Мъжът ми се държи странно

Хем не мълчи като не му харесва, хем не знаеш, защо не върви брака, защото ти мълчи. И опираш по тази причина да питаш нас, все едно ние сме ти в къщата и ви познаваме, после защитни реакции… мм ти ни покани в дома си… ок, че си доволна, искрено се радвам, но нищо съществено не се е случило в дома ви снощи, отново добронамерено ти го казвам. Ще я карате до следващия уикенд или до следващата остра реплика и ще го нападнеш с “ама ти ми обеща, нали говорехме”. И отново ще ти кажа като пуснеш новата тема, че действията определят ангажимента, не думи.

Ами ще видим, все пак дори и да не е само на думи, а директно да започне с действия, пак може да се върне към старото си държание, нали ? Обсъждахме какво и кога ще направим, а за мен остана само да му напомня деня насрочен за тези дейности.
Мълчи, когато не иска да обсъжда.

Чудесно е,  че сте провели продуктивен разговор, това е много добро начало! Следи дали се спазват срокове и обещания, напомняй.

Към коментиращите в темата - аз коментирам, когато имам да кажа нещо, което мисля, че може да помогне.  Не познаваме питащите и не знаем дали съветите ни им импонират. Ако не ги харесат, ОК, това си е техният живот. Какво се зачепихте да обяснявате на авторката,  че разговорът няма да помогне - ами това е едно начало. Ако не помогне, пак ще получи информация какво помага и какво - не и ще може да предприеме друго. Айде поспрете се малко.

И на мен някой да ми намила постоянно за разговори и изясняване на отношенията, и аз ще изключвам. Не стават с говорене нещата, а с действия. Или изобщо не стават.

Значи събота и неделя му тръсва бебето и отива някъде на почивка, междувременно вика и майстори за ремота, а като се върне всичко ще е пей сърце Ако мунчото си надигаше д-то, да си свърши елементарните задължения, авторката нямаше да има поводи за вечни "намилания". Да не говорим, че той сам трябва да се сеща и да действа, а не да чака някой 200 пъти да го пита кога ще правят ремонт.

Това, че разговори не помагат,  тя сама си го казва, тоест казваше. И аз не мога да разбера защо някой се сърди на собствените си думи, но се сещам за темата за невъзможните хора.

Точно така. Има повод за мрънкането, не е като да е ей така, щото си мрънка.
Намилане не виждам, беше обяснено отгоре-отгоре. Някои си правят съчинения по картинка.
Ние няма как да знаем баш как е при тях.
При добро желание може да си направят план кой какво ще върши. Но това е само при добро жалание. Мъжа е абдикирал.
Проблемите им ще се решат лесно ако и той си поеме нещата и й помага повече.
Поне е признал, че му е трудно да свикне с новия си живот.
Ами трудно е, не е лесно. Но и двамата трвбва са дадът от себе си, за дс тръгнат нещата. Ако обаче това е характер, той трудно ще се промени.
Теябва да се реши кой какво е готов да преглътне и какво не.
Няма да стане бързо, ще е нужно време.
А

Не са съчинения по картинка.
Това само до трета страница и не звучи точно абдикирал.
Малко не ми е ясно как си търси нещо за вършене вкъщи, за да не е с тях, пък накрая една пералня в месеца само пускал, или как не работи чак толкова, а изглеждал убит от работа, или как играел с детето, ама го избягвал .
А, ето мнението,което търсех, където критиката не е, че не помага, а че не помага, както авторката иска:
Честно казано, малко ми е тъпо да трябва да цитирам неща, които всеки може да прочете с два скрола, но не му се иска и предпочита да си съчини.

Играел си с детето, но до колкото помня само когато той си решал, а не когато тя има нужда да си вземе малко време за себе си. Затова не може да се боядиса, нито пък да легне да си почине - за пръвото ходи у майка си, за второто писа, че щом легнела и той светкавично се наигравал с детето, сякаш не може да я гледа да си почива. Има такива мъже - не могат да понасят жената да си почива или да и прави нейни си неща (разкрасителни процедури.кафе и т.н.), трябва вечено да е заета с някаква работа и да върши нещо. Много удобно.

Абе няма смисъл. До сега не е искал изобщо да говори. След снощния разговор всичко вече е наред.
Авторката си получи оплюването на мъжа и се успокои. До следващия път..

