Детето ми "пребива" децата в ДГ?

Поля, това значи, че Спас е много добър. А и щом децата го викат да си играе с тях, явно разбират, че той защитава територия и че не го прави за спорта просто. Затова е много важно да се знае точно в какви ситуации се изразява агресията му.
Кейти по същия начин бе приемана в яслата и в предната ДГ-радваха й се, когато влизаше в групата, веднага се хващаше с приятелката си за ръка, а на раздяла бяха едни целувки, едни милувки....ум да ти зайде.
Затова и сега се вълнувам за нея, защото виждайки я в онази светлина, ми е шокиращо да чуя, че системно тормози някое дете или пребива други. Може би пък наистина това е в началото докато се нагоди в обстановката и си извоюва място в колектива...но да изчакаме тежката дума на психолога.

Стига бе, Дона 
Не съм виждала очите на Туфи, нито познавам Катерина.
Била съм от двете страни на барикадата - сина ми беше побойник в първите месеци на групата, сега е любовник, щерката е посягала, после са я били.
Странното е, че всички се правят на ощипани госпожички, като се натърти, че темата (както много пъти) си измества центъра и се обсъждат съвсем различни и ненужни неща.

Милф, нищо лично, но това са проблеми на българските детски градини - различна педагогика, различно формиране на групите, не може да се конкретизира така. Аз дадох пример как е в Германия, но това Туфи не я топли, нали?

Това вече лека полека заприлича на съд на ОФ-то.
Мисля, че спора от даване на съвет за справяне със ситуацията заприлича на лека караница.

Ето, Аурелия се е притеснила много от изказването на първата учителка, взела е спешни мерки, говорила с детето, с другата госпожа, ще води Кейти на психолог, иска съвет за други стъпки от форума. Очевидно не иска детето и да агресивно към другите. И какво друго да направи според вас?

Честно казано, мисля, че няма никакъв чак такъв проблем. Другата госпожа е учудена от изказването на първата, че Кейти не се държи по-различно от другите деца! Търкания и побутвания са си на дневен ред в детската! Явно и дума не може да става за пребиване и системно тероризиране на другите деца.

А не е ли възможно първата учителка да е реагирала пресилено, да си е изкарала нейните агресии и кофти ден на Аурелия (големите не удрят с ръце и крака, а с думи!). От прочетеното до сега не е ясно със сигурност, че Кейти е агресивна, а че едната учителка казва, че е, а другата, че не е! Има и едно оплакване от майка! Хм, не стига за присъда определено!

Аз съм се лъгала така веднъж и още ме е срам, че направих лов на вещици! От тогава винаги внимателно проверявам всички факти преди да обвинявам. Децата лъжат в тази възраст, по скоро измислят истории и според някой психолози не могат да правят разлика между наистина случило се и измислица (поне тогава така ме успокои директорката на градината). Та става въпрос за времето, когато дъщеря ми беше на 3 години. Детегледачката я взима от детска градина и ми се обажда да се прибера веднага, защото детето ми е зле. Прибирам се в къщи и я виждам с огромен бушон под едното око, лилаво-син, окото подуто. Питам я аз какво е станало, а тя, едно момченце ме удари с юмрук, засилило се.... всичко с удивителни и правдоподобни подробности. Това беше най-палавото момченце на групата, неспокоен, пръв в белите, все в устата на всички учителки.
На другия ден влетях в детската бясна, направих луд скандал, веднага извиках директорката. Те си имаха журнал, където вписваха всички проишествия, които са станали. Оказа се, че дъщеря ми се е спънала и паднала на ръба на масата. А въпросното момченце било цяла седмица на ски с родителите си и не било изобщо в детската градина.
Бях толкова шокирана от лъжата на дъщеря ми, 5 мин не можех да се помръдна, та директорката, вместо да ми тегли една майна, ми обясни това с лъжите и преувеличенията на 2-4 годишните, беше много мила, а аз крайно засрамена.

Никой не одобрява насилието, но мисля, че вместо да нападате Аурелия, трябва да я похвалите, че прави усилия да предодврати агресивно поведение, дори това поведение да е хипотетично и в моите очи явно недоказано.

А за другите изказвания не по темата като неуважени от мъжа си и т.н., мисля че са излишни. Ама я вижте времето навън колко е гадно. Тогава повечето хора са по-чувствитвлни, агресивни и не на кеф.

