоизказани мисли, чувства...
Е как да е бил готов, като са от почти 4 г. заедно, а детето е на 1г., т.е. на има няма 2 годишна връзка се е появило детето (вкл. и самата бременност) - ами не всички мъже узряват толкова бързо за идеята дете.
Имам семейни приятели които са от 10 години заедно, женени са от 2 години и чак сега обмислят идеята за бебе.
Мисли се малко преди да се правят деца, в което няма нищо лошо. Като си подсигурен с баби и финансово дори можеш и детегледачка да си позволиш и да не си вързана денонощно за бебето.
Аз смятам, че мъжа й се чувства "ограбен" защото явно си е мислел, че нещата няма грам да се променят след бебето. Да ама не...
Да ходиш при майка си, за да си "почива" от вас е несериозно. След 5 години като детето говори и го занимава ще ви праща за по месец на планина ли?
Като заспят бебето и детето, си почиваме заедно пред телевизора, в леглото. Понякога си почивам аз докато мъжа ми е с децата, друг път почива той докато си гледа мача, а ние сме на разходка. За 9 години нито аз, нито той сме бягали при мама и татко, за да си почиваме един от друг.
Сядайте и говорете. Директно го питай защо постоянно се заяжда с всички дадени примери тук. Какво и защо го дразни, ти, детето, появата на детето. Като разбереш причината, ще знаеш може ли или не може да се коригира.
Като заспят бебето и детето, си почиваме заедно пред телевизора, в леглото. Понякога си почивам аз докато мъжа ми е с децата, друг път почива той докато си гледа мача, а ние сме на разходка. За 9 години нито аз, нито той сме бягали при мама и татко, за да си почиваме един от друг.
Сядайте и говорете. Директно го питай защо постоянно се заяжда с всички дадени примери тук. Какво и защо го дразни, ти, детето, появата на детето. Като разбереш причината, ще знаеш може ли или не може да се коригира.
Едно нещо е абсолютно ясно, този мъж грам не е доволен. Може да има общо с авторката, може да няма. Но авторката го отнася, авторката пише тук, и авторката можем да посъветваме. Според мен трябва да разбере каква е причината. А дотогава трябва да се опита да вкара нещата в някакви релси. Защото този човек я срязва по всички параграфи - секс, външен вид, време с детето, време с нея, време сами. Каквото и да направи тя, каквото и да предложи, все не е наред. Това показва, че той изживява много дълбока криза. И много, ама много й е набрал. Да, една от възможностите е да не му е понесъл животът с дете. Но аз пак се връщам на това негово предсказание - нещо е започнало още преди появата. Някакъв процес. В него, в авторката, в отношенията им. И този процес трябва да се идентифицира, овладее и коригира, иначе семейството ще се отрови.
Аз смятам, че мъжа й се чувства "ограбен" защото явно си е мислел, че нещата няма грам да се променят след бебето. Да ама не...
Чудя се защо старанието е все от дамската половина, за мъжете остава да го получават наготово. Граденето на семейство е двустранен процес, компромиси с комфорта се правят и от двете страни, за да вървят нещата. Когато само половината се труди и отстъпва се стига до това тук. Съвременната жена не търпи да я третират като слугинаж и гледачка на децата, и си го казва, оттам и конфликтите. Разбира се това се отнася за неслучилите на половинки. Донякъде и това си е късмет или съдба.
Повечето, които имат стабилни, здрави и хармонични връзки си мислят, че благодарение на техните умения са такива, но всъщност половинките им са тези, които правят същото за връзката си... Не въпрос само на тактики и подходи от страна на единия. Ако другият не склонен да се нагоди просто, каквито и пируети да правиш нищо няма да се промени. При някои двойки нещата се случват от само себе си и всеки си заема мястото и ролята. Както се казва попаднал си на точния за тебе човек. Дали ще си делят изцяло задълженията или всеки ще си има свои, те са се напаснали, така че никой да не се чувства ощетен във връзката. Това е и до характера на хората. Ако и двамата са с мек характер лесно ще си намерят пътя. Ако единият е труден, а другия се е примирил с това и го приема, пак може да продължат, но ако и двамата са остри камъни трудно ще се върви напред. И пак няма гаранция, че човекът до теб няма рязко да се промени. Особено ако има намесена друга жена... не е изключено.
Повечето, които имат стабилни, здрави и хармонични връзки си мислят, че благодарение на техните умения са такива, но всъщност половинките им са тези, които правят същото за връзката си... Не въпрос само на тактики и подходи от страна на единия. Ако другият не склонен да се нагоди просто, каквито и пируети да правиш нищо няма да се промени. При някои двойки нещата се случват от само себе си и всеки си заема мястото и ролята. Както се казва попаднал си на точния за тебе човек. Дали ще си делят изцяло задълженията или всеки ще си има свои, те са се напаснали, така че никой да не се чувства ощетен във връзката. Това е и до характера на хората. Ако и двамата са с мек характер лесно ще си намерят пътя. Ако единият е труден, а другия се е примирил с това и го приема, пак може да продължат, но ако и двамата са остри камъни трудно ще се върви напред. И пак няма гаранция, че човекът до теб няма рязко да се промени. Особено ако има намесена друга жена... не е изключено.
Аз не съм като теб да седя и да се чудя и да питам из форума..направо бих го метнала " има ли друга жена? Какъв ти е проблема, че се държиш като идиот? Защо ме обиждаш? След като не си щастлив и удоволетворен от връзката ни може да се махнеш!" Насила семейство не се гради или от 1 човек, трябва да има взаимност.
Жената търси съвет какво да направи. Дори да му се сопне той или няма да го отрази или ще си замине без да реши проблема.
Голяма загуба, че муньо го нямало. И без друго освен допълнително да я натоварва друго не прави. Тъкмо да си отдъхне малко.
Важното е, че пробва, търси варианти, защото иска да запази връзката, не пита дали да го зареже.
Намери време да седнеш с него и да обсъдите нещата. Остави детето през някой почивен ден, прекарайте го заедно и опитай да коментираш проблема с него, ако почне да се нерви и да те избягва, време е да му поставиш ултиматум, няма как да продължите, ако той е непрекъснато нещастен.
Намери време да седнеш с него и да обсъдите нещата. Остави детето през някой почивен ден, прекарайте го заедно и опитай да коментираш проблема с него, ако почне да се нерви и да те избягва, време е да му поставиш ултиматум, няма как да продължите, ако той е непрекъснато нещастен.
Важното е, че пробва, търси варианти, защото иска да запази връзката, не пита дали да го зареже.
Намери време да седнеш с него и да обсъдите нещата. Остави детето през някой почивен ден, прекарайте го заедно и опитай да коментираш проблема с него, ако почне да се нерви и да те избягва, време е да му поставиш ултиматум, няма как да продължите, ако той е непрекъснато нещастен.
Намери време да седнеш с него и да обсъдите нещата. Остави детето през някой почивен ден, прекарайте го заедно и опитай да коментираш проблема с него, ако почне да се нерви и да те избягва, време е да му поставиш ултиматум, няма как да продължите, ако той е непрекъснато нещастен.
Абе така е, ама не може да си посветиш целия живот в това да угаждаш на другите и да стъпваш на пръсти около някого, за да не му развалиш кефа. Че това живот ли е? И аз бих сложила картите на масата и поставила ултиматум - бебе се е появило, не е кукла която да върнеш в магазина като ти писне, а льохмана прави сцени!
Около кого стъпва на пръсти авторката?
Добре, хайде така да си задам въпроса - откога ходенето на гости е стъпване на пръсти?
