Зима май ще идва вече, аз очаквам малкото човече!/29.10.- 05.11.06/

Защо си мисля, че на някой хора този форум им се струва "все едно е техен".
Те искат да диктуват правилата, те да определят и да се пише каквото на тях им харесва.

Не искаме ЦЕНЗУРА и комунистически изявления!!!

Живеем в свободна държава и всеки има право да пише и да споделя във ТОЗИ форум.

Правилата ги знаете, момичетата които пишат тук - също ги познавате. Оставете им поне малко щастие и радост, да се порадват на това което са постигнали след дългогодишната борба.

Всички си имаме моменти, в които отчаянието е толкова силно, че не можеш да се зарадваш на чуждото щастие. Но тук не става дума за случайно забременяла жена, нахълтала в форума да си споделя мяу-мяу. Тези момичета са едни от нас, до вчера са имали нашите проблеми! Според мен чест им прави, че не са забравили за нас! Че продължават да четатат за нашите проблеми, да ги преживяват, да помагат. Че се опитват да внесат радост.
Ако някой се разстройва от това, да не го чете!
Ако утре аз споделяйки проблем, помрача щастието на някоя успяла в борбата, тя ще има ли право да ме нападне? Да ми каже, че съм се оплакала в неподходящ момент? Защо обратното да е непростимо? Човек не избира сам кога да дойде хубавото или лошото. То просто идва. Хората с голямо сърце могат да се радват за едни и да страдат с други.
В живота е така, хубавото и лошото се редуват, че понякога вървят и ръка за ръка.
Не се учудвам, че не се обаждат тези, които мрънкат на Лали. Нямат смелост да застанат открито и да кажат какво ги е обидило и наранило. По-лесно е да се оплачеш на Лали и да я оставиш да спори с всички...

При Карагьозов - с лазер. Чака се 2 мес. за контролен преглед. Относно бактериите - първия път не си спомням как се казваше (бяха някакви вагинални таблетки). Втори път - Далацин. Никакъв резултат, само дето се натрових от тези антибиотици и се изринах цялата; за сърбежите да не говорим. След изгарянето с лазера предишния док. каза, че веднага трябва да се лекуват, защото средата сега била много подходяща за развитие на всякакви твари и те подхранват развитието на раничката. Владимиров пък каза, че трябвало да се изчака да зарастне раничката след изгарянето и чак тогава да се лекуват. Иди ги разбери. Аз не разбирам.

На мен също пишещите тук бременни момичета ми вдъхват само кураж и не виждам с какво толкова измъчват някого  .Та нали и те са били като нас, с нашите проблеми........, защо сега да не се порадваме на тяхното щастие. Това означава ли например, че в момента в който всяка от нас останалите забременее, защото това ще стане някога трябва да спре да пише?  Защо нито едно от тези момичета които Лали споменава не излезе открито и напише какво точно я дразни в чуждото щастие.

Честит празник на всички будители!!!
          

  Здравейте, момичета!

   Ще споделя и аз относно темата с Ая. Тежко ми е като видя бременна, плача като се замисля, че искам и аз да гушна своето бебе, а то не идва.  Но тук, забременелите момичета ми дават надеждата, че все пак има шанс. Минали са по моя път и са успели.
   Разбирам и Лали.  Знам, аз как се бях изолирала ( и все още съм до някаква степен) и не исках да се срещам с приятели, защото всички говорят за децата си, а аз мълча и едва сдържам сълзите си. Питах се , няма ли да млъкнат. Не разбират ли, че ме измъчват.

  Но нека да погледнем на бременните момичета, в този форум, като на наши талисманчета. Та нали те са хората, изпитали нашите проблеми, мъки и  терзания ?!


   Лек ден, момичета и много усмивки.

