Хич даже не ми липсват.... Бременностите ми бяха толкова мъчителни, че въобще не желая да се връщам назад. Моног съм си добре сега - поотслабнала, щастлива, жизнена, да си гледам децата и да им се радвам... 
- Публикувана: 24 окт. 2006, 22:16 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2006, 00:41 ч.
Липсва ли Ви?
Не, не ми липсват. Спомням си тези моменти с много приятни чувства и умиление, но не ми липсват след като резултата е пред мен 
И аз така.А преди да родя се чудех как ще свикна, как няма да усещам бебчето си когато мърда и т.н и т.н. 
Не ми липсват тези дни , защото колкото и да бяха красиви , сега всеки нов ден е вълнуващ , изпълнен с нови изненади сякаш откривам света отново през очите на дъщеря ми . Толкова много неща искам да и покажа , на толкова неща да я науча и това е несравнимо по-интересно за мен от дните когато я очаквах , като жена също се чуствам по-добре , когато не съм бременна. Сигурно е до емоционалност
Липсват ми и затова смятаме да повторим тези емоции 
.
.
Здравей,
много се радвам, че някой повдига тази тема точно
Защото точно днес, когато ми остават месец - месец и половина до Големият ден мислите ми се въртяха в тази насока......
Да, както за всичко останало очакването за нещо хубаво, често е по приятно от самият акт на реализацията му.....
Да не говорим за случаите когато става въпрос за първа бременност !
Самата аз толкова много се вълнувах през последните 6-7 месеца от предстоящото събитие, имам предвид да не пропусна нещо важно което да разбера, да проверя и издиря всичко важно което трябва да се купи и направи, че чак вече си мисля, че съм надпреварила времето
Мисля , че разбирам как се чувстваш, но за още по доброто ти светоусещане ще те помоля да си припомниш / неминуемите / мигове, когато те е било ужасно страх че нещо с него или с теб не е наред, когато не си могла да си обуеш обувките без пъшкане и охкане, да станеш от стола, да се обърнеш на другата страна в леглото и прочие подобни симптоми....
Така че всяко нещо си има и положителни и отрицателни страни.
Пожелавам пълноценни и щастливи мигове с малкото ти съкровище, наслаждавай се на всеки един момент защото той е уникален по своему и неповторим !
много се радвам, че някой повдига тази тема точно
Защото точно днес, когато ми остават месец - месец и половина до Големият ден мислите ми се въртяха в тази насока......
Да, както за всичко останало очакването за нещо хубаво, често е по приятно от самият акт на реализацията му.....
Да не говорим за случаите когато става въпрос за първа бременност !
Самата аз толкова много се вълнувах през последните 6-7 месеца от предстоящото събитие, имам предвид да не пропусна нещо важно което да разбера, да проверя и издиря всичко важно което трябва да се купи и направи, че чак вече си мисля, че съм надпреварила времето
Мисля , че разбирам как се чувстваш, но за още по доброто ти светоусещане ще те помоля да си припомниш / неминуемите / мигове, когато те е било ужасно страх че нещо с него или с теб не е наред, когато не си могла да си обуеш обувките без пъшкане и охкане, да станеш от стола, да се обърнеш на другата страна в леглото и прочие подобни симптоми....
Така че всяко нещо си има и положителни и отрицателни страни.
Пожелавам пълноценни и щастливи мигове с малкото ти съкровище, наслаждавай се на всеки един момент защото той е уникален по своему и неповторим !
Незнам дали ми липсват, но определено си спомням с голямо умиление за тези месеци. Въпреки че имаше моменти в края, в които нямах търпение всичко да приключи по-скоро, сега определено бих повторила. Надявам се скоро да си ги припомня пак, трепета от очакването на детенце е неповторим.
X
Реклама