Това т.н. внимание, може да се изтълкува като тормоз. В случая не е сексуален. Но е странно одобрението на подобно отношение от персонала.
- Публикувана: 10 окт. 2021, 02:07 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2021, 10:29 ч.
Сложни отношения
Одобрява персоналът, ама друг път.
Едни се притесняват, че тая малката след време хоп! може да им стане шефка, други им се подиграват зад гърбовете им и не уважават шефа си, а трети искат да са на нейно място и се чудят как да си побутнат чашата, за да може и в тяхната шефчето да сипе сол и да започне закачки като в голямото междучасие.
Едни се притесняват, че тая малката след време хоп! може да им стане шефка, други им се подиграват зад гърбовете им и не уважават шефа си, а трети искат да са на нейно място и се чудят как да си побутнат чашата, за да може и в тяхната шефчето да сипе сол и да започне закачки като в голямото междучасие.
Май си зажадняла за драма и си въобразяваш влюбване. Шеф, че и със семейство?! Какво му харесваш, че задява млади мадами като има жена и деца? Едва ли си първата, няма да си и последната. Хващай си багажа и си търси работа. Най-вероятно като минете през леглото вече няма да си му интересна и може и да ти съкратят позицията. Въобще ако имаш някакво достойнство се махни.
Имам нужда от съвет. Пише една изключително объркана жена.
Влюбих се от пръв поглед и то не в кой да е, а в шефа си. Имаме около 20 години разлика във възрастта и за ОГРОМНО съжаление е семеен мъж. Имам чувството, че съм обсебена от него. Буквално. Отношенията са ни много сложни. Моето настроение зависи от неговото, а неговото зависи от моето. Също така е на приливи и отливи. Три са основните му... да ги наречем отношения към мен. Ще започна от най-хубавото, което е близостта. Търси я. И това е видимо дори от колегите(докосване, непрестаследене с поглед, закачки... като цяло не можем да се разделим един от друг), но обстоятелствата започват да стават сложни. Подобни случки има много, но ще дам пример само с една. Каза ми, че не се интересува от нищо свързано с мен, аз отговарям добре и се отдръпвам от него, а след няколко секунди идва при мен, гледа ме в очите и ми се усмихва, сръчква ме и тръгва. Като дъжд от ясно небе.
Второто му отношение към мен е дразненето с цел забавление. Аз така го наричам. Тогава той е в добро настроение. Обижда ме, прави това, което знае, че ме дразни, заплашва ме с изстиване на поста и т.н., но прави това не за да ме обиди, а за да се наслади на подразнената ми реакция. Явно защото се държа като дете, когато се подразня. Днес например сипа сол в питието ми. И ще ви дам пример с една случка. Скри един много важен документ, от който зависи работата ми. Притесних се много. Не мога да опиша колко му бях ядосана. Побеснях. И тогава за първи път изпитах смесени емоции. Смях и ярост едновременно. Никога не съм изпитвала две емоции едновременно.
Третото му отношение към мен е краят и началото на кръга, в който се въртим. Тогава той е в лошо настроение. Започва да се държи толкова грубо с мен, че ме разплаква и не мога да се успокоя с часове. Но винаги се чувства зле след тези моменти. Тогава го чувствам най-близо, както той мен. Имаме толкова силно желание да бъдем един до друг... Чувството, че може да те успокои единствено човекът, който те е разплакал, е много болезнено. Но той е винаги до мен. И тогава чувствата стават все по-силни и по-силни. И идва най-сложното. Опитът да го отблъсна, въпреки че не искам, но трябва, защото не желая да развалям семейство. Има деца. Игнорирам го, но започва да търси повече внимание. Правя се на обидена, но с един негов поглед се пречупвам. Държа се грубо, но той реагира с насмешка. Когато опитам да разговарям с него, той бяга. Веднъж подметнах: ,,Не може ли като нормалните хора да имаме чисто колегиални отношения?“. Отговори с НЕ и избяга. Никога не сме имали физическа близост, но вече една година ме обърква с поведението си. Твърди, че не му пука за мен, но пита хората какво се случва с мен, защото не смее да ме попита. Имало е демонстрации на ревност и то пред колегите. Разкрещя се и каза, че един мой приятел ми е тъпкач. Но колкото и да сме скарани, никога не ме оставя и седи твърдо зад мен, както аз седя твърдо зад него. Духовно сме толкова близки, а физически близо, но далеч. Не знам. Какво мислите? Какво да направя?
