За жените без деца

  • 8 031
  • 153
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 170
Пак по въпроса с "глупостите" за наследяването на генетичните проблеми. Оставям тук един медицински труд и една стария по въпроса с изследване на проблеми с фертилитет на хора, изложени на радиация от Чернобил. На английски е.
Не съм конспиратор, но цифрите говорят - повече смъртност сред бебета, повече проблеми със зачеване, повече проблеми с мутации, жлези. Да, не е само радиацията, то е стрес, храни, начин на живот, но мен в учиище са ме учили, че натрупването на радиацията води до изменения на следващо поколение. Т.е. всички, заченати след 1986 от маршируващите под топлия майски дъжд имат повече предпоставки за проблеми с репродукцията, генетиката и т.н.

# 46
  • Мнения: 315
В този живот няма да получим всичко, което искаме - за вас това е детенцето, което мечтаете да родите, за други е здравето им, пари, любов, а за някой ще загубят живота си.
+1 към Дорис конкретно в тази част.
Не споделям съветите за осиновяване на кило - не е за всеки. Обаче полудявам, като видя най-сериозно да се търсят някакви такива битово-пазарски псевдофилософски обяснения на случайностите от живота. Хората сме склонни към това, така е.
Първо, нямането на деца не е единственото възможно голямо нещастие на света. Има и други. Хора се разболяват тежко, умират млади, деца губят родители, родители, да не дава господ, губят деца (по-лошо е, отколкото изобщо да не си имал)...
Второ, какво точно обяснение трябва да има за подобни неща освен лош късмет? Уроци от Вселената (не знам какво е това)? А на какъв принцип се разпределят уроците? Господ ни изпитва, щото ни обича? А щастливите ги мрази? Или обратно - наказва ни за грехове? Имам дете с увреждане, тежко умствено изоставане - вЕрвай, иде ми да тресна с нещо по тъпата тиква всеки, който каже, че с подобно нещо се плащат кармични (или лични) грехове или някаква друга такава битпазарска философия. Обидно е, хора.
Бих те посъветвала да не търсиш отговори - няма такива, освен случайност. Действайте си по решенията - репродуктивна медицина, осиновяване, ако прецените, или каквото там, и каквото стане. Няма отговори, животът не е игра с точни правила и награди, не е приказка с поука.
Разбира се, има хора, които са склонни към търсене точно на такива отговори и намират в тях увереност и утеха. Според човека. Ти питаш - ние ти казваме своите мнения.
Ако не вярвате в карма и уроци, няма какво да Ви убеди. Но, искам само да кажа, че не Господ "наказва" и не, Господ не мрази щастливите. Аз за себе си вярвам, че всеки идва на Земята да учи уроци, които душата му си е избрала. Моята "тъпа тиква" просто не иска да приеме, че идваме тук без причина, живеем си живота в мъки (защото няма човек, който да е на 100% щастлив и всичко да му е топ), и след това ни изяждат червеите и туй то.
Да не обръщаме темата на вярвам и не вярвам във "фантасмагории", ама се подразних на коментара, наистина.

# 47
  • Мнения: 6 166
Кисесс, не става въпрос за мен. Мен лично на тая тема ме обиди тогавашната ми най-добра приятелка, която ми заяви, че щом имам проблем със забременяването значи не трябва да имам деца, а да стана човек с главно Ч като осиновя дете. И това докато се жалваше  колко се притеснявала дали ще забременее с поредното (има няколко собствени деца и нито едно осиновено) дете в точно определен месец за да се роди в точно определен момент. Някак след това изказване нещо в мен умря и приятелството свърши. На двойка с репродуктивни проблеми не трябва дори да се намеква за осиновяване. Те знаят за тази възможност, повяпвайте, но те и двамата трябва да са готови. В моя случай ММ и семейството му не приемаха такъв вариант и това не ги прави лоши хора. Просто хората които без проблем имат деца по-добре нищо да не казват отколкото да приканват към осиновяване. Всъщност никъде не е казано, че само хора с репродуктивни проблеми могат да осиновяват изоставени деца, но само те биват приканвани и то в тежки моменти, когато са минали през някоя несполучлива АРТ процедура, научили са кофти резултат или са загубили бременност. Осиновяването е нещо много различно от борбата със стерилитета и не бива с лека ръка да се смесват.

# 48
  • Пловдив
  • Мнения: 14 588
Е, и аз така се дразня, когато някой мъдрец изтърси, че една или друга абсолютно независеща от теб несполука в живота (синът ми примерно в моя, болест в друг и т.н.) се дължи на плащане на минали грехове.
А да не говорим колко се дразня на малоумниците (малоумнички по-често), които смятат, че всичко в живота им е наред не поради обикновен късмет, а защото на никого лошо не правят и съответно Господ няма за какво да ги наказва - да, и такива има, рядкост наистина е чак такава простотия, но има.