Да , бе, разбрах го това. Ама някак с половин уста се казват някои неща - той прекрасен, ама се заяжда, той помага, ама не както искам, той се радва на детето, ама не иска да го гледа, той работи уикендите, ама не точно, той ме слуша като говоря весели неща, ама не ме слуша като го кова, а пък аз ходя на гости на мама уикендите да си направя процедурите, ама и той да си почине, един вид малко ме гони с дете нс ръце. Едно такова манипулативничко внушенийце оставя за многострадалната Геновева. И за решенията също - имаше няколко (не само мои) предложения да направи нещо, но тя намери проблем за всяко решение.
Сега пак ще говори - нещо, което тя самата каза в почти всяко мнение, че не води до резултат. Ама пак ще пробва, нали. Щото поглеж направила нещо по-дейно и изведнъж видяла резултат и ролята на Геновевата отива на кино.
А пък и тука много качествено я подкокоросвате какъв мунчо е мъжът ù, как тя му слугувала на бея , пък той не си поглеждал детето и прочее класически за СО рефрени, ама чели-недочели. Авторката (поне досега) не беше писала да се счупва от домакинстване или мъжът нищо да не похваща. Даже обратното - похваща, ама не по нейния начин.
Абе от разказаната история са си лика-прилика - тя бяга да се жалва на майка си, той се прави на глух - абсолютно типична картинка... за вицове на тема семеен живот.
Сега пак ще говори - нещо, което тя самата каза в почти всяко мнение, че не води до резултат. Ама пак ще пробва, нали. Щото поглеж направила нещо по-дейно и изведнъж видяла резултат и ролята на Геновевата отива на кино.
А пък и тука много качествено я подкокоросвате какъв мунчо е мъжът ù, как тя му слугувала на бея , пък той не си поглеждал детето и прочее класически за СО рефрени, ама чели-недочели. Авторката (поне досега) не беше писала да се счупва от домакинстване или мъжът нищо да не похваща. Даже обратното - похваща, ама не по нейния начин.
Абе от разказаната история са си лика-прилика - тя бяга да се жалва на майка си, той се прави на глух - абсолютно типична картинка... за вицове на тема семеен живот.
Може и 20 години да сте били гаджета, тогава сте ТИ и АЗ, но в мига, в който станете родители ставате НИЕ и влизате със заводските настройки от собствения си семеен модел. Връзката ви се рестартира и... честито, трябва отново да я преговорите. Посъветвай се с женската мъдрост на семейството ви - майка, баба, леля... От дистанцията на времето нещата са по-ясни. Ние тук гадаем, но и боб да хвърляме не е толкова меродавно, реагираме спрямо собствения си опит, а моделите в един род често се повтарят и можеш да извлечеш много ценна поука от тях.
От разстоянието на времето много неща са се променили. Съвременните баби много често отказват помощ за бебето от егоистични подбуди и младата майка стои сама, не само с ревящо бебе на ръце, ами и с вкиснат съпруг, който си иска ергенлъка обратно. Аз например съм изгледана почти изцяло от баби и дядовци. Родителите ми почти не са разбрали, че имат дете. Колко съвременни баби биха направили подобно нещо вместо да се занимават с хобитата си, да ходят по молове и да не искат да са "баби"?
Ами след като е ясно, че модерните баби кОпат във Фармвил във фейса и си гледат кефа, то няма защо да се чудят ако виждат внуците си само по скайп. Моя позната роди наскоро. И едните и другите се "радват" на бебето "он лайн". Разбира се, че бебето си е нейно и никой не й е длъжен, ама после разни загрижени баби, да не се чудят защо са отлъчени и им е отказан всякакъв достъп до детето. Друга моя приятелка също е в сходно положение - изнемогва, но "модерните баби" удобно се правят на дръж ми шапката.
Съвременните баби работят до 60-и, не се пенсионират на 50, че да гледат внуци поради липса или недостатъчна важност на бабешките си кефове.
И какво значи отлъчени? Не им се дават децата, понеже не са си дали лептата в отглеждането ли? Малко нагличко.
Случаят в темата не е 'баба , която кòпа във Фармвил, докато младите родители изнемогват' - бабата няма свободен уикенд. Само напомням.
И какво значи отлъчени? Не им се дават децата, понеже не са си дали лептата в отглеждането ли? Малко нагличко.
Случаят в темата не е 'баба , която кòпа във Фармвил, докато младите родители изнемогват' - бабата няма свободен уикенд. Само напомням.
Narcissa напротив това си е темата - предлагано му е да се оставя някъде детето (без значение къде). Муньо пак отказвал, сакън други хора са неспособни да гледат отрочето му па даже и собствената му майка?! Тоест най-добре авторката да бяга при майка си периодично, за да си боядиса косата (за да можел муньо да си има свободния уикенд), а тя време за себе си не иска ли? На нея бебето е зачислено по презумпция. Не знам, аз не бих търпяла подобно нещо. Като двойка не предприемат никакви занимания - той се е концентрирал в това " на мене живота ми свърши". Не му пука за това какво иска жената до него. После отново авторката става лоша и бива нападната понеже искала да се почувства желана и разбрана, а не третирана като слугинаж, което явно че за голяма част от бг мъжете се подразбира.
Ариел, ще го кажа директно - авторката е едно мрънкало, което чака вербално позволение за всичко. На нея все някой трябва да ù каже какво да прави , кога да го направи и как да го направи. Трябва да ù разпореди някой да остави детето самò на бабата; трябва да ù разпореди някой да се обади на майстор; трябва да ù разпореди някой, че омъжена жена с дете не ходи при майка си 1/3 от седмицата; трябва да ù разпореди някой как да си поиска секс...и т.н., и т.н. Ами не може да се държиш като второкласник, чакаш позволение, и да искаш да те третират като голям човек.
За това ходене у баба, то си е решение лично на авторката и е свързано с нейното удобство, а не с тънкия ù намек, че с детето не са желани от съпруга и бащата в дома си.
В протежение на цялата тема важният проблем е един - че мъжът не говори. Толкоз. Никакви Пепеляшки, бейове, слугини и използвачи няма.
Аз лично изпитвам известни съмнения общият им бюджет откъде точно се захранва с пишеща дипломна жена в майчинство и работещ 7 дни в седмицата мъж, и то така да е общ, че са събрали за ремонт, а тя няма 25 лв да се боядиса при фризьор. Но хайде, вероятно авторката има някъде работа и взима майчинство и пести от закуски или пък ще вкара рефрена как онзи не ù давал пари и СО хептен ще избухне.
Манипулаторка си е авторката отвсякъде. То затова мъжът ù е казал, че ще се карат. Мъжо носи, мама меси. Но внимателно се разказва за носенето и месенето, че да не вземат да излязат твърде грижовни, а авторката - мързелана, въздишаща по моминството си. Затова мъжът не домакинства правилно, бабата не гледа внучето при гостуване 2 от 7 дни всяка Божа седмица, само авторката с всички се съобразява, горканката тя.
За това ходене у баба, то си е решение лично на авторката и е свързано с нейното удобство, а не с тънкия ù намек, че с детето не са желани от съпруга и бащата в дома си.
В протежение на цялата тема важният проблем е един - че мъжът не говори. Толкоз. Никакви Пепеляшки, бейове, слугини и използвачи няма.
Аз лично изпитвам известни съмнения общият им бюджет откъде точно се захранва с пишеща дипломна жена в майчинство и работещ 7 дни в седмицата мъж, и то така да е общ, че са събрали за ремонт, а тя няма 25 лв да се боядиса при фризьор. Но хайде, вероятно авторката има някъде работа и взима майчинство и пести от закуски или пък ще вкара рефрена как онзи не ù давал пари и СО хептен ще избухне.
