Съпругът ми обвинява мене

  • 9 426
  • 152
  •   2
Отговори
# 105
  • София
  • Мнения: 62 595
В момента е като в капан - ако не затича ще стане "ти каква майка си". Ако затича "защо пренебрегваш мъжа си".

# 106
  • Мнения: 9 415
Да. В момента всички я мачкат и я правят на луда. Дете на 1г. и 3м., никой освен майка му не може да го успокои. Никой не може да го забаламоса, да не споменава майка му. Всички чакат на нея.
Права е Lorelada. Каквото сам си направиш, друг не може.

# 107
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 328
Започни да оставяш бебето на свекървата,щом няма нищо против да помага жената.
В началото за по-кратко време.То ще свикне.В една къща живеете все пак.
Нормално е мъжа ти да иска да излезете заедно.Не му отказвай.




# 108
  • София
  • Мнения: 62 595
Чакат, защото родителите й не я защитават. Оставали са я като жертвено агне. Да беше някой от тях по-смел да скръцне със зъби, да си прибере дъщерята с децата, пък онези да правят каквото щат. Познай дали щяха да посмеят да се отнасят зле с нея, ако баща й беше някой по-твърд да ги постави на място.

# 109
  • Мнения: 7 440
Първо сама трябва да си помогне, ама тя не иска. Тъй й е по- лесно, по течението. Детето й не можел никой да го успокои, да бе.

# 110
  • София
  • Мнения: 62 595
Човек може да си помогне сам само ако има поне още един човек, който да е на негова страна. Най-важното е родителите да са на нейна страна и първо трябва да се разбере с тях.

# 111
  • Мнения: X
Хубаво е да има някой на твоя страна. Хубаво е родителите ти да те подкрепят. Но първият човек, от когото трябва да очакваш помощ, си самият ти. Без него работата е загубена.

# 112
  • Мнения: 114
Първо сама трябва да си помогне, ама тя не иска. Тъй й е по- лесно, по течението. Детето й не можел никой да го успокои, да бе.

Г-жо, аз от години страдам от депресия. Никой не ми вярваше, а и сега не ми вярват. Изобщо ама ИЗОБЩО не ми е лесно. Дъщеря ми не беше чак толкоз зависима от мен, но синът ми е такъв. И на мен ми се иска да го метна към баби, дядовци и т.н., но не става. Аз се грижа за него. Това еднообразие, цял ден вкъщи, всеки ден едно и също...излизам на разходка, занимавам се с детето, слушам музика, но кой знае каква файда не виждам. Опитвам се вече лека-полека да се съвзема, да се оправя. Ето, намерих и някаква що-годе добра онлайн работа. Започвам да спестявам пари, ще продавам излишните си и ненужни дрехи, книги и т.н. неща. Просто много е лесно на думи.

# 113
  • Мнения: 2 749
Значи вие живеете в дядовата ръкавичка, но дете на 1,3 не може да остане за малко с друг, пък и още суче. Ами ти си си виновна, сори. Започни да го оставяш повече на бабата, на лелята, на мъжа. Мисли за ясла, тъкмо навреме е. Като почнеш работа, ще се почувстваш друг човек. Дори и това да не оправи отношенията с мъжа ти, ще имаш възможност да се махнеш.

# 114
  • Мнения: 7 440
Точно защото имаш депресия трябва да се погрижиш за себе си. Нелекуваната депресия до нищо добро не води. Давай детето на ясла, време му е. Никой не казва, че е лесно, но не е невъзможно да се наредят нещата.

# 115
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Мердансол,

пази си малкото сили, които имаш и не се занимавай да отговаряш на непознати, нито да ги убеждаваш. Пази си силите да работиш над себе си, да се “вдигнеш”.

Тук във форума има тема с експерти, пробвай там да поискаш съвет как на първо време да работиш със себе си, за да промениш начина на възприятие на ситуацията.

Незнам дали има другаде онлайн подобни консултации, където да получиш помощ.
Ако някой знае -да й сподели линк.

