Здравейте! Съпругът ми винаги ама абсолютно ВИНАГИ обвинява мене, когато децата се разболеят, падат, удрят се и т.н. Вече не се издържа просто! Обвиняват ли ви и вас или само на мен ли ми се случва това? Отчаяна съм просто 😔
- Публикувана: 26 септ. 2021, 08:55 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2021, 14:27 ч.
Съпругът ми обвинява мене
Кажи му той да се занимава с тях, за да не падат и т.н.
Оставяй му децата да ги гледа той. Да ги гледа сам, без теб.
Проблемите са другаде и не са свързани с децата.
Съпругът ти е идиот и ти си го знаеш, не нужно и ние да ти го казваме. Връчваш му ги и да се оправя сам, но ще почнат други обвинения, че не искаш да ги гледаш и пр. В твоята ситуация нямаш полезен ход. Има такива тъпанари, които си изкарват всичко на съпругите си. Или го оставяш или се примиряваш, нямаш други опции. Не ми изглежда да е разбран човек.
Рядко го казвам, но при такъв мъж, по-добре жената да си вземе децата и да го освободи от тегобата. А най вече тя ще спаси себе си, защото такива мъже съсипват жените си психически. Започват с малки забележки и завършват с обвинения за всичко.
Бягай. Това е най-доброто, което мога да кажа. Такива обвинения за всичко, без оглед на ситуация, кое е реалистично и кое не, обикновено идват от хора с тежки личностни проблеми.
Мен така ме "обвиняваха", че не мога да избирам зарзават на пазара. Вече 7-ма година не съм купила и един морков за у дома. Но, смея да кажа, че той се справя по-добре от мен в това отношение и, че критиката му е била точна.
За детето не ми е правил "изречения", но и аз се консултирам с него.
За болест, падане...., АБСУРД!
Но и аз съм способна, при подобно поведение, да си събера малко багаж и да ида на гости при мама (или сестра ми), за седмица /две. Хем да си почина, хем да го видя с неговия натоварен график как ще се справи...
За детето не ми е правил "изречения", но и аз се консултирам с него.
За болест, падане...., АБСУРД!
Но и аз съм способна, при подобно поведение, да си събера малко багаж и да ида на гости при мама (или сестра ми), за седмица /две. Хем да си почина, хем да го видя с неговия натоварен график как ще се справи...
Мъжете обикновено нямат претенции как жените им гледат децата, особено ако не ги закачат.
По-скоро ми мирише, че има някой отстрани, който му „отваря очите“ каква нескопосана майка е жена му – майка му, сестра му, любовница, колежка... Някой му опява и то жена.
По-скоро ми мирише, че има някой отстрани, който му „отваря очите“ каква нескопосана майка е жена му – майка му, сестра му, любовница, колежка... Някой му опява и то жена.
Кажи му той да се занимава с тях, за да не падат и т.н.
Не иска. С 300 зора му давам поне да дъжи мъничко, за да си измия зъбите, например.
Няма начин да ги оставя при него и да излизам някъде сама. Живеем с неговите родители и с малката ми зълва. Когато децата боледуват тогава настъпва истински ад за мен. Хем ми е изключотелно мъчно за тях, когато страдат, от друга страна драми, трагедии за това, че заради мен се разболяват и аз съм виновна.
Сексът не върви. Почти 0. Аз имам лични проблеми и това влияе. Оф, много ми е тежко. Искам да се махна час по-скоро, няма къде да ходя, работа нямам, висше образование нямам...
Кажи му той да се занимава с тях, за да не падат и т.н.
Не иска. С 300 зора му давам поне да дъжи мъничко, за да си измия зъбите, например.
Кажи му той да се занимава с тях, за да не падат и т.н.
Не иска. С 300 зора му давам поне да дъжи мъничко, за да си измия зъбите, например.
Той не, че не ги иска, просто не иска да се занимава с тях, не иска да играе и т.н. иначе ги обича много.
Как така не иска да се занимава с тях, пък ги обича много?
Иска, ама няма желание. Кажи защо си с него.
Как така не иска да се занимава с тях, пък ги обича много?
Как така не иска да се занимава с тях, пък ги обича много?
Например води ги на лекар, на градина и т.н., но не иска да играе и да се занимава с тях.
Нямам фин. възможност, за да го напускам...
След докато децата ходят на градина, няма ли начин да намериш някаква работа. Това ще помогне като за начало много. Висшето не е задължително и критерий. Твоите близки къде са в цялата тази ситуация?
Например води ги на лекар, на градина и т.н., но не иска да играе и да се занимава с тях.
Нямам фин. възможност, за да го напускам...
Как така не иска да се занимава с тях, пък ги обича много?
Как така не иска да се занимава с тях, пък ги обича много?
Например води ги на лекар, на градина и т.н., но не иска да играе и да се занимава с тях.
Нямам фин. възможност, за да го напускам...
Имаш криви представи за родителска любов.
Нямаш пари.
Извинявай, но какво трябва да ти кажем тук? Повечето не търпим такива мъже и просто ги разкарваме от живота си.
Нямаш пари.
Извинявай, но какво трябва да ти кажем тук? Повечето не търпим такива мъже и просто ги разкарваме от живота си.
Има ли смисъл да се влиза в обяснения, че ако не направиш нещо, за да промениш ситуацията - образование, работа, финансова независимост, ще ти мине живота в нещастие и антидепресанти (които, според предните ти теми, вече са факт)?
Или пишеш колкото да помрънкаш и после пак обратно в "семейната идилия"?
Или пишеш колкото да помрънкаш и после пак обратно в "семейната идилия"?
Имаш криви представи за родителска любов.
Нямаш пари.
Извинявай, но какво трябва да ти кажем тук? Повечето не търпим такива мъже и просто ги разкарваме от живота си.
Нямаш пари.
Извинявай, но какво трябва да ти кажем тук? Повечето не търпим такива мъже и просто ги разкарваме от живота си.
Майчинството взе да ми вреди и той го вижда, но, например, не ги води на разходка, за да мога да почивам. Ей това най-много ме дразни. Исках само да споделя болката си...
Май рядко задавам този въпрос, ама - защо му роди второ, като видя, че и на първото не обръща внимание?
Май рядко задавам този въпрос, ама - защо му роди второ, като видя, че и на първото не обръща внимание?
Защото ми обеща, че ще ми помогне. Осъзнах всичко, но късно...😔
Цял живот така ли ще е? Май да. Ще те срине психически, ти ще се грижиш за децата и няма да се грижиш за себе си. Той ще почне да си хойка или ще е търтей, а ти - домакиня, майка, снаха, баща и всичко. Сега роптаеш, може и да обмислиш промяна, развод, светло бъдеще с друг мъж или като си намериш работа, "когато децата пораснат". Постепенно ще се предадеш, защото не ти остава време за тебе си и ще се занемариш, самочувствието ти ще е ниско. И така цял живот ще си до него, а като пораснат децата ще си кажеш "ми то къде сега и за кога". Ще си една от многото тъжни жени и донякъде ще те успокоява мисълта, че все пак децата станаха хора и че има и други като теб.
Съветвам те да си намериш хоби. Рисувай, ходи на някакви танци или йога, ший гоблени, прави сувенири. Да са здрави децата и да ходят на градина/училище, все по 2 часа през няколко дни ще намираш. Не избягвай флиртове. Има мъже, които се грижат за "чуждите" деца като за свои. Ако имаш късмет и вложиш малко старание, можеш да имаш прекрасен живот!
Късно е само, когато няма пулс! Имаш време, имаш младост, дано да имаш здраве и късмет, и разум!
Съветвам те да си намериш хоби. Рисувай, ходи на някакви танци или йога, ший гоблени, прави сувенири. Да са здрави децата и да ходят на градина/училище, все по 2 часа през няколко дни ще намираш. Не избягвай флиртове. Има мъже, които се грижат за "чуждите" деца като за свои. Ако имаш късмет и вложиш малко старание, можеш да имаш прекрасен живот!
Късно е само, когато няма пулс! Имаш време, имаш младост, дано да имаш здраве и късмет, и разум!
Ох каква идилия.... Той ѝ крещи, тя над нещата и рисува... Или танцува... Това как си го представяте, не знам. Хобитата са свързани с пари. Вниманието към себе си е свързано с пари. В момента авторката е финансово зависима от мъжа. Към това трябва да се стремиш на първо време. Децата на ясли, градина, а ти започваш работа. Каквато и да е работа, магазин, производство... Хем ще се откъснеш от битовизмите и ще си сред различни от семейството хора.