# 49
  • София
  • Мнения: 13 355

----
Цитат на: Fever Ray
...нито са верни тия глупости с генетичното предаване на репродуктивните проблеми
Аз обратно - смятам, че повечето физически, че и доста "психически" особености на човека имат силен генетичен компонент, репродуктивните проблеми в това число. Защото репродуктивни проблеми, нали, не значи пълна липса на рождени деца. Разбира се, няма никаква предвидимост, нито еднаквост при особеностите на родителя и на детето, или на братята и сестрите, не всичко се наследява от всичките ни деца, не всичко наследено в комбинация при тях дава същия резултат като при нас, средата и нейните случайности влияят също и т.н.
Иначе в карми, казах вече, не вярвам. Wink

Не знам как точно се предават репродуктивните проблеми и какво се разбира под това.
Генетично обусловените репродуктивни проблеми се определят с генетични изследвания.
Отделно, генетичната предразположеност на всеки човек се дължи на случайна комбинация от гените на двамата му родители.
Нито един човек от моето семейство или от това на съпруга ми, вкл. родилтели, братя, сестри и т.н. няма проблеми от репродуктивно естество или от друго, което да обуславя такива. И ако някое от 5-те ни деца няма свои деца, това няма да се дължи на това, че ние имаме репродуктивни проблеми и сме му ги предали в наследство.

Проблемът с Чернобил, Хашимото и т.н. не са генетични, а хормонални и свързани със средата. И да, голяма част от днешните хора имат репродуктични проблеми. И те не са генетични, а свързани със замърсяването, заседналия начин на живот и др. Визирам проблемите със щитовидната жлеза, усвояването на Вит. Д и от групата В и т.н.
Не се осланям на статии, а на 25-годишен личен опит с изследвания, лечение и досег до най-добрите имена в областта.

# 50
  • Мнения: 315
Е, и аз така се дразня, когато някой мъдрец изтърси, че една или друга абсолютно независеща от теб несполука в живота (синът ми примерно в моя, болест в друг и т.н.) се дължи на плащане на минали грехове.
Да, разбирам отлично и отново не става въпрос за минали грехове. Не искам да Ви убеждавам, всеки си има лични убеждения. Пожелавам Ви от сърце всичко добро!

# 51
  • Мнения: 8 890
Marleena
Регресията дава отговор на въпросите защо ви се случват някои неща. В интернет има клипчета на регресии на други хора, пуснете си някое да видите за какво става дума. А освен Регресия (връщане в миналото) има и метод Прогресия (да видиш себе си в бъдеще време). 
Ако нещо не е доказано от науката, това не значи, че не съществува.

Като имаш дете е важно да му дадеш любов, както и то ще ти отговори със същото. Не са важни гените.
Имам две приятелки с осиновени деца след дълго нямане на дете, които съжаляват, че не са го направили и  по- рано, ами са давали много пари за скъпи процедури или са чакали Принца. Нямаш представа каква обич цари там! Едната даже отглежда детето сама.
Разбирам, че ти държиш да имаш свое, с твойте гени, и след това би осиновила. А може би трябва да го направиш в обратен ред.  Бъди по-смела.
А ако много, много държиш да е с твоите гени, потърси специалист да ти помогне. В днешно време и сурогатно майчинство има даже в някои страни. Много са напреднали нещата.
И без да разбереш защо ти се случва на теб, можеш да действаш в посока да решиш този въпрос. Имаш свободна воля, каквато и да е съдбата, някои неща, човек може и да промени, освен, ако не са кармични.

# 52
  • France
  • Мнения: 12 832
...Мен лично на тая тема ме обиди тогавашната ми най-добра приятелка, която ми заяви, че щом имам проблем със забременяването значи не трябва да имам деца, а да стана човек с главно Ч като осиновя дете....
Мнението ми за това изказване е нецензурно и затова ще го премълча. Но Rage и хората!
Осиновяването е нещо твърде сложно за да се дава като съвет.
Много харесвам, че в мюсюлманската религия няма този концепт за грешката. Ражда се дете с проблеми, значи такава е волята на Аллах. Точка. Не се търси под вола теле. И понеже на децата не се гледа като на срамно наказание са отлично интегрирани в тяхното общество.