Влюбих се от пръв поглед и то не в кой да е, а в шефа си. Имаме около 20 години разлика във възрастта и за ОГРОМНО съжаление е семеен мъж. Имам чувството, че съм обсебена от него. Буквално. Отношенията са ни много сложни. Моето настроение зависи от неговото, а неговото зависи от моето. Също така е на приливи и отливи. Три са основните му... да ги наречем отношения към мен. Ще започна от най-хубавото, което е близостта. Търси я. И това е видимо дори от колегите(докосване, непрестаследене с поглед, закачки... като цяло не можем да се разделим един от друг), но обстоятелствата започват да стават сложни. Подобни случки има много, но ще дам пример само с една. Каза ми, че не се интересува от нищо свързано с мен, аз отговарям добре и се отдръпвам от него, а след няколко секунди идва при мен, гледа ме в очите и ми се усмихва, сръчква ме и тръгва. Като дъжд от ясно небе.
Второто му отношение към мен е дразненето с цел забавление. Аз така го наричам. Тогава той е в добро настроение. Обижда ме, прави това, което знае, че ме дразни, заплашва ме с изстиване на поста и т.н., но прави това не за да ме обиди, а за да се наслади на подразнената ми реакция. Явно защото се държа като дете, когато се подразня. Днес например сипа сол в питието ми. И ще ви дам пример с една случка. Скри един много важен документ, от който зависи работата ми. Притесних се много. Не мога да опиша колко му бях ядосана. Побеснях. И тогава за първи път изпитах смесени емоции. Смях и ярост едновременно. Никога не съм изпитвала две емоции едновременно.
Третото му отношение към мен е краят и началото на кръга, в който се въртим. Тогава той е в лошо настроение. Започва да се държи толкова грубо с мен, че ме разплаква и не мога да се успокоя с часове. Но винаги се чувства зле след тези моменти. Тогава го чувствам най-близо, както той мен. Имаме толкова силно желание да бъдем един до друг... Чувството, че може да те успокои единствено човекът, който те е разплакал, е много болезнено. Но той е винаги до мен. И тогава чувствата стават все по-силни и по-силни. И идва най-сложното. Опитът да го отблъсна, въпреки че не искам, но трябва, защото не желая да развалям семейство. Има деца. Игнорирам го, но започва да търси повече внимание. Правя се на обидена, но с един негов поглед се пречупвам. Държа се грубо, но той реагира с насмешка. Когато опитам да разговарям с него, той бяга. Веднъж подметнах: ,,Не може ли като нормалните хора да имаме чисто колегиални отношения?“. Отговори с НЕ и избяга. Никога не сме имали физическа близост, но вече една година ме обърква с поведението си. Твърди, че не му пука за мен, но пита хората какво се случва с мен, защото не смее да ме попита. Имало е демонстрации на ревност и то пред колегите. Разкрещя се и каза, че един мой приятел ми е тъпкач. Но колкото и да сме скарани, никога не ме оставя и седи твърдо зад мен, както аз седя твърдо зад него. Духовно сме толкова близки, а физически близо, но далеч. Не знам. Какво мислите? Какво да направя?
Не виждам никаква близост между вас, камо ли пък духовна. Виждам коцкар и играч, който злоупотребява със служебното си положение и си играе на котка и мишка с подчинената си млада и житейски неопитна подчинена. Също така няма никакви признаци не само на любов, а и просто на добро отношение от негова страна. "Връзката ", която наричаш влюбване, е само в твоята глава. Ако ти наричаш твоите чувства към човек, който се държи толкова ужасяващо към теб, "влюбване" и не виждаш това, което виждаме всички останали в темата, това означава, че нямаш в главата си правилен модел, какво е любов. На твое място бих напуснала моментално и бих се обърнала към психолог, за да оправя кашата в главата си. Любовта е, котато летиш, когато се грижиш за другия така, че да е щастлив. Той прави точно обратното. Сигурно ти звуча остро, но всъщност съм подразнена от поведението му и искрено ми е жал за тебе. Вдигни глава и успех!