А дали не се престаравате прекалено много в отглеждането на децата? Имам предвид ти с грижи, той с изисквания към тебе за тези грижи? Не знам дали е такъв случая тук, но знам за такива родители, за които става голяма драма, че детето се е изцапало, ожулило коляното или пък е кихнало. Отделно всичко се дезинфекцира, само био продукти, и т.н.
Резултатите са освен претоварени родители, изнервени до крайност (в случая ти), и изнежени деца гледани в саксия. Опитай се да го даваш по спокойно, като има големи изисквания към тебе ще го караш той да прави нещата както трябва според него. Ако вече не можеш да си отвориш устата пред него, работата я пиши бегала. С такъв мъж и свекърва ще трябва да им козируваш, иначе нямаш други опции. В този случай ще трябва да си намериш точно други опции с времето, за момента нищо друго няма какво да направиш.
Резултатите са освен претоварени родители, изнервени до крайност (в случая ти), и изнежени деца гледани в саксия. Опитай се да го даваш по спокойно, като има големи изисквания към тебе ще го караш той да прави нещата както трябва според него. Ако вече не можеш да си отвориш устата пред него, работата я пиши бегала. С такъв мъж и свекърва ще трябва да им козируваш, иначе нямаш други опции. В този случай ще трябва да си намериш точно други опции с времето, за момента нищо друго няма какво да направиш.
Не бих казала, че се престарават, просто има такива хора, които обичат да назидават, да мрънкат, да размахват пръст срещу другия, за да му напомнят колко те са по..., пък той/тя е кръгла нула. Така се издигат в собствените си очи и ако имат подкрепата на некоя проста родителка, визирам свеки/тъща нещата стават много "красиви" в семейната картинка.
Опитай се да си намериш работа, за хобита нямаш средства и време. Поне малко да си по независима и да срещаш хора. Иначе, че се задушиш.
Опитай се да си намериш работа, за хобита нямаш средства и време. Поне малко да си по независима и да срещаш хора. Иначе, че се задушиш.
Живеете заедно с баба, дядо и леля на децата, но няма кой да ги занимава, за да си измиеш зъбите? При присъстващ баща + още 3 възрастни вкъщи, ти няма на кой да оставиш децата за малко дори за собствен тоалет? Я, пак? Я малко по-твърдо. Няма не искам, ето ти децата, мъжо, оправяй се. Като не може, да включи майка си, баща си. Те като не искат, да вика неволята.
Хората и без висше образование и дори без средно си намират работа.
Хората и без висше образование и дори без средно си намират работа.
Имаш криви представи за родителска любов.
Нямаш пари.
Извинявай, но какво трябва да ти кажем тук? Повечето не търпим такива мъже и просто ги разкарваме от живота си.
Нямаш пари.
Извинявай, но какво трябва да ти кажем тук? Повечето не търпим такива мъже и просто ги разкарваме от живота си.
Майчинството взе да ми вреди и той го вижда, но, например, не ги води на разходка, за да мога да почивам. Ей това най-много ме дразни. Исках само да споделя болката си...
Въпросът е докато мъжете ви се държат с вас, като с втора ръка хора, вие какво правите по въпроса?
И какво точно очаквате от хората тук? Съчувствие? Погалване по главицата? Как ви помага това и как ви решава проблема?
Докато не разберете, че решението е във вашите ръце и всичко зависи от вас, ще си я карате така. И ясно, че не става от днес за утре. То е процес, само трябва да го започнете.
И какво точно очаквате от хората тук? Съчувствие? Погалване по главицата? Как ви помага това и как ви решава проблема?
Докато не разберете, че решението е във вашите ръце и всичко зависи от вас, ще си я карате така. И ясно, че не става от днес за утре. То е процес, само трябва да го започнете.
Все по-редки са тези отношения и обикновено присъщи за малките населени места. Това е причината другите да не споделят за такива модели, защото или жената не е попадала на такова, или си е тръгнала, или е променила нещата.
Ти да.
Авторката си я представям в нейното положение да го направи. Като се върне, може и шамари да яде...
Авторката си я представям в нейното положение да го направи. Като се върне, може и шамари да яде...
Цитат
Не си единствена в такава ситуация - за мъжа е по-удобно да обвинява жената за всичко и същевременно той да не прави нищо и да раздава наставления от дивана, докато се е разчекнал да гледа Фермата и да си пие биричката. Обяснението е, че просто живеем в Булгаристан, където жената винаги ще е втора в йерархията.
Получаваш отношението, което ти самата вярваш, че заслужаваш. Ще се учудите многострадателните Геновеви колко жени са щастливи със семейният си живот, избора си на съпруг и харесват свекървите. Трябва да се усмелиш обаче. Докато си седиш в кочинката, че те е страх от неизвестното, все някой друг ще ти е виновен. Обаче делото на давещите се е дело на самите давещи се...
Как така не иска да се занимава с тях, пък ги обича много?
На колко са децата?
Стегни се и намери веднага работа, когато тръгнат на ясла/градина. Като станеш финансово независима ще имаш повече опции. Дотогава избягвай конфликти и го оставяй с тях максимално много време. Намирай си работа, трябва да купиш нещо спешно, да сготвиш и т.н. Като попадне няколко пъти в ситуация, в която децата са паднали/ударили се, може и да схване.
Мъжете обикновено нямат претенции как жените им гледат децата, особено ако не ги закачат.
По-скоро ми мирише, че има някой отстрани, който му „отваря очите“ каква нескопосана майка е жена му – майка му, сестра му, любовница, колежка... Някой му опява и то жена.
По-скоро ми мирише, че има някой отстрани, който му „отваря очите“ каква нескопосана майка е жена му – майка му, сестра му, любовница, колежка... Някой му опява и то жена.
Или не всички му пречат, защото не му се занимава. Има мъже, които обичат да имат деца, но не обичат да се грижат за тях. Всяко нещо, което е свързано с децата ги нервира, а най-много ги нервира това да поемат отговорността и тревогите около децата. Или просто нещо не им харесва вече майката и се чудят как да й направят живота черен, защото своя си чувстват черен. Във всеки случай не са читави никак и ако е моя приятелка бих й казала сериозно да се замисли дали си заслужава да живее по този начин и докъде ще я докара.
Именно. Мен ако ме ошамарят - кротко и мирно ще си събера багажа.
Сериозно ми убягва какви са очакванията на хора, които умишлено са избрали кофти обкръжение и евтини условия и внезапно установяват, че бюджетната версия на живота не ги кефи.
Ами... платете за скъпата? Примерно?
Ами... платете за скъпата? Примерно?
Именно. Мен ако ме ошамарят - кротко и мирно ще си събера багажа.
И бих препоръчала да заделя по малко от парите, които и дава мъжът и сега. Все и дава някакви за покупки, за децата, да си отделя по малко.
И като им отговориш накратко, че бюджетната версия по дизайн не е приятна за гледане и живеене, се почва едно тюхкане и цъкане - "вашти версии ги упрайхти, ся моята ти пречи". Еми, да, ако не бях от различно тесто, защо бих те съветвала иначе. Ако бях на твоя хал и аз щях да питам и нищо да не знам.
Именно. Мен ако ме ошамарят - кротко и мирно ще си събера багажа.
И бих препоръчала да заделя по малко от парите, които и дава мъжът и сега. Все и дава някакви за покупки, за децата, да си отделя по малко.
Той пари не ми дава. Ние си имаме отделни сметки. Сериозно ще се стягам, не искам да живея по този начин. Първо трябва да намеря някаква работа от вкъщи, защото малкият е на 1г. 3м. и все още няма да го приемат. Само, че дотогава някак си трябва да направя нещо...
И пари не ти дава?!?!?! Че за какво ти е тоя?!
И на година и три месеца си е точно за ясла. От вкъщи, ако не си специалист в няколко много тесни ниши, няма да докарваш пари. Но пробвай се.
И на година и три месеца си е точно за ясла. От вкъщи, ако не си специалист в няколко много тесни ниши, няма да докарваш пари. Но пробвай се.
Не видях дали си писала за родителите си - ако могат да ти помогнат, поискай помощ - всякаква помощ. Иначе ще се съсипеш. Ако не могат да ти помогнат и започнат да говорят как си заникъде с бебе на ръце, трябва да се оправяш сама. Не можеш да живееш безкрайно в такава ужасна среда на обвинения, изтощение и недоволство. Нито си първата, нито си последната в такава ситуация, но е важно да осъзнаеш и да предприемеш нещо.Още повече на отделни сметки. Искай му повече пари, не може да се прави, че децата не са негови.
