Съпругът ми обвинява мене

Привет Merdansol,

Изчетох внимателно всичките ти постове от тази тема и отговорите на съфорумците по диагонал. Пиша от телефон и не мога да видя старите ти теми и от какво си се оплаквала. Отговарям като майка на две породени, палави в детството деца, които бяха изключително лепливи. Вече завършиха гимназия, ама детството им си го биваше! 🥳

Много от случващото се просто трябва да го приемеш и изтърпиш. Нормално е дете на година или две да реве като я няма майка му, която основно се грижи за него. Само ще те успокоя, че и това ще мине, макар и на различна възраст. Трябва търпение.

За излизането - на сватба сте могли да идете и с децата. Тъкмо да потанцуват, да видят хора, да играят с други деца. Ние така правехме. На хотел за уикенд също можете да идете с децата. Не е голяма хамалогия. Може да идете с приятелски двойки с деца.

Свекърите ти, доколкото разбирам, опитват да помогнат, но детето реве за тебе. Това е изключително стресиращо и сложно за всички и дома.

Искаш да се изнесете - такива условия се поставят преди сключването на брак, а ти си била бременна. След това не е трябвало да се съгласяваш да имате второ дете у свекърите. След като може да обещае, може и да изчака и първо да се докаже. Станалото - станало.

Много мъже не могат да бавят бебета и малки деца. Моят беше извел недоносения ни син без яке, без боди под дрехите и без обувки. Прилоша ми като го видях. Обясни ми, че го завил (с чаршаф) и му сложил шапка. За 11-13°С навън е предостатъчно, нали? Него го беше страх да извежда и двете. Като проходи малката, обаче и се поочовечи, почна да ги извежда сам на кино, по музеи и досега се грижи много добре за тях и е прекрасен баща. В събота и неделя ги води в Дисни и кибичи с тях по цял ден. Свекърва ми гледаше големия, но отказваше да остане сама с двете.

Изнасяне на този етап е трудно, а и няма да имаш никаква помощ, а децата са в трудна възраст. Сега поне има зълва, свекъри.

За депресията - аsyalein ти е дала прекрасни съвети. Изследвай вит Д и Б12! Ако гориш на слънце си 99.99% дефицитна на витамин Д. Бягане, силови упражнения, танци помагат.

За мъжа ти - ами човекът работи. Като се върне има болни деца, крясъци и писъци, няма излизания и най-вече секс. Нормалните, млади мъже нямат нашите бушуващи и променливи хормони и биха искали редовен секс. За него ти си се превърнала в тегоба. Би ли пробвала да правиш секс с него, нещо като 2 пъти седмично? Апетитът идва с яденето, да знаеш 🤩.

И да се разделиш с мъжа ти няма да ти е лесно с две, малки, нуждаещи се от 24 часова грижа деца. Според мене е добре да изчакаш още 1 или даже 2 години, та малкото да порасне и да тръгне на градина.

За твоите родители - могат да говорят с родителите ма мъжа ти. Това, че ти си избрала мъжа ти не означава, че не могат да се появят проблеми в двойката.

Аз съм седяла сама с децата, без свекъри и без мъжа ми, който ходеше в командировки. Не си е работа! Много добре си помисли преди да се изнасяш, дори и да имаш пари и работа! Аз си имах спестявания, ама спестяванията не можеха да ми гледат заспалото дете докато водя другото в спешното, не можеха да идат да купят лекарства в 2 през нощта, не можеха да накърмят ревящото за цица бебе. Е, и това мина, но не беше лесно.

Невена,
изключително умен разбор на положението и разумни съвети.
Взе ми думите от устата.
Авторке, вслушай се!

Не знам дали е добра идея да останеш в същото населено място, ако се разделите със съпруга ти. Като гледам какви са порядките, може много лесно да ти се стъжни живота. Бих се оглеждала за жилище и работа в по голям град и ако можеш да спестиш пари за наем+депозит и за живеене с децата за 2-3 месеца докато почнеш работа и ти дадат първата заплата.
На първо време може ти, свекърва ти и зълвата да си играете с детето заедно. Така то ще свикне с тях и ще можеш да го оставяш за няколко часа. Даваш им и на тях да го хранят, а ти спираш да кърмиш възможно най бързо. Даже след като работиш онлайн, те може да го занимават докато си свършиш работата.
Внимавай да не забременееш отново. Посети гинеколог да ти препоръча контрацепция, ако не си го направила вече. Може да пробваш в дните когато мъжът ти е по внимателен и не се карате/разправяте да му обръщаш повече внимание и да прекарвате време заедно.

При така изложените обстоятелства ( и най-вече нещата около фамилиите и от двете страни ), единственото което можем да направим е потупване по рамото, а авторката от своя страна, може само да ни се оплаче тук и почти нищо повече на този етап...Би било хубаво все пак, ако може да си намери някоя/някои приятелки в този дълбок прованс, които поне малко да помагат, да и бъдат компания и да я утешават чат-пат.

