Ами стига чакала тогава, вземи решение и направи крачката.Щом си сигурна.... 
- Публикувана: 8 ноем. 2006, 12:15 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2006, 18:40 ч.
Дали е временно състояние....или само по себе си, показател?
Проблемът не е в нежеланието за секс. Жените подхождаме емоционално към секса, т.е. първопричината е в изчерпване на връката ви. Нямаш емоционален стимул, за да правиш секс.
А считаш ли, че сама ще се чувстваш по-добре ...? Или поне временно самостоятелна ...
А считаш ли, че сама ще се чувстваш по-добре ...? Или поне временно самостоятелна ...
Миличка, така ме натъжава, това което си написала ... Ами, то това не брак, не е връзка, не е .. нищо не е ... Не си зависима от него финансово, значи някаква емоционална зависимост има, или по-скоро някакви скруполи - какво му дължиш и достатъчно ли е, за да се самоизмъчваш ...?
Ох, знам, че не е лесно да се откъснеш от руслото, от течението, преживявала съм го в предишна дългогодишна връзка, която прекратихме с омраза - сега като се срещнем се правим, че не се познаваме - много е гадно, а вие имате и дете ... - не трябва така
Не е показател, а резултат от обтегнатите отношения.
Не може да пожелаеш мъж, който по един или друг начин ти причинява болка, дискомфорт, тъга, пренебрегва или каквото там е направило вашите отношения "предфинални"...
За една жена сексът не е само нагон, а последствие от предразполагащи я психично-физиологични фактори (сори не знам има ли изобщо такъв термин, ама по-точно не мога да се изразя)...
Когато един мъж доставя емоционално удоволствие на жената, то води до физическото. Ако все те натъжава, как ще ти е хубаво?!
Не може да пожелаеш мъж, който по един или друг начин ти причинява болка, дискомфорт, тъга, пренебрегва или каквото там е направило вашите отношения "предфинални"...
За една жена сексът не е само нагон, а последствие от предразполагащи я психично-физиологични фактори (сори не знам има ли изобщо такъв термин, ама по-точно не мога да се изразя)...
Когато един мъж доставя емоционално удоволствие на жената, то води до физическото. Ако все те натъжава, как ще ти е хубаво?!
Не е показател, а резултат от обтегнатите отношения.
Не може да пожелаеш мъж, който по един или друг начин ти причинява болка, дискомфорт, тъга, пренебрегва или каквото там е направило вашите отношения "предфинални"...
За една жена сексът не е само нагон, а последствие от предразполагащи я психично-физиологични фактори (сори не знам има ли изобщо такъв термин, ама по-точно не мога да се изразя)...
Когато един мъж доставя емоционално удоволствие на жената, то води до физическото. Ако все те натъжава, как ще ти е хубаво?!
Не може да пожелаеш мъж, който по един или друг начин ти причинява болка, дискомфорт, тъга, пренебрегва или каквото там е направило вашите отношения "предфинални"...
За една жена сексът не е само нагон, а последствие от предразполагащи я психично-физиологични фактори (сори не знам има ли изобщо такъв термин, ама по-точно не мога да се изразя)...
Когато един мъж доставя емоционално удоволствие на жената, то води до физическото. Ако все те натъжава, как ще ти е хубаво?!
Много съжалявам миликча 
,
но щом не получаш елементарни неща като уважение, помощ, разговор, разбиране и т.н. от съпруга си, за какво ти е изобщо той?! Още повече, че не си и финансово зависима от него, за какво ти е причина, за да вземеш решение за себе си
та това не е живот! 
Каквото и да решиш пожелавам ти много сили, за да узпееш
,но щом не получаш елементарни неща като уважение, помощ, разговор, разбиране и т.н. от съпруга си, за какво ти е изобщо той?! Още повече, че не си и финансово зависима от него, за какво ти е причина, за да вземеш решение за себе си
та това не е живот! Каквото и да решиш пожелавам ти много сили, за да узпееш
Проблемът не е в нежеланието за секс. Жените подхождаме емоционално към секса, т.е. първопричината е в изчерпване на връката ви. Нямаш емоционален стимул, за да правиш секс.
Не мисля, че загубата на желание за секс с някого е обратима Едва ли ще го пожелаеш отново, а и казваш, че отношенията ви са много обтегнати...За мен единственият логичен изход е раздяла 
Едва ли ще го пожелаеш отново, а и казваш, че отношенията ви са много обтегнати...За мен единственият логичен изход е раздяла
И пак зависи.Зависи от хората, ние отстрани едва ли знаем всъщност какво точно се случва.Ето-в нашата криза-не смеех даже пред него да се преобличам, толкова обидно и странно съм се чувствала.И когато нещата се оправиха-така силно пожелах мъжа си, както и в началото на връзката ни не се е случвало.Някак си се възродиха с нова сила чувствата, в друг аспект, от друг ъгъл погледнати и смея да твърдя, че след онзи период-секса ни е по-качествен от преди даже..
При мен го имаше същият проблем - абсолютно същият. В резултат на неговото отношение към мен (да не задълбавам) аз му реzнах секса. Отначало се мъчихме да приказваме, дори да възвърнем малко от страстта, в резултат на което съвсем се отвратих от него.
Откаzахме се с опитите... и видимо ми поолекна...
... и вече сме разделени.
Чувствам се изключително спокойна и ми е добре, добре...
Откаzахме се с опитите... и видимо ми поолекна...