Подкрепа (финансова и грижи) няма, секс няма, вие сте разделени родители, но в една къща.
В смисъл не сте двойка.
Да не е изнервен поради липсата на секс и да ти прави напук?
В смисъл не сте двойка.
Да не е изнервен поради липсата на секс и да ти прави напук?
Да, може да е заради това. Той иска, но повечето пъти аз не искам. Няма и как да искам. Той се държи зле с мен и логично нямам желание. А и не го обичам честно казано.
Моите родители...те са малко консервативни. Майка ми често пъти ми е казвала, че аз сама съм си избрала този живот и...ясна е работата.
След като сте на различни сметки, кой плаща семейните разходи? Той пазарува, плаща сметки, но не ти оставя и стотинка кеш, така ли?
Аз купувам продукти за себе си. Когато имам възможност плащам и сметки. Той сметки не плаща, неговите родители плащат. Купува хранителни продукти за общото семейство така да ви кажа. Аз преди се хранех при тях, но сега сама си готвя повечето пъти. Знам, че звучи странно, но...това е. Той си продължава ергенски. Доста пъти съм му казвала, че аз не искам да живеем заедно с неговите родители, но той категорично ми заяви, че не иска да си развали сегашното положение. Нямам сили повече да се занимавам с тях.
Еее, сериозно ли? Темата ми звучи недостоверно.
Не го обичаш, не си с него заради парите, а защо изобщо си с него + две деца? Нямаше ли друг?
И в детската стая. Сякаш някой е искал да събере всички злободневни проблеми на форума в един казус.
Не го обичаш, не си с него заради парите, а защо изобщо си с него + две деца? Нямаше ли друг?
И в детската стая. Сякаш някой е искал да събере всички злободневни проблеми на форума в един казус.
За съжаление е достоверна. Много ме е яд на себе си защо допуснах това да ми се случи! Чувствам се като в капан. Искам да избягам, но пък няма накъде в момента. На никого не му пожелавам това!
Авторке, попрехвърлих малко старите ти мнения. Имаш доста проблеми, вкл.здрсвословни. Хубаво ще е да влезеш в здравния форум и да поразпиташ. Проблемите в това семейство Адамс, където си се навряла, няма да избягат, но с диагноза поне ще можеш да поискаш пари за лекарства - от мъж или от родители.
Скоро ходила ли си на профилактичен преглед? Като ти чета оплакванията, отдавна е трябвало личният ти лекар да ти даде направления, той въобще наясно ли е със състоянието ти?
Скоро ходила ли си на профилактичен преглед? Като ти чета оплакванията, отдавна е трябвало личният ти лекар да ти даде направления, той въобще наясно ли е със състоянието ти?
Авторке, попрехвърлих малко старите ти мнения. Имаш доста проблеми, вкл.здрсвословни. Хубаво ще е да влезеш в здравния форум и да поразпиташ. Проблемите в това семейство Адамс, където си се навряла, няма да избягат, но с диагноза поне ще можеш да поискаш пари за лекарства - от мъж или от родители.
Скоро ходила ли си на профилактичен преглед? Като ти чета оплакванията, отдавна е трябвало личният ти лекар да ти даде направления, той въобще наясно ли е със състоянието ти?
Скоро ходила ли си на профилактичен преглед? Като ти чета оплакванията, отдавна е трябвало личният ти лекар да ти даде направления, той въобще наясно ли е със състоянието ти?
Да, ходих. Трябва да пия лекарства, но кърмя и заради това не мога да ги пия. Просто...не знам от къде да се захвана...
Да, темата може и да е пързалка, като взета от учебник е.
Ако е истина, авторката тутакси ще се оттърве от половината ти здравословни проблеми в момента, в който се махне от тази токсична среда. Буквално токсична. Няма натъде по-зле да бъде, освен ако се окаже и че я бие.
Ако е истина, авторката тутакси ще се оттърве от половината ти здравословни проблеми в момента, в който се махне от тази токсична среда. Буквално токсична. Няма натъде по-зле да бъде, освен ако се окаже и че я бие.
Ще си направя някакъв план. Ще огранича контактите с него до абсолютен минимум, ще почвам да спестявам пари, ще се захвана сериозно за работа. Иначе или ще се самоубия, или ще се оправя и ще си водя щастлив живот. За съжаление друг изход няма...
Не знам дали съпругът ти е тотален изрод - ако е, защо си го взела, не каза нищо по въпроса?
Ако не е, съгласявай се по-често на интимност, пък може да му мине киселото отношение. С мъж, който държиш на сухо, никога няма да се разбереш.
Ако не е, съгласявай се по-често на интимност, пък може да му мине киселото отношение. С мъж, който държиш на сухо, никога няма да се разбереш.
Защо си го взех ли...защото той се появи, когато бях буквално потънала в депресия. Бяхме гаджета и бях много щастлива с него. Забременях. Омъжих се за него, но аз всъщност не бях влюбена. Той ми беше първият. Омъжих се на 20г. Сега съм на 26. Етнически турци сме, но аз не се чувствам като такава, т.е. аз съм доста либерален човек. За мен пол, раса, сексуална ориентация и т.н. нямат значение. Изобщо не исках да живея такъв живот, но по ирония на съдбата...или по-точно заради мои си грешки...живея в този ад. Доста често нямам сили за нищо. Не мога нито да чистя, нито...каквото и да е. Знам, че ви звучки като пързалка, но не е за съжаление. Живея в дълбоката провинция.
Звучиш като разумен човек, който е на прага на избушване. Говори с родителите си и се прибери при тях с децата. Разводите едва ли са често явление, но трябва да направиш нещо, за да съхраниш разума си. Не давай и стотинка твои пари, дръж си ги за черни дни, ще ти трябват. И спешно говори с родителите си! Ситуацията е наистина безумна.
Merdansol, ти може да имаш модерни разбирания, но при мъжа ти и семейството му да не е така.
Както много хора те посъветваха, прибери се при вашите, за да имате с децата покрив над главата и храна на масата. Ако могат да ти помогнат да си стъпиш на краката, пък и да почнеш някаква работа.
Както много хора те посъветваха, прибери се при вашите, за да имате с децата покрив над главата и храна на масата. Ако могат да ти помогнат да си стъпиш на краката, пък и да почнеш някаква работа.
А твоите родители някога казали ли са, че като си го избрала този мъж, ще си стоиш при него и да не се връщаш никога?
Това съм го чела тук много пъти, но лично, не знам за нито един такъв случай и ми се струва много преувеличено.
Какви са тия родители, които затръшват вратата на дъщеря си и внуците си?
Това съм го чела тук много пъти, но лично, не знам за нито един такъв случай и ми се струва много преувеличено.
Какви са тия родители, които затръшват вратата на дъщеря си и внуците си?
Дори доста често се среща, хич не е преувеличено. Обикновено родителите ги е срам от това как дъщерята ще се прибере с едно-две деца, все едно те са се провалили като родители. А ако е имало конфликт и те не са харесвали зетя, тогава натриват носа на дъщерята - ти си си го избрала, оправяй се, стой си при него. Или дъщерята не иска да се върне при тях, защото знае, че всеки залък ще е напомняне. А има и случаи, в които родителите смятат, че дъщеря им не е добра съпруга и майка, че не се справя, което пак косвено за тях е срам и провал като родители.
Проблема при теб е още по-дълбок, поради порядките и разбиранията на твоите близки. Намираш се в един омагьосан кръг, а и намирайки се в дълбоката провинция(не дай се боже в някое село) нещата се задълбочават. Как да се върне при родителите, като едва ли не всички ще ги одумват.
Не знам, авторке какво да те посъветвам ?!
Говори ли с родителите си, каза ли им всичко едно към едно както е,за вас,за болестите ти. Те са стълба на който можеш да се опреш. И аз си тръгнах на минус даже, ама те ме подкрепиха.
Има ли къде да отидеш да работиш, когато малкото тръгне на ясла ? Позволява ли ти да работиш ?
При вас работата е ясна, той е такъв с неговите порядки и възпитание,.по-зле ще става. Промяна няма да има никак.
Не знам, авторке какво да те посъветвам ?!
Говори ли с родителите си, каза ли им всичко едно към едно както е,за вас,за болестите ти. Те са стълба на който можеш да се опреш. И аз си тръгнах на минус даже, ама те ме подкрепиха.
Има ли къде да отидеш да работиш, когато малкото тръгне на ясла ? Позволява ли ти да работиш ?