Манипулаторка си е авторката отвсякъде. То затова мъжът ù е казал, че ще се карат. Мъжо носи, мама меси. Но внимателно се разказва за носенето и месенето, че да не вземат да излязат твърде грижовни, а авторката - мързелана, въздишаща по моминството си. Затова мъжът не домакинства правилно, бабата не гледа внучето при гостуване 2 от 7 дни всяка Божа седмица, само авторката с всички се съобразява, горканката тя.
Абе Narcissa ти да не си мъжка майка та така си наострена? Да не трепериш синовете ти да ти докарат някоя готована да трябва да я издържаш или вече я издържаш? Грам емпатия и солидарност най-вече като жена не виждам. Ако й даваше пари нямаше да се чуди как да не даде 25 лв. за фризьор. Стига фантсамагории. Става смешно. Може би точно, ако бяха финансово добре тя нямаше да пуска тема, защото щяха да могат да си позволяват малко развлечения, а не тя да се чуди как да скатае някой лев.
Тези неща се обсъждат между мъжа и жената, няма как да се гадае кой, как, какво. Това, че мъжът работи не значи, че трябва да се държи като нещастник, нито пък жената, която има задължения, но иска време. Нещата не са станали случайно, би трябвало да знаят какво ги чака има достатъчно публичност на брачния живот - филми, вероятно и хора, които ги заобикалят и споделят проблемите, с които се сблъскват.
Единственият изход е да обсъди с него, ако той въобще успее да сподели какво го тревожи и да намерят начин да продължат. С гадаене и самоанализи няма да стане.
Единственият изход е да обсъди с него, ако той въобще успее да сподели какво го тревожи и да намерят начин да продължат. С гадаене и самоанализи няма да стане.
Не, деца и мунчо до мен да му слугувам нямам. А емпатия и солидарност към жени точно заради такива половинчати противоречиви разкази не проявявам. На няколко места авторката си личи, че не казва всичко или лъже - точно любимите на СО за участието на мъжа в домакинството и гледането на детето от бабата - но част от списващите толкова сте обременени от лошата си семейна и любовна история, че си затваряте очите. Ами да ви светна, няма как да дадете адекватен съвет, ако не знаете историята в пълнота. В случаи като на авторката, с такова манипулативно поставяне и омаловажаване на чуждия принос, правилният подход определено не е да бъде насъсквана срещу мъжа.
Ами явно най-сетне е решил да слуша, когато сме започнали разговор, както няколко казаха в темата, може и да му отнеме време да свикне, ще видим.
Неговата гледна точка е, че е живял години абсолютно сам и му е трудно да се нагоди, но щял да се постарае. Какво невероятно има да се разберем с един разговор, ако не е монолог, а диалог между двама души?
Неговата гледна точка е, че е живял години абсолютно сам и му е трудно да се нагоди, но щял да се постарае. Какво невероятно има да се разберем с един разговор, ако не е монолог, а диалог между двама души?
Сто процента й е казал на всичко ок и добре, за да се приключи този разговор. Не вярвам хора с толкова дълбоки проблеми да се оправят за една вечер. И въпреки че няколко пъти й казах, че съветите не са за разговори, а за действия и то от нейна страна, тя си знае нейното. Човек, който не иска да си промени навиците, няма да си промени и живота. Авторката сама не осъзнава, че нещата са по-сериозни от това, че просто не е добричък и не е както тя си го е представяла за съпруг.
Хем не мълчи като не му харесва, хем не знаеш, защо не върви брака, защото ти мълчи. И опираш по тази причина да питаш нас, все едно ние сме ти в къщата и ви познаваме, после защитни реакции… мм ти ни покани в дома си… ок, че си доволна, искрено се радвам, но нищо съществено не се е случило в дома ви снощи, отново добронамерено ти го казвам. Ще я карате до следващия уикенд или до следващата остра реплика и ще го нападнеш с “ама ти ми обеща, нали говорехме”. И отново ще ти кажа като пуснеш новата тема, че действията определят ангажимента, не думи.
Ами ще видим, все пак дори и да не е само на думи, а директно да започне с действия, пак може да се върне към старото си държание, нали ? Обсъждахме какво и кога ще направим, а за мен остана само да му напомня деня насрочен за тези дейности.
Мълчи, когато не иска да обсъжда.
Мълчи, когато не иска да обсъжда.
Ами ще видим, все пак дори и да не е само на думи, а директно да започне с действия, пак може да се върне към старото си държание, нали ? Обсъждахме какво и кога ще направим, а за мен остана само да му напомня деня насрочен за тези дейности.
Мълчи, когато не иска да обсъжда.
Мълчи, когато не иска да обсъжда.
Към коментиращите в темата - аз коментирам, когато имам да кажа нещо, което мисля, че може да помогне. Не познаваме питащите и не знаем дали съветите ни им импонират. Ако не ги харесат, ОК, това си е техният живот. Какво се зачепихте да обяснявате на авторката, че разговорът няма да помогне - ами това е едно начало. Ако не помогне, пак ще получи информация какво помага и какво - не и ще може да предприеме друго. Айде поспрете се малко.
И на мен някой да ми намила постоянно за разговори и изясняване на отношенията, и аз ще изключвам. Не стават с говорене нещата, а с действия. Или изобщо не стават.
Ако мунчото си надигаше д-то, да си свърши елементарните задължения, авторката нямаше да има поводи за вечни "намилания". Да не говорим, че той сам трябва да се сеща и да действа, а не да чака някой 200 пъти да го пита кога ще правят ремонт.
Какво се зачепихте да обяснявате на авторката, че разговорът няма да помогне - ами това е едно начало. Ако не помогне, пак ще получи информация какво помага и какво - не и ще може да предприеме друго. Айде поспрете се малко.
Точно така. Има повод за мрънкането, не е като да е ей така, щото си мрънка.
Намилане не виждам, беше обяснено отгоре-отгоре. Някои си правят съчинения по картинка.
Ние няма как да знаем баш как е при тях.
При добро желание може да си направят план кой какво ще върши. Но това е само при добро жалание. Мъжа е абдикирал.
Проблемите им ще се решат лесно ако и той си поеме нещата и й помага повече.
Поне е признал, че му е трудно да свикне с новия си живот.
Ами трудно е, не е лесно. Но и двамата трвбва са дадът от себе си, за дс тръгнат нещата. Ако обаче това е характер, той трудно ще се промени.
Теябва да се реши кой какво е готов да преглътне и какво не.
Няма да стане бързо, ще е нужно време.
А
Намилане не виждам, беше обяснено отгоре-отгоре. Някои си правят съчинения по картинка.
Ние няма как да знаем баш как е при тях.
При добро желание може да си направят план кой какво ще върши. Но това е само при добро жалание. Мъжа е абдикирал.
Проблемите им ще се решат лесно ако и той си поеме нещата и й помага повече.
Поне е признал, че му е трудно да свикне с новия си живот.
Ами трудно е, не е лесно. Но и двамата трвбва са дадът от себе си, за дс тръгнат нещата. Ако обаче това е характер, той трудно ще се промени.
Теябва да се реши кой какво е готов да преглътне и какво не.
Няма да стане бързо, ще е нужно време.
А
Мъжа е абдикирал.
Проблемите им ще се решат лесно ако и той си поеме нещата и й помага повече.
Проблемите им ще се решат лесно ако и той си поеме нещата и й помага повече.