Аз пък се чудя защо беше изтрит цитата на Ая   Остана само написаното от нея, че повече няма да пише в нашия форум. И тези, които не са успяли да прочетат, само гадаят какво се е случило. Аз подкрепих Ая в нейната тема, ще я подкрепя и тук. Защото не може да стискаш палци на някого, да му пожелаваш успех, а когато успехът е налице - да се дразниш, да завиждаш и да отправяш нападки. Ая е една от нас и винаги ще бъде. Жалко, че е наранена и то в такъв момент, когато трябва да е спокойна заради бебчетата, които носи.
Сега доста от момичетата се насочват към инвитро, което, надявам се, че ще е успешно за всички тях! И какво, след като успеят, да спрат да пишат и да споделят щастливите си мигове ли? Мисля, че доста ще опустее форумът без вече бременните. Вярно е, че за тях има отделни теми. Но те тук се чувстват в "свои води", защото точно тук са писали дълго време /някои години/, тук са получили съчувствие, подкрепа, сили за борба. Нека не бъдем толкова остри към тях. Всички един ден ще сме сполетени от тяхното щастие и ще искаме да го споделим. А и една от рецептите за успех е позитивизъм

Забранявам на всички, които ми пишат съобщения да се изправят тук открито!
Ще ги изядете!
Може би не сте забелязали, но дори и в тази тема от момиче /незнаещо, че имам дете/ веднага бях закована с клеймото: когато имаш дете, ще видиш ти какво е, тоест който няма дете да мълчи, защото е некачествен човек! Това отдавна съм го забелязала, който влезе в конфликт с мен и непознавайки положението ми, веднага ме заковава с лоша дума за бездетство.
Мислете, момичета, преди да пишете, защото човек не знае накъде ще го завърти живота, нито какво ще му поднесе.
Намирайки се в ситуация да имам дете, даващо ми сила и познавайки невъзможността да забременееш лесно имам волята да се изправя.

И последна реплика, защо всички недоволствате от Отчетните, празноглави били, празни приказки се приказвали, единственото,което ги вълнувало било колко им е порастнало днес коремчето, не искате да пишете там, защото ви е скучно, но страшно много искате да превърнете този добър и сериозен форум в говорилня?
Всички бременни момичета със своите страхове и сериозни въпроси са добре дошли тук.
Сутрешното гадене - в Отчетните.
Гащите за бременни - също.
Грехота е, момичета, да си пъчиш коремчето тук, където има закована тема за загубилите бебенцата си.
Грехота е, да изпъчиш доволно коремче пред момиче, което може би щеше сега да има точно като твойто.
Грехота е, момичета, да изпъчиш коремче пред момиче, което никога няма да изпита щастието от бременността, поради непредвидени обстоятелства.
Добре е тук да пишат бременни разбира се, за да дават стимул, но да пишат с мярка, да мислят.
Форумът е сериозен и държа да си остане такъв.
Да си помагаме и да се подкрепяме.
Макар да не успявам да забременея съм щастлива, защото правя опити, здрава съм, обичана съм, обичам, усмихвам се.
Щастлива съм, че нямам загубено бебенце, но тава не ми дава правото да го изтъквам постоянно пред момичетата, преживели загуба.
Много ви моля бъдещи мами, мислете преди да пишете.
Всички ще успеем, сигурна съм, няма да коментирам вече тази тема, защото взех да се повтарям
Дано някой поне малко се е замислил.
Целувки на всички, и на тези, които ме наричат злобна /но справедлива , между другото тези, наричащи ме злобна нямат един полезен и съществен съвет за някой в този форум, само минават да пожелаят добро утро/, не храня лоши чувства към никой, обичам всички вас, защото сме от еднатат страна на барикадата за момента в този живот.
Създаваме живот.

Честит празник, мили момичета!
Сутринта видях дечица пред паметника до офиса с букети и венци и ми стана ведро, мило
Шоши, успех в борбата с гадините! Този Далацин как го прилагаше, аз само таблетки за пиене знам? От него гъби получавам, както от всеки антибиотик де не го ли съчетаха с нещо противогъбно?
Относно дискусията, която тече в момента си мисля, че скоро пак говорихме същите неща 
Повечето изразихме мнението си. Но и аз като Цветунчо се замислям, аз ли не съм в ред? Да, признавам си, че имам колежки, забременели първия месец на опити и такива, на които децата са станали "по погрешка, защото сега не е времето" и нямам сили да им се зарадвам. Срамувам се от това, ужасно много. Имаме близо две неуспешни години опити и ясна и кошмарна диагноза. Скоро ни предстои да научим дали ще имаме шанс от нула до шест процента за наше дете. Страх ме е ужасно много и ме боли. Не само на мен ми е тежко, на всички ни е така.
Но явно и аз съм ненормална щом се вживявам в радостите на успелите момичета! И това ме съхранява емоционално. Душата ми се извива с поредната лоша новина на всяка от нас, от поредната гадна диагноза.
Не искам да виждам света през призмата на моята болка! Искам да се абстрахирам от нея! Не искам животът ми да мине в злоба!