При вас работата е ясна, той е такъв с неговите порядки и възпитание,.по-зле ще става. Промяна няма да има никак.
Не знам дали съпругът ти е тотален изрод - ако е, защо си го взела, не каза нищо по въпроса?
Ако не е, съгласявай се по-често на интимност, пък може да му мине киселото отношение. С мъж, който държиш на сухо, никога няма да се разбереш.
Ако не е, съгласявай се по-често на интимност, пък може да му мине киселото отношение. С мъж, който държиш на сухо, никога няма да се разбереш.
Леле мале...
А иначе ще стане, така ли? Това ли е сделката - да му дава срещу това да е баща на децата? А тя изобщо иска ли?
Тя решава.
Но да очаква добро отношение от него при липса на секс е наивно.
Приема, че ще са в лоши.
Да се върне при родителите си не никак лесно поради културните особености на етноса и като цяло назадничавото мислене на тази общност. Не виждам как ще се случи, ако живее в някакво затънтено малобройно откъм население място с подобни ретроградни ценностни разбирания. Кой ще и се притече на помощ, никой, убедена съм, че и семейството няма да и помогне. Дори майка й да иска, то бащата няма да се опълчи срещу етническите порядките. Направо ми е мъчно за момичето. Наистина звучиш като разумен човек... Едва ли ще си намериш и читава работа, която да ти носи финансова обезпеченост. Предполагам, че живееш в малък град или село, където работата не е много.
Ако все пак можеш да започнеш работа ще е добре, но ми се струва, че при вас жените не работят. Дано намериш решение за проблемите си, иначе няма да си полезна и за себе си и за децата си.
Ако все пак можеш да започнеш работа ще е добре, но ми се струва, че при вас жените не работят. Дано намериш решение за проблемите си, иначе няма да си полезна и за себе си и за децата си.
И сега не са в добри отношения. Мъжът да обвинява жена си, да си живее като ерген, тя е с проблеми със здравето, преуморена - това добри отношения ли са? Освен ако не гледаме на нещата като на изпълнение на задълженията като добра съпруга, независимо дали иска или не иска - също както мие чиниите, така и това.
Някои работят, някои са с висше образование, познавам такива туркини. Едната е учителка (например). Имате погрешни представи. И при тях като при нас хора всякакви.
Жената се е омъжила на 20 години, кога да учи, за да има образование за читава работа? Ако е в малък град, само и единствено с връзки се намира работа. С две малки деца какво точно ще работи и кой ще ѝ гледа децата, след като мъжът ѝ не желае да го прави? Не ми стана ясно свекървата дали помага, понеже живеят заедно....
Като цяло няма много полезни хода - да се върне при техните с децата, ако я приемат. Да чака на тях за помощ с децата и да почне работа; да търпи мъжа си, да успее да започне работа и да събира пари за себе си и децата; да се примири с положението....
Като цяло няма много полезни хода - да се върне при техните с децата, ако я приемат. Да чака на тях за помощ с децата и да почне работа; да търпи мъжа си, да успее да започне работа и да събира пари за себе си и децата; да се примири с положението....
Някои работят, някои са с висше образование, познавам такива туркини. Едната е учителка (например). Имате погрешни представи. И при тях като при нас хора всякакви.
Това тука , така описано, са си ромски порядки. Туй 5 години мъжът ти да не те изведе в отделен дом...
Ми, имам една комшийка, етнически турци са. Образовани са, майката работи в общината, бащата не знам къде, но домоуправител на блока на майка ми. Синът е семеен и май чака дете, сестра му се омъжи и разведе набързо, но в момента всички живеят под един покрив в тристаен апартамент. Момичето си купи свой срещу този на родителите си и сега му прави ремонт, предполагам, че този ще остане за момчето, но не мисля, че ще се изнесат. Май ще си живеят дружно снаха със свекъри. Пък и при тях всичко е за момчето, така знам от близки роднини, чийто снаха е туркиня ( деверът на сестра ми е с туркиня)
А, просто казвам, че като му отказва секс, той няма да стане по-доброжелателен и готов да й помага.
Наистина ми се вижда разумно да потърсиш помощ от родителите ти. Колкото и да са консервативни не мисля, че ще те оставят. Ако страдаш от депресия трябва да си пиеш лекарствата. Детето ти на 1година и 3 месеца няма нужда да го кърмиш повече. Не давай пари никакви! Мисли основно за себе си!
Четох предишен пост на авторката, в който пише, че съпругът й предлагал да оставят бебето на свекърите и да отидат някъде сами за уикенда, но на нея й било мъчно за бебето и се колебаела.
Ето, имало е оферти за помощ и за нещо съвместно, но тя е искала да е плътно с бебето и сега е така.
То както сам си го направиш донякъде...
Ето, имало е оферти за помощ и за нещо съвместно, но тя е искала да е плътно с бебето и сега е така.
То както сам си го направиш донякъде...
Четох предишен пост на авторката, в който пише, че съпругът й предлагал да оставят бебето на свекърите и да отидат някъде сами за уикенда, но на нея й било мъчно за бебето и се колебаела.
Ето, имало е оферти за помощ и за нещо съвместно, но тя е искала да е плътно с бебето и сега е така.
То както сам си го направиш донякъде...
Ето, имало е оферти за помощ и за нещо съвместно, но тя е искала да е плътно с бебето и сега е така.
То както сам си го направиш донякъде...
Бебето не иска никой друг освен мен. Не мога да ходя, защото реве на поразия и после ми звънят, за да се прибера веднага и да го успокоя. И аз искам да ходя някъде, но не мога. Той иска, да, но обстоятелствата не го интересуват. А и свекърите много-много не искат да го гледат за известно време точно заради това, че не могат да го успокояват. Ох, нещата са комплексни и не мога да опиша както трябва...
Добре. Ти живееш с тези хора, ама само ти можеш да успокоиш бебето. То не е ли свикнало с тях? Отиди някъде наблизо, като ти се обадят, че плаче, кажи, че в момента не можеш да дойдеш, нeка се опитат да го успокоят. Не скачай веднага обратно, така правиш лоша услуга на себе си.
Добре. Ти живееш с тези хора, ама само ти можеш да успокоиш бебето. То не е ли свикнало с тях? Отиди някъде наблизо, като ти се обадят, че плаче, кажи, че в момента не можеш да дойдеш, нeка се опитат да го успокоят. Не скачай веднага обратно, така правиш лоша услуга на себе си.
Когато му се спи не иска никой друг освен мен. Става раздразнителен, плаче постоянно и не се успокоява. Свекървата ми го гледа понякога, зълвата ми също, но когато плаче просто не могат да го приспиват...и почват да ми се обаждат направо като на пожар. Той иска да си почива човекът, да прави секс на спокойствие, да спи без някой да му пречи. Аз го разбирам, но просто няма как да оставя малкия и заради това ми е мъчно.
Има, има начин, няма желание. А и ти като ти звъннат и тичаш. Не тичай, ще се справят. Ама защо да пробват, като ти си на пожар. Свекърва ми забаламосвеше децата, докато с мъжа ми тихичко се изнизвахме от къщи. Не съм живяла със свекърите. Как пък един път нито тя, нито майка ми се обадиха да кажат, че децата плачат и се тръшкат. Все като сме се връщали, са отговаряли, че всичко е било наред. Явно може.
Има, има начин, няма желание. А и ти като ти звъннат и тичаш. Не тичай, ще се справят. Ама защо да пробват, като ти си на пожар. Свекърва ми забаламосвеше децата, докато с мъжа ми тихичко се изнизвахме от къщи. Не съм живяла със свекърите. Как пък един път нито тя, нито майка ми се обадиха да кажат, че децата плачат и се тръшкат. Все като сме се връщали, са отговаряли, че всичко е било наред. Явно може.
Може ли да ми кажете по какъв начин? По-миналата седмица бяхме на сватба. Малкият ревнал и не ще да се успокои. Когато се прибрах всички бяха на крак и се опитваха да го дундуркат...все ме питаха кога ще се приберем. Има и други неща, но се притеснявам, че ще ме разкрият.
Чакат, защото родителите й не я защитават. Оставали са я като жертвено агне. Да беше някой от тях по-смел да скръцне със зъби, да си прибере дъщерята с децата, пък онези да правят каквото щат. Познай дали щяха да посмеят да се отнасят зле с нея, ако баща й беше някой по-твърд да ги постави на място.
Първо сама трябва да си помогне, ама тя не иска. Тъй й е по- лесно, по течението. Детето й не можел никой да го успокои, да бе.
