Eх, момичета, като чета някои постинги, веднага става ясно, че авторките им нямат представа за какво иде реч.
Първо, омраза към бебето не може да е еквивалентно на следродилна депресия. Тази депресия е един вид помрачаване на съзнанието, несвяст, временно заболяване на психиката, и не означава непременно, че ще изпиташ нещо лошо към бебето си. Тази ситуация няма нищо общо с лошото настроение, на което викаме депресия, или моментите "мразя всичко и всички". Нещата стават критични и се нуждаеш от спешна помощ.
Обобщавам така смело, защото съм го преживяла лично, и защото хората около мен и до днес не разбират от какво съм се разболяла тогава. Ще ви разкажа с пет приказки. Значи, като родих първото си дете преди 6 години, бях ужасно щастлива. Грижех се добре за бебчето ми, таткото ми помагаше колкото може, кърмех си го с голямо желание. И така нормално минаха близо 2 месеца, когато изведнъж ... от нищо...стана страшно. Започна се с халюцинации, замаяност, умора, рязко отслабване. Докато в един момент вече изцяло не бях на себе си. Роднините ми си изкараха акъла и - веднага на доктор. Той реагира бързо, предписа ми точните медикаменти, за да ме изправи на крака. И наистина за няколко седмици изцяло овладях състоянието си, и си продължих живота както дотогава.
Единственото, за което ми беше много, много мъчно, е, че заради тези силни лекарства, докторът изрично предписа спиране на кърменето.
Повярвайте, това е кошмарен момент от живота ми, от който все още изтръпвам. Но никога не съм обвинявала бебето си за това, и нито за миг не съм спирала да го обичам повече от всичко на света.
Отстрани лесно се правят изводи и се дават оценки. Но ...всъщност си пожелавам по-малко хора да разберат какво е.
Благодаря на тези, които имаха търпение да изчетат всичко.
Първо, омраза към бебето не може да е еквивалентно на следродилна депресия. Тази депресия е един вид помрачаване на съзнанието, несвяст, временно заболяване на психиката, и не означава непременно, че ще изпиташ нещо лошо към бебето си. Тази ситуация няма нищо общо с лошото настроение, на което викаме депресия, или моментите "мразя всичко и всички". Нещата стават критични и се нуждаеш от спешна помощ.
Обобщавам така смело, защото съм го преживяла лично, и защото хората около мен и до днес не разбират от какво съм се разболяла тогава. Ще ви разкажа с пет приказки. Значи, като родих първото си дете преди 6 години, бях ужасно щастлива. Грижех се добре за бебчето ми, таткото ми помагаше колкото може, кърмех си го с голямо желание. И така нормално минаха близо 2 месеца, когато изведнъж ... от нищо...стана страшно. Започна се с халюцинации, замаяност, умора, рязко отслабване. Докато в един момент вече изцяло не бях на себе си. Роднините ми си изкараха акъла и - веднага на доктор. Той реагира бързо, предписа ми точните медикаменти, за да ме изправи на крака. И наистина за няколко седмици изцяло овладях състоянието си, и си продължих живота както дотогава.
Единственото, за което ми беше много, много мъчно, е, че заради тези силни лекарства, докторът изрично предписа спиране на кърменето.
Повярвайте, това е кошмарен момент от живота ми, от който все още изтръпвам. Но никога не съм обвинявала бебето си за това, и нито за миг не съм спирала да го обичам повече от всичко на света.
Отстрани лесно се правят изводи и се дават оценки. Но ...всъщност си пожелавам по-малко хора да разберат какво е.
Благодаря на тези, които имаха търпение да изчетат всичко.