Четох до тук темата.
Не че не искат мъжа и роднините да ти помагат, ти си ги убедила, както и си убедила ѝ себе си в това.
И за кърменето прочетох.
Абсолютно вманиачаване в децата, няма как отношенията със съпруга да не пострадат.
Общо взето потвърждава се правилото, че каквото сам си направиш, никой друг не може да ти го направи.

Etoile, много “конструктивен” пост! Особено не прочела темата.🤷♀

Много е лесно да се набива канчето на някого, дето едвам надига глава.
Нито й даваш съвет как практически да промени нещо, нито проявяваш емпатия към ситуацията й, напротив прозира съжаление и злорадство.

Дори и да е вманиачена в детето, какво предлагаш: да го остави да реве, тя да се гърчи в самосъжаление, а родата да я обвинява, че не си гледа детето?

В този случай се работи по първопричината и в случая трябва цялостен подход, т.е и мъжът да участва в терапията.
При положение, че от негова страна няма желание или не вижда необходимост, то набиване на канчето на авторката е просто проява на лош вкус (днес съм дипломатична!).

Вместо като жени да се подкрепяме, по-удобно е жлъчен коментар да оставим и да понатиснем чуждата главица повечко в блатото. 🙈

Чудесно казано. Влизах да напиша нещо подобно, но ме изпревари.
Характерно за форума е да се набива нечие канче - Ама, как можа....? Ама защо търпиш....? Аз, ако бях....
Трябва да се погледне малко по-далеч от соствената ни кочина, за да видим, че не всички са като нас, не всички имат избор и/или възможност за промяна. Малко подкрепа и мили думи в труден момент може да помогнат повече от злобното

Дамите от горните два поста, вие също набивате канчето. Всеки пише каквото мисли за правилно, ако може да не давате по груб начин тон на темата! Доброто възпитание е толерантност!

Виновна, четох тема от 9 страници до средата на 7- Мата. Сигурна съм, че на 8- мата е разковничето.
В прочетените 7 страници имаше доста съвети и обяснения от авторката защо са неприложими.
Съветите общо взето рядко помагат, когато човек не вижда откъде му идват проблемите.
И конструктивен ми е поста - да , ако има кой да помисли върху него.
Вие и давайте още оправдания защо не може да промени нещата и я тупайте по рамото с мили думи, типично по “приятелски”.

С кое набивам канчето точно? Че казвам на Етоиле да си задържи съвета от рода на "сама си си виновна..."?!?! Хмммммм

За да успееш да промениш нещо, трябва да разбереш, че ти сам си отговорен за живота, който водиш. Много пъти се обсъдиха и стъпките, които трябва да предприеме авторката, за да се измъкне малко по малко.
В този смисъл, да, сама се е набутала в тази ситуация, но и сама може да се измъкне от нея.

Разбира се, че сама трябва да се измъкне, няма кой да го направи вместо нея и съветите са точно такива - да отиде при техните, да почне работа, да събира пари, да се опита да остави детето за няколко часа на бабата, за да си свърши нещо и т.н. Инициативата е нейна.
Не вярвам и да не е наясно, че сама е стигнала до това положение, обаче писания от рода на


дали са в помощ?
 
Някои хора обаче изпитват изкривеното удоволствие на набиват чужди канчета заради грешки. И дори с леко задоволство от рода на "тази до къде се е докарала, а пък аз си живея чудесно....."

ПС: Авторката е млада, омъжила се е на 20 години, без житейски опит, за да знае какво да търси в бъдещия си мъж. Просто ѝ се е паднал такъв мъж и такива роднини. Колко ранни бракове са щастливи?!? От моите познати, които се омъжиха на по 19-20 години, мисля, че само 2-3 са все още с този мъж (което е около 10%). Всички останали са в нови връзки и семейства.

ППС: Сигурна съм и аз, че, ако се бях омъжила за тогавашното си гадже (добре, че не....), сега щях да съм разведена с него.

Авторката няма висше и ще работи нискоквалифицирана работа. Има две малки деца и ще й е много трудно. Виждам два варианта: или родителите й я прибират, или стои при мъжа си и се мъчи да се разбира някак с него. Невена беше много права в разбора на ситуацията, който направи.
С две малки дечица си много уязвим. Не си за горда самостоятелност, както си го представят жените без деца, с образование и с добра работа.

Едва ли някой си прави илюзии, че ще се измъкне преди децата да станат малко по-самостоятелни. Ще отнеме време и сега трябва да започне с първите малки крачки.

Излиза, че е обречена и няма смисъл да мечтае или да се бори за различен живот?!