Къде излиза, че е така?
- Публикувана: 26 септ. 2021, 08:55 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2021, 14:27 ч.
Съпругът ми обвинява мене
Излиза, че е обречена и няма смисъл да мечтае или да се бори за различен живот?!
Естествено, че не е обречена. Проблемът е, че в момента няма начин да се освободи от 24 часовата грижа по сукалчето, а тя самата е болна, няма сили за нищо.
Семейството на мъжа не са лоши хора, не я пресират за нищо, опитват да помагат с бебето, но то си иска майка си и цицата.
На мъжа и не му е лесно с две деца, които непрекъснато боледуват и падат. Живее С нея като съквартирант/хазяин, без секс, не я притиска за секс.
За.мене тя има някаква авитаминоза/липса, породена от бременности, раждания и кърмене и прераснала в депресия. Осъзнава, че проблемът не е в мъжа и.
Както asyalein писа, мисля би било добре да иде на лекар, макар че в такива случаи не обръщат внимание на Д3, Б12, а раздават антидепресанти.
Някой писа, че сме злорадствали. Била съм В много по-лошо положение от нейното, като пари, образование, възпитание, опит изобщо не ми помагаха. Тя поне живее с хора, на които може да разчита. Ние нямахме никакъв близък на 1000 километра от дома, а мъжът ми отсъстваше. Не съм се депресирала като нея, нито той. Късмет, ген, възприятия.
В живота не всичко може да бъде променено веднага и не всичко зависи от нашата воля и усилия.
Излиза, че е обречена и няма смисъл да мечтае или да се бори за различен живот?!
Не е "обречена", ако я приберат родителите й. Ако не - около пет години поне не я виждам да успее да направи нещо. Забравили сте какво е с толкова малки деца.
За да успееш да промениш нещо, трябва да разбереш, че ти сам си отговорен за живота, който водиш.
Така е, понякога това е много трудно или има подсъзнателни блокади.
Аз съм й дала съвет точно за тази част.
Дана, аз не набивам канчето на някого, който сам казва, че не вижда изход.
И да, не съм толерантна към хора, които се опитват, вербално в случая, да тържествуват над някого, който очевидно не се чувства добре ( Artikel 1 😉)
Аз канчето на Etoile не съм го набила, съвсем аргументирано й написах защо постът й не е конструктивен.
Невена, нали знаеш, някои плуват в океана, други се дават от капка вода.
Всеки различно възприема и оценява ситуацията. Някои излизат по-силни от подобни ситуации, други се сриват.
Лорелада, според мен сега е моментът авторката да си подреди приоритетите, да си изясни целите и да си изработи стратегиите. Когато децата станат по-самостоятелни, ще може да ги приложи!
Наистина ми е непонятно защо трябва непрекъснато да се акцентира на негативното.
И аз съм с малко дете, знам какво е. Първото ми дете беше залепено за мен дълго време, та и това съм го преживяла.
Например постът преди твоя. И някои други по-назад. Или аз така ги разбирам.
Какво може да направи от днес за утре? Промяната на живота е процес, воля, време и усилие. Дори да се премести сега веднага при техните, вероятно ще й олекне, защото няма да е с мъж, който не обича, но едва ли и това е най-доброто решение, ако иска да се чувства пълноценна и щастлива.
Съветвам я хубаво да си помисли какво иска и как го иска и каква цена е готова да плати. И да има достойнство и да не се оставя да я правят на маймуна. Децата може да са малки, но тя не е улична котка, която е прибрана по милост. И да говори с родителите си за това какво я притеснява. Не може да става заложник на това, че децата са малки. Те сега са малки, после ще са големи и все ще има причина да прави компромиси до безкрай. Човек първо живее със себе си и после с другите.
Толкова абстрактни, колкото всеки отвътре знае кога е притиснат, но не си го признава. И да, да говори с родителите си да я подкрепят, каквото ще да става. Половината от депресията идва от това, че не е сигурна какво иска и как да постъпи, макар отвътре нещо да й нашепва, че нещата не са добре, а другата половина заради консервативността на родителите й. Но в момента, в който за себе си реши какво иска, ще добие повече самоувереност. Млада е, точно сега пораства като възрастна личност и като майка.
Работодателите, особено по малките градове, умират от желание да назначават майки с малки деца. Образованието, съвсем отговорно го казвам, няма НИКАКВО значение в случая. Директно са ми отказвали позиция на която имам 10 години опит и още 5 образование в полза на мъж без никакъв опит и в процес на обучение точно заради това. И си ми го казаха право куме в очи. Е, гадно е, но пък евала им за чесността 
Та относно депресията - да си без пари, без дом и с две деца, определено няма да подобри нещата. Така че най-прекият полезен ход на авторката е да се опита да оправи отношенията с мъжа си. Никоя жена не ражда две деца на мъж (без солиден финансов гръб) ако не го обича. Ще трябва да си наложиш промяна, друг начин няма. Много е възможно през бурята от хормони, умора и обида просто да си накърнена и да ти трябва време, за да излезеш от дупката. Но ще мине. Ако все пак не мине, ще мине време и ще имаш времето и финансите да бъдеш самостоятелна. Обаче изобщо не се заблуждавай - опцията ти е голям град тип София, Пловдив, Бургас... В малките градове винаги ще си в списъка с нежелани служители по горните причини. Гадно, но факт. А за голям град трябват стартово пари и то сериозни суми.
Винаги има план Б - защитени жилища за жени, жертви на домашно насилие. Това си е насилие, макар и не физическо. Само че изключително силно те съветвам това да ти е възможно най-последната опция само ако си с децата на улицата.
Та относно депресията - да си без пари, без дом и с две деца, определено няма да подобри нещата. Така че най-прекият полезен ход на авторката е да се опита да оправи отношенията с мъжа си. Никоя жена не ражда две деца на мъж (без солиден финансов гръб) ако не го обича. Ще трябва да си наложиш промяна, друг начин няма. Много е възможно през бурята от хормони, умора и обида просто да си накърнена и да ти трябва време, за да излезеш от дупката. Но ще мине. Ако все пак не мине, ще мине време и ще имаш времето и финансите да бъдеш самостоятелна. Обаче изобщо не се заблуждавай - опцията ти е голям град тип София, Пловдив, Бургас... В малките градове винаги ще си в списъка с нежелани служители по горните причини. Гадно, но факт. А за голям град трябват стартово пари и то сериозни суми.
Винаги има план Б - защитени жилища за жени, жертви на домашно насилие. Това си е насилие, макар и не физическо. Само че изключително силно те съветвам това да ти е възможно най-последната опция само ако си с децата на улицата.
Ася, без баща или близки ли гледа детето, съвсем сама? За това говорим. Като ги има, друго е.
Добре де, къде съм писала подобно нещо?
Как стигна от моите постове до това заключение?
Нито я съветвам да напуска мъжа си, нито да си оставя детето ревящо, за да можел той на спокойно да се секси....
Тя сега е в трудна ситуация, сега се чувства в дупка. Написала съм как малко да се поосвести - изследвания, промяна на възприемането на ситуацията. Оттам нататък тя сама трябва да си изясни нуждите, желанията, възможностите и т.н
Никой тук от нас не знае как е поне на 50% ситуацията. Ни колко точно е зле, ни дали е село или малък град, ни техните как ще реагират, ни колко сили има авторката.
В крайна сметка спасението на давещите е в техните ръце.
Аз обаче не желая да й натискам главата надолу.