Скрит текст:
Това само до трета страница и не звучи точно абдикирал.дори съм го хвалила каква разлика има с другите мъже,които виждам
/работи и събота и неделя по малко/, така е преценил. Ако реши,че е изморен,може да не работи тогава или да почне по-късно. Задачите вкъщи си изпълнявам, когато остане време, не е мизерия, не е подредено без прашинка,но не мисля, че някъде е чак така. Понякога оставям работата от днес за утре, за да си почина докато детето спи, понеже и аз съм човек хаха
на ръце ме носеше, буквално и преносно,
Боклука хвърля, когато се размрънкам, иначе все не го вижда, но го хвърля той, като се прибере /сега, защото е лято, излизаме всяка вечер с детето/, но да кажа впечатленията ми от зимата, търси си какво да прави вкъщи, предимно, за да не е ангажиран цяла вечер с мен или детето. Играят си заедно, ама като че ли гледа повече време за себе си да има, не че е нередно да има време за себе си, обаче мамка му и аз искам.
И двамата сияят, ако така мога да се изразя, когато са заедно, това, което прави вкъщи, е да хвърли боклука, да измие някой път шишето на детето или чашата си от кафе, пералня пуска, ако иска спешно да изпере нещо свое(веднъж в месеца).
Малко не ми е ясно как си търси нещо за вършене вкъщи, за да не е с тях, пък накрая една пералня в месеца само пускал, или как не работи чак толкова, а изглеждал убит от работа, или как играел с детето, ама го избягвал .
А, ето мнението,което търсех, където критиката не е, че не помага, а че не помага, както авторката иска:
Скрит текст:
Честно казано, малко ми е тъпо да трябва да цитирам неща, които всеки може да прочете с два скрола, но не му се иска и предпочита да си съчини. Помагаше много, като беше бебе детенцето, сега гледа да се поизниже, ако може.. и пак казвам, играят си, но не по цяла вечер, като се заиграят, почвам да правя нещо, дали за мен, дали за апартамента, легна ли, мигом се наиграват. На мен ми харесва аз да си изчистя и т.н., но като няма време, няма как да стане, ако той свърши нещо, гледам да не го критикувам, но забелязвам, че повечето неща ги прави, колкото да каже, че ги е направил, а знам, че може да се постарае.
Попринцип мислех да си замълча, обаче доста ме нападнаха и затова ще си го кажа : опитва се да ме убеди, че той се убива от работа, а аз едва ли не си почивам, да де ама моя "работен ден" е 24/7.
Попринцип мислех да си замълча, обаче доста ме нападнаха и затова ще си го кажа : опитва се да ме убеди, че той се убива от работа, а аз едва ли не си почивам, да де ама моя "работен ден" е 24/7.
Играел си с детето, но до колкото помня само когато той си решал, а не когато тя има нужда да си вземе малко време за себе си. Затова не може да се боядиса, нито пък да легне да си почине - за пръвото ходи у майка си, за второто писа, че щом легнела и той светкавично се наигравал с детето, сякаш не може да я гледа да си почива. Има такива мъже - не могат да понасят жената да си почива или да и прави нейни си неща (разкрасителни процедури.кафе и т.н.), трябва вечено да е заета с някаква работа и да върши нещо. Много удобно.
Прочела съм всичко, така ги виждам нещата. Според моите представи.
Пък цитати колкото ще да се извадят, той няма желание да живее семеен живот.
Обикновено 1 та година е трудно, после се наместват нещата.
Стига да се напаснат те двамата.
Играене с детето когато му скимне не се брои, а и да й намила защо му го е дала когато трябва да си свърши нещо и защо сега точно е решила да го свърши(щото и това прочетох). Значи, не й помага, но не може да се води при бабите малкия, щото тя в длъжна да го гледа(ама не и той) , защото е много малък. Много удобно, да.
Изхвърля боклука чат, пат. Помага, ама когато той реши.
Стои на компа. Сори ама, така стоят нещата, абдикирал си е. Ходи единствено на работа.
Прави й забележли за външния вид даже.
Не иска да излизат. Точно това че едва чака да си свърши задаите и да й тръшне пак детето ясно показва какви са нещата.
Няма против да ходи при майка й, даже му е добре. Не иска да го оставят малкия да са заедно двамата, не иска да прави секс.
Еми ок, я кажете сега вие ако бяхте в тая ситуация какво ще направите?
Сигурно ще го търпите нали 😊
Пък цитати колкото ще да се извадят, той няма желание да живее семеен живот.
Обикновено 1 та година е трудно, после се наместват нещата.
Стига да се напаснат те двамата.
Играене с детето когато му скимне не се брои, а и да й намила защо му го е дала когато трябва да си свърши нещо и защо сега точно е решила да го свърши(щото и това прочетох). Значи, не й помага, но не може да се води при бабите малкия, щото тя в длъжна да го гледа(ама не и той) , защото е много малък. Много удобно, да.
Изхвърля боклука чат, пат. Помага, ама когато той реши.
Стои на компа. Сори ама, така стоят нещата, абдикирал си е. Ходи единствено на работа.
Прави й забележли за външния вид даже.
Не иска да излизат. Точно това че едва чака да си свърши задаите и да й тръшне пак детето ясно показва какви са нещата.
Няма против да ходи при майка й, даже му е добре. Не иска да го оставят малкия да са заедно двамата, не иска да прави секс.
Еми ок, я кажете сега вие ако бяхте в тая ситуация какво ще направите?
Сигурно ще го търпите нали 😊
Е, щом не вярвате на цитати, няма какво да говорим, ама поне си спестете нахалството да говорите как другите правели съчинения по картинка.
Аз такъв не съм изтърпявала (в минало време умишлено).
Пе аз не отричам съществуването на такива мъже. Почти всеки ден в СО се пуска тема за такъв. Точно в тази конкретна тема тук обаче много силно се съмнявам. И ме кара да се съмнявам точно описанието на гоститу у майкини, за когато авторката твърди, че детето не го гледа майка ù, ами сама си го гледа, а в същото време описва как прави доста други неща. То е ясно, че майка ù гледа детето тогава, ама защо ù е на авторката да изопачава, че не е така? Е точно тоя момент прецаква имиджа и извиква твърде силни съмнения дали пък не послъгва и за другото и се мъчи да се направи на пò светица от папа Франциск. А и както това друго го пише с недомлъвки, един път тъй, другия път иначе - съвсем.
Не ми е за друго, ама не съм фен като се мъчи някой да се прави на нещо, което не е, пред баламите.
Аз такъв не съм изтърпявала (в минало време умишлено).
Играел си с детето, но до колкото помня само когато той си решал, а не когато тя има нужда да си вземе малко време за себе си. Затова не може да се боядиса, нито пък да легне да си почине - за пръвото ходи у майка си, за второто писа, че щом легнела и той светкавично се наигравал с детето, сякаш не може да я гледа да си почива. Има такива мъже - не могат да понасят жената да си почива или да и прави нейни си неща (разкрасителни процедури.кафе и т.н.), трябва вечено да е заета с някаква работа и да върши нещо. Много удобно.
Не ми е за друго, ама не съм фен като се мъчи някой да се прави на нещо, което не е, пред баламите.
И ме кара да се съмнявам точно описанието на гоститу у майкини, за когато авторката твърди, че детето не го гледа майка ù, ами сама си го гледа, а в същото време описва как прави доста други неща. То е ясно, че майка ù гледа детето тогава, ама защо ù е на авторката да изопачава, че не е така? Е точно тоя момент прецаква имиджа и извиква твърде силни съмнения дали пък не послъгва и за другото...