Да, приемам че е от времето, и допускам това да е причината на обвинителните към мен постинги.
Те допълнително ме разстроиха, поради което реагирах и по-бурно.
Извинявам се за което! 
radmila ,благодаря за споделената случка. Инетересна и поучителна е. Аз също знам, че малките деца доста преувеличават и фантазират. Дъщеря ми понякога казва, че дружи с едно дете, а от учителките разбирам, че е неразделна с друго. Възможно е детето Д просто винаги (в ясленска възраст) да е споменавало за всяко нещо името на моята дъщеря, а майката да го е взела за чиста монета. Но тези неща ми предстои да разбера.

Защо ми даваш пример със себе си? Не се втурна, не прави оценки..., все едно аз съм правила... Но и да съм, аз имам един начин на изказване, ти - друг - по-добър от моя.
Както и да е. С теб не се спори, защото човек просто се уморява и се отказва в един момент.


Реза, там е работата, че раздаваш съветчета, а теб никога не съм те виждала да се самокритикуваш. Напротив, винаги иронизираш, размахваш пръст......., отричаш когато ти го каже някой ...
Не ми казвай, кога да се извинявам и на кого! Много по-често съм смятала за необходимо да се извинявам в този форум и съм го правила, отколкото ти..., което със сигурност не би било излишно на много потребители в много твои обръщения към тях. И не говоря наизуст...
Така. Реза, не ми казвай кое е на място, кога да се самокритикувам и т.н. Дразниш. Просто слез на земята за миг и разбери, че аз съм един човек, а ти си друг и живота ни не почва и не свършва само в нета! Ако си се вживила прекалено много в ролята си на шеф на водопад в нета, хайде аз да не ставам бялото зайче?!
Ще кажа и още нещо, за което сигурно ще съжалявам утре. Съжалявам, че едно време гласувах ти да станеш модератор. Гласувах за теб, за да ми размахваш пръстче тука. Аре със здраве!

По повод на детето Д - това е възможно. Моят син така си нарочи едно детенце в ДГ. Ама каквото и да се случеше - синина, ухапано, надраскано, скъсано, изцапано, все Ава беше. И така месец-месец и нещо. Буквално всеки ден. И аз се позачудих. Обаче моят нито притеснен, нито наплашен, нито травмиран, т.е. явно не е чак толкова зле. Но все пак реших да говоря с госпожата. Обясних й какви ми ги разказва моят герой и я питам има ли някакъв конфликт между двамата, ако е така, просто да ги държи далеч един от друг. И жената ми каза, че Ава не знае все още български, не успява вербално да комуникира с останалите, налага му се с жестове да се оправя и естествено, той по-често посяга, бута, дърпа и т.н. Не се стига до бой, де. Просто това е неговият начин за комуникация. И останалите са го нарочили и все с него се оправдават, дори и да не е бил на ДГ този ден. Това за мен беше напълно достатъчно. Поне година-две минаха, докато отуча Крисо да използва Ава като чучело. Но не се отказах. И сега Ава си съществува спокойно, без да е несправедливо нарочван за щяло и нещяло.  

Моят син това не го е правил нарочно, от злоба или лошотия. Имала е крушката опашка, но детето просто не може да направи точна преценка и да разграничава стриктно ситуациите. Може би е характерно за тази възраст, както някой по-горе спомена.

Абе драги юзърки, не стана ли вече ясно, че 1-вата г-жа и майката на детето "Д" са доста близки и затова нещата са взели такъв обрат.
Пък Туфка е случила кофти ден за г-жа номер 1 и е била "обстреляна" супер качествено с недотам добре подбрани и издържани слова.
тъъъъъъъй  , изяснихме се...

И само да вметна... съседчето, което беше изпохапало децата от цялата ясла и после цялата си група сега е в пъти по-добра и хрисима от моята щерка, за която четохте наскоро  . А моята като малка бе вечно хапана, побутвана, поритвана и т.н...


Интересната личност се оформя още в ДГ!

Ето, виждаш ли, и родителите по различен начин реагират. Ти си се опитала да си изясниш ситуацията, а очевидно майката на Д е решила че това е така и започва директно да обвинява (нали ви споменах, че на един детски рд го каза и пред мен?-че за всяко нещо в яслата все Кейти била виновна, според Д).

Съгласна съм с теб, че вината не е в агресивното дете, но с какво са виновни гругите деца в градината?

Бравото и овациите си ги казала с ирония, но аз бих ги подкрепила. На мен ми харесва системата на детските градини тук повече от тази в България. Не ми се иска нито детето ми да бие другите, нито то да бъде бито. И, ако едно от двете се случва с него ми харесват мерките, които се взимат.

"не могат да предотвратят" значи, че след усилията на родителите и учителите детето продължава да посяга на другите деца в градината - разбираш ли? Значи, че това, което се прави по въпроса с агресията не е ефективно и детето се отстранява, за да няма пострадали други деца.