*Мила*, звучиш много логично и мъдро, но девойката чувства удовлетворение и доволство от това внимание и го нарича "любов", "духовна близост". Какъв психолог, какво напускане! Ако можеше, щеше да работи на още 5 места при същите условия.
Да, аз правилно те разбрах, че не я хейтиш, а пишеш с добри намерения. Съветваш я като човек, който иска и търси начин да се отърве от неприятности, но истината е, че тя се чувства добре и поласкана и едва ли ще предприеме толкова сериозни стъпки като напускане и психолог. По-скоро ще си направи някоя разкрасителна процедура, за да бъде още по-привлекателна и да редуцира моментите с крещенето, обидите, упреците и разплакванията. Но и тези моменти, тя възприема като внимание и поводи за близост и утеха, от което другите й колеги са лишени.
Мила, напълно си права, но авторката изобщо не смята, че моделът ѝ е грешен. Като с жените, живеещи с домашно насилие. Колко от тях отиват на психолог, напускат насилника при първия шамар? Особено, ако това е модел от детството? Много жени (включително и аз) няма да допуснат шамар, но ако все пак им се случи, директно ще посочат вратата. Но на тези, свикнали с това им трябват поне няколко пъти постъпване в Спешното, за да се усетят. А в много случаи въобще не действат.
Та и с авторката така. Какъв психолог, като това за нея не е унижение и емоционално насилие от негова страна, а опит за близост и духовна връзка.
Ако запише в университет, срещне се с по-интелектуални хора, започне нови начинания, има възможност да промени светогледа си и да погледне на ситуацията от друг ъгъл. Дотогава ще я мачкат.
Та и с авторката така. Какъв психолог, като това за нея не е унижение и емоционално насилие от негова страна, а опит за близост и духовна връзка.
Ако запише в университет, срещне се с по-интелектуални хора, започне нови начинания, има възможност да промени светогледа си и да погледне на ситуацията от друг ъгъл. Дотогава ще я мачкат.
Тя ли сподели за разбитото семейство?
Няма значение дали семейството й е разбито. Много хора от разбити семейства, търсят и изграждат хармонични връзки, много хора от стабилни семейства, не успяват да се синхронизират с партньор, а се забавляват с пощипвания и шушкания със семейни и влизат от връзка във връзка все с неподходящ.
Няма значение дали семейството й е разбито. Много хора от разбити семейства, търсят и изграждат хармонични връзки, много хора от стабилни семейства, не успяват да се синхронизират с партньор, а се забавляват с пощипвания и шушкания със семейни и влизат от връзка във връзка все с неподходящ.
Скрит текст:
Имам нужда от съвет. Пише една изключително объркана жена.
Влюбих се от пръв поглед и то не в кой да е, а в шефа си. Имаме около 20 години разлика във възрастта и за ОГРОМНО съжаление е семеен мъж. Имам чувството, че съм обсебена от него. Буквално. Отношенията са ни много сложни. Моето настроение зависи от неговото, а неговото зависи от моето. Също така е на приливи и отливи. Три са основните му... да ги наречем отношения към мен. Ще започна от най-хубавото, което е близостта. Търси я. И това е видимо дори от колегите(докосване, непрестаследене с поглед, закачки... като цяло не можем да се разделим един от друг), но обстоятелствата започват да стават сложни. Подобни случки има много, но ще дам пример само с една. Каза ми, че не се интересува от нищо свързано с мен, аз отговарям добре и се отдръпвам от него, а след няколко секунди идва при мен, гледа ме в очите и ми се усмихва, сръчква ме и тръгва. Като дъжд от ясно небе.