Нещата малко са изтървани. Винаги съм смятала, че мъжът става баща, малко под натиска на майката. Поне в началото. Всички гледат да си почиват след работа, да си продължат живота по старому, а майката да си гледа бебето. Така и така по цял ден седи вкъщи и "нищо не прави". Ролята на майката е да покаже на таткото, че и той е точно толкова родител. И всички грижи са общи. Както за дома, така и за детето. Но не като стане на 2-3 и проговори, да ритат футбол, а от новородено. С къпането, преобличането, ставането вечер, приспиването и т.нат. Изтървеш ли този момент да го въвлечеш се случват няколко неща. Най-малкото е това, че не помага и си гледа кефа. Не успява да изгради толкова дълбока емоционална връзка с бебето. Майката започва да се чувства сама, недооценена. Той се отдръпва и от нея, защото тя гледа сама бебето, през цялото време. Естествено е изнервена и му е, да кажем, леко сърдита, докато не стане много сърдита. После почва да страда е секса. Да продължавам ли?
А това уикенда да изчеза с детето, за да си почине от тегобата на семейния живот е върхът на сладоледа!
Нещата ги виждам така - като трябва да се боядисаш - оставяш му детето и се боядисваш. Иска, не иска, ще го гледа. Както за кола маска, спорт и кафе. Като се поизмори да гледа уикендите дете, наравно с теб, сам ще поиска да го оставяте на бабата и да си починете. Но двамата. Не само той. Трябва да се изградите като семейство, не като той от една страна и ти и дето от друга. Това не е точно идеята за семейството.
А това уикенда да изчеза с детето, за да си почине от тегобата на семейния живот е върхът на сладоледа!
Нещата ги виждам така - като трябва да се боядисаш - оставяш му детето и се боядисваш. Иска, не иска, ще го гледа. Както за кола маска, спорт и кафе. Като се поизмори да гледа уикендите дете, наравно с теб, сам ще поиска да го оставяте на бабата и да си починете. Но двамата. Не само той. Трябва да се изградите като семейство, не като той от една страна и ти и дето от друга. Това не е точно идеята за семейството.
Жената търси съвет какво да направи. Дори да му се сопне той или няма да го отрази или ще си замине без да реши проблема.
Е да ама ако направо си замине, значи няма желание за оправяне на проблема.
Имам двуцифрено съжителство (ХХ години) и двуцифрен брак (ХХ-3 години), и за толкова време се е случвало какво ли не. И той да обещава, но да не прави ремонти, и да не ме изслушва, и да казва нещо, от което на мен да ми се струва, че не ме уважава. Или той да смята нещо, а да не е така. Няма как да се решат тези разногласия, ако не се говори. Казваш, веднага. Говорите. Разправяте се. Кой какво казал, пък кой какво си помислил. И се разбирате, стигате до нещо. И пак, и пак, колкото пъти трябва.
Та, много се радвам за авторката, че е започнала да си говори с мъжа си. Може да не тръгне от раз по мед и масло, но ако тя помни какви изисквания има и ако не допуска докато говорят, той да си чати по телефона - ще се разберат.
Не разбирам съфорумките, които пишат, че двама души не могат да се разберат, принципно, щом веднъж е имало неудовлетвореност. Могат. Иначе нямаше да е останал нито един брак.
Та, много се радвам за авторката, че е започнала да си говори с мъжа си. Може да не тръгне от раз по мед и масло, но ако тя помни какви изисквания има и ако не допуска докато говорят, той да си чати по телефона - ще се разберат.
Не разбирам съфорумките, които пишат, че двама души не могат да се разберат, принципно, щом веднъж е имало неудовлетвореност. Могат. Иначе нямаше да е останал нито един брак.
Лина,
Рядко пиша в бг-мама, но твоята тема ми е близка. И разбирам напълно умората, раздразнението ти, неудовлетвореността, самотата, по цял ден мрънкане, памперси и кочина за оправяне, и накрая човекът, който би трябвало да ти даде час - два глътка, идва уморен и изнервен от работа, не защото е толкова скапан реално, а защото не му се занимава с битовизми и бебе (със съвсем друго настроение се прибира като има уговорка за спорт или приятели). Опитваш се да си изплачеш мъката, и получаваш няколко шамара и квалификации от хора, които или имат точно 0 деца, или нямат никакъв опит с такъв тип съпружески отношения.
Съпругът ми има донякъде сходно поведение (по отношение помагането вкъщи и с бебето). След първото дете толкова ми беше писнало, че бяхме на крачка от раздяла. И аз четях как трябвало да бъде, как трябва да изисквам да се включва, да помага, къде съм гледала като съм го избирала и т.н. Е, дойде 3тата година и той преоткри детето си - отделяше много време за игри и забавления заедно, време, в което аз бях "свободна", справяше се с целодневните грижи (докато съм в командировка) и т.н. Нещата между нах се оправиха и нормализираха.
Мислех, че с второто нещата ще са различни, но не - минаваме през същата криза. Просто той не усеща бебето както аз, не знае какво да го прави. Паникьосва се, че животът му приключва с бебето, няма да има 1 мин за себе си, край със спорта, екскурзиите, почивките и т.н.
Ще ти кажа какво работи и не работи при нас (в различните етапи):
1. Наехме детегледачка, която и пооправя вкъщи и започнах работа - невероятно облекчение за всички. Това, че се отделях временно от залепеното мрънкащо бебе и се върнах сред здравомислещи пълнолетни и се справях добре и професионално, и като родител едновременно ми върна самочувствието, ангажира ме мисловно и определено намали напрежението.
2. Детето беше записано на кухня - край на ежедневното готвене по Х манджи
3. Вечеря отвън - никой няма да умре, ако се поръча храна за вечеря
4. Наконти се и го прелъсти и той ще си разбере грешката - НЕ РАБОТИ. Еми съжалявам - няма как да съм недоспала, изнервена , раздразнена и в същото време да го играя много влюбена и възбудена.
5. Накарай го да поема половината от дом. задължения - НЕ РАБОТИ. Както една потребителка беше писала по-нагоре - един човек или го прави или не го прави, карането обикновено е свързано с много нерви и напрежение. И аз съм чела тук "така трябва да е, ако не превъзпиташ муньо, шут". Моят подход е друг - човек има и силни, и слаби страни, не се опитвай да го променяш, просто намери решение на слабостите. И моето решение е чистачка (или помощ от детегледачката) - не е склонен да чисти, но е склонен да плаща друг да чисти.
6. Накарай го да поема половината отговорност с бебето - при мен това НЕ РАБОТИ. В момента поема голяма част от задачите покрай голямото дете, но при бебето аз съм главната действаща сила. Ако му го дам за малко и остана вкъщи (да свърша евентуално нещо), след 10 мин детето ми е върнато, защото "ме търси". Затова
1) давам му го и излизам - фризьор, маникюр, приятелки, друг ангажимент (ако искаш просто да се разходиш или да поседиш на пейка в парка, измисли по-скоро ангажимент, защото нали, майката няма нужда да почива, нали детето спи през деня);
2) давам му го да го изведе, за да поизчистя вкъщи или да посвърша каквото искам
7. Почивка с бебето и майка ти е добре дошла за всички - еми да, искам до мен да има човек, който ИСКА да си играе / да се погрижи за бебето повече от 15 мин. Щом татко му не го усеща така, търся варианти. А така и бабата има повече време с внучето.
8. Когато спестяваш на партньора ставане през нощта, грижи и т.н., това НЕ СЕ връща реципрочно - просто партньорът го приема за даденост. Но НЕ МОЖЕШ да накараш на сила някой да го прави (да се вкл. на 50%), ако не го иска - всичко тогава ще се случва не с желание, а много изнасилено, с цупене, физиономии, разправии.
