Сина ми не ме обича

Детето е личност. То има своите желания, иzисквания, предпочитания и ако не е личност zащо всички бебета не са еднакви , като куклите барби??? Едни плачат повече, други поъмалко , едни харесват едно , други друго. Те се раzвиват и попиват всичко около себе си, всичко раzбират по своему и го пречупват и го приемат ... и се иzграждат .
Аz не мога да раzбера, как някой, който е направил грешката да иzкрещи на малко дете има сърце да я повтори. НА мен ми се случи веднъж. Иzлиzах zа работа, Саши облечен , иzмит и яде попара. Иzведнъж блъсна паничката и раzмаzа попарата по себе си и наоколо ... и аz вкнах "НЕ така Саши." Е никога няма да zабравя как отвори очи и ме погледна нераzбиращо и обидено, сякаш аz не съм неговата майка, сякаш иzобщо не ме поzнава ... направо щях да се напредаша сама себе си. Вече каквото и д астане таzи случка е пред очите ми и е спирачка zа всякакви нерви. Придобих навика да не каzвам на детето НЕ , беz да се обоснова ... Значи , недей саши да сядаш на zемята, zащото е студено и ще настинеш. Недей Саши да раzваляш ДВД тата , zащото един ден ще искаш да гледаш теzи филмчета ... достигнах до навика непрестанно да му прикаzвам, всяко нещо му обяснявам, говоря му , покаzвам му . Понякога в супермаркета си мисля, че хората ме мислят zа откачалка, като обсъждам стоките и нещата които купувам с Саши, но като ги погледна те ми се усмихват мног омило и идват и те му говорят и му се радват и той им се радва.
В къщи сме си zабранили да се караме и да повишаваме тон пред детето ...
Ако ще помогне някое от теzи неща на авторката , моля.

Скъпа Венета, мисля, че имаш проблем, защото връзката майка-дете е по-специална и
след като не съществува или ти оценяваш това, като проблем
не бива да оставяш той да се задълбочава.
Мисля, че тук ще намериш окуражителни думи, както и такива, че това е 'нормално', но
ако съм на твое място бих се посъветвала с психолог. ( или детски психолог..)
Има професионалисти, които биха могли да те насочат към поведение, техники и
изобщо работа в това да се справиш с проблема.

Точно така.

Много загрубяхте, госпожи
Или се почувствахте като перфектните майки  е, да ви осведомя, няма такова животно. Айде не обиждайте жената.  
Ние си знаем, че в нета всички са най-красиви, най-добри и умни, ама няма нужда пак да го показвате.
придържайте се към истината:
Който няма грях, пръв да хвърли камък.

Иначе, като ви чете човек, ще си посмисли, че вие сте майки-отличнички.
Баси, слезте на земята.

Опитваш се прекалено да контролираш нещата.........детето има нужда от свобода....не някой непрекъснато да му наднича зад рамото дали няма да изцапа, дали прегръща баба си или не, дали се върти или не.........дай му свобода...то трябва да играе, беснее, хвърля, цапа, не му отнемай това сега....кога ще има възможност да изживее щастливо детство, ако не сега....в момента......

и си прекалено сприхава........предполагам, че и теб са те възпитавали така........пълен контрол.......не отдавай такова голямо значение на къщата си............гледай детето си....то трябва да е фокуса.......но не го моделирай....само го наблюдавай и му се радвай........единствено ако го избие на агресия трябва да се намесиш......иначе го прегръщай, но само ако иска, гали, танцувайте, пейте, веселете се..........полудейте малко...стига сериозности

Признавам, че не съм чела цялата тема

Вивита, допускам, че си права-за себе си и за своето дете
Не схванах какво те е потресло в случката с кашата, честно. Има неща, които се правят и неща, които не се правят. Аз мисля, че за едно дете ще е по-объркващо до една възраст да му се разрешава, примерно, да си обръща купичката, а след това с дълги разяснения да му се казва, че не бивало. Е, цял живот преди това е бивало, сега не бива.
Не, за добро или лошо, нерви има, нервни биват и хората навън. Може да звучи налудничаво, но такива неща се случват и не би ми било драго, ако детето ми за първи път чуе "Не така, едикой си" от някой външен човек.
Също така не вярвам, че едно дете се научава да прави или да не прави нещо само с казване или обратното с неказване и невероятната глупост, наречена "личен пример". Децата те гледат докъде си, както и ние като големи в общуването си с други хора. Децата бавно се научават да приемат кое се прави и кое не може да се прави. Аз за себе си не вярвам, че детето на дамата се храни чисто,защото тя му е викала или пък, че не плаче, защото на нея не й харесва. Просто детето явно го може. Фелипе също се храни чисто без да съм му се карала, че се цапа, но винаги съм правила забележка, че не се играе с храната, да не си я маже по лицето и пр, но знам, че и да се цапаше, пак нямаше да се научи само с каране.
Само че родителят е, за да налага правилата и да покаже на детето какво може и какво не може. Тук, не се чувствам гузна, ако ме погледне разочароващо. Правилата, които налагам не са за възрастен човек и той прекрасно знае тези правила. Тръгва по Нетата, когато е изнервен или му се спи, но аз съм наложила правилата и нито един премрежен от сълзи поглед няма да ме спре. О, да, случвало се е да се караме пред детето, не е хубаво, но също е част от живота, навън агресията е огромна, там как ще приеме нещата, ако е расъл в стерилна среда на усмихващи се мама и татко. И е виждал как след като ни мине емоцията, сядаме  и си говорим, вижда, че се обичаме, това са две страни на един медал и не бих си позволила да създавам някакъв илюзорен образ на майка пред детето си.