Второто му отношение към мен е дразненето с цел забавление. Аз така го наричам. Тогава той е в добро настроение. Обижда ме, прави това, което знае, че ме дразни, заплашва ме с изстиване на поста и т.н., но прави това не за да ме обиди, а за да се наслади на подразнената ми реакция. Явно защото се държа като дете, когато се подразня. Днес например сипа сол в питието ми. И ще ви дам пример с една случка. Скри един много важен документ, от който зависи работата ми. Притесних се много. Не мога да опиша колко му бях ядосана. Побеснях. И тогава за първи път изпитах смесени емоции. Смях и ярост едновременно. Никога не съм изпитвала две емоции едновременно.
Третото му отношение към мен е краят и началото на кръга, в който се въртим. Тогава той е в лошо настроение. Започва да се държи толкова грубо с мен, че ме разплаква и не мога да се успокоя с часове. Но винаги се чувства зле след тези моменти. Тогава го чувствам най-близо, както той мен. Имаме толкова силно желание да бъдем един до друг... Чувството, че може да те успокои единствено човекът, който те е разплакал, е много болезнено. Но той е винаги до мен. И тогава чувствата стават все по-силни и по-силни. И идва най-сложното. Опитът да го отблъсна, въпреки че не искам, но трябва, защото не желая да развалям семейство. Има деца. Игнорирам го, но започва да търси повече внимание. Правя се на обидена, но с един негов поглед се пречупвам. Държа се грубо, но той реагира с насмешка. Когато опитам да разговарям с него, той бяга. Веднъж подметнах: ,,Не може ли като нормалните хора да имаме чисто колегиални отношения?“. Отговори с НЕ и избяга. Никога не сме имали физическа близост, но вече една година ме обърква с поведението си. Твърди, че не му пука за мен, но пита хората какво се случва с мен, защото не смее да ме попита. Имало е демонстрации на ревност и то пред колегите. Разкрещя се и каза, че един мой приятел ми е тъпкач. Но колкото и да сме скарани, никога не ме оставя и седи твърдо зад мен, както аз седя твърдо зад него. Духовно сме толкова близки, а физически близо, но далеч. Не знам. Какво мислите? Какво да направя?
Влюбих се от пръв поглед и то не в кой да е, а в шефа си. Имаме около 20 години разлика във възрастта и за ОГРОМНО съжаление е семеен мъж. Имам чувството, че съм обсебена от него. Буквално. Отношенията са ни много сложни. Моето настроение зависи от неговото, а неговото зависи от моето. Също така е на приливи и отливи. Три са основните му... да ги наречем отношения към мен. Ще започна от най-хубавото, което е близостта. Търси я. И това е видимо дори от колегите(докосване, непрестаследене с поглед, закачки... като цяло не можем да се разделим един от друг), но обстоятелствата започват да стават сложни. Подобни случки има много, но ще дам пример само с една. Каза ми, че не се интересува от нищо свързано с мен, аз отговарям добре и се отдръпвам от него, а след няколко секунди идва при мен, гледа ме в очите и ми се усмихва, сръчква ме и тръгва. Като дъжд от ясно небе.
Второто му отношение към мен е дразненето с цел забавление. Аз така го наричам. Тогава той е в добро настроение. Обижда ме, прави това, което знае, че ме дразни, заплашва ме с изстиване на поста и т.н., но прави това не за да ме обиди, а за да се наслади на подразнената ми реакция. Явно защото се държа като дете, когато се подразня. Днес например сипа сол в питието ми. И ще ви дам пример с една случка. Скри един много важен документ, от който зависи работата ми. Притесних се много. Не мога да опиша колко му бях ядосана. Побеснях. И тогава за първи път изпитах смесени емоции. Смях и ярост едновременно. Никога не съм изпитвала две емоции едновременно.