9. Дългите разговори ми се получават най-добре като оставя децата на някого и ние излезем - на ресторант, на разходка в парка, някъде. Така напрежението е спаднало, главата ти се е проветрила, ако го хванеш за ръка, гушнеш го и хормоните ще заиграят и съответно ти самата ставаш по-кооперативна, не толкова наежена... а и докато се разхождате, няма как да си гледа в тел, таблета или ТВто.
Не затваряй темата - има няколко много смислени съвета и може да е полезна на други. И спокойно игнорирай (дори не чети) постове от хора, които нямат грам опит, но са много вещи по всички въпроси.
Бебето е страшно голяма промяна, за която никой не си дава сметка и не може да си е представи, докато не му се появи. Отговорността, изтощението, липстата на каквото и да е време за себе си, семейният модел, който наистина не е за пренебрегване (мъжът ми не можеше да си представи, че може да възпита добро, възпитано и уважително дете без бой, защото той така е бил възпитаван). Дайте си време, потърси помощ и в ежедневието и нещата, вярвам, ще се наредят.
Рядко пиша в бг-мама, но твоята тема ми е близка. И разбирам напълно умората, раздразнението ти, неудовлетвореността, самотата, по цял ден мрънкане, памперси и кочина за оправяне, и накрая човекът, който би трябвало да ти даде час - два глътка, идва уморен и изнервен от работа, не защото е толкова скапан реално, а защото не му се занимава с битовизми и бебе (със съвсем друго настроение се прибира като има уговорка за спорт или приятели). Опитваш се да си изплачеш мъката, и получаваш няколко шамара и квалификации от хора, които или имат точно 0 деца, или нямат никакъв опит с такъв тип съпружески отношения.
Съпругът ми има донякъде сходно поведение (по отношение помагането вкъщи и с бебето). След първото дете толкова ми беше писнало, че бяхме на крачка от раздяла. И аз четях как трябвало да бъде, как трябва да изисквам да се включва, да помага, къде съм гледала като съм го избирала и т.н. Е, дойде 3тата година и той преоткри детето си - отделяше много време за игри и забавления заедно, време, в което аз бях "свободна", справяше се с целодневните грижи (докато съм в командировка) и т.н. Нещата между нах се оправиха и нормализираха.
Мислех, че с второто нещата ще са различни, но не - минаваме през същата криза. Просто той не усеща бебето както аз, не знае какво да го прави. Паникьосва се, че животът му приключва с бебето, няма да има 1 мин за себе си, край със спорта, екскурзиите, почивките и т.н.
Ще ти кажа какво работи и не работи при нас (в различните етапи):
1. Наехме детегледачка, която и пооправя вкъщи и започнах работа - невероятно облекчение за всички. Това, че се отделях временно от залепеното мрънкащо бебе и се върнах сред здравомислещи пълнолетни и се справях добре и професионално, и като родител едновременно ми върна самочувствието, ангажира ме мисловно и определено намали напрежението.
2. Детето беше записано на кухня - край на ежедневното готвене по Х манджи
3. Вечеря отвън - никой няма да умре, ако се поръча храна за вечеря
4. Наконти се и го прелъсти и той ще си разбере грешката - НЕ РАБОТИ. Еми съжалявам - няма как да съм недоспала, изнервена , раздразнена и в същото време да го играя много влюбена и възбудена.
5. Накарай го да поема половината от дом. задължения - НЕ РАБОТИ. Както една потребителка беше писала по-нагоре - един човек или го прави или не го прави, карането обикновено е свързано с много нерви и напрежение. И аз съм чела тук "така трябва да е, ако не превъзпиташ муньо, шут". Моят подход е друг - човек има и силни, и слаби страни, не се опитвай да го променяш, просто намери решение на слабостите. И моето решение е чистачка (или помощ от детегледачката) - не е склонен да чисти, но е склонен да плаща друг да чисти.
6. Накарай го да поема половината отговорност с бебето - при мен това НЕ РАБОТИ. В момента поема голяма част от задачите покрай голямото дете, но при бебето аз съм главната действаща сила. Ако му го дам за малко и остана вкъщи (да свърша евентуално нещо), след 10 мин детето ми е върнато, защото "ме търси". Затова
1) давам му го и излизам - фризьор, маникюр, приятелки, друг ангажимент (ако искаш просто да се разходиш или да поседиш на пейка в парка, измисли по-скоро ангажимент, защото нали, майката няма нужда да почива, нали детето спи през деня);
2) давам му го да го изведе, за да поизчистя вкъщи или да посвърша каквото искам
7. Почивка с бебето и майка ти е добре дошла за всички - еми да, искам до мен да има човек, който ИСКА да си играе / да се погрижи за бебето повече от 15 мин. Щом татко му не го усеща така, търся варианти. А така и бабата има повече време с внучето.
8. Когато спестяваш на партньора ставане през нощта, грижи и т.н., това НЕ СЕ връща реципрочно - просто партньорът го приема за даденост. Но НЕ МОЖЕШ да накараш на сила някой да го прави (да се вкл. на 50%), ако не го иска - всичко тогава ще се случва не с желание, а много изнасилено, с цупене, физиономии, разправии.
9. Дългите разговори ми се получават най-добре като оставя децата на някого и ние излезем - на ресторант, на разходка в парка, някъде. Така напрежението е спаднало, главата ти се е проветрила, ако го хванеш за ръка, гушнеш го и хормоните ще заиграят и съответно ти самата ставаш по-кооперативна, не толкова наежена... а и докато се разхождате, няма как да си гледа в тел, таблета или ТВто.
Не затваряй темата - има няколко много смислени съвета и може да е полезна на други. И спокойно игнорирай (дори не чети) постове от хора, които нямат грам опит, но са много вещи по всички въпроси.
Бебето е страшно голяма промяна, за която никой не си дава сметка и не може да си е представи, докато не му се появи. Отговорността, изтощението, липстата на каквото и да е време за себе си, семейният модел, който наистина не е за пренебрегване (мъжът ми не можеше да си представи, че може да възпита добро, възпитано и уважително дете без бой, защото той така е бил възпитаван). Дайте си време, потърси помощ и в ежедневието и нещата, вярвам, ще се наредят.
Детегледачка и чистачка са страхотни и работещи идеи. Единственото слабо място на тази идея е, че не всеки може да си го позволи. Особено пък едновременно. Иначе, да, това е работещ вариант, който поставя пак двамата родители на равни начала - и двамата работят, а детето и битовизмите друг ги отнася. Хайде сега да си принзаем честно какъв % от семействата могат да си го пзоволят?
А това да става нощем и да поема 50%, става и още как. Няма не искам, сритваш го да се събуди и да успокои бебето. Колкото му се спи на него, толкова и на майката. Това не е концерт по желание, че да има право на отказ. Не мисля, че някоя майка по желание будува, по желание е 24/7 на разположение.
А това да става нощем и да поема 50%, става и още как. Няма не искам, сритваш го да се събуди и да успокои бебето. Колкото му се спи на него, толкова и на майката. Това не е концерт по желание, че да има право на отказ. Не мисля, че някоя майка по желание будува, по желание е 24/7 на разположение.
Сейчан и klemy, благодаря за мненията, можело и човешки, ама други обичат да се ежат и да съскат със злоба. Иначе да, бих пробвала с детегледачка, но някак си като не съм я виждала тази жена никога, малко ще ми е неспокойно да и дам детето си, пък било то и вкъщи да го гледа, но ще помисля. За чистачка съм си мислела, но май ще ми е дискомфортно. Не за друго, но съм свикнала аз да си почистя, както си знам. Искрено се надявам да сме се разбрали с мъжа ми, тъй като съм виждала и колко отдаден може да е, макар и преди доста време.