Последна редакция: вт, 07 дек 2021, 11:24 от Philomena

# 53
  • София
  • Мнения: 13 355
Проблем за мен с осиновяването не е, че държа на своите гени. Проблемът е, че не знаеш нищо за това дали детето не е предразположено към редица заболявания (сърдечносъдови, диабет, хипертония, онкологични заболявания, психични и психиатрични проблеми и т.н.). Когато ти правиш опити да забременееш, отиваш и си правиш редица изследвания, изследва се и ембриона, проследяваш семейната си история и тази на партньора си.
Осиновените деца е неясно кои са и какви са. Аз лично не мога да се преборя с това. Ето, в момента последното ни дете е от донорска яйцеклетка и изживявам ежедневно всички тези неясноти, а те са само на 50%. Дори още не е родено, но знам, че цял живот ще ме терзаят притеснения. Не бих могла да си го причиня на 100%.

# 54
  • Пловдив
  • Мнения: 14 588
Фивър Рей, не искам да споря, само едно уточнение. Генетичен компонент, изрично написах, не означава повтаряне, наличие у всички или повечето хора в семейството, не значи еднаква проява, но някаква корелация има.
Моята дъщеря например е руса със светли (сиво-кафяви) очи. Не сме и никога не сме били руси или светлооки нито аз и баща и, нито някой от нашите родители, а братята ни и на двамата са били руси като деца (сега са кестеняви), но с тъмни очи. Това не значи, че тази особеност не е чисто генетична. И аз казвам същото - гените на всеки са случайна комбинация от тези на родителите му. Това не е равносилно на "не се предава генетично".

# 55
  • France
  • Мнения: 12 832
С осиновяването има и други проблеми, не е само до генетичната неизвестност. Въобще да осиновя не е нещо, което би ми хрумнало спонтанно ако имах проблем. По-скоро бих се примирила с нямането на деца и концентрирала любовта ми в племенници и братовчеди.

# 56
  • София
  • Мнения: 13 355
Магдена, съгласна съм. Обясних, защото нагоре едва ли не се каза, че хората с репродуктивни проблеми не бива да правят изобщо опити, защото 100% и децата им ще се мъчат по същия начин.
Има корелация, но всичко останало е възпос на случайност. Иначе щеше отдавна да се е затрило човечеството. Simple Smile

Philomena, мен би ме притеснявало и това как детето ще приема осиновяването. Виждала съм случаи на деца, на които осиновителите са осигурили всичко, вкл. любов и грижи, а те зарязват всичко след години и отиват да живеят в гетото при биологичните си родители.
Аз обожавам племенниците ми, но любовта към тях не може да ми замести тази, която познах чрез децата си. Бих се примирила само ако бях стигнала момент лекарите да ми кажат, че повече нямам абсолютно никакъв шанс за свое дете. Много рядко има такива случаи обаче при развитието на днешната медицина.

# 57
  • Пловдив
  • Мнения: 14 588
А, това за опитите - че не трябвало да правят - и аз го смятам за глупаво, да. Напротив, това е начинът. Освен че няма предвидима зависимост за проблемите - разбира се, че съвсем спокойно може много трудно заченато дете да няма абсолютно никакви репродуктивни проблеми, не одобрявам и довода "да не насилваме природата / божията воля". Ако трябва да оставим всичко на природата, трябва и да не се лекуваме, че и да не се бръснем и подстригваме даже. То и в природата правиш не нещо друго, ами точно опити, но "естествени", докато стане, при една двойка в предишните векове е ставало веднъж на пет години, при друга - всяка година, при трета - веднъж за цял живот.

Съгласна съм и с Рори72 също.

Последна редакция: вт, 07 дек 2021, 11:29 от Магдена

# 58
  • Мнения: 8 890
ами, не се притеснявай, тези всичките неща могат да са генетически възможни, но да не се отключат.
То и в свойте гени може да изникне нещо, което не са ти го и казали/изследвали. Хубаво е да гледаме и рода си, но дали можеш пък да си избереш мъж без наследствени болести? Ами ако го обичаш и в неговия род има болести, какво?
Освен това на този свят болести много, не са само наследствени но има и придобити от мръсната околна среда и вредни храни, застоял живот...

Въобще не мисли за това, плашиш детето с твоите притеснения. Simple Smile Вместо това му 'казвай' колко го обичаш, как го чакаш с нетърпение. Когато някой има проблем или лоша мисъл, спира да диша нормално, напрегнат е, и без да се усеща, той си е потънал в мисли, а тялото му реагира...



# 59
  • Мнения: 5 170
Само да вметна - за притесненията относно дали няма да предам нещо нататък казах, че е мисъл, която от време на време се прокрадва в главата ми в моменти на депресивни състояния, каквито покрай скапаната терапия не ми липсват. Не тропвам с чукчето по масата и не казвам, че ако имам дете ще е със същите проблеми. Разбира се, че е въпрос на случайности и вероятности. Все пак, ако не беше "писано" на толкова довйки нямаше да съществува репродуктивна медицина. Или медицина изобщо. Ама понеже всеки споделя какви са му притесненията реших да си кажа. Груба грешка Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт