Сега след като родих ми липсват миговете, когато правех тестове, дните на очакване, денят на положителния тест, а след това 9-те месеца на бременеене.Колко се чудех на кого ще прилича, как ще изглежда и други подобни.Много, много ми липсват тия моменти и трепети, а на вас?
- Публикувана: 24 окт. 2006, 22:16 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 00:41 ч.
Липсва ли Ви?
И на мен ми липсват. Липсва ми и коремчето. Освен до тук вече изброените неща, много ми липсва и вниманието на хората. Начина по който се отнасят с теб, като със скъпоценен камък, нескритият респект в очите им и прочее. Определено и сега има много хубави моменти, но двете неща са просто различни и не бива за сметка на едното, да омаловажаваме значението на другото.
когато родих петра, да, липсваха ми. но сега, когато пак съм бременна, и съм се превърнала в совалка, която трамбова от стая в стая и после към вц-то, си се чудя на акъла кое точно ми е липсвало. и като сложим проблемна бременност, положението става международно.
вероятно липсва на тези, които са изкарали една кротка, спокойна, безпроблемна бременност, без кървене, лежане по болници, вечени страхове и т.н. след второто раждане категорично няма да ми липсванито ден от последните 12 седмици.
вероятно липсва на тези, които са изкарали една кротка, спокойна, безпроблемна бременност, без кървене, лежане по болници, вечени страхове и т.н. след второто раждане категорично няма да ми липсванито ден от последните 12 седмици.
Ами незнам дали няма да прозвучи грубо,ноооооо на мен никак не ми липсваха.Може би ако бременностите ме протичаха без проблеми да,но сега... .Да завиждах на мамите бременни втори път,и ми се прииска,но след като проблемите от първият път се завърнаха с пълна сила,съм на мнение,че бременността не е чак такъв прекрасен момент в живота на жената.Смятам,че хубавото започва след това.
.Да завиждах на мамите бременни втори път,и ми се прииска,но след като проблемите от първият път се завърнаха с пълна сила,съм на мнение,че бременността не е чак такъв прекрасен момент в живота на жената.Смятам,че хубавото започва след това. 
Сещам се с умиление не само за бремеността, но и за времето когато момченцето ми се роди, неговото изражение тогава, как съм го люшкала, разхождала, хранила, абе изобщо всичко, което е отминало и няма как да го върна. Е да може да се припомни, но то ще бъде със съвсем друго човече и спомените после ще са други и все така мили 
Не 
Не съм чакала положителен тест, даже бях забравила, че сме правили един опит, никога не съм очаквала да стане от раз, чак като ми закъсня ми мина през главата и честно казано не знаех да се радвам ли или да плача на положителния тест
не бях готова психически и това много ме натовари през бременността 
Като прокървих в 3 месец, разбрах колко много искам това дете
за щастие до края намах проблеми, но не знам как не полудях, тези 9 месеца ми бяха много натоварващи, добре поне, че нямах физически неразположения 
Като прибавим и страха от раждането, направо не можех да си намеря място от щастие, когато всичко приключи
Не съм чакала положителен тест, даже бях забравила, че сме правили един опит, никога не съм очаквала да стане от раз, чак като ми закъсня ми мина през главата и честно казано не знаех да се радвам ли или да плача на положителния тест
не бях готова психически и това много ме натовари през бременността Като прокървих в 3 месец, разбрах колко много искам това дете
за щастие до края намах проблеми, но не знам как не полудях, тези 9 месеца ми бяха много натоварващи, добре поне, че нямах физически неразположения Като прибавим и страха от раждането, направо не можех да си намеря място от щастие, когато всичко приключи
Липсва ми, но пък и сега има прекрасни мигове с малкия които със сигурност ще ми липсват след време.
обаче накрая виждаш че си заслужава да се изтърпи 
вече не, напоследък малката калпазанка е цял букет от емоции - толкова се забавлявам с нея, че хич не ми липсват и не се сещам за отминали моменти 
по-скоро минах в другата крайност - представям си бъдещето (как ще почнат 'защо'-тата, как ще дърдори по цял ден... бисерите... новите бели
) и нямам търпение
по-скоро минах в другата крайност - представям си бъдещето (как ще почнат 'защо'-тата, как ще дърдори по цял ден... бисерите... новите бели
) и нямам търпение Липсват ми,затова повторихме,но като се замислиш тези моменти са хиляди особенно след като родиш и трябва да им се наслаждаваме.Да и се га си се чудя на какво ли ще прилича след време,как ще се развият като цяло.И тези трепети за мене са много по силни
Сега след като родих ми липсват миговете, когато правех тестове, дните на очакване, денят на положителния тест, а след това 9-те месеца на бременеене.Колко се чудех на кого ще прилича, как ще изглежда и други подобни.Много, много ми липсват тия моменти и трепети, а на вас?
Мислех,че съм единствената на която толкова и липсва всичко това!Първия ден след родилното даже се разплаках,така ми липсваше коремчето,усещането за бебчето и вълненията за това как ще изглежда то.Сега вече не ми остава време да мисля за тези неща.
Бременността е страхотно състояние,наслаждавайте и се всяка секунда!!!!!
Бременността е страхотно състояние,наслаждавайте и се всяка секунда!!!!!
Не, не ми липсват. Спомням си тези моменти с много приятни чувства и умиление, но не ми липсват след като резултата е пред мен 
И аз така.А преди да родя се чудех как ще свикна, как няма да усещам бебчето си когато мърда и т.н и т.н. 
Не ми липсват тези дни , защото колкото и да бяха красиви , сега всеки нов ден е вълнуващ , изпълнен с нови изненади сякаш откривам света отново през очите на дъщеря ми . Толкова много неща искам да и покажа , на толкова неща да я науча и това е несравнимо по-интересно за мен от дните когато я очаквах , като жена също се чуствам по-добре , когато не съм бременна. Сигурно е до емоционалност
Липсват ми и затова смятаме да повторим тези емоции .
.
Здравей,
много се радвам, че някой повдига тази тема точно
Защото точно днес, когато ми остават месец - месец и половина до Големият ден мислите ми се въртяха в тази насока......
Да, както за всичко останало очакването за нещо хубаво, често е по приятно от самият акт на реализацията му.....
Да не говорим за случаите когато става въпрос за първа бременност !
Самата аз толкова много се вълнувах през последните 6-7 месеца от предстоящото събитие, имам предвид да не пропусна нещо важно което да разбера, да проверя и издиря всичко важно което трябва да се купи и направи, че чак вече си мисля, че съм надпреварила времето
Мисля , че разбирам как се чувстваш, но за още по доброто ти светоусещане ще те помоля да си припомниш / неминуемите / мигове, когато те е било ужасно страх че нещо с него или с теб не е наред, когато не си могла да си обуеш обувките без пъшкане и охкане, да станеш от стола, да се обърнеш на другата страна в леглото и прочие подобни симптоми....
Така че всяко нещо си има и положителни и отрицателни страни.
Пожелавам пълноценни и щастливи мигове с малкото ти съкровище, наслаждавай се на всеки един момент защото той е уникален по своему и неповторим !
много се радвам, че някой повдига тази тема точно
Защото точно днес, когато ми остават месец - месец и половина до Големият ден мислите ми се въртяха в тази насока......
Да, както за всичко останало очакването за нещо хубаво, често е по приятно от самият акт на реализацията му.....
Да не говорим за случаите когато става въпрос за първа бременност !
Самата аз толкова много се вълнувах през последните 6-7 месеца от предстоящото събитие, имам предвид да не пропусна нещо важно което да разбера, да проверя и издиря всичко важно което трябва да се купи и направи, че чак вече си мисля, че съм надпреварила времето
Мисля , че разбирам как се чувстваш, но за още по доброто ти светоусещане ще те помоля да си припомниш / неминуемите / мигове, когато те е било ужасно страх че нещо с него или с теб не е наред, когато не си могла да си обуеш обувките без пъшкане и охкане, да станеш от стола, да се обърнеш на другата страна в леглото и прочие подобни симптоми....
Така че всяко нещо си има и положителни и отрицателни страни.
Пожелавам пълноценни и щастливи мигове с малкото ти съкровище, наслаждавай се на всеки един момент защото той е уникален по своему и неповторим !
Незнам дали ми липсват, но определено си спомням с голямо умиление за тези месеци. Въпреки че имаше моменти в края, в които нямах търпение всичко да приключи по-скоро, сега определено бих повторила. Надявам се скоро да си ги припомня пак, трепета от очакването на детенце е неповторим.
Да,липсва ми определено-бремеността ми беше едно чудесно изживяване,раждането -също!Доста често се сещам за миналото време и то с носталгия....
- след като родих разбрах, че зачеването и раждането за благословия!
Аз мога да кажа, че имах лека бременност, но не ми липсва времето с корема. Около мен гъмжеше от проблеми, трудности и изпитания от които някакси не можах да изживея бременноста си пълноценно както всъщност трябва да е. Иначе само по себе си това наистина е страхотно време, но при мен нещата трагнаха малко в обратен ред...дано сега вече се нормализират Ама сега като си го погледна каква е душичка и забравям всичко....Чувствам се добре с него!!!
Ама сега като си го погледна каква е душичка и забравям всичко....Чувствам се добре с него!!!
На мен не ми липсват, въпреки че не съм имала никакви проблеми. Но неизвестността от това, което предстои, определено ми беше по-безинтересна от малкото човече, което се променя пред очите ми. Тогава всичко беше планове, предположения, а сега е съвсем конкретно, тук и сега, и много много по-хубаво!
Всяко едно нещо преживяно по време на бременността носи своите емоции.Аз си спомням само хубавите гледам по трудно извървените моменти да ги оставя там някъде в миналото.
Спомням си когато бях бременна с второто си дете зълва ми ме пита(аз родих една година и половина след нея)та тя ме пита --Дими,нали е много хубаво да си бременна?--
А на мен тогава си спомням не ми беше особено добре с големия корем, и отговорих ---Да ,да разбира се--
Може би като ме е гледала бременна си е спомнила как е било тогава при нея и как може би и липсва този момент.Тя иска второ детенце и й пожелавам от сърце скоро да ни зарадва.