Защо не могат да предотвратят агресията аз незнам - не ми обчсняват лично. Няма и смисъл да правя предположения, за да не обидя родителите на по-големите  деца, които поради възрастови особености са агресивни.

Вечернице, авторката на темата ме попита как постъпват "многоуважаемите родители" в САЩ - за това писах

Съгласна съм с теб, че вината не е в агресивното дете, но с какво са виновни гругите деца в градината?


"не могат да предотвратят" значи, че след усилията на родителите и учителите детето продължава да посяга на другите деца в градината - разбираш ли? Значи, че това, което се прави по въпроса с агресията не е ефективно и детето се отстранява, за да няма пострадали други деца.


[/quote]
Само че ако се играе по правилата, нещата не свършват дотук. Щом и родители, и учители не могат да се справят, се препоръчва детето да бъде видяно от екип от специалисти (напр. психолог, социален работник) и евентуално да бъде включено в специализирана детска градина, където с повече индивидуално внимание и в по-малка група да се научи как да се държи. Като се научи, може да се върне отново при другите.

Истина е, че нещата не свършват до тук, но това не променя факта, че изключват детето от градината. Много е добре, че семейството се насочва към специалисти, защото явно имат нужда от помощ 

Не мога да изчета цялата тема......аз да пиша как бих постъпила......

........ще попитам детето как е прекарало, ще му кажа че съм разбрала, че е ударила някое дете....ще попитам защо .......ще кажа с много твърд и нетърпящ възражение тон, че такива неща аз не одобрявам и постъпката не е добра...и ще спра до тук.........
.........ще поговоря с учителката, ще я помоля да ми съдейства.......ще обясня, че детето вероятно се опитва да се адаптира, но не много адекватно.......че вероятно усеща средата като заплашителна, затова се държи агресивно......ще помоля госпожата да отдели през следващите няколко дни специално внимание на детето..........и да му каже, че ако някое дете я ядосва трябва да и каже.......
.........ще поговоря с родителите на битото дете или деца......ще ги помоля да разпитат децата си за свадата........и ще им обясня ситуацията........
.........ще позволя на детето да занесе някоя играчка вътре и ще и кажа, когато се ядоса да отива и да поступва куклата........куклата може да се удря, но децата - не, и отново с оня твърд и убийствен тон ще кажа, че деца не се удрят.......
..........ще се консултирам с психолог.......

.....ако нищо не помогне , ще преместя детето

Сикретгардън, много убедително звучи на теория. Да знаеш само, че твърдия и не търпящ възражение тон някои деца си го пропускат през ушите, дано имаш късмет твоето да не е от тях.
На практика обаче не работи, поне не при моето дете.
Това пък за куклата е абсурдно при толкова малко дете.
Днес бяхме да купим едни калинки играчки, избирахме ги много внимателно, той ги носеше към колата, въобще вживя се в ролята на пазител на калинките.
И влизаме в детския център и едно момиченче посяга да си играе с калинката, Спас веднага хукна към нея, готов за атака, без приказки и обяснение. Понеже ние с момичето ми си знаем стоката, бяхме при другото дете преди него. Гушках го, обяснявах му, но той си искаше калинката. В крайна сметка конфликт не стана, защото момиченцето беше разбрано и веднага му даде калинката. Но и да не беше я дала, пак нямаше да стане на неговото.

Не мога да чета всички постинги по темата.
Ако дадена майка знае, че детето й проявява каквато и да било агресия спрямо други деца, според мен трябва да направи всичко, абсолютно всичко възможно да го спре.
Не да говори за "преувеличаване" на проблема. Още по-малко да изпитва някаква скрита сладост, че видите ли, детето имало характер на лидер. Просто е недопустимо да биеш другите и толкова.

Изключително ми беше неприятно да чуя от дъщеря си, че "а пък днес Марти не ме удари". Също както ми беше неприятно да трябва три вечери подред да отговарям на въпроса "как ще ме защитиш, мамо?" За майката на Марти той може да има и лидерски заложби, и каквото си иска, но аз виждам, че просто някой не си е свършил работата. Сори.

 Пиша как бих постъпила АЗ.........нетърпящие възражение тон предизвиква ужасен уплах у детето ми и ужас, че мога да спра да го обичам...........използвала съм го само няколко пъти до сега....никога не съм удряла, но тона е достатъчно наказание...ЗА МОЕТО ДЕТЕ.......И отвреме на време бием възглавниците, когато много ни е яд на нещо........така че......това би бил моя начин.........Предполагам всеки познава детето си и знае какво му действа......само давам идея, ако  може да използва някоя в своя случай.......