Предложих му нормално: ... Ще излезете ли заедно с малкия на разходка, аз да си допиша дипломната, да свърша още едно-две неща и т.н.
Дали е резултат от разговора ни или е бил на кеф, никой не знае, но е нещо. Дано продължи така.
Не за друго, но съм свикнала аз да си почистя, както си знам. Искрено се надявам да сме се разбрали с мъжа ми, тъй като съм виждала и колко отдаден може да е, макар и преди доста време.Предложих му нормално: ... Ще излезете ли заедно с малкия на разходка, аз да си допиша дипломната, да свърша още едно-две неща и т.н.
Дали е резултат от разговора ни или е бил на кеф, никой не знае, но е нещо. Дано продължи така.
Страхотни съвети, но тези, които не могат да си позволят детегледачка и чистачка?
Мъжът губи интерес в бебето, защото то само гука, лапа играчки, трябва нонстоп да го следиш да не изяде нещо, и нищо друго не прави, ти му говориш, а то не те разбира. Затова в началото е натоварващо да се грижиш за бебе и то цял ден едно и също. Не става дума само за мъжете, но и за жените. В по-горния случай това се коментира - детето като поотраснало, отношението към него е друго, защо вече реагира, комуникира с отсрещния.
Мъжът губи интерес в бебето, защото то само гука, лапа играчки, трябва нонстоп да го следиш да не изяде нещо, и нищо друго не прави, ти му говориш, а то не те разбира. Затова в началото е натоварващо да се грижиш за бебе и то цял ден едно и също. Не става дума само за мъжете, но и за жените. В по-горния случай това се коментира - детето като поотраснало, отношението към него е друго, защо вече реагира, комуникира с отсрещния.
До колкото помня тя написа, че докато са у майка й тя си го гледа, но с помощта на майка й, т.е. докато буквално си маже/мие косата или епилира или каквото там, го наглежда майка й, а през останалото време от деня тя си го гледа и се грижи за него - в общи линии. Все пак на дете на 1г. му трябва постоянно надзор и докато авторката върши това онова, го наглежда майката, в останалото време, което е преобладаващо авторката си го гледа. Поне така разбрах аз.
Така е, и жените не са се родили научени. Само че не могат да легнат на дивана и да се дистанцират, защото бебето реве и все някой трябва да го дундурка.
А тези мъже, които стават нощем, за да поспи жената - имам такъв вкъщи и не съм го сритвала да става. Сам искаше, защото е такъв човек. А ако не е такъв човекът, не знам как се процедира. Наистина, с детегледачка и чистачка е идеално, но не познавам младо семейство, което да си ги е позволило.
А тези мъже, които стават нощем, за да поспи жената - имам такъв вкъщи и не съм го сритвала да става. Сам искаше, защото е такъв човек. А ако не е такъв човекът, не знам как се процедира. Наистина, с детегледачка и чистачка е идеално, но не познавам младо семейство, което да си ги е позволило.
Много жени правят грешката да изискват или пък мъжът сам се напъва да осигури определен стандарт, в резултат на което той се скъсва от работа често на две места и даже и почивните дни. В резултат на това човекът не може дъх да си поеме и рязко му секва ентусиазма в семейството. И аз да работя като роб нон стоп, също ще съм кисела, а всичко в къщи лека полека ще ми се превърне в досадно задължение. Никога не бих позволила на моя да бачка толкова, има и по-важни неща от някоя допълнителна, но безполезна екстра. Явно мъжът ти по принцип е работен, но помисли дали действително не е претоварен. Ако се чувства така, няма да да ви се оправят нещата с допълнителни изисквания от твоя страна.
Попринцип той винаги е работел толкова, колкото и сега, аз често дори го подканвам да остане малко вкъщи, винаги ми е отговарял: само това да свърша, само онова да свърша. Разбирам, че работи и се измаря, но детето ни е общо. Мисля, че трябваше да се досети, че ще се налага да му отделя време, макар и не чак толкова колкото аз, защото не работя, освен работата вкъщи, разбира се.
...Иначе да, бих пробвала с детегледачка, но някак си като не съм я виждала тази жена никога, малко ще ми е неспокойно да и дам детето си, пък било то и вкъщи да го гледа, но ще помисля. За чистачка съм си мислела, но май ще ми е дискомфортно. Не за друго, но съм свикнала аз да си почистя, както си знам.....
Не за друго, но съм свикнала аз да си почистя, както си знам.....Ето това са твоите грешки - държиш всичко да контролираш и не умееш да се отпуснеш и да се довериш на някого.
За това и дори на майка си не оставяш детето(освен мрънкането на мъжа ти, което ти е добре дошло)
Не го казвам с лошо да те критикувам - повярвай ми, бях същата.
Докато четях темата и всичките ти отговори, преживявах семейния си живот - едно към едно с твоя. Дори и така критикувания последен разговор с мъжа ти и неговото съгласие. Сега той ще се старае месец - два, след което пак ще се върнете в начална позиция.
Има такива мъже и вярвай ми няма оправия с тях. Няма съвети, няма подход - щом той така е решил, нищо не можеш да направиш. Ако извикаш майстор - скандал: Аз щях да го направя!(и не се хваща с години и отлага, до кога - не се знае).
Ще гледа детето, но само докато то ревне за мама. И този филм съм го играла - една седмица предварително правя уговорка: Този и този ден, от толкова часа дават по ТВ филм, който искам да гледам. - Добре, няма проблем.
Идва деня, почва филма, мъжът не се занимава с детето, на него му става скучно и веднага цъфват двамата на вратата - Ама то иска теб. И мъжа ти един такъв хем виновен, хем безпомощен - как да не го съжалиш...
А на теб ти иде да виеш. Като тази ситуация се случва веднъж на 6 месеца. Да не си помислиш, че е често?
Другия съвет - да приобщаваш бащата с гледането на детето: същото - Ще изведеш ли детето, аз да свърша нещо? И мъжа мълчи и нищо не отговаря. Да не си помислиш, че е знак на съгласие? Не е. Просто не му стиска да ти откаже директно.
Потърси информация за манипулатори. Имах една статия "Пет признака, по които да разбереш, че те манипулират" . Потърси я - може да ти е от полза. Като бях на твоите години дори не знаех, че има такива хора. Прочети и темата за Нарцисите - тук в СО. Може пък и да познаеш мъжа си.
И какво използват тези мъже? Това, че майката се е вкопчила в детето, не смее да го остави на никого, не смее да мръдне от него, а той го играе безпомощната, объркана жертва, и тя поддава... защо? Защото дететооо (
). Водят я за носа чрез нейния страх и нейната невъзможност да пусне контрола, защото другият няма да го свърши "толкова добре". А понякога дори не опира до добре, а просто до "по същия начин". Кой няма да се възползва? Кой не иска да се възползва, когато това ще му спести пуфтенето, въртенето на очи, и репликите "то по-добре аз да си го свърша"? И знаейки това поведение, кой няма да се изкуши умишлено да го свърши зле, като знае, че така следващ път няма да има?
Идентифицирането на манипулациите е половината път. Другата половина е идентифицирането на това как точно дадения човек е податлив на тези манипулации и позволява те да виреят върху него. Иначе цял живот ще среща манипулатори. Къде те ще го намират, като апетитна жертва, къде човекът сам ще си ги отглежда.