Г-жо, аз от години страдам от депресия. Никой не ми вярваше, а и сега не ми вярват. Изобщо ама ИЗОБЩО не ми е лесно. Дъщеря ми не беше чак толкоз зависима от мен, но синът ми е такъв. И на мен ми се иска да го метна към баби, дядовци и т.н., но не става. Аз се грижа за него. Това еднообразие, цял ден вкъщи, всеки ден едно и също...излизам на разходка, занимавам се с детето, слушам музика, но кой знае каква файда не виждам. Опитвам се вече лека-полека да се съвзема, да се оправя. Ето, намерих и някаква що-годе добра онлайн работа. Започвам да спестявам пари, ще продавам излишните си и ненужни дрехи, книги и т.н. неща. Просто много е лесно на думи.
Значи вие живеете в дядовата ръкавичка, но дете на 1,3 не може да остане за малко с друг, пък и още суче. Ами ти си си виновна, сори. Започни да го оставяш повече на бабата, на лелята, на мъжа. Мисли за ясла, тъкмо навреме е. Като почнеш работа, ще се почувстваш друг човек. Дори и това да не оправи отношенията с мъжа ти, ще имаш възможност да се махнеш.
Мердансол,
пази си малкото сили, които имаш и не се занимавай да отговаряш на непознати, нито да ги убеждаваш. Пази си силите да работиш над себе си, да се “вдигнеш”.
Тук във форума има тема с експерти, пробвай там да поискаш съвет как на първо време да работиш със себе си, за да промениш начина на възприятие на ситуацията.
Незнам дали има другаде онлайн подобни консултации, където да получиш помощ.
Ако някой знае -да й сподели линк.
Не е задължително да има депресия. Хипофункция на щитовидната има подобни на депресия симптоми.
Иди на лекар и говори с него да ти пусне изследвания, също и на Вит.Д и В12, те също имат такава симптоматика.
Недей се изтезава с мисли как не можеш, как си жертва и т.н
Всяка сутрин като си отвориш очите и си казвай: аз съзнателно избирам днес да остана тук.
Нищо повече. Това променя погледа над ситуацията.
И не на последно място, знай, че не си сама!
Макар тук да те хейтват, има и жени, които те разбират и са ти дали добри съвети.
Аз те разбирам добре, моят син е така залепен. Свекърва ми постоянно предлагаше да го гледа. Оставихме й го за една вечер (3-4 часа), тя не се справила с него да го приспи и го оставила да вилнее, докато заспал уморен на пода. После каза, че повече не иска да го гледа 🤷♀
Моите родители не са така, но пък са далеч. Те децата усещат при кого са желани.
пази си малкото сили, които имаш и не се занимавай да отговаряш на непознати, нито да ги убеждаваш. Пази си силите да работиш над себе си, да се “вдигнеш”.
Тук във форума има тема с експерти, пробвай там да поискаш съвет как на първо време да работиш със себе си, за да промениш начина на възприятие на ситуацията.
Незнам дали има другаде онлайн подобни консултации, където да получиш помощ.
Ако някой знае -да й сподели линк.
Не е задължително да има депресия. Хипофункция на щитовидната има подобни на депресия симптоми.
Иди на лекар и говори с него да ти пусне изследвания, също и на Вит.Д и В12, те също имат такава симптоматика.
Недей се изтезава с мисли как не можеш, как си жертва и т.н
Всяка сутрин като си отвориш очите и си казвай: аз съзнателно избирам днес да остана тук.
Нищо повече. Това променя погледа над ситуацията.
И не на последно място, знай, че не си сама!
Макар тук да те хейтват, има и жени, които те разбират и са ти дали добри съвети.
Аз те разбирам добре, моят син е така залепен. Свекърва ми постоянно предлагаше да го гледа. Оставихме й го за една вечер (3-4 часа), тя не се справила с него да го приспи и го оставила да вилнее, докато заспал уморен на пода. После каза, че повече не иска да го гледа 🤷♀
Моите родители не са така, но пък са далеч. Те децата усещат при кого са желани.
На ясла може да не може сега да даде детето.
Ако трябва да пиеш лекарства, недей толкова се тревожи за кърменето. Детето е достатъчно голямо за отбиване. Ако няма пари за АМ, да знаеш моите и двете на същата възраст минаха от кърма на обикновено прясно мляко без проблем. Ако кърменето е за заспиване, по-добре сега някой друг да го приспива, не ти. Най-добре тати, ама ако не става баба, дядо и т.н.
Съпругът ти може да ти се струва, че иска ергенски живот, но може просто човекът да иска от време на време да излезете без децата. Нормално е.
Послушай съвета и на Ася по-горе и пий лекарствата, за да не ти се струва чак толкова черен светът. По-лека лека и детето ще се откъсне и ти ще намериш работа дори извън къщи, ако тази сега не ти хареса.
Ако трябва да пиеш лекарства, недей толкова се тревожи за кърменето. Детето е достатъчно голямо за отбиване. Ако няма пари за АМ, да знаеш моите и двете на същата възраст минаха от кърма на обикновено прясно мляко без проблем. Ако кърменето е за заспиване, по-добре сега някой друг да го приспива, не ти. Най-добре тати, ама ако не става баба, дядо и т.н.
Съпругът ти може да ти се струва, че иска ергенски живот, но може просто човекът да иска от време на време да излезете без децата. Нормално е.
Послушай съвета и на Ася по-горе и пий лекарствата, за да не ти се струва чак толкова черен светът. По-лека лека и детето ще се откъсне и ти ще намериш работа дори извън къщи, ако тази сега не ти хареса.
Работенето над себе си е първо да накара родителите си да разберат какво се случва, как се случва и колко зле се чувства тя, за да застанат на нейна среда. От чуждите хора в лицето на мъжа й и родното му семейство не може да очаква кой знае колко. Неговите родители едва ли са слепи и глухи буквално, но са слепи и глухи заради сина си - те гледат на него да му е добре. Човек, който постоянно обвинява партньора си, пръста си не мръдва и живее както му се иска поставя под въпрос цялото начинание.
Бе, на чужд гръб и сто тояги са малко. Всеки сипва съвети с голямата лъжица, но никой не е на нейно място. Дали преиграва или наистина е затънала до гуша си знае само тя. Има деца, които дотолкова са привързани с майките си, че за секунда не можеш да ги оставиш с друг.
Ние насила помощ не можем да дадем. Тя трябва да намери своя начин да излезе от депресията си първо. От прочетеното тук видях, че доста се обогати темата. Появиха се нови факти от живота на авторката, както и от образа на мъжа й. Видя се, че за тъмните краски на общата семейна картина всеки допринесъл.
Скрит текст:
Каквото и да кажем не всичко е приложимо в нейния случай. Хората, с които съжителства си ги познава само тя и знае за какво може да разчита на тях. Моята племенница е на 9 години и още реве за майка си. Не иска да остане с друг, даже и с баща си да е пак реве за майка си. Като по-малка я оставя лятото при майка ми заедно с кака й и моите деца. Често пъти и аз бях с тях и пак ревеше, но сега още по-зле, а е по-голяма. Ние вече се отказахме да я взимаме лятото, защото не се издържа. Идва само с майка си.
Ние насила помощ не можем да дадем. Тя трябва да намери своя начин да излезе от депресията си първо. От прочетеното тук видях, че доста се обогати темата. Появиха се нови факти от живота на авторката, както и от образа на мъжа й. Видя се, че за тъмните краски на общата семейна картина всеки допринесъл.
На мен авторката ми е симпатична, интелигентна и попаднала погрешка в неправилното семейство. На първо място, грешен избор на съпруг. Но й е простено, била е (и още е) много млада.
Трябва да се вземе в ръце, да учи може би, да работи, да се откъсне от тази среда, дори с цената на развод.
Сигурна съм, че ще случи и по-добро. Предполагам, че след години ще се отдалечи и от собственото си семейство.
А за детето, дето не може да се откъсне, й вярвам. Кошмарно е.
Трябва да се вземе в ръце, да учи може би, да работи, да се откъсне от тази среда, дори с цената на развод.
Сигурна съм, че ще случи и по-добро. Предполагам, че след години ще се отдалечи и от собственото си семейство.
А за детето, дето не може да се откъсне, й вярвам. Кошмарно е.