Третото му отношение към мен е краят и началото на кръга, в който се въртим. Тогава той е в лошо настроение. Започва да се държи толкова грубо с мен, че ме разплаква и не мога да се успокоя с часове. Но винаги се чувства зле след тези моменти. Тогава го чувствам най-близо, както той мен. Имаме толкова силно желание да бъдем един до друг... Чувството, че може да те успокои единствено човекът, който те е разплакал, е много болезнено. Но той е винаги до мен. И тогава чувствата стават все по-силни и по-силни. И идва най-сложното. Опитът да го отблъсна, въпреки че не искам, но трябва, защото не желая да развалям семейство. Има деца. Игнорирам го, но започва да търси повече внимание. Правя се на обидена, но с един негов поглед се пречупвам. Държа се грубо, но той реагира с насмешка. Когато опитам да разговарям с него, той бяга. Веднъж подметнах: ,,Не може ли като нормалните хора да имаме чисто колегиални отношения?“. Отговори с НЕ и избяга. Никога не сме имали физическа близост, но вече една година ме обърква с поведението си. Твърди, че не му пука за мен, но пита хората какво се случва с мен, защото не смее да ме попита. Имало е демонстрации на ревност и то пред колегите. Разкрещя се и каза, че един мой приятел ми е тъпкач. Но колкото и да сме скарани, никога не ме оставя и седи твърдо зад мен, както аз седя твърдо зад него. Духовно сме толкова близки, а физически близо, но далеч. Не знам. Какво мислите? Какво да направя?
Имаш много ниска самооценка. Никога не бих допуснала да се чувствам духовно близка с инфантилен, досаден дърти, който е и баща на цели 2 деца. Разбирам да беше някой весел купонджия.
Е, какво интересно му намираш? Явно си мазохист и те кефи да ти сипват сол в питиетата, да ти се карат и даже да си врат носа в личния ти живот, обвинявайки те, че излизаш с даден мъж, а това си е твое право.
Мииии, сама си се сложила в положението на съгласна жертва. Допуснала си комплексирания дъртелник да влезе в твърде лично пространство и да те обижда, подиграва.
Ти нищо не правиш за да го отблъснеш. Нищо. Ни-що. Ни-щич-ко. Няма смисъл да се цупиш и да ревеш, а после да го търсиш. Проблемът, целият, 100% е в тебе и в поведението ти.
Простичка случка - обвинил те е, че твой приятел ти е тъпкач. Аз бих отговорила, с широка усмивка, че не желая да коментирам личния си живот, който си е мой, мое право, все пак съм млада, красива, свободна. Това би му напомнило, че е стар, вързан с деца и брак и не особено привлекателен за тъпкач.
Мога да ти дам много съвети как да го дистамцираш, но няма смисъл,защото ти го искаш, искаш го такъв, какъвто е и седиш твърдо зад него.
Някой писа за разваляне на семейство. Ако е такъв мизерник, след дълъг брак жена му може и да е облекчена, че го няма често в къщи и даже да се зарадва, че си е намерил нова жертва. Та, децата му и жена му не ги мисли! Не са твоя работа и грижа, както твоите тъпкач не са негова.
Темата ти е безсмислена.
Ще си позволя три съвета, макар, че зная, че няма да ти харесат:
1. Смени си работата веднага щом успееш! Като не го виждаш, няма да ти липсва,а и ще се запознаеш с нови хора.
2. След смяна на работата стани груба с него, но по-груба, отколкото е бил той. Можеш да го наричаш "дедик", "невротична чичка", да го питаш пенсионирал ли се. Ако иска да се срещнете - питаш до някоя болница или до спешното, че все пак е възрастен човек.
3. Поискай му 100 000 евра назаем за да си купиш кола, камион, да вземеш ипотека, да идеш на околосветско. И му гледай сурата!
Животът е кратък и трябва да е забавен. Няма място за дърти, безплатни шишета в живота на млада жена. Наистина си намери тъпкач, плащачи, играчи, излизай си, смей се, танцувай и пътувай. Досаден дъртьо винаги можеш да си намериш. Тях никой не ги иска. Нежеланата вещ е боклук. Ти кофа за боклук ли си?
Препоръчани теми
X
Реклама