... и вече сме разделени.
Чувствам се изключително спокойна и ми е добре, добре...
При мен го имаше същият проблем - абсолютно същият. В резултат на неговото отношение към мен (да не задълбавам) аз му реzнах секса. Отначало се мъчихме да приказваме, дори да възвърнем малко от страстта, в резултат на което съвсем се отвратих от него.
Откаzахме се с опитите... и видимо ми поолекна...
... и вече сме разделени.
Чувствам се изключително спокойна и ми е добре, добре...
Откаzахме се с опитите... и видимо ми поолекна...
... и вече сме разделени.
Чувствам се изключително спокойна и ми е добре, добре...
как се разделихте? вие не бяхте в чудесни отношения още тогава, когато четях темата за киното, ако не се бъркам. ти ли се изнесе или той? какви отношения поддържате сега? извини ме, че те затрупвам с въпроси, но имахте ли брак? кога вижда той детето? как определихте режима на виждане?
Mixture, според мен ти си го отхвърлила в сърцето си. Угаснало е всичко между вас. И сега разочарованието, болката и обидата рефлектират в това. Затова не можеш да понасяш близостта си с него.
Връщайки се на въпроса ти "Дали е временно състояние....или само по себе си, показател?", смятам че проблемът ще се разреши когато вие разрешите отношенията си. Стискам ти палци и ти желая успех.
Връщайки се на въпроса ти "Дали е временно състояние....или само по себе си, показател?", смятам че проблемът ще се разреши когато вие разрешите отношенията си. Стискам ти палци и ти желая успех.
извини ме, ако бъркам човека, но ти ли беше с пропаналото кино, защото мъжа ти имаше планове с приятели ( имам предвид, че доскоро живеехте заедно, май) и нямаше кой да гледа малкото злато, ако и ти излезеш.
как се разделихте? вие не бяхте в чудесни отношения още тогава, когато четях темата за киното, ако не се бъркам. ти ли се изнесе или той? какви отношения поддържате сега? извини ме, че те затрупвам с въпроси, но имахте ли брак? кога вижда той детето? как определихте режима на виждане?
как се разделихте? вие не бяхте в чудесни отношения още тогава, когато четях темата за киното, ако не се бъркам. ти ли се изнесе или той? какви отношения поддържате сега? извини ме, че те затрупвам с въпроси, но имахте ли брак? кога вижда той детето? как определихте режима на виждане?
Аха, правилно си спомняш, аz съм таzи с пропадналото кино
Ми как се раzделихме... мъжът ми направи нещо, което не мисля, че мога да простя и го иzхвърлих малко насилствено от апартамента.
2 седмици мислех дали да си хвана пътя zа БГ, но в крайна сметка с един телефонен раzговор с него се раzбрахме почти приятелски, че аz оставам в семейното жилище и той се иzнася, детето остава при мен, но той държи на всеки 2 седмици да го вzема zа един уикенд. Януари ще се оправяме официално с раzвода.
Съгласих се с условията и така.
Миличка ти за втори път пускаш такава тема.Мисла че първия път беше за липсата на желание,а сега вече дойдохме до осъзнато отвращение.
Съжалявам че е така и смятам за най-добро решение да се разделиш с него за известно време за да може да премине кризисния момент и да вземеш трезво решение дали да продължиш сама напред или да решите проблема заедно.
Колкото до липсата на желание по принцип сигурна съм че е временно състояние.След време дали с твоя мъж или с някой друг съм сигурна че ще изживееш нови усещания още повече че си едва на 22 г.Лично аз осъзнах своята полова зрялост чак на 25-26г.Няма страшно.Какво казват на края на тунела винаги има светлина.
Съжалявам че е така и смятам за най-добро решение да се разделиш с него за известно време за да може да премине кризисния момент и да вземеш трезво решение дали да продължиш сама напред или да решите проблема заедно.
Колкото до липсата на желание по принцип сигурна съм че е временно състояние.След време дали с твоя мъж или с някой друг съм сигурна че ще изживееш нови усещания още повече че си едва на 22 г.Лично аз осъзнах своята полова зрялост чак на 25-26г.Няма страшно.Какво казват на края на тунела винаги има светлина.
Миличка ти за втори път пускаш такава тема.Мисла че първия път беше за липсата на желание,а сега вече дойдохме до осъзнато отвращение.
Съжалявам че е така и смятам за най-добро решение да се разделиш с него за известно време за да може да премине кризисния момент и да вземеш трезво решение дали да продължиш сама напред или да решите проблема заедно.
Колкото до липсата на желание по принцип сигурна съм че е временно състояние.След време дали с твоя мъж или с някой друг съм сигурна че ще изживееш нови усещания още повече че си едва на 22 г.Лично аз осъзнах своята полова зрялост чак на 25-26г.Няма страшно.Какво казват на края на тунела винаги има светлина.
Съжалявам че е така и смятам за най-добро решение да се разделиш с него за известно време за да може да премине кризисния момент и да вземеш трезво решение дали да продължиш сама напред или да решите проблема заедно.
Колкото до липсата на желание по принцип сигурна съм че е временно състояние.След време дали с твоя мъж или с някой друг съм сигурна че ще изживееш нови усещания още повече че си едва на 22 г.Лично аз осъзнах своята полова зрялост чак на 25-26г.Няма страшно.Какво казват на края на тунела винаги има светлина.
седейки там никога няма да стигна края и да намеря светлината
извинете ме за метафората