Привет Merdansol,
Изчетох внимателно всичките ти постове от тази тема и отговорите на съфорумците по диагонал. Пиша от телефон и не мога да видя старите ти теми и от какво си се оплаквала. Отговарям като майка на две породени, палави в детството деца, които бяха изключително лепливи. Вече завършиха гимназия, ама детството им си го биваше! 🥳
Много от случващото се просто трябва да го приемеш и изтърпиш. Нормално е дете на година или две да реве като я няма майка му, която основно се грижи за него. Само ще те успокоя, че и това ще мине, макар и на различна възраст. Трябва търпение.
За излизането - на сватба сте могли да идете и с децата. Тъкмо да потанцуват, да видят хора, да играят с други деца. Ние така правехме. На хотел за уикенд също можете да идете с децата. Не е голяма хамалогия. Може да идете с приятелски двойки с деца.
Свекърите ти, доколкото разбирам, опитват да помогнат, но детето реве за тебе. Това е изключително стресиращо и сложно за всички и дома.
Искаш да се изнесете - такива условия се поставят преди сключването на брак, а ти си била бременна. След това не е трябвало да се съгласяваш да имате второ дете у свекърите. След като може да обещае, може и да изчака и първо да се докаже. Станалото - станало.
Много мъже не могат да бавят бебета и малки деца. Моят беше извел недоносения ни син без яке, без боди под дрехите и без обувки. Прилоша ми като го видях. Обясни ми, че го завил (с чаршаф) и му сложил шапка. За 11-13°С навън е предостатъчно, нали? Него го беше страх да извежда и двете. Като проходи малката, обаче и се поочовечи, почна да ги извежда сам на кино, по музеи и досега се грижи много добре за тях и е прекрасен баща. В събота и неделя ги води в Дисни и кибичи с тях по цял ден. Свекърва ми гледаше големия, но отказваше да остане сама с двете.
Изнасяне на този етап е трудно, а и няма да имаш никаква помощ, а децата са в трудна възраст. Сега поне има зълва, свекъри.
За депресията - аsyalein ти е дала прекрасни съвети. Изследвай вит Д и Б12! Ако гориш на слънце си 99.99% дефицитна на витамин Д. Бягане, силови упражнения, танци помагат.
За мъжа ти - ами човекът работи. Като се върне има болни деца, крясъци и писъци, няма излизания и най-вече секс. Нормалните, млади мъже нямат нашите бушуващи и променливи хормони и биха искали редовен секс. За него ти си се превърнала в тегоба. Би ли пробвала да правиш секс с него, нещо като 2 пъти седмично? Апетитът идва с яденето, да знаеш 🤩.
И да се разделиш с мъжа ти няма да ти е лесно с две, малки, нуждаещи се от 24 часова грижа деца. Според мене е добре да изчакаш още 1 или даже 2 години, та малкото да порасне и да тръгне на градина.
За твоите родители - могат да говорят с родителите ма мъжа ти. Това, че ти си избрала мъжа ти не означава, че не могат да се появят проблеми в двойката.
Аз съм седяла сама с децата, без свекъри и без мъжа ми, който ходеше в командировки. Не си е работа! Много добре си помисли преди да се изнасяш, дори и да имаш пари и работа! Аз си имах спестявания, ама спестяванията не можеха да ми гледат заспалото дете докато водя другото в спешното, не можеха да идат да купят лекарства в 2 през нощта, не можеха да накърмят ревящото за цица бебе. Е, и това мина, но не беше лесно.
Изчетох внимателно всичките ти постове от тази тема и отговорите на съфорумците по диагонал. Пиша от телефон и не мога да видя старите ти теми и от какво си се оплаквала. Отговарям като майка на две породени, палави в детството деца, които бяха изключително лепливи. Вече завършиха гимназия, ама детството им си го биваше! 🥳
Много от случващото се просто трябва да го приемеш и изтърпиш. Нормално е дете на година или две да реве като я няма майка му, която основно се грижи за него. Само ще те успокоя, че и това ще мине, макар и на различна възраст. Трябва търпение.
За излизането - на сватба сте могли да идете и с децата. Тъкмо да потанцуват, да видят хора, да играят с други деца. Ние така правехме. На хотел за уикенд също можете да идете с децата. Не е голяма хамалогия. Може да идете с приятелски двойки с деца.
Свекърите ти, доколкото разбирам, опитват да помогнат, но детето реве за тебе. Това е изключително стресиращо и сложно за всички и дома.
Искаш да се изнесете - такива условия се поставят преди сключването на брак, а ти си била бременна. След това не е трябвало да се съгласяваш да имате второ дете у свекърите. След като може да обещае, може и да изчака и първо да се докаже. Станалото - станало.
Много мъже не могат да бавят бебета и малки деца. Моят беше извел недоносения ни син без яке, без боди под дрехите и без обувки. Прилоша ми като го видях. Обясни ми, че го завил (с чаршаф) и му сложил шапка. За 11-13°С навън е предостатъчно, нали? Него го беше страх да извежда и двете. Като проходи малката, обаче и се поочовечи, почна да ги извежда сам на кино, по музеи и досега се грижи много добре за тях и е прекрасен баща. В събота и неделя ги води в Дисни и кибичи с тях по цял ден. Свекърва ми гледаше големия, но отказваше да остане сама с двете.
Изнасяне на този етап е трудно, а и няма да имаш никаква помощ, а децата са в трудна възраст. Сега поне има зълва, свекъри.
За депресията - аsyalein ти е дала прекрасни съвети. Изследвай вит Д и Б12! Ако гориш на слънце си 99.99% дефицитна на витамин Д. Бягане, силови упражнения, танци помагат.
За мъжа ти - ами човекът работи. Като се върне има болни деца, крясъци и писъци, няма излизания и най-вече секс. Нормалните, млади мъже нямат нашите бушуващи и променливи хормони и биха искали редовен секс. За него ти си се превърнала в тегоба. Би ли пробвала да правиш секс с него, нещо като 2 пъти седмично? Апетитът идва с яденето, да знаеш 🤩.
И да се разделиш с мъжа ти няма да ти е лесно с две, малки, нуждаещи се от 24 часова грижа деца. Според мене е добре да изчакаш още 1 или даже 2 години, та малкото да порасне и да тръгне на градина.
За твоите родители - могат да говорят с родителите ма мъжа ти. Това, че ти си избрала мъжа ти не означава, че не могат да се появят проблеми в двойката.
Аз съм седяла сама с децата, без свекъри и без мъжа ми, който ходеше в командировки. Не си е работа! Много добре си помисли преди да се изнасяш, дори и да имаш пари и работа! Аз си имах спестявания, ама спестяванията не можеха да ми гледат заспалото дете докато водя другото в спешното, не можеха да идат да купят лекарства в 2 през нощта, не можеха да накърмят ревящото за цица бебе. Е, и това мина, но не беше лесно.
Не знам дали е добра идея да останеш в същото населено място, ако се разделите със съпруга ти. Като гледам какви са порядките, може много лесно да ти се стъжни живота. Бих се оглеждала за жилище и работа в по голям град и ако можеш да спестиш пари за наем+депозит и за живеене с децата за 2-3 месеца докато почнеш работа и ти дадат първата заплата.
На първо време може ти, свекърва ти и зълвата да си играете с детето заедно. Така то ще свикне с тях и ще можеш да го оставяш за няколко часа. Даваш им и на тях да го хранят, а ти спираш да кърмиш възможно най бързо. Даже след като работиш онлайн, те може да го занимават докато си свършиш работата.
Внимавай да не забременееш отново. Посети гинеколог да ти препоръча контрацепция, ако не си го направила вече. Може да пробваш в дните когато мъжът ти е по внимателен и не се карате/разправяте да му обръщаш повече внимание и да прекарвате време заедно.
На първо време може ти, свекърва ти и зълвата да си играете с детето заедно. Така то ще свикне с тях и ще можеш да го оставяш за няколко часа. Даваш им и на тях да го хранят, а ти спираш да кърмиш възможно най бързо. Даже след като работиш онлайн, те може да го занимават докато си свършиш работата.
Внимавай да не забременееш отново. Посети гинеколог да ти препоръча контрацепция, ако не си го направила вече. Може да пробваш в дните когато мъжът ти е по внимателен и не се карате/разправяте да му обръщаш повече внимание и да прекарвате време заедно.
При така изложените обстоятелства ( и най-вече нещата около фамилиите и от двете страни ), единственото което можем да направим е потупване по рамото, а авторката от своя страна, може само да ни се оплаче тук и почти нищо повече на този етап...Би било хубаво все пак, ако може да си намери някоя/някои приятелки в този дълбок прованс, които поне малко да помагат, да и бъдат компания и да я утешават чат-пат.
Бебето не иска никой друг освен мен.