Прочела съм всичко, така ги виждам нещата. Според моите представи.
Пък цитати колкото ще да се извадят, той няма желание да живее семеен живот.
Обикновено 1 та година е трудно, после се наместват нещата.
Стига да се напаснат те двамата.
Играене с детето когато му скимне не се брои, а и да й намила защо му го е дала когато трябва да си свърши нещо и защо сега точно е решила да го свърши(щото и това прочетох). Значи, не й помага, но не може да се води при бабите малкия, щото тя в длъжна да го гледа(ама не и той) , защото е много малък. Много удобно, да.
Изхвърля боклука чат, пат. Помага, ама когато той реши.
Стои на компа. Сори ама, така стоят нещата, абдикирал си е. Ходи единствено на работа.
Прави й забележли за външния вид даже.
Не иска да излизат. Точно това че едва чака да си свърши задаите и да й тръшне пак детето ясно показва какви са нещата.
Няма против да ходи при майка й, даже му е добре. Не иска да го оставят малкия да са заедно двамата, не иска да прави секс.
Еми ок, я кажете сега вие ако бяхте в тая ситуация какво ще направите?
Сигурно ще го търпите нали 😊

Е, щом не вярвате на цитати, няма какво да говорим, ама поне си спестете нахалството да говорите как другите правели съчинения по картинка.
Аз такъв не съм изтърпявала (в минало време умишлено).
Пе аз не отричам съществуването на такива мъже. Почти всеки ден в СО се пуска тема за такъв. Точно в тази конкретна тема тук обаче много силно се съмнявам. И ме кара да се съмнявам точно описанието на гоститу у майкини, за когато авторката твърди, че детето не го гледа майка ù, ами сама си го гледа, а в същото време описва как прави доста други неща. То е ясно, че майка ù гледа детето тогава, ама защо ù е на авторката да изопачава, че не е така? Е точно тоя момент прецаква имиджа и извиква твърде силни съмнения дали пък не послъгва и за другото и се мъчи да се направи на пò светица от папа Франциск. А и както това друго го пише с недомлъвки, един път тъй, другия път иначе - съвсем.
Не ми е за друго, ама не съм фен като се мъчи някой да се прави на нещо, което не е, пред баламите.

До колкото помня тя написа, че докато са у майка й тя си го гледа, но с помощта на майка й, т.е. докато буквално си маже/мие косата или епилира или каквото там, го наглежда майка й, а през останалото време от деня тя си го гледа и се грижи за него - в общи линии. Все пак на дете на 1г. му трябва постоянно надзор и докато авторката върши това онова, го наглежда майката, в останалото време, което е преобладаващо авторката си го гледа. Поне така разбрах аз.

Нещата малко са изтървани. Винаги съм смятала, че мъжът става баща, малко под натиска на майката. Поне в началото. Всички гледат да си почиват след работа, да си продължат живота по старому, а майката да си гледа бебето. Така и така по цял ден седи вкъщи и "нищо не прави". Ролята на майката е да покаже на таткото, че и той е точно толкова родител. И всички грижи са общи. Както за дома, така и за детето. Но не  като стане на 2-3 и проговори, да ритат футбол, а от новородено. С къпането, преобличането, ставането вечер, приспиването и т.нат. Изтървеш ли този момент да го въвлечеш се случват няколко неща. Най-малкото е това, че не помага и си гледа кефа. Не успява да изгради толкова дълбока емоционална връзка с бебето. Майката започва да се чувства сама, недооценена. Той се отдръпва и от нея, защото тя гледа сама бебето, през цялото време. Естествено е изнервена и му е, да кажем, леко сърдита, докато не стане много сърдита. После почва да страда е секса. Да продължавам ли?
А това уикенда да изчеза с детето, за да си почине от тегобата на семейния живот е върхът на сладоледа!
Нещата ги виждам така - като трябва да се боядисаш - оставяш му детето и се боядисваш. Иска, не иска, ще го гледа. Както за кола маска, спорт и кафе. Като се поизмори да гледа уикендите дете, наравно с теб, сам ще поиска да го оставяте на бабата и да си починете. Но двамата. Не само той. Трябва да се изградите като семейство, не като той от една страна и ти и дето от друга. Това не е точно идеята за семейството.

Е да ама ако направо си замине, значи няма желание за оправяне на проблема.