Липсва ми, но пък и сега има прекрасни мигове с малкия които със сигурност ще ми липсват след време.
- Публикувана: 24 окт. 2006, 22:16 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 00:41 ч.
Липсва ли Ви?
Ами незнам дали няма да прозвучи грубо,ноооооо на мен никак не ми липсваха.Може би ако бременностите ме протичаха без проблеми да,но сега... 
.Да завиждах на мамите бременни втори път,и ми се прииска,но след като проблемите от първият път се завърнаха с пълна сила,съм на мнение,че бременността не е чак такъв прекрасен момент в живота на жената.Смятам,че хубавото започва след това.
.Да завиждах на мамите бременни втори път,и ми се прииска,но след като проблемите от първият път се завърнаха с пълна сила,съм на мнение,че бременността не е чак такъв прекрасен момент в живота на жената.Смятам,че хубавото започва след това. 
Сещам се с умиление не само за бремеността, но и за времето когато момченцето ми се роди, неговото изражение тогава, как съм го люшкала, разхождала, хранила, абе изобщо всичко, което е отминало и няма как да го върна. Е да може да се припомни, но то ще бъде със съвсем друго човече и спомените после ще са други и все така мили 
Не 
Не съм чакала положителен тест, даже бях забравила, че сме правили един опит, никога не съм очаквала да стане от раз, чак като ми закъсня ми мина през главата и честно казано не знаех да се радвам ли или да плача на положителния тест
не бях готова психически и това много ме натовари през бременността 
Като прокървих в 3 месец, разбрах колко много искам това дете
за щастие до края намах проблеми, но не знам как не полудях, тези 9 месеца ми бяха много натоварващи, добре поне, че нямах физически неразположения 
Като прибавим и страха от раждането, направо не можех да си намеря място от щастие, когато всичко приключи
Не съм чакала положителен тест, даже бях забравила, че сме правили един опит, никога не съм очаквала да стане от раз, чак като ми закъсня ми мина през главата и честно казано не знаех да се радвам ли или да плача на положителния тест
не бях готова психически и това много ме натовари през бременността Като прокървих в 3 месец, разбрах колко много искам това дете
за щастие до края намах проблеми, но не знам как не полудях, тези 9 месеца ми бяха много натоварващи, добре поне, че нямах физически неразположения Като прибавим и страха от раждането, направо не можех да си намеря място от щастие, когато всичко приключи
Липсва ми, но пък и сега има прекрасни мигове с малкия които със сигурност ще ми липсват след време.