Не че не искат мъжа и роднините да ти помагат, ти си ги убедила, както и си убедила ѝ себе си в това.
И за кърменето прочетох.
Абсолютно вманиачаване в децата, няма как отношенията със съпруга да не пострадат.
Общо взето потвърждава се правилото, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.
Etoile, много “конструктивен” пост! Особено не прочела темата.🤷♀
Много е лесно да се набива канчето на някого, дето едвам надига глава.
Нито й даваш съвет как практически да промени нещо, нито проявяваш емпатия към ситуацията й, напротив прозира съжаление и злорадство.
Дори и да е вманиачена в детето, какво предлагаш: да го остави да реве, тя да се гърчи в самосъжаление, а родата да я обвинява, че не си гледа детето?
В този случай се работи по първопричината и в случая трябва цялостен подход, т.е и мъжът да участва в терапията.
При положение, че от негова страна няма желание или не вижда необходимост, то набиване на канчето на авторката е просто проява на лош вкус (днес съм дипломатична!).
Вместо като жени да се подкрепяме, по-удобно е жлъчен коментар да оставим и да понатиснем чуждата главица повечко в блатото. 🙈
Много е лесно да се набива канчето на някого, дето едвам надига глава.
Нито й даваш съвет как практически да промени нещо, нито проявяваш емпатия към ситуацията й, напротив прозира съжаление и злорадство.
Дори и да е вманиачена в детето, какво предлагаш: да го остави да реве, тя да се гърчи в самосъжаление, а родата да я обвинява, че не си гледа детето?
В този случай се работи по първопричината и в случая трябва цялостен подход, т.е и мъжът да участва в терапията.
При положение, че от негова страна няма желание или не вижда необходимост, то набиване на канчето на авторката е просто проява на лош вкус (днес съм дипломатична!).
Вместо като жени да се подкрепяме, по-удобно е жлъчен коментар да оставим и да понатиснем чуждата главица повечко в блатото. 🙈
Etoile, много “конструктивен” пост! Особено не прочела темата.🤷♀
Много е лесно да се набива канчето на някого, дето едвам надига глава.
Нито й даваш съвет как практически да промени нещо, нито проявяваш емпатия към ситуацията й, напротив прозира съжаление и злорадство.
Дори и да е вманиачена в детето, какво предлагаш: да го остави да реве, тя да се гърчи в самосъжаление, а родата да я обвинява, че не си гледа детето?
В този случай се работи по първопричината и в случая трябва цялостен подход, т.е и мъжът да участва в терапията.
При положение, че от негова страна няма желание или не вижда необходимост, то набиване на канчето на авторката е просто проява на лош вкус (днес съм дипломатична!).
Вместо като жени да се подкрепяме, по-удобно е жлъчен коментар да оставим и да понатиснем чуждата главица повечко в блатото. 🙈
Много е лесно да се набива канчето на някого, дето едвам надига глава.
Нито й даваш съвет как практически да промени нещо, нито проявяваш емпатия към ситуацията й, напротив прозира съжаление и злорадство.
Дори и да е вманиачена в детето, какво предлагаш: да го остави да реве, тя да се гърчи в самосъжаление, а родата да я обвинява, че не си гледа детето?
В този случай се работи по първопричината и в случая трябва цялостен подход, т.е и мъжът да участва в терапията.
При положение, че от негова страна няма желание или не вижда необходимост, то набиване на канчето на авторката е просто проява на лош вкус (днес съм дипломатична!).
Вместо като жени да се подкрепяме, по-удобно е жлъчен коментар да оставим и да понатиснем чуждата главица повечко в блатото. 🙈
Чудесно казано. Влизах да напиша нещо подобно, но ме изпревари.
Характерно за форума е да се набива нечие канче - Ама, как можа....? Ама защо търпиш....? Аз, ако бях....
Трябва да се погледне малко по-далеч от соствената ни кочина, за да видим, че не всички са като нас, не всички имат избор и/или възможност за промяна. Малко подкрепа и мили думи в труден момент може да помогнат повече от злобното
Общо взето потвърждава се правилото, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.
Виновна, четох тема от 9 страници до средата на 7- Мата. Сигурна съм, че на 8- мата е разковничето.
В прочетените 7 страници имаше доста съвети и обяснения от авторката защо са неприложими.
Съветите общо взето рядко помагат, когато човек не вижда откъде му идват проблемите.
И конструктивен ми е поста - да , ако има кой да помисли върху него.
Вие и давайте още оправдания защо не може да промени нещата и я тупайте по рамото с мили думи, типично по “приятелски”.
В прочетените 7 страници имаше доста съвети и обяснения от авторката защо са неприложими.
Съветите общо взето рядко помагат, когато човек не вижда откъде му идват проблемите.
И конструктивен ми е поста - да , ако има кой да помисли върху него.
Вие и давайте още оправдания защо не може да промени нещата и я тупайте по рамото с мили думи, типично по “приятелски”.
Дамите от горните два поста, вие също набивате канчето. Всеки пише каквото мисли за правилно, ако може да не давате по груб начин тон на темата! Доброто възпитание е толерантност!
С кое набивам канчето точно? Че казвам на Етоиле да си задържи съвета от рода на "сама си си виновна..."?!?! Хмммммм
За да успееш да промениш нещо, трябва да разбереш, че ти сам си отговорен за живота, който водиш. Много пъти се обсъдиха и стъпките, които трябва да предприеме авторката, за да се измъкне малко по малко.
В този смисъл, да, сама се е набутала в тази ситуация, но и сама може да се измъкне от нея.
В този смисъл, да, сама се е набутала в тази ситуация, но и сама може да се измъкне от нея.
Разбира се, че сама трябва да се измъкне, няма кой да го направи вместо нея и съветите са точно такива - да отиде при техните, да почне работа, да събира пари, да се опита да остави детето за няколко часа на бабата, за да си свърши нещо и т.н. Инициативата е нейна.
Не вярвам и да не е наясно, че сама е стигнала до това положение, обаче писания от рода на
дали са в помощ?
Някои хора обаче изпитват изкривеното удоволствие на набиват чужди канчета заради грешки. И дори с леко задоволство от рода на "тази до къде се е докарала, а пък аз си живея чудесно....."
ПС: Авторката е млада, омъжила се е на 20 години, без житейски опит, за да знае какво да търси в бъдещия си мъж. Просто ѝ се е паднал такъв мъж и такива роднини. Колко ранни бракове са щастливи?!? От моите познати, които се омъжиха на по 19-20 години, мисля, че само 2-3 са все още с този мъж (което е около 10%). Всички останали са в нови връзки и семейства.
ППС: Сигурна съм и аз, че, ако се бях омъжила за тогавашното си гадже (добре, че не....), сега щях да съм разведена с него.
Не вярвам и да не е наясно, че сама е стигнала до това положение, обаче писания от рода на
Общо взето потвърждава се правилото, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.
дали са в помощ?
Някои хора обаче изпитват изкривеното удоволствие на набиват чужди канчета заради грешки. И дори с леко задоволство от рода на "тази до къде се е докарала, а пък аз си живея чудесно....."
ПС: Авторката е млада, омъжила се е на 20 години, без житейски опит, за да знае какво да търси в бъдещия си мъж. Просто ѝ се е паднал такъв мъж и такива роднини. Колко ранни бракове са щастливи?!? От моите познати, които се омъжиха на по 19-20 години, мисля, че само 2-3 са все още с този мъж (което е около 10%). Всички останали са в нови връзки и семейства.
ППС: Сигурна съм и аз, че, ако се бях омъжила за тогавашното си гадже (добре, че не....), сега щях да съм разведена с него.
Авторката няма висше и ще работи нискоквалифицирана работа. Има две малки деца и ще й е много трудно. Виждам два варианта: или родителите й я прибират, или стои при мъжа си и се мъчи да се разбира някак с него. Невена беше много права в разбора на ситуацията, който направи.
С две малки дечица си много уязвим. Не си за горда самостоятелност, както си го представят жените без деца, с образование и с добра работа.
С две малки дечица си много уязвим. Не си за горда самостоятелност, както си го представят жените без деца, с образование и с добра работа.
Излиза, че е обречена и няма смисъл да мечтае или да се бори за различен живот?!
Естествено, че не е обречена. Проблемът е, че в момента няма начин да се освободи от 24 часовата грижа по сукалчето, а тя самата е болна, няма сили за нищо.
Семейството на мъжа не са лоши хора, не я пресират за нищо, опитват да помагат с бебето, но то си иска майка си и цицата.