Не е задължително да има депресия. Хипофункция на щитовидната има подобни на депресия симптоми.
Иди на лекар и говори с него да ти пусне изследвания, също и на Вит.Д и В12, те също имат такава симптоматика.

Недей се изтезава с мисли как не можеш, как си жертва и т.н
Всяка сутрин като си отвориш очите и си казвай: аз съзнателно избирам днес да остана тук.
Нищо повече. Това променя погледа над ситуацията.

И не на последно място, знай, че не си сама!
Макар тук да те хейтват, има и жени, които те разбират и са ти дали добри съвети.

Аз те разбирам добре, моят син е така залепен. Свекърва ми постоянно предлагаше да го гледа. Оставихме й го за една вечер (3-4 часа), тя не се справила с него да го приспи и го оставила да вилнее, докато заспал уморен на пода. После каза, че повече не иска да го гледа 🤷♀
Моите родители не са така, но пък са далеч. Те децата усещат при кого са желани.

# 116
  • Мнения: 9 415
На ясла може да не може сега да даде детето.
Ако трябва да пиеш лекарства, недей толкова се тревожи за кърменето. Детето е достатъчно голямо за отбиване. Ако няма пари за АМ, да знаеш моите и двете на същата възраст минаха от кърма на обикновено прясно мляко без проблем. Ако кърменето е за заспиване, по-добре сега някой друг да го приспива, не ти. Най-добре тати, ама ако не става баба, дядо и т.н.
Съпругът ти може да ти се струва, че иска ергенски живот, но може просто човекът да иска от време на време да излезете без децата. Нормално е.
Послушай съвета и на Ася по-горе и пий лекарствата, за да не ти се струва чак толкова черен светът. По-лека лека и детето ще се откъсне и ти ще намериш работа дори извън къщи, ако тази сега не ти хареса.

# 117
  • София
  • Мнения: 62 595
Работенето над себе си е първо да накара родителите си да разберат какво се случва, как се случва и колко зле се чувства тя, за да застанат на нейна среда. От чуждите хора в лицето на мъжа й и родното му семейство не може да очаква кой знае колко. Неговите родители едва ли са слепи и глухи буквално, но са слепи и глухи заради сина си - те гледат на него да му е добре. Човек, който постоянно обвинява партньора си, пръста си не мръдва и живее както му се иска поставя под въпрос цялото начинание.

# 118
  • Мнения: 1 304
Бе, на чужд гръб и сто тояги са малко. Всеки сипва съвети с голямата лъжица, но никой не е на нейно място. Дали преиграва или наистина е затънала до гуша си знае само тя. Има деца, които дотолкова са привързани с майките си, че за секунда не можеш да ги оставиш с друг.
 
Скрит текст:
Моята племенница е на 9 години и още реве за майка си. Не иска да остане с друг, даже и с баща си да е пак реве за майка си. Като по-малка я оставя лятото при майка ми заедно с кака й и моите деца. Често пъти и аз бях с тях и пак ревеше, но сега още по-зле, а е по-голяма. Ние вече се отказахме да я взимаме лятото, защото не се издържа. Идва само с майка си.
Каквото и да кажем не всичко е приложимо в нейния случай. Хората, с които съжителства си ги познава само тя и знае за какво може да разчита на тях.
Ние насила помощ не можем да дадем. Тя трябва да намери своя начин да излезе от депресията си първо. От прочетеното тук видях, че доста се обогати темата. Появиха се нови факти от живота на авторката, както и от образа на мъжа й. Видя се, че за тъмните краски на общата семейна картина всеки допринесъл.

# 119
  • Мнения: 2 616
На мен авторката ми е симпатична, интелигентна и попаднала погрешка в неправилното семейство. На първо място, грешен избор на съпруг. Но й е простено, била е (и още е) много млада.
Трябва да се вземе в ръце, да учи може би, да работи, да се откъсне от тази среда, дори с цената на развод.
Сигурна съм, че ще случи и по-добро. Предполагам, че след години ще се отдалечи и от собственото си семейство.
А за детето, дето не може да се откъсне, й вярвам. Кошмарно е.

Общи условия

Активация на акаунт