Спомням си когато бях бременна с второто си дете зълва ми ме пита(аз родих една година и половина след нея)та тя ме пита --Дими,нали е много хубаво да си бременна?--
А на мен тогава си спомням не ми беше особено добре с големия корем, и отговорих ---Да ,да разбира се--
Може би като ме е гледала бременна си е спомнила как е било тогава при нея и как може би и липсва този момент.Тя иска второ детенце и й пожелавам от сърце скоро да ни зарадва.
Аз, като все още бременна, си мисля, че на вече родилите им е по-добре.Аз постоянно се тревожа дали на бебчо всичко му е наред, как ще мине раждането и дали ще ми е здравичко съкровището като излезе.Иначе хълцането и ритането са много приятни, но очакването направо ме скапва.
Честно казано не усещам липсата на тези точно мигове, в момента се радвам на прекрасни изживявания с моя младеж и не съм си спомняла скоро за тях.
Понякога толкова много ми липсват тези мигове, че ей сега май пак съм готова да забременея. Ама родените вече малки човечета не искам да се връщат пак в корема . Просто искам още бебета . Добре, че здравия разум си изиграва добре ролята, щото иначе само бременна трябва да ходя 
.
. Просто искам още бебета . Добре, че здравия разум си изиграва добре ролята, щото иначе само бременна трябва да ходя . 
Всичко ми липсва и нищо не ми липсва.
От преди раждането на синът ми ми липсва свободата да се разхождам дори без цел,да излизам с приятелки, да сядам по заведения,да чета книги,да мързелувам. За тези неща нямам време и възможност сега.
Много пъти си припомням , за да не забравя трепетите около предстоящото раждане и самото раждане. Искам да запечатам момента, в който ми подадоха Виктор да го гушна. Дори моментите на силните и болезнени контракции не искам да забравя. Те ми напомнят , че нищо не идва лесно на този свят. Припомням си и първите месеци въпреки , че избледняват вече. Постоянно връщам в съзнанието си моменти от моя живот ,в които съм се чувствала наистина щастлива.
Сега в момента гледам напред и всеки ден с усмивка и лека тъга виждам как Виктор расте и се променя.
На всички ни се иска децата ни да останат малките сладки бебчета със загадъчните си усмивки.
Но няма как,всички те ще станат достойни младежи и девойки. Дано само сме живи и здрави да си ги изгледаме с любов.
От преди раждането на синът ми ми липсва свободата да се разхождам дори без цел,да излизам с приятелки, да сядам по заведения,да чета книги,да мързелувам. За тези неща нямам време и възможност сега.
Много пъти си припомням , за да не забравя трепетите около предстоящото раждане и самото раждане. Искам да запечатам момента, в който ми подадоха Виктор да го гушна. Дори моментите на силните и болезнени контракции не искам да забравя. Те ми напомнят , че нищо не идва лесно на този свят. Припомням си и първите месеци въпреки , че избледняват вече. Постоянно връщам в съзнанието си моменти от моя живот ,в които съм се чувствала наистина щастлива.
Сега в момента гледам напред и всеки ден с усмивка и лека тъга виждам как Виктор расте и се променя.
На всички ни се иска децата ни да останат малките сладки бебчета със загадъчните си усмивки.
Но няма как,всички те ще станат достойни младежи и девойки. Дано само сме живи и здрави да си ги изгледаме с любов.
сега се чувствам прекрасно,определено това ще ми липсва един ден като порасне 
Честно казано въобще не ми липсват сега ми е много много по-хубаво .
Илиянка,честито бебче!Да ти е живо и здраво!
И на мен ми липсват, затова мислим скоро да си ги припомним!
И мен ако ме питате много ми липсват.Искам пак да ги изживея... поне още два три пъти
Не ми липсват трепетите, въпреки че беше много вълнуващо очакването на забременяването. Аз си знаех, че съм бременна преди да НЕ се неразположа. Но не е имало трепети месеци наред защото стана веднага. А бременеенето ама хич не ми лиспва - беше ми много гадно. Даже сега въпреки, че искам бебе хич не ми се бременее
Въобще не ми липсва. Първата бременност ми беше неприятна, но втората беше направо ужас. Нищо страшно, но неразположенията ми бяха изключително гадни, да не говорим за килограмите които трупнах и с които сега ще трябва пак да се боря. Иска ми се да имам и трето дете, но само мисълта за бременността ме кара да потръпвам. Ако можех да прескоча този период, щеше да е супер!
Честно казано,никак не ми липсва.Сега се чувствам много по-добре и себе си !А и имам сладкото си бебе на което се радвам и имам много нови трепетни очаквания с него !
Много тежки бременности имах и честно до си кажа не ми липсват тия моменти.....а и бях заприличала на слон....а и все си задавах едни въпроси от рода на дали бебето е добре, дали ще се роди живо и здраво, дали няма да настъпи внезапна смърт на плода....абе шашната си бях.....
......Чуството е неописуемо страхотно.....чак ми се прииска пак да имам бебче-едно мъничко такова-сладичко