На мъжа и не му е лесно с две деца, които непрекъснато боледуват и падат. Живее С нея като съквартирант/хазяин, без секс, не я притиска за секс.
За.мене тя има някаква авитаминоза/липса, породена от бременности, раждания и кърмене и прераснала в депресия. Осъзнава, че проблемът не е в мъжа и.
Както asyalein писа, мисля би било добре да иде на лекар, макар че в такива случаи не обръщат внимание на Д3, Б12, а раздават антидепресанти.
Някой писа, че сме злорадствали. Била съм В много по-лошо положение от нейното, като пари, образование, възпитание, опит изобщо не ми помагаха. Тя поне живее с хора, на които може да разчита. Ние нямахме никакъв близък на 1000 километра от дома, а мъжът ми отсъстваше. Не съм се депресирала като нея, нито той. Късмет, ген, възприятия.
В живота не всичко може да бъде променено веднага и не всичко зависи от нашата воля и усилия.
Излиза, че е обречена и няма смисъл да мечтае или да се бори за различен живот?!
Не е "обречена", ако я приберат родителите й. Ако не - около пет години поне не я виждам да успее да направи нещо. Забравили сте какво е с толкова малки деца.
За да успееш да промениш нещо, трябва да разбереш, че ти сам си отговорен за живота, който водиш.
Така е, понякога това е много трудно или има подсъзнателни блокади.
Аз съм й дала съвет точно за тази част.
Дана, аз не набивам канчето на някого, който сам казва, че не вижда изход.
И да, не съм толерантна към хора, които се опитват, вербално в случая, да тържествуват над някого, който очевидно не се чувства добре ( Artikel 1 😉)
Аз канчето на Etoile не съм го набила, съвсем аргументирано й написах защо постът й не е конструктивен.
Невена, нали знаеш, някои плуват в океана, други се дават от капка вода.
Всеки различно възприема и оценява ситуацията. Някои излизат по-силни от подобни ситуации, други се сриват.
Лорелада, според мен сега е моментът авторката да си подреди приоритетите, да си изясни целите и да си изработи стратегиите. Когато децата станат по-самостоятелни, ще може да ги приложи!
Наистина ми е непонятно защо трябва непрекъснато да се акцентира на негативното.
И аз съм с малко дете, знам какво е. Първото ми дете беше залепено за мен дълго време, та и това съм го преживяла.
Например постът преди твоя. И някои други по-назад. Или аз така ги разбирам.
Какво може да направи от днес за утре? Промяната на живота е процес, воля, време и усилие. Дори да се премести сега веднага при техните, вероятно ще й олекне, защото няма да е с мъж, който не обича, но едва ли и това е най-доброто решение, ако иска да се чувства пълноценна и щастлива.
Съветвам я хубаво да си помисли какво иска и как го иска и каква цена е готова да плати. И да има достойнство и да не се оставя да я правят на маймуна. Децата може да са малки, но тя не е улична котка, която е прибрана по милост. И да говори с родителите си за това какво я притеснява. Не може да става заложник на това, че децата са малки. Те сега са малки, после ще са големи и все ще има причина да прави компромиси до безкрай. Човек първо живее със себе си и после с другите.
Толкова абстрактни, колкото всеки отвътре знае кога е притиснат, но не си го признава. И да, да говори с родителите си да я подкрепят, каквото ще да става. Половината от депресията идва от това, че не е сигурна какво иска и как да постъпи, макар отвътре нещо да й нашепва, че нещата не са добре, а другата половина заради консервативността на родителите й. Но в момента, в който за себе си реши какво иска, ще добие повече самоувереност. Млада е, точно сега пораства като възрастна личност и като майка.
Работодателите, особено по малките градове, умират от желание да назначават майки с малки деца. Образованието, съвсем отговорно го казвам, няма НИКАКВО значение в случая. Директно са ми отказвали позиция на която имам 10 години опит и още 5 образование в полза на мъж без никакъв опит и в процес на обучение точно заради това. И си ми го казаха право куме в очи. Е, гадно е, но пък евала им за чесността 
Та относно депресията - да си без пари, без дом и с две деца, определено няма да подобри нещата. Така че най-прекият полезен ход на авторката е да се опита да оправи отношенията с мъжа си. Никоя жена не ражда две деца на мъж (без солиден финансов гръб) ако не го обича. Ще трябва да си наложиш промяна, друг начин няма. Много е възможно през бурята от хормони, умора и обида просто да си накърнена и да ти трябва време, за да излезеш от дупката. Но ще мине. Ако все пак не мине, ще мине време и ще имаш времето и финансите да бъдеш самостоятелна. Обаче изобщо не се заблуждавай - опцията ти е голям град тип София, Пловдив, Бургас... В малките градове винаги ще си в списъка с нежелани служители по горните причини. Гадно, но факт. А за голям град трябват стартово пари и то сериозни суми.
Винаги има план Б - защитени жилища за жени, жертви на домашно насилие. Това си е насилие, макар и не физическо. Само че изключително силно те съветвам това да ти е възможно най-последната опция само ако си с децата на улицата.
Та относно депресията - да си без пари, без дом и с две деца, определено няма да подобри нещата. Така че най-прекият полезен ход на авторката е да се опита да оправи отношенията с мъжа си. Никоя жена не ражда две деца на мъж (без солиден финансов гръб) ако не го обича. Ще трябва да си наложиш промяна, друг начин няма. Много е възможно през бурята от хормони, умора и обида просто да си накърнена и да ти трябва време, за да излезеш от дупката. Но ще мине. Ако все пак не мине, ще мине време и ще имаш времето и финансите да бъдеш самостоятелна. Обаче изобщо не се заблуждавай - опцията ти е голям град тип София, Пловдив, Бургас... В малките градове винаги ще си в списъка с нежелани служители по горните причини. Гадно, но факт. А за голям град трябват стартово пари и то сериозни суми.
Винаги има план Б - защитени жилища за жени, жертви на домашно насилие. Това си е насилие, макар и не физическо. Само че изключително силно те съветвам това да ти е възможно най-последната опция само ако си с децата на улицата.
Ася, без баща или близки ли гледа детето, съвсем сама? За това говорим. Като ги има, друго е.
Добре де, къде съм писала подобно нещо?
Как стигна от моите постове до това заключение?
Нито я съветвам да напуска мъжа си, нито да си оставя детето ревящо, за да можел той на спокойно да се секси....
Тя сега е в трудна ситуация, сега се чувства в дупка. Написала съм как малко да се поосвести - изследвания, промяна на възприемането на ситуацията. Оттам нататък тя сама трябва да си изясни нуждите, желанията, възможностите и т.н
Никой тук от нас не знае как е поне на 50% ситуацията. Ни колко точно е зле, ни дали е село или малък град, ни техните как ще реагират, ни колко сили има авторката.
В крайна сметка спасението на давещите е в техните ръце.
Аз обаче не желая да й натискам главата надолу.
Нямате представа колко малко му трябва на човек понякога. Съвсем малко побутване, или по-силен шут, просто някой или нещо, което да ти отвори очите. И по-добре да ти се отворят очите колкото се може по-рано, защото някои неща времето съвсем ги прецаква. Била съм в подобно положение. От днешна гледна точка, малко подкрепа ми е трябвала, за да протече животът ми по коренно различен начин... Дано авторката си направи своите изводи. Мисля, че различните гледни точки й отвориха очите за неща, които до момента изобщо не е осъзнавала. Поне се надявам.
Някои работят, някои са с висше образование, познавам такива туркини. Едната е учителка (например). Имате погрешни представи. И при тях като при нас хора всякакви.
Без подкрепа от родители няма да стане или ще бъде много, много трудно и бавно.
В скоби: колкото и патриархално да живее тяхната общност или семейство, това, да не искаш хептен да си развалиш ергенския рахат, не е много норма. Но какво от това... Да изясни отношението на своите родители и да си събира пари. По-дългосрочно - работа и ако няма - професия. Не непременно висше, но някакви специфични умения. Знаеш си ги и ти, авторке, тези неща.
Авторке, можеш да се обърнеш към консултант по сън за малкото дете, ще ти помогнат да го направиш по- независимо и ще може и друг да го приспива.
Ако искаш и аз мога да ти кажа някои неща, но не съм консултант, пиши на лично.
Постискай малко зъби още, вижда му се края, скоро ще тръгне на градина детето.
Ако искаш и аз мога да ти кажа някои неща, но не съм консултант, пиши на лично.
Постискай малко зъби още, вижда му се края, скоро ще тръгне на градина детето.