). Водят я за носа чрез нейния страх и нейната невъзможност да пусне контрола, защото другият няма да го свърши "толкова добре". А понякога дори не опира до добре, а просто до "по същия начин". Кой няма да се възползва? Кой не иска да се възползва, когато това ще му спести пуфтенето, въртенето на очи, и репликите "то по-добре аз да си го свърша"? И знаейки това поведение, кой няма да се изкуши умишлено да го свърши зле, като знае, че така следващ път няма да има?Идентифицирането на манипулациите е половината път. Другата половина е идентифицирането на това как точно дадения човек е податлив на тези манипулации и позволява те да виреят върху него. Иначе цял живот ще среща манипулатори. Къде те ще го намират, като апетитна жертва, къде човекът сам ще си ги отглежда.
Лина, аз това поведение го наричам следродилна бащинска депресия, съчетана с ковид криза. Моят точно се роди детето и трябваше по цял ден да работи от вкъщи. Съответно се изнерви, разбра че вече е друг фокусът и стана кисел. А ми повтаряше 4 г. всеки ден за дете. Сега 13 м. по-късно взе да влиза в норми. Старай се да намираш време само за вас двамата.
Просто той не усеща бебето както аз, не знае какво да го прави.
Чистачката не решава проблема, когато има деца. То си е денонощно слугуване, трябва да живее с вас, за да има ефект.
Много жени правят грешката да изискват или пък мъжът сам се напъва да осигури определен стандарт, в резултат на което той се скъсва от работа често на две места и даже и почивните дни. В резултат на това човекът не може дъх да си поеме и рязко му секва ентусиазма в семейството...
Страхотни съвети, но тези, които не могат да си позволят детегледачка и чистачка?
Мъжът губи интерес в бебето, защото то само гука, лапа играчки, трябва нонстоп да го следиш да не изяде нещо, и нищо друго не прави, ти му говориш, а то не те разбира. Затова в началото е натоварващо да се грижиш за бебе и то цял ден едно и също. Не става дума само за мъжете, но и за жените. В по-горния случай това се коментира - детето като поотраснало, отношението към него е друго, защо вече реагира, комуникира с отсрещния.
Мъжът губи интерес в бебето, защото то само гука, лапа играчки, трябва нонстоп да го следиш да не изяде нещо, и нищо друго не прави, ти му говориш, а то не те разбира. Затова в началото е натоварващо да се грижиш за бебе и то цял ден едно и също. Не става дума само за мъжете, но и за жените. В по-горния случай това се коментира - детето като поотраснало, отношението към него е друго, защо вече реагира, комуникира с отсрещния.
Това не е валидно за всички бащи. Моят мъж, откакто се е родило детето, не спира да му се радва и общува с него. Когато детето е болно той е с него през ноща, той иска. От ден първи знае как да разтвори адаптираното мляко, как да смени пелена и всичко от което се нуждае детето. Връзката им е много силна.
Ами явно най-сетне е решил да слуша, когато сме започнали разговор, както няколко казаха в темата, може и да му отнеме време да свикне, ще видим.
Неговата гледна точка е, че е живял години абсолютно сам и му е трудно да се нагоди, но щял да се постарае. Какво невероятно има да се разберем с един разговор, ако не е монолог, а диалог между двама души?
Неговата гледна точка е, че е живял години абсолютно сам и му е трудно да се нагоди, но щял да се постарае. Какво невероятно има да се разберем с един разговор, ако не е монолог, а диалог между двама души?
На каква възраст е вашият съпруг, че не е наясно с отговорностите на големите?
Както описвате ситуацията, вие си имате непораснало голямо дете, което често не е на кеф, а вие винаги внимавате кое как ще го кажете, за да не го засегнете, да не го обидите.
До кога мислите да живеете по този начин?
Убедена съм, че няма да се променят нещата ви. Този човек видимо не е от хората, които искат семейство. Не знам детенцето ви дали е желано, но както описвате, по нищо не личи да е желано от негова страна.
Не знам и какво работи мъжът ви, че е все толкова уморен и не му се говори, но се съмнявам, че това е единствената причина.
Не искам да ви разочаровам, но не виждам да имате добро бъдеще с този човек.
Хората с възпитание и интелект разговарят за всичко. За да мълчи, има нещо което вие не знаете.
Всичко е написано от неприятен опит, не е просто анализ на вашата история.
Мъжът ми е на 46. Определено гледайки детето, докато аз пиша дипломната си работа започна да се променя към по-добро. По-внимателен е в отношението си към мен. Играят си повече, а когато малкият започне да му вика:"Тата, Тата" направо се разтапя. Случи се и нещо, което не е никак приятно, но като че ли го накара да цени мен повече.
Мъжът ми е на 46. Определено гледайки детето, докато аз пиша дипломната си работа започна да се променя към по-добро. По-внимателен е в отношението си към мен. Играят си повече, а когато малкият започне да му вика:"Тата, Тата" направо се разтапя. Случи се и нещо, което не е никак приятно, но като че ли го накара да цени мен повече.
, когато поискам да правим секс, почти винаги отговора е:" не сега,хайде утре,изморен съм и т.н." е да, ама и преди работеше много,не само сега.
Мъж да откаже секс на жена си, или е много кахърен (здравословно, служебно, финансово и т.н.), или работата е мътна. Това е индикатор, не го подминавай.
Започна да си иска често вече. Явно е било период.
Той те приема за даденост, не те уважава, не те обича. Няма как изведнъж да го е осъзнал и да е станал по-добър.
А ако човека не желае да говори? Или смята, че няма нужда от разговор и всичко е наред. Поведението му е необяснимо, защото говори за бъдещето ни, а в същото време, аз се чудя съквартирант ли ми е или мъж ? Интересното е, че допреди да родя, не си позволяваше да ми повишава тон, или ако случайно го направи се е случвало веднъж на месеца, когато наистина е имал тежък ден, макар че това изобщо не го оправдава. А за разговора ... Той просто автоматично изключва, когато за почна да говоря нещо сериозно или му говоря по-дълго, а понякога решавам да му споделя нещо, глупост .. точно тогава ме слуша с цялото си внимание .. просто съм в шок от това, как им работи мозъка на тези мъже..
Интересното е, че допреди да родя, не си позволяваше да ми повишава тон, или ако случайно го направи се е случвало веднъж на месеца, когато наистина е имал тежък ден, макар че това изобщо не го оправдава. А за разговора ... Той просто автоматично изключва, когато за почна да говоря нещо сериозно или му говоря по-дълго, а понякога решавам да му споделя нещо, глупост .. точно тогава ме слуша с цялото си внимание .. просто съм в шок от това, как им работи мозъка на тези мъже..Помислете си добре, за да не съжалявате след време, че сте изгубила време с човек, който не ви заслужава.
Не ви е смешно положението и това, което прочетох, че сте писала "започна да си иска". Да не е пеленаче да си иска млякото? Това дали иска секс или не, дори не е толкова важно в случая ви, ако не му пука за вас като за човек. И факта, че ви повишава тон, за напред няма да е по-добре, а по-зле. Вие повишавате ли му тон ако ви е бил напрегнат деня? Ако влизате в ролята на послушно дете пред тати, не е добре за вас. Вие сте равноправни партньори, разбира се ако не ви е много голяма разликата и там да се бъркат нещата. Самозалъгването и оправдаването на държанието на партньора, не е от най-добрите качества на хората.
А когато детето расте в такава среда, ама никак няма да е добре за него. Истории много. Жалко за децата, че нямат добри примери и виждаме какво се случва в днешни времена с младото поколение. Никой не го е грижа за тези дечица, а всички ако имат любов и внимание от родителите си, ще са едни прекрасни деца и хора.