Не те мисля за лоша майка. Струва ми се, че имаш проблем с нервите, който вероятно ще се задълбочава. Съмнявам се, че ще можеш сама да се контролираш, както ти предлагат някои съфорумки. Непременно посети психолог. Не отлагай.

НЕ е въпроса , дали трябва или не трябва да се въвеждат правила и граници. ДА трябва, но как? Като си кажем, че детето не е личност и почнем грубо да го натъпкваме в някаква форма , която на нас ни се харесва с викове, крясъци, истеря и упреци и дори раzтърсване ли?
Проблема при случката с попарата беше, че му иzвиках, което го стресна, уплаши, отблъсна и раzочарова. И аz налагам правила и граници. Но не така и не само на него, а и на себе си.

Хайде сега  перфектните майки да вземат търсачката и да прочетат тема  за "следродилна депресия"(никой не е застрахован от нея )
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=137240.msg2601680

Следродилна депресия от 14 месеца?  въх

Моето мнение по въпроса е същото.
Едно дете има нужда от сигурност, любов, насърчаване, а не от невротизирана майка, която си изкарва нервите върху него.
Не те разбирам наистина.

не си чела внимателно! тя не казва, че още е депресирана, а разказва как е била депресирана след раждането... тогава именно са били епизодите с крещенето и тръшкането.

добре, и като е невротизирана майката, какво правим тогава, щом детето няма нужда от нея - изхвърляме я в кофата и му купуваме нова?
нервността не е нещо, което толкова лесно се премахва от човека.
 като не я разбираш и не можеш да й предложиш съвет - за какво изобщо се изказваш? за да я подтиснеш още повече ли?

всички се хванахте за тия нерви като не знам какво... първосигнално четете постинга, виждате една дума и айде веднага портрет на личността.
жената споделя как се притеснява да не би епизодите й на следродилна депресия и нервност да са станали причина за сегашното според нея отдръпване и липса на обич от страна на детето.
не е казала, че продължава да я тресе депресия или че го бие или нещо подобно...

Можем се мерим тука до утре- перфектните и тези дето не сме чак толкова перфектни.
Опитах се да кажа в по-преден пост,че проблема не е се корени в  самите отноешения майка- дете- проблема е на майката със самата себе си - с прекалената нужда от контрол, с прекомерната й нужда да бъде обичана и вероятно незадоволена такава, включително и с илюзорни и нереалистични виждания какво е да си родител и как точно се става такъв.
Да посети психолог е най-доброто решение.
Тези дето не я разбират и без друго нищо не предлагат по темата, тези дето евентуално намират причини за това поведение предлагат няколкократно да посети специалист.
Аз не мисля,че такова поведение може да се корегира само защото е поискала и от утре видите ли е нов човек. Реакциите на човек в голяма степен са физиологично обусловени- един екстраверт ще реагира различно от един интроверт...
Ако тя е сприхава, недоволна по природа, ако има неизчистени проблеми със себеоценката си, не виждам как ще се оправи сама.

Благодаря на всички ви за отговорите- наистина не мислех, че толкова хора ще се включат 
Чесно казано не съм учудена от нападките на някои от вас- напротив имам нужда от това, дори и странно да звучи,някой който да ми се накара, да ме"скастри" и на когото не бих могла да отговоря както аз си знам,понеже не го виждам и не го познавам
Определено осъзнавам че имам проблем,много съм импулсивна ,сприхава,голям инат и може би разглезена-да опровергая някои от вас-не съм единствено дете,но съм дълго чаканото първо дете на което нашите много са треперели; да строги са били винаги с мен ,но и за всичко са ми угаждали,така че не съм някое малтретирано, слабохарактерно същество.Напротив прекалено силно е изградено у мен собственическото ми чуство,голям съм инат и характера съм си го изграждала цели 30г.Така че не съм първа младост,че тепърва да се променям.
Но такава каквато съм през последната година никога не съм била и точно това ме плаши,и точно това ме притеснява ,и точно затова написах този постинг.
Не съм се и надявала ,че ще получа одобрение от някого за постъпките си -напротив аз самата знам, че не съм била права и именно за това съжалявам и имам углризения,не се оправдавам за грешките си....но не мога да обещая да не ги повтарям,никой не е застрахован от това нали?
Опитвала съм се ,броила съм и до 20 не до 10 но ....
....Определено съм решила да оправя нещата-от днес след като написах постинга се оптвам да се владея,да не се дразня на щуротиите на сина ми-но определено не мисля да го оставя да прекалява-когато казвам НЕ то не е просто така-казвам го ако реши да дръпне кабела и да го изтръгне от контакта,или реши да пипне горещата фурна на печката...той вече осъзнава ,когато му го кажа и сам знае че не бива да го прави,но ме провокира и чака моята реакция-е...тепърва няма да променям нещана,нали?
Знам че не съм идеална,но не съм и лоша майка.Дали имам нужда от професионална помощ- може би- ще опитам и това....
Така че ,още веднъж благодаря на всички ви- ще се опитам да бъда ДОБРА майка, а не ИДЕАЛНАТА майка