Мила Лали,
много те уважавам и ценя! Благодаря ти за ценните съвети и помощта! Но в този случай не съм съгласна с твоето мнение! Както и повечето момичето от форума. Знам, че се опитваш да предпазиш тези, които се оплакват от Ая, но това не е правилният начин за решаване на проблема. Когато има проблем, той трябва да се обсъжда, да се спори, докато не се намери компромисно решение. Не мисля, че като изгоните Ая, ще решите проблема! И след Ая, коя е следващата мишена, позволила си да сподели "незначителните" проблеми на бременността? Или ще ни гоните една по една?
Ако има момичета, които не могат да приемат чуждото щастие, нека си направят подфорум "Само за проблеми" или нещо такова. Там няма да се споделят добри новини и "малки" радости. Това ще е един много сериозен форум, където никой няма да се разстройва от чуждото щастие.
Честно казано, след случката с Ая, повечето момичета са разстроени и обидени. И ги е страх да споделят нещо различно от обичайните за тук проблеми. А това прави форума сух и лишен от емоция. Мисля, че това което ни сближава е споделянето на малки проблеми и радости. Нещо от всекидневието, които нямат пряка връзка към проблемите ни, но са част от живота ни. Нима приятелите си говорят само за тъжните неща? Аз намерих много приятелки в този форум. Моля, не ме лишавайте от тях, защото сама няма да се справя в борбата.
Оставам с най-добри чувства и моля да не приемаш постинга ми като опит за конфронтиране.

Желая на Лея наистина от сърце да успее.

Лали, едни от най-топлите пожелания за моята бременост получих във форума на родители загубили своите деца.
Една от първите дошла да ме види беше Рони - и въпреки тежката й загуба, тя се интересува от моите проблеми, иска да види моето бебе и дори дойде да го погушка.
Момичетат от форума за тежката загуба на дете са благодарни когато техните бременни момичета пишат - те ги поощряват, за да им помагат в тежките моменти на неизвестността от нова бременост, както и за да се стимулират да продължават напред. Успеха на всяка нова майка е надежда за техния бъдещ успех.

Да аз не знаех, че имаш дете и пак ще те попитам - като го заимаш това тъй жадувано бебе - пак ще намериш за какво да упрекнеш тези дето не ти допадат /с право или без право - това е друга тема/.
Даже въпроса ми е още по-точен щом вече имаш детенце - след като при тези обстоятелства толкова лесно се възмущаваш, то ако нямаше какво щеше да е.

Предполагам, че е нормално да се подразни чмовек когато нещо което иска го види у друг - но това е първична реакция. Мисля си, че повечето хора преодоляват болката и виждат един нов стимул за себе си. А във вашия случай и една надежда, че щом еди кой си с подобни проблеми е успял - то и аз ще успея....

И да Лали - занимавам майките с кашлицата и болестта и на Дани сега и проблемите на Мария - а държа да ти кажа, че ако не пиша, моите ВЕРНИ ПРИЯТЕЛКИ се притесняват за мен... Защото вече година и повече сме заедно, знаем семействата, децата си и сме наистина поне виртуални приятелки.

п.п. това е тема ЧАТ - нали така? това не е въпрос по наболял проблем, а чат тема - даже при нас майките категорично се опитват да загърбят проблемите и да се веселят в тази седмична тема.
За сериозни въпроси си има отделна тема обикновено...

Здрасти,

Да ми стискате палци днес Чакам си резултатите от изследванията Малко ме е страх. Знам че не трябва предварително, амам пусто, не може
shoshkata - благодаря за инфото

Оххх, нито съм се оттървала от болезнената си менструация, нито пък спря да ме боли покрай дните за овулация. Снощи - ден 13 от месечния цикъл (който между другото беше малко странен) не можех да си стоя на дупето от болка Чак пих но-шпа. Хубавото е че поне знам кога ми е овулацията.

catnadeen  има отделна тема. Пиши там по въпроса.

Таня, стискам палци за изследванията Докладвай веднага щом са готови. А болките покрай ову наистина са неприятни, но поне си наясно кога е подходящият момент.
Мерси, Лали! И на теб желая съвсем скоро да успееш, защото и двете чакаме вече доста дълго, а това е изнервящо, независимо, че си имаме деца. Наистина искрено се надявам, че ще има много бебешки коледни подаръци